№ 18159
гр. С, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110153192 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК установителен иск по чл.411 КЗ
от „Д З“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К. АЛ. Д.“
№ 68, срещу „ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „С. Ш.“ № 67А, за заплащане на следната сума: 320,12 лв. - регресно взе***е по
застрахователно обезщетение по щета № ******* за ПТП на 08.12.2023 г. на бул. „Б.
Ш.“ в гр. С, при което са причинени щети на товарен автомобил „Ф Т“, рег. №
**********, собственост на „М П Л.“ ЕООД, както и ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до окончателното
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№44097/2024 г. на
СРС.
Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по
застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени
вреди на автомобила, за чийто ремонт е заплатена на неговия собственик сумата от
320,12 лв. на 19.01.2024 г. Въпреки получаването на регресна покана-писмо ответникът
не заплатил дължимата сума.
В срока по чл. 131 ГПК ЗК „Л. И.“ АД оспорва иска по допустимост, основание
и размер и прави доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска,
доколкото отношенията между застраховател и застрахован не касаят правото на иск
на застрахователя срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, като в случая ищецът твърди, че собственикът на увредения
автомобил е предявил застрахователна претенция пред него, в резултат на което му
изплатил сума в съответен размер.
Ищецът следва да докаже: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“
относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие,
1
както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по
застраховката; 2. възникване на застрахователното събитие; 3. предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното
събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вида,
характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при
ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички
твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил на собственика на увредения
автомобил/на съответния сервиз обезщетение в съответен размер; 6. наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника по отношение на увреждащия автомобил, валидна към датата на процесното
ПТП. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания
и възражения, в частност възражението за съпричиняване.
Не се спори между страните и се установява от застрахователна полица от
05.04.2023 г., че увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“ към датата на процесното ПТП и във връзка с настъпилите от ПТП вреди на
собственика на увреденото МПС е изплатено застрахователно обезщетение от 320,12
лв. видно от неоспорено от ответника преводно нареждане от 19.01.2024 г., както и че
към датата на процесното ПТП е налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между собственика на увреждащия автомобил и
ответника по делото, което последно обстоятелство се установява от неоспорена от
ответника справка от страницата на Гаранционния фонд от 10.01.2025 г.
От неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява
твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно, че на
08.12.2023 г. в С, на кръстовище, образувано от бул. „Б. Ш.“ и ул. „8-ма“ (в район с
координати: *********) товарен автомобил „Ф Т“ с рег. № **********, управляван от
А. К., е спрял и изчаквал, за да осъществи обратен завой. В същото време водачът Г. Д.
с управлявания от него „*****“ с рег. № ******, докато преминавал, осъществил
контакт с десния стоп на увредения автомобил „Ф“, като причинява ПТП и щети върху
него. Автомобилът „*****“ се е движел по крива в ляв завой, а автомобил „Ф“ се е
движел по крива в обратен завой, така както е изобразено на мащабната илюстрация
/л. 204 от делото/, като двамата водачи са осъществявали ***еврите си едновременно.
Ударът е настъпил в десния стоп на увредения автомобил и в дясната задна част на
„гондолата“ на автомобил „***“. Причините за настъпване на ПТП се дължат на
субективните действия на водача Д., който не е съобразил страничната дистанция до
спрелия пред него автомобил „Ф“, така че да премине покрай него безпрепятствено.
От техническа гледна точка е налице съответствие без противоречия между описаните
повреди и установения механизъм на ПТП, като описаните повреди по застрахования
автомобил съответстват на определения механизъм на ПТП и същите се намират
причинно-следствена връзка с процесния удар.
Механизмът на процесното ПТП се потвърждава от подробните и
последователни показания на двамата участници в произшествието, които съдът цени
като житейски логични и правдоподобни с оглед пълното им съответствие с останалия
доказателствен материал по делото. Според свид. К., последният се е движил по бул.
„Б. Ш.“ (посока към центъра) и предприел ***евра за обратен завой, която ***евра е
била разрешена. Престроил се от най-лявото платно, спрял на знак „стоп“ и навлязъл
по-навътре в кръстовището, за да може след като преминат колите от отсрещното
2
платно да осъществи ***еврата. През това време водачът на другия автомобил завивал
на свое ляво, приближил управлявания от св. К. автомобил, опитал да го заобиколи,
приближил дясната страна на увредения автомобил и го „закачил“ с ремаркето му в
задния десен стоп. Споделя, че щетите по управлявания от него товарен автомобил „Ф
Т“ са се изразявали в счупен десен стоп. Тези показания изцяло съвпадат с дадените от
св. Д., който излага, че се е движил от центъра на гр. С по бул. „Б. Ш.“ в посока гр. В
на кръстовище, „където се завива към кв. В“. Описва, че другият автомобил идвал от
гр. В в посока центъра на гр. С и е правил ***евра обратен завой на същото
кръстовище. Всеки от водачите е предприел завиване на свое ляво, в резултат на което
са настъпили и процесните вреди на задния десен стоп.
При това положение механизмът на ПТП, посочен в оспорения от ответника
двустранен констативен протокол, и настъпването на процесните вреди се явяват
категорично доказани, което влече извод за неоснователност на възраженията на
ответника за недоказаност на механизма на ПТП и причинените в резултат на него
вреди на процесния автомобил. Не е налице и съпричиняване от страна на водача на
същия автомобил, чиито действия непосредствено при настъпването на ПТП не се
установява по делото да са били в нарушение на каквото и да е правило за безопасно
движение в процесния участък.
Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на ВКС, I т.о.
съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха
настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението
на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен,
ако е само предполагаем /вероятен/. Изводът за наличие на съпричиняване може да се
формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се
установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва
да е улеснил настъпването на вредите, каквото поведение от страна на водача на
процесния автомобил не се установи по делото.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния товарен автомобил е
сключена при условията на клауза „Пълно каско“ (раздел II, т. 14 от Общите условия),
съгласно която застрахователят покрива щети на застрахованото МПС, причинени от
риска „ПТП“. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на
Общите условия на ищеца покрит риск е пътнотранспортно произшествие, какъвто
настоящият случай е. Ето защо реализираното ПТП представлява покрит риск от
процесната застраховка.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
3
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400,
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качеството, в това число с всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В
случая дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни
цени за възстановяване на действително нанесените щети на автомобила. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
(Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009
г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010
г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.;
Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., и др.).
Според заключението на САТЕ стойността на ремонта, необходима за
възстановяване на увредения автомобил след претърпяното ПТП, е 320,12 лв. по
средни пазарни цени към датата на ПТП. В устното изложение вещото лице поддържа
изводите от депозираното заключение, в т.ч. и досежно стойността, необходима за
възстановяването на възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по
увреждания автомобил, поради което съдът намира за неоснователно и възражението
на ответника за прекомерност на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска с оглед доказване на всички
елементи от фактическия състав на чл. 410 КЗ.
По разноските:
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатското
възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото
(Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023 г., I т. о.).
Ищцовият представител се е явил на проведените открит съдебни заседание по
делото, като освен исковата молба е депозирал и молби по делото и списък на
разноските, от което се извежда, че в случая усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права не съответстват на размера на поискания адвокатски хонорар от
480,00 лв. с ДДС в производството по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК.
С оглед броя на проведените открити съдебни заседания по делото с участието на
ищцов представител, обема на свършената от него процесуална работа и относително
ниския материален интерес по делото от 335,12 лв., както и липсата на фактическа и
4
правна сложност на делото нему се следва адвокатско възнаграждение от 400 лв. за
исковото производство, доколкото минималните размери на НМРАВ се явяват само
ориентир в тази насока, а за заповедното производство сумата от 50 лв. Поисканият
размер на адвокатско възнаграждение от 480 лв. за заповедното производство не
съответства на характера на производството - образува се по заявление по бланка,
чието попълване е във възможностите и на лице без юридическо образование,
заповедното производство не изисква други сложни юридически действия от
заявителя, а справки по делото са възможни и чрез ЕИСС. Самата подготовка на
заповедното производство в конкретния случай, както и попълването на заявлението
също не изискват специализиран юридически труд.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за исковото производство от 745,00 лв., от които 25 лв. – държавна такса, 150
лв. – депозит САТЕ, 50 лв. – депозит за допълнителна САТЕ, 60 лв. – депозит за
свидетел, 60 лв. – депозит за допълнителен разпит на свидетел и 400 лв. – адвокатско
възнаграждение, и разноски за заповедното производство от 75,00 лв., от които 25 лв.
– държавна такса и 50 лв.- адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 411 КЗ по отношение на „Д
З“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К. АЛ. Д.“ № 68,
че „ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С. Ш.“
№ 67А, му дължи следната сума:
335,12 лв. - регресно взе***е по застрахователно обезщетение по щета №
******* за ПТП на 08.12.2023 г. на ул. „Б. Ш.“ в гр. С, при което са причинени
щети на товарен автомобил „Ф Т“, рег. № **********, собственост на „М П Л.“
ЕООД, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 19.07.2024
г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№44097/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С. Ш.“ № 67А, да заплати на „Д З“ АД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К. АЛ. Д.“ № 68,
следните суми за разноски:
745,00 лв. – за исковото производство;
75,00 лв. – за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5