Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.06.2020 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.05. 2020 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА И.
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1072 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 763/26.11.2019
г., постановено по гр.д. № 1719/2019
по описа на Районен съд – гр. К.,
в частта с която са
отхвърлени предявените от „П.“ ЕООД против М.К.И., искове с правно основание
чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 вр. с чл. 240 и чл. 92 от ЗЗД, за сумите: 6 553, 64 лв. главница и 1 586,14 лв. неустойка по
Договор за револвиращ заем № **********/02.10.2012 г. и законна лихва от
16.04.2019 г. до изплащане на вземането, дължими солидарно със заемополучателя П.А.Т.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа на Районен съд - К..
Въззивникът “П.” ЕООД излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната
част и моли въззивния съд да отмени същото. Претендира разноски.
В законния срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от М.К.И., която моли въззивния съд да потвърди решението в
обжалваната част.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
79 ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „П.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че съществува вземане на „П.“ ЕООД срещу длъжника П.А.Т. и солидарния
длъжник М.К.И. в общ размер 8 139,
78 лв., включващи: 6 553,
84 лв. представляващи неизплатено парично задължение и 1 586, 14 лв.
неустойка по Договор за револвиращ заем
№********** и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.
В отговора на исковата молба, подаден
в срока по чл.131 от ГПК ответникът М.К.И. заявява че няма качеството на
съдлъжник, тъй като такова не било договаряно. Моли да се отхвърли изцяло
предявената срещу нея претенция, като неоснователна и недопустима.
Безспорно е установено, че между „П.“
ЕООД като кредитор, П.А.Т. като клиент и М.К.И. като солидарен длъжник е
сключен Договор за револвиращ заем № **********/01.10.2012г. По силата на
договора „П.“
ЕООД е предоставил на П.А.Т. заемна сума в размер на
5 400 лв., при годишен процент на разходите 56.50%, годишен лихвен процент
46.64 %, лихвен процент на ден 0.13%, сума за револвинг -4 230 лв., договорено
възнаграждение при револвинг – 4 770 лв., общо дължимо по револвинга: 9000 лв.
С преводно нареждане от 02.10.2012 г. „П.“ ЕООД превел по сметка на П.А.Т. в Търговска
банка сумата 5400 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 48 месечни
погасителни вноски, всяка от които от по 278 лв.
С уведомление вх.№ ВА-723/19.04.2013
г. /л.13/ П.А.Т. заявил желание за отлагане на вноски 06, 07 и 08 по договор № **********.
По делото е представено и извлечение
по сметка по Договор за револвиращ заем № **********, съгласно което към
19.06.2019 г. изплатената сума възлиза общо на 5 587, 80 лв., като
последното извършено плащане е било на 16.03.2016 г. Съгласно същото
извлечение, неизплатеното задължение е в размер на 6 553, 64 лв., а последната
вноска е дължима на 16.01.2017 г.
Представените са 2 бр. уведомителни писма на „П.“
ЕООД до П.А.Т. като клиент и до М.К.И. като солидарен длъжник, че съгласно ОУ,
считано от 02.12.2013 г. сключеният Договор за потребителски кредит № **********
е едностранно прекратен като непогасената част от заема е 10 205.08 лв.,
лихвата за забава е 2.36 лв. и както и че поради нарушение на задълженията по
ОУ върху остатъчния размер на задължението по погасителния план е начислена
неустойка в размер на 50 % и общата сума на задължението възлиза на 15 309,
98 лв., която следва да заплати незабавно по посочената на „П.“ ЕООД банкова
сметка ***. По делото не са представени доказателства, че уведомленията са
изпратени до ответниците преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По делото са представени банкови бордера,
неоспорени, за платени по процесния договор суми в периода 12.04.2014 г.-15.04.2016
г.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1129/2019г.
по описа на Районен съд – К. се установява, че в полза на „П.“ ЕООД е издадена
заповед № 6/17.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу П.А.Т. и М.К.И. за сумите: 6 553, 64 лв. главница и 1 586, 14
лв. неустойка по Договор за револвиращ заем № **********/02.10.2012 г. и
законна лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото: 162, 80 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са постъпили възражения от длъжника П.А.Т. и от
длъжника М.К.И., и в срока в срока по чл. 415, ал. 4 вр. с ал.1, т.1 от ГПК
кредиторът „П.“ ЕООД е предявил против длъжниците настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно е установено, че по силата на Договор за
револвиращ заем № **********/01.10.2012 г. “П." ЕООД е предоставил на П.А.Т.
сума в размер на 5 400 лв. по посочена от него банкова сметка. ***сма от ищеца
до П.А.Т. като клиент и до М.К.И. като солидарен длъжник, че съгласно ОУ,
считано от 02.12.2013 г. договорът е едностранно прекратен и че задължението на
ответника по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не
са представени доказателства, че горепосочените уведомления са изпратени до П.А.Т. и М.К.И. преди подаване на
заявлението по чл.
410 ГПК. Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл.
3, ал. 1 ЗКИ, не изключва приложението на чл.
60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищеца. Така предвид гореизложеното съдът приема, че на
длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита на 02.12.2013
г.
Безспорно е установено, че още преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 16.04.2019 г. е настъпил крайният
срок на договора, тъй като същият първоначално е сключен за срок от 48 месеца,
впоследствие П.А.Т.
е упражнил правото си да отложи вноски 06, 07 и 08 по договор № **********,
като по този начин дължимите вноски са 51, като последната вноска е
дължима на 16.01.2017 г.
Във връзка с възражението на М.К.И., че има качество на
поръчител, а не солидарен длъжник, въззивният съд намира следното:
В договора М.К.И. действително е
посочена като солидарен длъжник. Основната разлика между поръчителството и
солидарните задължения е, че за разлика от отговорността на солидарните
длъжници по чл. 121 и сл. от ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен
характер. Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе действие
уговореното поръчителство, е необходимо да съществува главно задължение, което
да бъде обезпечено от поръчителя. Солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД са винаги самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка,
изразяваща се в съществуването на материалното право на всеки един от
солидарните длъжници в зависимост от наличието на друг валидно възникнал и
непогасен главен дълг, който да е предпоставка за тяхното съществуване.
Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря за чужд дълг солидарно с
длъжника на задължението към кредитора. А съдлъжникът е лице, което отговаря за
собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че
ответницата М.К.И. има качеството на поръчител по договора за кредит. Същата се
е задължила при неизпълнение от страна на кредитополучателя да отговаря
солидарно за задължението на заемополучателя, състоящо се в погасяване на
заема, т. е. поела е задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя
по договора. Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения,
произтичащи от сделката.
Обстоятелството, че М.К.И. е
посочена в договора като солидарен длъжник, не води до извода за наличие на
солидарност по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД. Важно е не посочването в договора
на качеството на лицето, а същността на поетото задължение. Видно е, че
кредитът е отпуснат и усвоен единствено от кредитополучателя П.А.Т., а М.К.И. се
явява гарант за изпълнение на поетото от П.А.Т. задължение, поради което
даденото от нея обезпечение се доближава до фигурата на поръчител. Поради това
след като ответницата М.К.И. Илиева
има качеството на поръчител по договора, е необходимо да се изследва шестмесечния
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който е краен
и преклузивен и за изтичането му съдът следи служебно.
В случая крайният срок на договора е настъпил на 16.01.2017
г., шестмесечният срок е изтекъл на 16.07.2017 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 16.04.2019 г., поради което преклузивният
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл, следователно предявените искове против
М.К.И. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата М.К.И. с
отговора на въззивната жалба е поискала присъждане на разноски за въззивната
инстанция, но не са представени доказателства, че такива са направени.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
763/26.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 1719/2019г. по описа на Районен съд
– гр. К. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.