№ 120160
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110148945 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от
суброгиралия се застраховател срещу лицето, което е отговорна до пази и
поддържа вещта – причинителя на вредата)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
264733/16.08.2024 г. от ***********, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: *********, чрез адв. Л. Ц., САК, със съдебен адрес:
************* срещу ************, ЕИК ******** адрес: гр. ************
представлявана от ******** - Кмет, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация,
както следва:
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1813.96 лева (хиляда осемстотин и тринадесета лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение -
1798,96 лева и 15 лева ликвидационни разходи, за това, че на 13.08.2023
г., около 22:00 часа в град София, на ********, при движение на л.а.
марка „Мерцедес", модел „CLS 400" с рег. № ВР*******СС, управляван
от ******** е настъпило ПТП, вследствие на преминаване на л.а. в
необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие на пътното
платно – дупка, за което са настъпили вреди по л.а., което ПТП е
документирано с Протокол за ПТП № 1846939/13.09.2023 г., съставен и
подписан на местопроизшествието от органите на МВР, за което е
заведена щета при ищеца щета № 44012132222663 ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба (16.08.2024
г.) до окончателното изплащане на сумата;
чл. 86 ЗЗД за сумата от 330 лева (триста и тридесет лева),
представляваща мораторна лихва за периода от 07.03.2021 г. до
1
07.03.2024 г. върху главница от 1813.96 лева
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.08.2022 г. около 22:00
ч. в гр. София, лек автомобил марка „Мерцедес", модел „CLS 400" с рег. №
ВР*******СС, управляван от ******** и собственост на същия, се е движел
по ******** с посока на движение от ********** и кръстовището с *******,
като е реализирано пътнотранспортно произшествие в необезопасена и
несигнализирана дупка - находяща се на платното за движение.
Местопроизшествието е посетено от *******, мл. автоконтрольор към 01 гр.
ПК ОПП - СДВР. В съставения протокол за ПТП №1846939 е посочено, че
причина за настъпилото ПТП е необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно.
В протокола също така било описано и че по автомобила има видими
щети - предна броня, предна престилка и други. Според съставения протокол
за ПТП, водачът на моторното превозно средство е правоспособен водач на
МПС, не е употребил алкохол към момента на ПТП, няма вина за настъпилото
ПТП и спрямо него не е образувана административно-наказателна преписка.
Твърди се, че за увредения автомобил е била сключена валидна
автомобилна застраховка „КАСКО+" с представляваното от мен
застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица
№440122220003941, със срок на действие от 27.03.2022 г. до 26.03.2023 г.,
застрахователна сума 59 000 /петдесет и девет хиляди/ лева, с покрити рискове
„клауза пълно каско" и „официален сервиз".
Сочи, че на 17.08.2022 г. ********* е завел претенция в *********** за
описаното по-горе ПТП, за което е образувана щета №44012132222663. По
щетата е изготвен и опис заключение на увредените детайли от 17.08.2022 г.,
съгласно който за подмяна е спойлер преден л. хром, никел, а с лека
деформация е: облицовка предна броня, като е отбелязано, че престои
допълнителен оглед на окачване предно ляво.
Твърди се, че за увредения автомобил е било издадено възлагателно
писмо до автосервиз *********, където увреденият автомобил е бил
ремонтиран. От фактурата, издадена от автосервиз ********* е видно, че
възстановителната стойност на ремонта възлиза на 1798,96 лв. с ДДС.
Като застраховател по застраховка „КАСКО+", застрахователна
застрахователна полица №440122220003941, със срок на действие от
27.03.2022 г. до 26.03.2023 г., *********** е изплатило изцяло на автосервиз
********* направените разходи за възстановяването на автомобила. Това се
удостоверява от Платежно нареждане за кредитен превод от 01.12.2022 г.,
заверено копие от което прилагам. Твърди се, че *********** е направило и 15
лева за ликвидационни разходи за обработване на щетата.
Твърди, че ПТП е настъпило на територията на ************ и съгласно
разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са
публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините /чл. 31 от Закона за пътищата/,
2
които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и
при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с
оглед предупреждаване на участниците в движението /чл. 3 и чл. 13 от Закона
за движение по пътищата/.
Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования по имуществената застраховка, встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата /************/ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, на основание чл.410 ГПК.
Предвид гореизложеното, с плащането на застрахователното
обезщетение, на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. с
чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, ***********, като застраховател
Твърди, че ищецът е изпратил регресна покана с изх. № 0-92-
2943/01.03.2023 г. до ************ за доброволно възстановяване на
изплатеното обезщетение. Тъй като до настоящия момент не е получено
плащане от ответника, за застрахователя се породи правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да
постанови решение по чл.238 ГПК.
Посочва банкова сметка: Банкова сметка: IBAN: ************; BIC:
UBBSBGSF при "Обединена Българска Банка" АД на титуляра ***********.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Протокол за ПТП №1846939 от
13.08.2022 г.; 2. Служебна бележка №433200-90183/08.09.2022г.; 3. Застрахователна
полица №440122220003941 за застраховка „Каско +"; 4.Сметка № 220608817546534,
Сметка № 22082917827475, Сметка № 222112818122490 за заплатена
застрахователната премия; 5.Уведомление за щета №44012132222663; 6. Свидетелство за
управление на МПС и Контролен талон на *********; 7. Свидетелство за регистрация на
лек автомобил част I №*********; 8. Опис заключение по щета №44012132222663 от
17.08.2022 г.; 9. Възлагателно писмо; 10. Фактура №**********/24.10.2022 г.; 11.
Платежно нареждане за кредитен превод от 01.12.2022 г.; 12. Регресна покана №0-92-
2943/01.03.2023 г. заедно с известие за доставянето й; 13. Отговор от ************.
Моля да се допусне назначаването на съдебно автотехническа
експертиза (САТЕ) при следните задачи: какъв е механизмът на ПТП. дали
нанесените щети на лек автомобил марка „Мерцедес", модел ..CLS 400" с рег. №
ВР*******СС са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП ?: да определи
действителната стойност на щетите на горепосоченото МПС към момента на ПТП.
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
призоваване, а именно ********, ЕГН**********,с адрес: ***********.
В случай, че ответникът оспорва плащането на застрахователното
обезщетение, моли да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори: каква сума, кога и с какъв документ е изплатило ищцовото дружество на
автосервиз ********** за ремонтирането на л. а. ..Мерцедес", модел ..CLS 400" с per. №
3
ВР*******СС по щета №44012132222663 ?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Л. Ц., САК, със съдебен адрес:
*************, която представителна власт важи за всички инстанции (л.20
от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване,
тъй като се търсят задължения. При определяне цената на исковете следва да
се изходи от общата стойност на претендираните суми по пера.
По иска за главница таксата е 72.56 лева, а по иска за лихва е 50.00.
Общият размер такса е 122.56 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК
само в размер на 72.60 лева (л.19 от делото). Следователно следва да се
довнесе такса в размер на 49.96 лева, представляваща разликата между
внесената такса 72.60 лева и дължимата 122.56 лева.
Ето защо искова молба с вх. № 264733/16.08.2024 г. следва да бъде
оставена без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128,
т.2 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получанате на настоящото разпореждането, следва да представи документ за
внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 49.96 лева,
представляваща разликата между внесената такса 72.60 лева и дължимата
122.56 лева. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790
4
3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3.
чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС
терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси
Следва да се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще
приложи чл.129, ал.3 ГПК, като върне исковата молба.
По редовността на ИМ
На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е
нередовна, поради липса на документ по чл.128, т.2 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 264733/16.08.2024 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК, като УКАЗВА
5
на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получанате на настоящото
разпореждането, следва да представи документ за внесена държавна такса по
сметка на СРС за делото в размер на 49.96 лева, представляваща разликата
между внесената такса 72.60 лева и дължимата 122.56 лева. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1.
банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби –
"Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в
касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се
осъществява без начисляване на банкови такси, КАТО ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от *********** на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
6
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
7
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от настоящото разпореждането да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8