№ 32
гр. Монтана, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 365 от 13.11.2024 г. ,постановено по гр. дело № 1250 по описа за 2024
г. Районен съд- Лом е признал за незаконно уволнението на И. С. Н., ЕГН ********** от
гр. Б., извършено за длъжността „старши счетоводител“ в структурата на Регионална
дирекция по горите (РДГ) - Б. Дирекция Обща администрация - Дирекция
„Административно-правна и финансово-ресурсна“ със Заповед № РД-15/04 от 31.01.2024г. и
е отменил Заповед РД-15/05 от 01.02.2024г. (неразделна част от Заповед № РД-15/04 от
31.01.2024г.) на директора на РДГ-Б. ,възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. С.
Н. на заеманата преди уволнението длъжност „старши счетоводител“ ,осъдил е Регионална
дирекция по горите (РДГ) - Б., адрес: гр.Б., ул.М., представлявана от директора С.К. Булстат
***, да заплати на И. С. Н., ЕГН ********** от гр. Б. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 1416,29 лв. (хиляда четиристотин и шестнадесет лв. и
двадесет и девет ст.), представляваща обезщетение в размер на брутно възнаграждение за
времето, през което ищцата е останала без работа в следствие на незаконното уволнение, за
периода от 01.02.2024г. до 29.02.2024г.,като е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта за ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
Така постановеното решение е обжалвано от Регионална дирекция по горите (РДГ) –
Б. чрез процесуалния представител . В жалбата се твърди,че същото е незаконосъобразно,
като се излагат подробни съображение в тази насока. Изложени са мотиви относно
законосъобразността на атакуваната заповед, като се твърди,че е налице реална промяна в
длъжностното разписание и не са налице сходни длъжности .Предвид гореизложеното моли
съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли изцяло
исковите претенции и му присъди разноските за двете инстанции.
1
Постъпила е и частна жалба от Регионална дирекция по горите (РДГ)с която се
обжалва решението в ЧАСТТА,с което е допуснато предварително изпълнение,като се
твърди,че в процесната хипотеза е недопустимо да се допуска предварително изпълнение с
оглед разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК.Изложени са и допълнителни съображения относно
незаконосъобразността на решението в тази част.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбите,като излага подробни съображения досежно неправилността на решението.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от И. С. Н. ,която
чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на въззивната
жалба и за основателност на частната такава. В съдебно заседание поддържа отговорите,
като се излагат и допълнителни съображения досежно правилността на решението.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт, като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
длъжността „старши счетоводител“ е реално съкратена - заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на И. С. Н. е издадена в установената съгласно чл. 335, ал. 1 от
Кодекса на труда писмена форма от компетентен орган в рамките на предоставените му
правомощия, за което по делото не се спори.За да отмени атакуваната заповед съдът е
достигнал до извода,че в процесния случай работодателят е бил длъжен да извърши подбор
между лицата,заемащи длъжността“старши счетоводител“ и „старши специалист
счетоводител“ предвид факта,че от приложените по делото длъжностни характеристики на
посочените длъжности се установява идентичността на съдържание им.
Настоящата инстанция напълно споделя доводите и съображенията на
първоинстанционният съд по следните съображения :
Районният съд е изяснил всестранно фактическата обстановка, достигнал е до
обосновани правни изводи,които настоящата инстанция възприема изцяло , поради което и
същата не следва да бъде приповтаряна изцяло. С оглед оплакванията в жалбата е
необходимо да се акцентира на няколко момента :
Жалбоподателят твърди, че заеманата от ищеца щатна длъжност“старши
счетоводител“ е единствена,поради което извършването на подбор е право, а не задължение
на работодателя.
Настоящата инстанция намира тези твърдения за неоснователни по следните
съображения:
Действително, в щатното разписание на ответника съществува една единствена
бройка „старши счетоводител“. В случая обаче,както правилно е приел и РС,съществува
длъжност със същите или несъществено отличаващи се трудови функции с тази на
съкратената единствена щатна длъжност, а именно „старши специалист счетоводител“.
Първоинстанционният съд е съпоставил подробно двете длъжностни характеристики,
посочил е както сходството,така и разликата между същите.
В жалбата се твърди,че една от разликите е в частта „основна цел на
длъжността“,като в длъжностната характеристика за „старши специалист счетоводител“ е
посочено приемане, предаване,отчитане на парични средства и съхранение,извършване на
2
плащания чрез ПОС терминал.Действително, в длъжностната характеристика на „ старши
счетоводителя“в тази част липсват тези характеристики,но в т 5.9 е посочено като
задължение извършването на всички дейности по приемане, съхраняване и предаване на
парични средства и документи,като спазва инструкциите.
В жалбата се сочи също така,че е налице и разлика в частта „Преки задължения“
,като на изпълняващия длъжността „старши специалист счетоводител“ са възложени и
функции, различни от тези на „старши счетоводителя“ „а именно приемане, предаване,
отчитане на парични средства и съхраняването им в касата,изготвяне и осчетоводяване на
приходни и разходни документи, отразяващи движенията на паричните средства в касата,
приемане съхраняване , и предаване на левове по предварително оформени документи,
извършване плащания от потребителите на административни услуги чрез платежна карта
чрез ПОС терминално устройство в РДГ – Б., изготвяне на удостоверения и служебни
бележки по изплатените от касата възнаграждения и обезщетения.
Сравнявайки задълженията,вменени на ищцата,се установява,че така сочената
разлика съставлява по-скоро различна формулировка на едни и същи задължения . В т. 5.10-
5.14 в длъжностната характеристика на „старши счетоводител“ са включени всички сочени
от жалбоподателя задължения, с малко по-различна формулировка, но със същото
съдържание .
Не са налице и сочените различия в т.9 Контакти.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, преценката във всеки конкретен
случай дали и доколко е съществено различието между трудовите функции на служителите,
следва да се извършва като се изхожда не от сходствата, а от характера и естеството на
различията между тях - с оглед всички релевантни обстоятелства, установени по делото. В
този смисъл е Решение № 182 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6457/2014 г., IV г. о., ГК.
Обсъждайки сочените различия, както РС,така и настоящата инстанция приема,че
еднородна на съкращаваната длъжност „старши счетоводител“ е била длъжността на
„старши специалист счетоводител“ . При така възприетото и съгласно Тълкувателно
решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС упражняването на правото на подбор от работодателя е
задължително/ налице са две еднородни, близки или сходни трудови функции, при които
неизбежно работодателят задължително извършва преценка измежду всичките работници и
служителите /,поради което и ответникът е следвало да извърши подбор между ищцата и
Е.Илиева.
Безспорно е,че такъв подбор не е извършван, а и липсват твърдения в тази
насока.Предвид горното е правилен извода на РС досежно незаконосъобразността на
атакувата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Неоснователна е жалбата и в частта досежно присъденото обезщетение на основание
чл.225,ал.1 КТ.Както правилно е посочил в жалбата процесуалният представител на
ответника ,налице е съдебна практика, съгласно която следва да се приеме, че обезщетението
по чл.220 ал.1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от
размера на предявеното с иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ обезщетение по чл.225 ал.1 КТ,тъй като
двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането
му без работа.
В настоящата хипотеза обаче не е постъпило своевременно възражение за
прихващане,поради което и съдът не може да извърши такава компенсация.
Предвид горното съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и
същото следва да бъде потвърдено.
3
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА.
Същата е допустима, а по същество основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 243. ал. 2 от ГПК срещу държавата, държавните
учреждения и лечебните заведения по чл. 5. ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се
допуска изпълнение на невлязло в сила решение. ". Съгласно чл.2,ал.1 от
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА РЕГИОНАЛНИТЕ ДИРЕКЦИИ ПО ГОРИТЕ
регионалната дирекция по горите (РДГ) е юридическо лице на бюджетна издръжка,
структура на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).Предвид горното се налага извода,че
като държавно учреждение срещу ответника не може да бъде допуснато предварително
изпълнение, поради което и решението в тази част следва да бъде отменено.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в
производството разноски.Претендираните такива са в размер на 1002,84лв. Направеното
възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно ,тъй като заплатеното
адвокатско възнаграждение е определено към минимума и е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото .
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 365 от 13.11.2024 г. ,постановено по гр. дело № 1250
по описа за 2024 г. ,В ЧАСТТА, с която Районен съд- Лом е признал за незаконно
уволнението на И. С. Н., ЕГН ********** от гр. Б., извършено за длъжността „старши
счетоводител“ в структурата на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Б. Дирекция
Обща администрация - Дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ със
Заповед № РД-15/04 от 31.01.2024г. и е отменил Заповед РД-15/05 от 01.02.2024г.
(неразделна част от Заповед № РД-15/04 от 31.01.2024г.) на директора на РДГ-Б.
,възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. С. Н. на заеманата преди уволнението
длъжност „старши счетоводител“ ,осъдил е Регионална дирекция по горите (РДГ) - Б.,
адрес: гр.Б., ул.М., представлявана от директора С.К. Булстат ***, да заплати на И. С. Н.,
ЕГН ********** от гр. Б. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата
от 1416,29 лв. (хиляда четиристотин и шестнадесет лв. и двадесет и девет ст.),
представляваща обезщетение в размер на брутно възнаграждение за времето, през което
ищцата е останала без работа в следствие на незаконното уволнение, за периода от
01.02.2024г. до 29.02.2024г.
ОТМЕНЯВА решението в частта/имаща характер на определение/,с което е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО на осн.
243,ал.2 ГПК .
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите (РДГ) - Б., адрес: гр.Б., ул.М.,
представлявана от директора С.К. Булстат ***, да заплати на И. С. Н., ЕГН ********** от
гр. Б. сумата от 1002,84лв , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство и деловодни разходи в същото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок ,считано от
10.02.2025 г.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5