Р Е Ш Е Н И Е
№ 260284
гр.
Русе, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 91 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявени са
частични искове с правно основание чл. 133, ал.1 вр. чл. 123, ал.2 ТЗ.
Постъпила е искова
молба от Б.С.К. против "Интертранс-21"
ООД, в която се твърди, че ответното
търговско дружество е основано от ищеца през 2001г. Поради това, че били близки
приятели и имал доверие на С.Ю.П. го направил първоначално управител на
търговското дружество, а последствие му прехвърлил половината от дружествените
дялови на стойност 2500лв., или 250 дяла. По този начин двамата станали
съдружници при равни права в ответното търговско дружество. Постепенно
отношенията между двамата се влошили, ищецът започнал да има затруднения при
осведомяването си за дейността на дружеството, не му се осигурявал от
управителя и счетоводителя достъп до документи и на практика бил лишен от
правото си на контрол върху дружествените дела. Поради това започнал да има
съмнения в лоялността на другия съдружник и управител и за отклонения от негова
страна на парични средства от дружеството. Тези обстоятелства подсилили
напрежението между двамата съдружници и между тях възникнал сериозен конфликт,
който възпрепятствал всякаква комуникация. Поради това ищецът предложил на С.П.да
му прехвърли по справедлива пазарна цена собствените си дружествени дялове и
той да остане едноличен собственик на капитала на търговското дружество.
Въпреки предложеното, П. провел процедура по изключването на ищеца като
съдружник, за което се взело решение от проведено общо събрание на съдружниците
на 03.05.2017г. Ищецът обжалвал по съдебен ред решението на ОС за изключването
му като съдружник.
Ищецът твърди, че
за периода от 2013г. до 2017г. вкл. не е получавал дивиденти от търговското
дружество, въпреки че същото е реализирало печалба и е следвало да му бъдат
изплащани такива на основание уговореното в дружествения договор. С оглед на
това счита, че ответното дружество му дължи сумата от 853 000лв. представляваща
неизплатени дивиденти. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати общо сумата от 1 000 лв., ведно със законната лихва от
деня на предявяване на исковата молба, която сума представлява сбор от
претенцията му по обективно съединени частични искове за заплащане на дивиденти
за период от пет години, а именно сумите: от 1лв., представляваща част от следващия се на ищеца дивидент за
стопанската и данъчна 2013г. в общ размер на 135 000лв; 1лв., представляващ част от следващия се на ищеца дивидент за
стопанската и данъчна 2014г. в общ размер на същия от 225 000 лв.; 996лв.,
представляващи част от следващия се на ищеца дивидент за
стопанската и данъчна 2015г. в общ размер от 310 000 лв.; 1лв., представляващ част от следващия се на ищеца дивидент за
стопанската и данъчна 2016г. в общ размер от 100 000 лв. и 1лв., представляващ част от следващия се на ищеца дивидент за
стопанската и данъчна 2017г., в общ размер от 83 000лв. Претендират се и
направените в производството разноски.
В срока за отговор
на исковата молба, ответното дружество изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства
включително и тези, на които е основана исковата претенция за заплащане на
дивиденти. Твърди се, че за периода 2013г., 2014г. и 2015г. на ищеца са
изплатени дължимите дивиденти съгласно реализираната печалба и приетото решение
за това от общото събрание на дружеството. Твърди се, че през 2016г.
дружеството не е реализирало печалба, с оглед на което и не са разпределяни
дивиденти, а през 2017г. не е вземано решение за изплащане на дивиденти. В
условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на
исковата претенция – за период от пет години назад преди депозирането на
исковата молба. С оглед на това се моли предявените частични искове като
неоснователни да бъдат отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът Б.С.К. и С.Ю.П.
са съдружници с равни дружествени дялове в ответното дружество „Интертранс-21“
ООД, а вторият от тях е и управител на дружеството.
На 03.05.2017г.
Общото събрание на „Интертранс-21“ ООД е взело решение (по т.7 от дневния ред)
за изключване на Б.К. като съдружник в дружеството. Последният е обжалвал
решението на ОС и с влязло в сила Решение №**/24.01.2019г. по в.т.д.№**/2018г.
по описа на АС – Велико Търново решението на ОС на дружеството за изключване на
К. като съдружник е отменено.
Според заключението
на изготвената по делото съдебноикономическа експертиза, размерът на печалбата
след облагане, реализирана от „Интертранс – 21“ ООД за процесния период е
съответно: 2013г. – 403922,48лв., 2014г. – 905343,34лв., 2015г. - 1 351334,52лв.,
2016г. 92 011,58лв., а през 2017г. е реализирана загуба в размер на
375 976,05лв. За този период разпределена печалба, като дивидент между
съдружниците е съответно за 2013г. – 270 000лв, за 2014г. – 450 000лв. и
за 2015г. - 620 000лв. През 2016г. и 2017г. дивиденти не са изплащани.
Според заключението на вещото лице, за трите години /2013-2015г. вкл.) на ищеца
Б.К. са изплатени 50% от горепосочените суми с РКО съответно 9бр. за първата
година (по 14250 по всеки след приспадане на дължимия данък), 15бр. за втората
година (по 14250лв. по всеки след приспадане на дължимия данък) и за третата
година с три РКО всеки по 13300лв. (след
приспадане на дължимия данък) и 5бр. банкови преводи на обща стойност
254 600лв.
През 2016г. и
2017г. ответното дружество не е разпределяло печалба и не са покривани загуби
от минали години.
Вещото лице е
установило, че с декларации по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО задълженията
по дължимия върху изплатените дивиденти данък са погасени. Също така всички
стопански операции по начисляване и изплащане на дивидентите на двамата
съдружници, както и начисляването и плащането на данък дивидент са отразени в
съответните счетоводни сметки и регистри.
Всички дивиденти са
разпределени на база приети решения от Общото събрание на дружеството,
съответно девет решения за 2013г., петнадесет за 2014г. и четири за 2015г.
Според заключението
на изготвената по делото почеркова експертиза, подписите за „получил сумата“ в
РКО №***01.07.2013г. и №***/01.08.2013г., РКО №***/01.02.2014г. и №****10.03.2014г.,
РКО №***/04.12.2015г., №***/14.12.2015г. и №***/15.12.2015г., изрично посочени
и оспорени от ищеца са положени (изпълнени) от него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Правото на
съдружник да получи част от печалбата за съответната финансова година, съразмерно
на притежаваните от него дялове, е имуществено субективно право, което възниква
при следните предпоставки: изтичане на финансовата година, реализирана печалба,
приемане на годишния финансов отчет и решение на Общото събрание на
съдружниците за разпределение на печалбата. Безспорно е по делото, че тези
кумулативни предпоставки са възникнали за периода 2013г.-2015г. включително.
Установява се обаче от представените по делото доказателства (РКО) и от
заключението на вещите лица по икономическата и почерковата експертиза, че
дължимите на ищеца дивиденти са му изплатени. Оспорването от негова страна на
положени подписи под РКО е неуспешно. В тази връзка следва да се отбележи, че
представените по делото от ответната страна множество писмени доказателства по
повод водено разследване за извършено престъпление от управителя на ответното
дружество по сл.дело №***/2016г. по описа на ОП – Русе въпреки, че не са пряко
относими доказателства към предмета на настоящото производство, дават
допълнително основание съдът да цени изготвените по делото икономическа и
почеркова експертизи и да не бъдат уважени исканията на ищеца за допълнителни
такива. Установеното в проведеното разследване, включително по отношение на
воденото счетоводство в дружеството, приетите решения от ОС и изплащането на
дивиденти на съдружниците не се различава от установеното от вещите лица в
настоящото производство. Поради това и с оглед събраните по делото
доказателства за изплащане на дължимите на ищеца дивиденти за първите три
години от исковия период претенцията му се явява неоснователна.
По отношение на
2016г. и 2017г. не са осъществени всички елементи от фактическия състав за
възникване правото на дивидент на съдружниците в ответното дружество. И за
двете години ОС на дружеството не е вземало решение за разпределение на
печалба, а през 2017г. такава не е реализирана според доказателствата по
делото. По тази причина неоснователна е претенцията на ищеца за изплащане на
дивидент и за тези две години.
Ищецът както през
процесния период от пет години, така и към настоящия момент е съдружник в
ответното дружество и като такъв би могъл да инициира вземането на решение от
ОС за разпределяне на печалби ако са налични такива. За периода след последната
година за която са разпределяни дивиденти, натрупаната печалба може да бъде
разпределена между съдружниците, ако ОС вземе решение за това.
По изложените
съображения предявените от ищеца частични искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора
в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответното дружество
разноски за настоящото производство. Претендирани са с представения списък по
чл. 80 ГПК общо 2520лв. възнаграждение и разноски за процесуален представител.
Срещу претендираните разноски процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за тяхната прекомерност. Съгласно установената съдебна практика, при
направено възражение за прекомерност на претендиран от насрещна страна
адвокатски хонорар, съдът не следва автоматично да намали същия до предвидения
минимален размер за съответния вид дело, а трябва да съобрази неговата правна и
фактическа сложност, броя съдебни заседания и пр. В конкретния случай по делото
са съединени пет частични иска, чиято обща цена е ниска, но естеството на
производството предполага установяване на имуществени права на значителна
стойност (претендира се установяване на неизплатени дивиденти в общ размер на 853000лв.).
По делото са проведени 5 открити съдебни заседания само при разглеждането му в
районния съд, а производството се е развивало и пред ОС – Русе, където има
извършвани съдопроизводствени действия от страните, представени са множество
доказателства, направени са значителен брой доказателствени искания преди
всичко от ищеца, като всички тези обстоятелства не дават основание да бъде
намалени разноските на ответната страна и следва да се приеме, че те са
съответни на правната и фактическа сложност на производството и следва да се
присъдят в претендирания размер.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.К. ЕГН********** с адрес *** срещу
„Интертранс – 21“ ООД ЕИК117545903, със седалище и адрес на управление гр.
Ветово, ул. „Сливница“ №17, представлявано от управителя С.Ю.П. искове за
заплащане на сумите : 1лв.,
представляваща част от следващия се на ищеца дивидент за стопанската и данъчна
2013г. в общ размер на 135 000лв; 1лв.,
представляващ част от следващия се на ищеца дивидент за стопанската и данъчна
2014г. в общ размер на 225 000 лв.; 996лв., представляващи част
от следващия се на ищеца дивидент за стопанската и данъчна 2015г. в общ
размер от 310 000 лв.; 1лв.,
представляващ част от следващия се на ищеца дивидент за стопанската и данъчна
2016г. в общ размер от 100 000 лв. и 1лв.,
представляващ част от следващия се на ищеца дивидент за стопанската и данъчна
2017г., в общ размер от 83 000лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.С.К. ЕГН********** с адрес *** да заплати на
„Интертранс – 21“ ООД ЕИК117545903, със седалище и адрес на управление гр.
Ветово, ул. „Сливница“ №17, представлявано от управителя С.Ю.П. сумата от 2520лв.
разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: