№ 236
гр. Смолян, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500386 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 от ГПК,във връзка с чл.79 ЗЗД.
С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1779 от 7.09.2021година от Община
Ч.,представлявана от кмета Боран Смилков Хаджиев, депозирана чрез пълномощника
адвокат Н.С. , срещу Решение №29 от 16.08.2021г постановено по гр.дело №38/2021г на
Районен съд гр.Ч., с което е осъдена Община Ч., БУЛСТАТ *********, ул. Беломорска №
44Б, представлявана от кмета Боран Хаджиев, да заплати на „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе" № 115 И, представлявано от изпълнителния
директор Атанас Добрев, сумата 5 760лв. дължима по договор № * от о6.12.2018 г. за
изграждане на система за електронно наблюдение на територията на община Ч., сключен
между тях, която сума представлява неплатената абонаментна цена по фактури №*/08.1.2020
г., №*/08.02.2020г. за ползваните услуги за периода 08.01.2020г. - 07.02.2020 г. и 08.02.2020
г.- 07.03.2020 г., както и сумата 530,40лв., представляваща деловодни разноски.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ответникът Община гр.Ч.. С
въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло, с оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Направено е
оплакване,че в хода на производство развило се пред Районен съд Ч. от страна на ищеца не
се доказва наличието на основание да претендира сумата по фактура №* от 08.1.2020 г. в
размер на 2 880 лв. с ДДС и сумата в размер на 2 880 лева с ДДС по фактура № №* от
08.02.2020 г.Твърди се,че доклада по делото, приет в съдебно заседание на 15.06.2021
година без възражения от страните по него е разпределена доказателствената тежест, на
ищеца е възложена тежестта да докаже, че действително е предоставил услуги на ответника
за месеците януари и февруари 2020 година, за които са издадени процесните фактури,както
и при условията на пълно и главно доказване да установи приемането на услугите от страна
на ответника с протокол от 08.05.2019г., включително и да докаже обстоятелството, че е
изградил системата и осигурил нормалното и функциониране.По делото доказателства в
тази насока не се представят и не са ангажирани, както и не е доказано реалното
предоставяне на услуга (каквато и да е било), която да обоснове цената, посочена за
1
месеците януари и февруари 2020 година в исковата молба,няма доказателства за
предоставяна услуга от ищеца, в каквато и да е било форма или нейното количество, а от
там и не се доказва основателността на претендираните суми,което обосновава отхвърляне
исковата претенция като недоказана.
На следващо място се поддържа,че неоснователността на претенцията се дължи и
обстоятелството, че в случая е налице разваляне на договор № * от 06.12.2018г. на
основание чл. 87, ал.2 от Закона за задълженията и договорите , поради безполезното
изпълнение, което е в следствие на виновното неизпълнение от страна на „БТК“ ЕАД, като е
ирелевантно за Община Ч. дали дружество е продължило да предоставя някакви услуги или
не, още повече, че общината не се ползва от тях. Същевременно Община Ч. оспорва да е
ползвала услугите на дружеството, като независимо от проведената кореспонденция е
изпълнителя-„БТК“ ЕАД за всеки месец същото издава фактури. Приемане на извършената
работа по смисъла на чл.264, ад. 1 ЗЗД е налице и когато възложителят е направил изрично
изявление, че счита изработеното за съобразено с поръчаното, за да възникне за възложителя
задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати възнаграждение.В процесния случай липсва
такова признание, което да изпълва хипотезата на чл.264, ал.1 ЗЗД. Направено е и
оплакване, че ответната Община в качеството си на възложител не е направила изрично
изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така също липсва дължимото се
писмено одобрение за да възникне задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД и е направен извод,че
след като не са възложени по надлежния ред не са изпълнени, и приети въз основа на
договора претендираните суми не подлежат на заплащане.
На следващо място се развива оплакване,че фактура №* от 08.1.2020 г. в размер на 2
880 лв. с ДДС и сумата в размер на 2 880 лева с ДДС по фактура № №* от 08.02.2020 г.
изобщо не са осчетоводени от ответната община предвид обстоятелството, че са
недължими,в какъвто смисъл е уведомление с изх.№ 20-00-251 от 11.05.2020г. и приетото
по делото заключение по назначената ССЕ, от която е видно, че в счетоводството на
ответника процесните фактури не са осчетоводени, респективно от страна на общината не е
приета, каквато и да е било услуга от ищеца.Независимо от разпределената доказателствена
тежест в производството от страна на дружеството не са предприети действия по доказване
на основателността на претендираните искови претенции. Поддържа становище, че
доказателства, че системата е изградена съгласно техническото предложение на ищеца
липсват, доказателства, че системата е работила и е била поддържана от ищеца също не са
налице по делото. За жалбоподателят е неясен както предмета на разваления вече договор от
06.12.2018г. така и предмета на инициираното настоящо производство, тъй като ищцовата
страна не знае каква услуга е предоставяла на ответника, не може да обоснове в какъв обем е
тази претендирана от нея услуга, така също не става ясно с какви действия от страна на
ищцовото дружество се потвърждава претендираната услуга за заплащане.Съгласно чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, по съдебен ред се развалят само определена категория договори, изчерпателно
изброени в разпоредбата, а всички останали облигационни договори - извънсъдебно. Излага
съждения, че по своята правна същност, сключеният на 06.12.2018 г. между страните
договор е договор за поръчка и не попада в кръга на договорите, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което и като договор с облигационен характер,
може да бъде развален само по извънсъдебен ред - с едностранно изявление на изправната
страна по договора. Твърди също,че клаузите на договора, също не предвиждат развалянето
му по съдебен ред, като липсва причина към посоченото основание да не бъдат приложени
общите уредени в ЗЗД правила,още повече, че Протокол от 08.05.2019г. и покана от
22.11.2019г. не са приложени, съответно не са приети като доказателства по
делото.Независимо от изложеното от ищцовата страна, че Община Ч. е извършвала
плащания през 2020г. е видно от събраните по делото доказателства, че тези плащания
касаят фактури издадени през 2019г. От страна на ищеца се издават фактури за съответен
период, без реално този период да бъде изтекъл или издадените фактури са с дата
предхождаща данъчното събитие в разрез с ЗСч,така ищеца издава фактура за бъдещ
период, като не е сигурно същия дали ще изпълни задълженията си все още, а вече изисква
плащане на услуга. Следователно след волеизявлението на Община Ч., че счита договор от
06.12.2019г. за прекратен, от страна на същата не са осчетоводявани изпращаните от страна
на ищеца фактури. На следващо място предявените осъдителни искове според ищеца са за
заплащане на незаплатено възнаграждение на основание договор № * от 06.12.2018г.,
договор, който по своята правна същност е разновидност договор за изработка, а не договор
за поръчка. За разлика от договорът за поръчка, който има за предмет извършването на
правни действия и постигането на правен резултат, договорът за изработка има за предмет
2
извършването на физически или интелектуални действия с цел изработването на вещ или
постигането на друг фактически резултат, напр. изграждане на сграда, изработването на
вещ, ремонт на вещ, консултантска услуга, битови и др. услуги, изграждане на система за
електронно наблюдение, какъвто е предметът на процесния договор- договор за услуга,
имащ за предмет „Изграждане на система за електронно наблюдение на територията на
община Ч.“, респективно основанието, по което се търси заплащане по процесните
фактури.Уредбата на договора за изработка се съдържа в чл. 258 и следващите от ЗЗД.
Правилата за риска (чл. 258 ЗЗД) и полезността на престараното (чл. 267, ал. 1, изречение
второ ЗЗД) са двата стълба от спецификата на изработката, които дават своя отпечатък и
върху правилата от общата част на ЗЗД - чл. 12, чл. 63, чл. 79, чл. 80, чл. 81, чл. 87-88.
Правилото на риска при изработката обхваща не само самия процес на изпълнение, но и
проучването и организацията на самото изпълнение.Изпълнителят, на чиято експертност се
доверява и разчита възложителят, дължи да даде реална оценка за възможността за
изпълнение, включваща както спецификата на мястото и условията на изпълнение, така и
вида, количеството и качеството на материала; проектната подготовка и времевия потенциал
на търсеното от възложителя изпълнение - чл. 260, чл. 261 и чл. 267, ал. 2 ЗЗД. Правилото за
полезност на престативния резултат от изработката брани договорилите се страни от
неоснователно обогатяване в случаите на възникване на основанията, водещи до
прекратяване на тяхната облигационна връзка преди да е завършило изпълнението.
Полезността е зададена от законодателя с конкретни и проверими обективни измерения за
съответния договор за изработка - обикновеното или предвидено в договора предназначение
(чл. 261, ал. 1 ЗЗД); видимите недостатъци (чл. 264, ал. 2 и чл. 265 ЗЗД). Дисциплиниращият
характер на уредбата на изработката има за цел да осигури както качественото изпълнение,
така и нейното точно изпълнение във времето - чл. 262, ал. 2 ЗЗД.Двата стълба на
изработката - правилото за риска и полезността на престативния резултат, ценени в
светлината на фактите в процесния случай, извеждат дейността на изпълнителя на основата
на неговата отговорност за пълно и същинско неизпълнение, отличаващо се с обективните
характеристики на непригодност и безполезност на изработеното, и то по причина на
изпълнителя - обстоятелства, потвърдени от събраните по делото доказателства. Според
жалбоподателя възражението на ищеца - изпълнител на процесната изработка, основано на
твърдението, че възложителят е нарушил задълженията си, счита за необосновано от
фактически и правна страна. Нищо от установените по делото факти от поведението на
възложителя не може да се класифицира като годно да причини същинското неизпълнение
на процесната изработка. Поддържа също така, че време на съдебното следствие са
събрани достатъчно доказателства за това, че исковата претенция е по съществото си
неоснователна. Моли окръжният съд да отмени атакуваното решение и отхвърли
предявените искове. Претендира направените и пред двете съдебни инстанции разноски,
съобразявайки представените списъци по чл.80 от ЕПК, включително и пред въззивната
инстанция в пълен размер.
С постъпилия в срока по чл.263ал.1 ГПК писмен отговор на „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД се поддържа неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа становище,че е между Община Ч. и БТК ЕАД е бил сключен договор № * от
16.12.2018 г. за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на
община Ч., съгласно който Община Ч. дължи месечна цена в размер на 2 880,00 лв. с ДДС, за
срок от 60 месеца, считано от подписване на протокол за приемане на системата,като
приемането на услугата е потвърдено с протокол от 08.05.2019 г., който не се оспорва от
ответника.Твърди още,че след пускане в експлоатация на системата не се изискват нарочни
действия от страните подлежащи на приемане, а единствено отстраняване на проблеми, при
заявяване на такива - в срок до 7 дни от заявяване на проблема, съгласно т. 1.2 от договора.
За целия период след приемане на системата няма предявен нито един проблем от страна на
обшина Ч. относно работата на същата, до получаване на писмо с изх. № 26-00-
712/10.12.2019 г., с което директно се претендира разваляне на договора с незабавен ефект,
без да се твърди, че преди това е бил заявен и неотстранен проблем със работата на
доставеното оборудване и се прави явен опит общината да се освободи от последиците на
собственото си неизпълнение по договора, изразяващо се постоянна забава на плащанията
по договора. Твърди също,че изложените от ответната страна доводи се прави опит да се
обоснове наличието на основания за подобно прекратяване на договора са очевидно
нелогични и в противоречие със закона, както е изяснено в обжалваното решение. Поддържа
се невалидност на волеизявлението, изпълнението на договора продължава, като доставката
на услугите е потвърдена от страна на ответника с извършени две плащания от 08.01.2020 г.
и едно плащане от 04.05.2020 г. С последното извършено плащане, изрично потвърдено от
3
ответника е заплатена дължимата цена за периода 08.12.2019 - 07.01.2020 г.
Това че предоставянето на услугите е продължило съгласно договора е видно и от
писмо на община Ч. изх. № 26-00-251/11.05.2020 г., с което се потвърждава както това, че
услугите се били редовно фактурирани и фактурите са получавани от общината, така и това,
че доставеното по договора оборудване все още е разположено при ответника.Това че
предоставянето на услугите е продължило съгласно договора е видно и от писмо на община
Ч. изх. № 26-00-251/11.05.2020 г., с което се потвърждава както това, че услугите се били
редовно фактурирани и фактурите са получавани от общината, така и това, че доставеното
по договора оборудване все още е разположено при ответника.Безспорно е и че след
последно извършеното плащане от 04.05.2020 г., от община Ч. не са извършвани други
плащания по договора.Във връзка с това, БТК ЕАД отправя 30 дневно предизвестие за
прекратяване на договора, на основание чл. 8.1.2 от същия, със свое писмо получено в
общината на 02.06.2020 г. В посочения срок не постъпват плащания.Във връзка с горното,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 8.1.4 от договора, в полза на БТК ЕАД възниква право
на обезщетение за претърпените преки вреди по договора, включващи съгласно чл. 82 от
ЗЗД всички преки вреди и пропуснати ползи за кредитора.БТК ЕАД е отправило покана за
заплащане на така определеното задължение за обезщетение с кредитно известие № * от
08.12.2020 г. Със свое писмо изх. № 26-00-551/30.12.2020 г. общината прави изричен отказ
за заплащане на задължението, което дава основание на БТК ЕАД за завеждане на
осъдителен иск. Предлага окръжният съд потвърди атакуваното съдебно
решение.Претендира присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
максималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят Община Ч.
редовно и своевременно призован се представлява от адв.С.,която поддържа изцяло
въззивната жалба.
Въззиваемият БТК ЕАД редовно и своевременно призован не се представлява.
Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалба и писмения отговор,
обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 24.08.2021година, поради което
въззивната жалба е депозирана в срок. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.
260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и с оглед депозирането й от активно легитимирана
страна по делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима,
поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.
Районен съд е сезиран с искова молба,в която излага твърдения, а това е видно и
приложения като доказателство договор,че между страните по делото - Община Ч. в
качеството на възложител, и „БТК“ ЕАД в качеството на изпълнител, е сключен договор №
* от 06.12.2018 г. за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на
община Ч. за срок от 60 месеца, считано от приемане на услугата и месечна цена в размер на
2 880,00 лв. с ДДС. Приемането на услугата е обективирано в протокол от 08.05.2019 г.
Съгласно т.8.1. договорът се прекратява: 1) с изтичане на уговорения срок; 2) при
виновно неизпълнение на задълженията на една от страните по договора – с едномесечно
писмено предизвестие от изправната страна до неизправната; 3) при настъпване на
обстоятелства, възникнали след сключване на договора, в резултат на които възложителят не
е в състояние да изпълни финансовите си задължения по договора – с едномесечно писмено
предизвестие.
С писмо изх.№ 26-00-712/10.12.2019 г. на Община Ч. до „БТК“ ЕАД ответникът я
заявил, че разваля сключения договор поради неизпълнение на изпълнителя и безполезност
на евентуалното изпълнение. В писмото се сочи, че от 30.10.2019 г. системата за
видеонаблюдение не работи. Ответникът е изпратил уведомление до ищеца изх.№ 26-00-
251/11.05.2020 г., в което се сочи, че общината счита договора за развален на основание
чл.87 ал.2 ЗЗД с изпратеното през м.12.2019 г. писмо. Иска „БТК“ ЕАД да му издаде
кредитни известия по фактури за четири месеца от м.01.2020 г. до м.04.2020 г.
По делото е представена покана за погасяване на просрочени задължения изх.№ 0800-
2975/22.11.2019 г. до Община Ч., в която се сочи, че е налице просрочие на задължение на
общината към „БТК“ ЕАД по договора за периода 08.10.2019 г. – 07.11.2019 г., поради което
„БТК“ ЕАД е ограничило предоставянето на услугата. Даден е 14- дневен срок за плащане и
е посочено, че ако то не бъде извършено „БТК“ ЕАД ще прекрати договорните отношения.
Видно от приложеното като доказателство по делото писмо ( лист 13 от делото), по
4
повод процесните две писма на Община Ч. ищецът заявява, че Община Ч. се намира в
продължително неизпълнение на задълженията си по договора, предвид това, че е спряла
едностранно и без основание плащанията по договора от 08.10.2019 г.,както и че след
изпратеното писмо от Община Ч. от 10.12.2019 г. и проведените между страните разговори,
услугите са възстановени от страна на Виваком, а от страна на Община Ч. са извършени
плащания, което потвърждава ползването и приемането на същите. Съдърж а волеиязвление
за отправено 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора на основание т.8.1.2. и
неизпълнение на задълженията на Община Ч. за заплащане на дължимата цена по същата.
Вещото лице по назначената и изслушана от районен съд съдебно-икономическа
експертиза дава заключение,че според счетоводните записвания в „БТК“ ЕАД издадените
фактури във връзка с процесния договор се осчетоводяват всеки месец от автоматизираната
система на ищеца по дебита на сметка 411 "клиенти", аналитична партида „Община Ч." и по
кредита на сметки 703"приходи от продажба на услуги" и 4532"начислен ДДС на
продажбите". Според вещото лице фактурите се описват в справка -декларациите по ЗДДС
и дневниците за продажби за съответния месец от м.юни 2019 г. до м.декември 2020 г.
,както и се издават на основание раздел „цена и начин на плащане" от договора. При
закъснение в плащането е начислявана неустойка по 0,5% за всеки просрочен ден, но не
повече от 10% върху стойността на последната издадена по договора фактура, считано от
датата на забавата.Според експертизата към 08.01.2021 г. задължението на Община Ч. към
БТК ЕАД е 124550,28 лева. Съгласно заключението на вещото лице в счетоводството на
Община Ч. получените фактури във връзка с процесния договор се осчетоводяват по кредита
на сметка 4010"задължения към доставчици от страната" и като разходи по дебита на сметка
6029"други разходи за външни услуги". С плащанията по фактурите се закрива
задължението по дебита на сметка 4010 и се кредитира сметка 5013"текущи банкови сметки
в лева". Според вещото лице от началото на 2020 г. Община Ч. спира осчетоводяването на
фактури, свързани с договор № * от 06.12.2018 г. на основание писма с изходящ № 26-00-
712 10.12.2019 г. и № 26-00251 от 11.05.2020 г. Според експертизата във връзка със
счетоводните стандарти в публичния сектор, Община Ч. като първостепенен разпоредител с
бюджетни кредити има задължение да извърши допълнителни счетоводни записвания,
свързани със просрочените вземания и задължения и поетите ангажименти по договори,
като остатъкът по сметка 4010"задължения към доставчици от страната", аналитична
партида "БТК" ЕАД в края на съответната година следва да се посочи и по задбалансовата
сметка 9923"просрочени задължения към доставчици". Вещото лице установява,че в края на
2020 г. според счетоводните записвания няма неразплатени задължения на общината към
БТК ЕАД . Община Ч. е задължена да отрази в счетоводството си и поетия ангажимент по
процесния договор, като сумата от 172800 лева - общата стойност на задължението за целия
период на договора следва да бъде осчетоводена и по задбалансовата сметка 9200 „поети
задължения по договори". На база на издадените фактури от изпълнителя следва да бъде
закрита сумата от 23176,61 лева и остатъчното задължение по процесния договор, отразено
по аналитична партида на сметка 9200"поети задължения по договори" следва да бъде в
размер на 149623,99 лева т.е. равен на задължението за окончателното плащане и
приключване на ангажимента на общината към „БТК“ ЕАД. Според вещото лице
извлечението от аналитичната партида на „БТК“ ЕАД на сметка 9200 „поети задължения по
договори" в счетоводството на общината показва, че задължението е закрито изцяло на
основание на посочените по-горе писма на общината към „БТК“ ЕАД.Според вещото лице е
пренебрегнат един от основополагащите принципи на счетоводството - принципът на
предпазливостта т.е. всички разходи, дори и да съществува несигурност в плащането им
следва да се начисляват и да се оповестяват всички финансови ангажименти.
При така установеното от фактическа страна с атакуваното решение е прието, че В
случая волеизявлението на ответника за разваляне на договора, обективирано в писмо изх.№
26-00-712/10.12.2019 г. на Община Ч. до „БТК“ ЕАД не е произвело целения ефект,тъй като
Община Ч.,чиято е доказателствената тежест не установява, че е изправната страна по
договора. Районен съд е направил извод въз основа заключението на експертизата, че
фактура №*/08.10.2019 г. е платена от Община Ч. със закъснение от около два месеца – на
08.01.2020г.,което неизпълнение е предизвикало временно преустановяване осигуряване на
услугите по договора от страна на „БТК“ ЕАД, а не обратното. Направен е извод, че след
като не се установява Община Ч. да е изправна страна по договора, в нейна полза не е
възникнало надлежно право да прекрати договорната връзка по реда на чл.87 ЗЗД, а
преобразуващото право за разваляне на процесния договор е възникнало в полза на
ищеца,обективирано в писмото приложено на л.13 делото, което макар да няма изходящ
5
или входящ номер в исковата молба се сочи, че е получено в Община Ч. на 02.06.2020 г.
Доколкото последното не се оспорва от Община Ч., районен съд приема, че договорът е
надлежно развален от изправната страна по него БТК ЕАД в 30-дневен срок от получаване
на писмото, а именно – на 02.07.2020 г., а не както счита ищеца на 15.07.2020 г. Доколкото
между страните по делото няма спор относно факта на прекратяване на договора преди
изтичане на 2 години от сключването му, От представените по делото фактури
№*/08.1.2020 г. и №*/08.02.2020г. за ползваните услуги по договора съответно за периода
08.01.2020г. - 07.02.2020 г. и 08.02.2020 г.- 07.03.2020 г. и заключението по СИЕ, съдът
приема, че претенцията на ищеца за заплащането им от ответника е основателна и
доказана,а и нито се твърди, нито се установява погасяване на тези задължения, поради
което е направен извод, че Община Ч. следва да бъде осъдена за заплати на ищеца сумата от
5 760лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Ч., в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е
валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира
постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан
от доводите, посочени във въззивната жалба.
Настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен съд, че е налице
неизпълнение на договорно задължение от страна на Община Ч.-ответник по делото по
отношение на БТК ЕАД.
От събраните в хода на разглеждане на делото доказателства,обсъдени в тяхната
съвкупност, (а и няма спор),че между страните е възникнала облигационна връзка по
сключен договор за услуга от 06.12.2018година,по силата на който БТК се е задължил да
изгради система за електронно наблюдение на територията на Община Ч. и в изпълнение на
сключения договор изпълнителят представя ценово предложение,спрямо което се извършва
ценово образуване на предоставените услуги, като Община Ч. дължи заплащане на месечна
абонаментна такса за поддържане електронната система за наблюдение, т.е такса за
обслужване в размер на сумата 2 880лева с ДДС.Съгласно чл.3.2 от договора заплащането
на уговорената цена за предоставените услуги ще се извършва от възложителя
ежемесечно,след приключване отчетния период, в петнадесет дневен срок от издаване
фактурата от изпълнителя. Налице е и приемане на услугата, в разрез с поддържаното от
жалбоподателя, тъй като по делото има данни за извършвани плащания по договора от
Общината,макар и със закъснения. Освен това в чл.8.1.2 от договора е регламентирано
прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на една от страните,с
едномесечно писмено предизвестие.
От водената между страните коренспонденция се установява, че на 12.05.2020година
и на 10.12.2020 година Община Ч.(л.10 и 11) е уведомила изпълнителя с първото
уведомление,че 30.10.2019 година до момента системата за видео наблюдение не работи и
релевира волеизявление за разваляне сключения договор, а с второто заявява,че сключеният
договор е развален на основание чл.87ал.2 ЗЗД поради виновно неизпълнение на
изпълнителя. С писмо без номер и дата,получено от възложителя,изпълнителят заявява,че
Община Ч. е в продължително неизпълнение на задълженията по посочения договор и
едностранно от 08.10.2019година е спряла едностранно и без основания плащанията по
договора,като с покана от 22.11.2019година ограничават услугата ,посочено е също така,че
след изпратеното писмо от 10.12.2019година и проведени между съконтрахентите разговори
и извършени от страна на Общината плащания,услугите са възстановени, както и е
отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.
При така установеното от фактическа страна и съобразяване съдебно икономическата
експертиза,че фактура №* от 08.10.2019година е платена със закъснение от два месеца,
6
което неплащане е довело до временно преустановяване на услугата видеонаблюдение от
изпълнителя, настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен съд, че в
настоящия случай неизправната страна по договора е ответната Община, а не БТК. При това
положение както правилно приема първоинстанционния съд,преобразуващото право за
прекратяване облигационната връзка принадлежи на ищеца, а не на ответника и макар
волеизявлението за прекратяване облигационната връзка е отправено в писмо без изходящ и
входящ номер, то направеният извод,че доколкото възложителят не оспорва получаването
му,договорът е развален от изправната страна БТК, в 30 дневен срок от получаването му.
Следователно Общината дължи заплащане стойността на представените по делото
фактури - съответно №*/08.01.2020година и №*/08.02.2020година, за които експертизата не
установява извършено плащане и оплакването за недължимост на претендираните
абонаменти такси поради волеизявлението на възложителя,че счита договора за прекратен е
неоснователно.
В тази връзка следва да бъде отбелязано,че обстоятелството,че процесните фактури
не са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя-ответник, не обосновава и извод за
тяхната недължимост. Съгласно установената съдебна практика по чл.290 от ГПК, сама по
себе си, издадената фактура не е основание за плащане - цената се дължи не защото е
издадена фактура, а защото е извършена услугата. Фактурата съставлява доказателство за
сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за
действителността му.
В задължителната си практика ВКС приема, че дори неподписаната от купувача по
договора за търговска продажба или от възложителя по договор да изработка, респ. по
договор за доставка, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка,
отразена е в счетоводните регистри на двете страни и е ползван данъчен кредит по нея.
Двете фактури съдържат описание на вида, общата стойност на услугите, наименование на
страните, време и място на издаване.Обстоятелството констатирано от експертизата,че
извлечението по аналатичната партида на БТК на сметка 9200“поети задължения по
договори“ в счетоводството на общината е закрито на основание водената коренспонденция
на общината към БТК и пренебрегването на основопалагащия принцип в
счетоводството,всички разходи,дори и да съществува несигурност в плащането им следва
да се начисляват и оповестяват всички финансови ангажименти не е основание за
освобождаването й от отговорност.
Относно наведените оплаквания от пълномощника на жалбоподателя в пледоарията
след приключване хода по същество следва да бъде отбелязано,че съгласно задължителната
практика на ВКС обективирана в ТР№1 от 09.12.2013година на ВКС по тълк.д.
№0182013година на ОСГТК за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във
връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно (чл.269изр. ГПК), а при
позоваване във въззивната жалба или отговора страната на допуснати от първата
инстанция нарушения във връзка с доклада, които в настоящата хипотеза са направени
несвоевременно,поради което съдът не дължи произнасяне.
Следователно предвид гореизложените съображения и поради съвпадане изводите на
настоящия състав с изложените от районен съд, решението в атакуваните части е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора се дължат на въззиваемия направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които са поискани своевременно и следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя в размер на сумата 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът в настоящия състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/16.08.2021година,постановено по гр.д.
№38/2021година по описа на Чепеларски районен съд като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Община Ч., БУЛСТАТ *********, ул. Беломорска № 44Б,
представлявана от кмета Боран Хаджиев, да заплати на „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД (БТК), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Цариградско шосе" № 115 И, представлявано от изпълнителния директор Атанас Добрев
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата
300(триста)лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8