РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Монтана, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20241600500482 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №392 от 16.08.2024година постановено по гр.д.
№2809/2023година по описа на Районен съд Монтана е признато ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Й.Б.” ЕАД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.*, ж.к.„*“ *, Б.П. С., сграда * от П. П. от
село *, област *, ул.”*” № *, ЕГН **********, както следва: 120,81 лева -
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договори за мобилни услуги № */08.11.2017г.,№*/03.04.2020г. и №
*/09.04.2021г. и сумата от 372,80 лева - незаплатени лизингови вноски по
договори за лизинг от 03.04.2020 година, за които суми са издадени фактура №
*/15.06.2021г., фактура № */15.07.2021г., фактура № */15.08.2021г., фактура №
*/15.09.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 20.07.2023
година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1611/2023 година по описа
на Районен съд - Монтана, като е отхвърлен иска за разликата над уважения
до заявения размер от 123,51 лева - неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, като неоснователен.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от
„Й.Б.” ЕАД иск против П. П. за признаване за установено съществуване на
вземане от 301,67 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори
1
за мобилни услуги, сключени между „Й.Б.” ЕАД, с ЕИК *и П. П., ЕГН
********** и са присъдени разноски за заоведно и исково производство.
Това решение е обжалвано от ищеца „Й.Б.“ ЕАД,гр.*в предвидения от
закона срок в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от ищеца „Й.Б.“
ЕАД (с предишно наименование ..Т.Б.“ ЕАД) искове, с които се претендира да
бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че П. П. дължи на
дружеството сумата от 301,67 лв. (триста и един лева и шестдесет и седем
стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги за мобилни номера *, *и *, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1611/2023г. по
описа на Районен съд - Монтана, Пети състав.
Счита така постановеното решение в обжалваната му част за
неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Моли съда да отмени Решение № 392 от 16.08.2024г., постановено по
гр. дело № 2809/2023г. по описа на Районен съд - Монтана, в частта, с която са
отхвърлени предявените от ищеца „Й.Б.“искове, с които се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че П. П. с ЕГН **********
дължи на дружеството сумата от 301,67 лв. (триста и един лева и шестдесет и
седем стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги за мобилни номера *, *и *, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена по реда на чл. 410
от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1611/2023г.
по описа на Районен съд – Монтана и да бъде осъден да заплати сторените от
„Й.Б.“ ЕАД разноски във второинстанционното производство, в т.ч.
заплатената държавна такса в размер на 25,00 лв., както и деловодни разноски
в заповедното и исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но са
изпратени писмени бележки с изложено становище за основателност на
жалбата.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата стран с подробно изложени доводи за неоснователност на
жалбата.
В съдебно заседание въззиваема страна П. П. се представлява от
адв.Д. М. , която моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен
акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване наличие на вземане на ищеца на основание
сключение между П. П. и „Й.Б.“ ЕАД (ени следните договори: Договор за
мобилни услуги № *от 08.11.2017г.; Договор за мобилни услуги № *от
03.04.2020г.; Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги №
*от 03.04.2020г. и Договор за лизинг от 03.04.2020 г.; Допълнителен договор за
лизинг № *от 03.04.2020г.; Допълнителен договор за лизинг № *от
03.04.2020г.; Договор за мобилни услуги № *от 09.04.2021г., Допълнително
споразумение № *към договор за мобилни услуги от 09.04.2021 г.. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му
в 4 бр. фактури, издадени в периода м.юни 2021г. - м.септември 2021г., а
именно фактура № */15.06.2021г., фактура № */15.07.2021г., фактура №
*/15.08.2021г., фактура № */15.09.2021г.
За да постанови атакуваното решение МРС е приел, че същия е
допустим, тъй като е налице издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и във връзка с връчването на същата на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК в срока по чл.415,ал.3 от ГПК е
предявен и настоящия иск. Вземането за неустойка се претендира поради
предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на
абоната - забава в плащане на дължимите суми по договора съгласно чл.75 във
вр. с чл.19б, б.в) от приложимите към договорите Общи условия. Според
посочената разпоредба при наличието на забава за плащане от страна на
абоната договорът се счита за едностранно прекратен от „Й.Б.“ ЕАД.
Основанието за автоматично прекратяване на договора не е индивидуално
уговорена клауза. С тази клауза от ОУ се нарушава принципът за
равнопоставеност на страните, като не е предвидено аналогично право на
потребителя за автоматично прекратяване на договорната връзка при виновно
неизпълнение задълженията на оператора. Нарушава и изискването за
добросъвестност поради липса на посочване по ясен начин дали е приложима
при частична или пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е
осигурена възможност на потребителя след предупреждение да изпълни
задължението си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора.
Клаузата противоречи и на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Горепосочените обстоятелства
обосновават неравноправност на предвидената в чл.75 от ОУ клауза за
автоматично прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията
за заплащане на неустойка поради прекратяване на договора на това
основание се явява неоснователна.
Така направените изводи от първоинстанционния съд се споделят от
настоящата инстанция по следните съображения.
По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява
иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от
кредитора след възражение от длъжника и в него по същество се установява
3
дали вземането съществува и дали е изискуемо. В производството по чл. 422
ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Целта
на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със
сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като
Заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл.
422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по
заявление от 20.07.2023година на „“Й. Б.“ „ ЕАД по реда на чл.410 от ГПК е
издадена от Районен съд Монтана Заповед №901/21.07.2023година за
изпълнение на парично задължение с което е разпоредено длъжникът П. П. да
заплати на «Й.Б.» ЕАД сумата от 797,98ЛЕВА незаплатени месечни
абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки за предсрочно
прекратяване но договори..Тъй като съобщението на длъжника е връчено по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК на кредитора е съобщено че следва да установи
вземането си с оглед разпоредбата на чл.415,АЛ.2 от ГПК.В тази връзка е
предявен и настоящия иск.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
страните са сключени Договор за мобилни услуги № *от 08.11.2017г., изм. с
Допълнително споразумение № *към договор за мобилни услуги от
09.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер *, са начислени и се
претендират следните задължения в общ размер на 284.50 лв., от които: 78.96
лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги
и допълнителни такси, неустойка в размер на 205.54 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя.
По Договор за мобилни услуги № *от 03.04.2020г., с който се предоставя
мобилен номер *, са начислени и се претендират следните задължения в общ
размер на 92.13 лв., от които: 28.86 лв. - незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси и неустойка в размер на 63.27 лв., начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
По Договор за мобилни услуги № *от 09.04.2021г., с който се предоставя
мобилен номер *, са начислени и се претендират следните задължения в общ
размер на 48.55 лв., от които: 15.69лв. - незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси и неустойка в размер на 32.86 лв., начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
Размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойки при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера *, *и *са
уредени от страните в р.Ш, т.2 от Допълнително споразумение № *към
договор за мобилни услуги от 09.04.2021г., т.11 от Договор за мобилни услуги
№ *от 03.04.2020г., т. 9 от Договор за мобилни услуги № *от
03.04.2020г.Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
4
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл.ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени
от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Характерът на неустойката позволява на страните да я уговорят
свободно, но това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може
да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9
ЗЗД.Вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване
на договорната връзка между страните по вина на абоната - забава в плащане
на дължимите суми по договора съгласно чл.75 във вр. с чл.19б, б.в) от
приложимите към договорите Общи условия. Според посочената разпоредба
при наличието на забава за плащане от страна на абоната договорът се счита
за едностранно прекратен от „Й. Б.“ ЕАД.
МОС също приема, че основанието за автоматично прекратяване на
договора не е индивидуално уговорена клауза.
С тази клауза от ОУ се нарушава принципът за равнопоставеност на
страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за
автоматично прекратяване на договорната връзка при виновно неизпълнение
задълженията на оператора. Нарушава и изискването за добросъвестност
поради липса на посочване по ясен начин дали е приложима при частична или
пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена
възможност на потребителя след предупреждение да изпълни задължението
си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора. Клаузата
противоречи и на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Горепосочените обстоятелства
обосновават неравноправност на предвидената в чл.75 от ОУ клауза за
автоматично прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията
за заплащане на неустойка поради прекратяване на договора на това
основание се явява неоснователна. Неравноправната клауза за едностранно
прекратяване на договора поради неизпъленние от страна на абоната не
поражда правно действие, затова и не може да създаде основание мобилният
оператор да начисли неустойка. При така изложените мотиви съдът намира,
че установителният иск за дължимост на неустойка в размер на 301,67 лева,
правилно е отхвърлен като неоснователен.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на
5
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин. Това изискване следва да се схваща задължение в
договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася
съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици. При неясно и двусмислено формулиране на
задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени
икономическите последици от сключения договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП,
респективно финансовата тежест, която поема при допускане на
неизпълнение. Горепосочените обстоятелства обосновават вероятна
неравноправност на клаузата за неустойка в процесните договори, както и на
предвидената в чл. 19б от ОУ клауза за едностранно прекратяване на
договорната връзка, поради което и претенцията за заплащане неустойка
поради прекратяване на договорите е неоснователна.
Предвид гореизложеното решение в обжалваната частсе явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №392 от 16.08.2024година постановено по
гр.д.№2809/2023година по описа на Районен съд Монтана В ЧАСТТА, в
която отхвърлен като неоснователен предявения от „Й.Б.” ЕАД иск против П.
П. за признаване за установено съществуване на вземане от 301,67 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
сключени между „Й.Б.” ЕАД, с ЕИК *и П. П., ЕГН **********
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6