ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2008
гр. Пловдив,
12.10.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2267 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Тринадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 216, ал. 5
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на С.С. Т-Г, ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, против Заповед № ДК-10-*-16/24.02.2017г. на Началника на Регионална дирекция
за национален строителен контрол /РДНСК/ - ***, с която е прекратено административното
производство по жалбата на С.С. Т-Г и е оставено в сила Разрешение за строеж № 98/28.11.2016г.,
издадено от Главен архитект на Община Р. за строеж: "Гараж, къща за
персонал, навес и стая за охрана - допълващо застрояване", находящ се в
УПИ ****, кв.* по ПУП на кв. „Г.Н.“, гр. Р., с административен адрес: гр. Р.,
бул. "Г.С. Р." №36A, с възложител "Р.К." ЕООД ЕИК ****, с
управител А.З.; както и срещу Заповед № ДК-14-*-51/04.05.2017г. на Началника на
РДНСК - ***, с която е поправена очевидна фактическа в Заповед № ДК-10-*-16/24.02.2017г.
3. От страна на жалбоподателя се поддържа, че заповедите
на Началника на РДНСК – * са неправилни и незаконосъобразни и се иска да бъдат
отменена, както и да бъде отменено Разрешение за строеж № 98/28.11.2016г.
Алтернативно се иска прогласяване, че Разрешение за строеж № 98/28.11.2016г. е
обезсилено от административния орган, който го е издал.
4. Началникът на Регионална дирекция ****, поддържа
становище че жалбата е допустима, но по същество неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Според разпоредбата на чл. 215, ал.4 във връзка с
чл.216, ал. 6 от ЗУТ, жалбата следва да бъде подадена в 14-дневен срок от
съобщаването на акта.
Заповед № ДК-10-*-16/24.02.2017г. и Заповед №
ДК-14-*-51/04.05.2017г. на Началника на РДНСК – * са съобщени на оспорващата на
20.07.2017г., а жалбата е депозирана на 02.08.2017г. , т.е. в законоустановения
срок. По отношение на правния интерес от оспорване, съдът намира, че същият е
налице доколкото жалбоподателят е взел участие като страна в административното
производство и е адресат на оспорените заповеди.
ІІІ. За
фактите:
6. Главният
архитект на Община Р. е издал Разрешение за строеж №98/28.11.2016г., за строеж:
"Гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана - допълващо
застрояване", находящ се в УПИ ****, кв.* по ПУП на кв. „Г.Н.“, гр. Р., с административен
адрес: гр. Р., бул. "Г.С. Р." №36A, на основание чл. 142, ал. 6, т. 1
и чл. 148 от ЗУТ и Решение V, взето с
протокол № 43 от 23.11.2016г. на ОЕСУТ при Община Р..
В
законоустановения срок, С.С.Т. е подала жалба с вх. № 94C-1376-l/16.12.2016г.
чрез органа издал акта до Началника на
РДНСК – *. Главният архитект на Община Р., по повод жалбата в срока по чл. 91,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 216, ал. 3 от ЗУТ,
е издал Заповед №АБ-162/20.12.2016г., с която е оттеглил издаденото
разрешение за строеж.
Междувременно
по жалбата на С.С.Т., в РДНСК – * е била образувана административна преписка №
ДК-04-191-01-*9/22.12.2016г. В хода на производството, с писмо вх. № ДК-04-191-00-209/17.02.2017г.
и приложени към него доказателства за съобщаване, Главният архитект на Община Р.
е уведомил Началника на РДНСК - *, че Заповед № АБ-162/20.12.2016г. е влязла в
сила на 07.02.2017г.
7. При тази
фактическа обстановка, Началникът на РДНСК – * е издал Заповед № ДК-10-*-16/24.02.2017г., с която е
прекратил образуваното производство и е оставил в сила Разрешение за строеж
№98/28.11.2016г. В мотивите на заповедта контролният орган е приел, че поради
отпадане на оспореното разрешение за строеж е отпаднал и правният интерес на С.С.Т., поради което
жалбата й се явява недопустима за разглеждане. Противно на тези мотиви в
диспозитива на заповедта, въпреки прекратяването на производството органът е
посочил, че оставя в сила оттегленото разрешение за строеж.
8. Поради наличието на горното противоречие, Началникът
на РДНСК – * е издал Заповед № ДК-14-*-51/04.05.2017г., с която по реда на 62,
ал. 1 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като от
диспозитива на Заповед № ДК-10-*-16/24.02.2017г. е заличил текстът: „ и остава
в сила Разрешение
за строеж №98/28.11.2016г., издадено от Главен архитект на Община Р. за строеж:
"Гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана - допълващо застрояване",
находящ се в УПИ ****, кв.* по ПУП на кв. „Г.Н.“, гр. Р., с административен
адрес: гр. Р., бул. "Г.С. Р." №36A, с възложител "Р.К."
ЕООД ЕИК ****, с управител А.З..“
IV. За правото:
9. Според
правилото на чл. 216, ал. 3 вр. чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, жалбите срещу издадените
строителни разрешения се подават от заинтересуваните лица чрез органа, издал
акта до началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол, по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 91, ал. 1 от АПК
допуска, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от
получаване на жалбата или протеста административният орган да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде
съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни. Съгласно ал. 2 на същия текст новият акт подлежи на
оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно
преразглеждане на акта.
Според чл. 156, ал. 1 от ЗУТ
издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал.
5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в
случаите по чл. 147, ал. 1 могат да се отменят само по законосъобразност при
подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 /по ред на
чл. 216 от ЗУТ/ или при служебна проверка от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на
чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.
След отмяна на чл. 214а от ЗУТ (ДВ
бр. 101 от 2015 г.) в специалния закон не се съдържа ограничение за
преразглеждане и оттегляне на актовете по устройство на територията, съобразно
техния вид и предмет. При това положение
процедурата по чл. 91 от АПК ще намира приложение и в производствата по
раздел III от ЗУТ
/така Определение № 9480 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 5219/2017 на Върховния
административен съд/. Тоест пред Главния архитект на Община Р. не е имало
пречка да оттегли издаденото разрешение за строеж със Заповед №АБ-162/20.12.2016г., при
което едностранно е прекратил действието му и е премахнал възможността да се
породят целените негови правни последици. Няма спор, че посочената заповед е
съобщена на заинтересованите лица, не е обжалвана и е влязла в сила.
10. Съобразно
правилото на чл. 216, ал.5 от ЗУТ – „Преди да разгледа жалбата или протеста по
същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол
или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на тяхната допустимост.
Ако прецени, че жалбата или протестът са недопустими, производството се
прекратява с изрична заповед….“.
Само когато
контролният орган установи, че жалбата е допустима следва да се произнесе по
същество с мотивирана заповед на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ, която също
подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ.
В случая,
оттеглянето на Разрешение за строеж №98/28.11.2016г. е преградило възможността
същото да породи целените правни последици, поради което е отпаднала и правният
интерес на оспорващата да търси защита срещу административен акт, който към
момента на прекратяване на производството не е част от правния мир.
Евентуална
повторна отмяна на Разрешение за строеж № 98/28.11.2016г., при условие, че
заповедта на Главния архитект е влязла в сила, няма да постигне различен правен
ефект и това прави провеждането на производството по същество безпредметно.
11. Според чл. 62, ал. 2 от АПК,
очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от
органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. За поправката
на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението
за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
Целта на
производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността административния
орган по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да
отстрани допуснати в акта очевидни неточности. Очевидната фактическа грешка е
несъответствието между формираната воля на административния орган и нейното външно
изразяване в писмения вид, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията
или други очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна
фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на орган и
постановения правен резултат.
Каза се, в
мотивите на Заповед № ДК-10-*-16/24.02.2017г. контролният административен орган е
формирал воля за прекратяване на производството, поради отпадане на оспореното
разрешение за строеж. Очевидно тази воля е погрешно изразена в диспозитива на
заповедта като е посочено - „и оставям в сила Разрешение за строеж №
98/28.11.2016г.“ Допуснатото несъответствие е отстранено със Заповед № ДК-14-*-51/04.05.2017г., при което не се е стигнало
до промяна на постановения краен резултат, а именно производството все още е
прекратено поради отпадане на оспорения административен акт. Прочие, дори и
такава заповед да не бе издадена, то контролният административен орган не би
могло да остави в сила акт, който вече е бил оттеглен по установения ред.
12. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспорените в настоящото производство заповеди са
издадени в предписаната от закона форма, от орган с необходимата материална
компетентност, при спазване на производствените правила, материалноправните
разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което подадената жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
13. Разноски в настоящото производство
не са претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С. Т-Г, ЕГН:**********, постоянен
адрес: ***, против Заповед № ДК-10-*-16/24.02.2017г. на Началника на ****, поправена със
Заповед № ДК-14-*-51/04.05.2017г. на Началника на РДНСК – *.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: