№ 21
гр. П., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20233520200026 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Ф. С. А.
от гр.П., против НП №**** г. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание 638,ал.1,т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е било наложено наказание глоба в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за
това, че „на 28.10.2022 г., около 17.55 ч., в гр.П., на ул.“****“, управлява собственият си л.а.“***“ с рег.№ ***,
като при извършената проверка се установи, че управлява автомобила без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката“- нарушение по чл.483, ал.1,т.1
от КЗ.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се излагат доводи относно допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Поддържа се становището, че доколкото при констатиране на нарушението е било
установено, че л.а. е бил служебно спрян от движение, то нарушението не е съставомерно по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, постъпили са писмени бележки от
адв.Н.Г. от ТАК, в които не оспорва фактическата обстановка, поддържа жалбата на заявените в нея основания и
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, претендират се направените разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.Жалбоподателят Ф. С. А. живеела в гр.П., била правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на
МПС /справка л.14/ за категории „В” и “АМ“, с правоспособност придобита преди 20 години, като до извършване
на настоящото нарушение не била санкционирана за други нарушения на правилата за движение по пътищата
/налице е само един ЕФ от 2021 г. за нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, по който наказанието глоба в размер на 50
лв. е заплатено/.
На 28.10.2022 г. А. управлявала в гр.П. собствения си л.а.“***“ с рег.№ ***, когато при движение по
ул.“П.Хитов“, около 17.55 ч. била спряна за проверка от служители на РУ Омуртаг, на които бил възложен
контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС на територията на Община П..
1
При проверката и след допълнително потвърждаване от ОДЧ в РУ П., полицай М.Е. установил, че автомобила е
със служебно прекратена регистрация от 25.10.2022 г., при което приел, че А. е нарушила разпоредбата на
чл.140,ал.1 от ЗДвП доколкото управлява нерегистрирано МПС. За това нарушение бил съставен АУАН серия
АД, № *** /приложен л.6/. Веднага след това и доколкото за управлявания л.а. нямало сключена задължителна
застраховка „ГО“, спрямо А. бил съставен и втори АУАН серия АД, № *** /приложен л.8/ за нарушение по
чл.483, ал.1,т.1 от КЗ, с който нарушителят бил надлежно запознат и който подписал без възражения. След това А.
била придружена до РУ П., където и била издадено заповед за налагане на ПАМ № *** /приложена л.10/ с правно
основание чл. 171,т.1,б.“е“ от ЗДвП – „отнемане на СУМПС“ до представяне на сключена валидна застраховка
„ГО“. Видно от направеното отбелязване, отнетото СУМПС е било върнато в 19.20 ч. на 28.10.2022 г. поради
представяне на сключена задължителна застраховка „ГО“. При тези обстоятелства, Началникът на РУ П. издал
атакуваното в настоящия процес НП № *** г., с което санкционирал А. по реда на чл.638,ал.1,т.1 от КЗ.
Фактическата обстановка беше установена от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства и доколкото щата не се оспорва от нарушителя видно от наведените в депозираната жалба
доводи, съдът заличи от списъка за призоваване неявилите се в с.з актосъставител и свидетел, приемайки, че
делото е изяснено и без тяхното непосредствено изслушване.
При така установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е от вида задължителни застраховки,
детайлно индивидуализирана в Глава 48 от Кодекса за застраховането. Задължение за ежегодното й сключване е
вменено на всяко лице, което притежава МПС регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение
(арг. от чл. чл.483, ал.1,т.1 от КЗ), като същевременно това изискване не забранява на всяко друго лице, различно
от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор.
Посредством разпоредбата на чл.638,ал.1,т.1 от КЗ законодателят е предвидил фиксирана санкция в
размер на 250 лв. за физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителната застраховка
„ГО“ на автомобилистите. С оглед установеното в хода на съдебното дирене и събраните по делото доказателства
съдът намери, че контролните органи правилно и законосъобразно са приели, че деянието, което е извършил
жалбоподателя се субсумира от разпоредбата на чл. 438, ал.1,т.1 от КЗ и след като не е сключил застраховката
„ГО“ за собственото си и управлявано към момента на проверката МПС, жалбоподателят правилно е бил
санкциониран с глоба в размер на 250 лв. /в този контекст съдът приема за неоснователни възраженията на
защитата, че след като л.а. служебно е бил дерегистриран на 25.10.2022г. спрямо него собственикът му няма
задължение да сключва застраховка „ГО“. Това възражение не държи сметка за обстоятелството, че л.а. е бил с
поставени регистрационни табели с № *** и е управляван в населено място – гр. П., където водачът и негов
собственик Ф. А. е бил задължена преди да предприеме управление на процесното МПС да изпълни задълженията
си по КЗ/. От субективна страна нарушението е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, като
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че след като не е сключил
задължителната за всеки водач на МПС застраховка „ГО” не е следвало да управлява собственото си МПС в
подобен вид, но въпреки това го е управлявал, с което е искал настъпването на общественоопасните последици от
своето деяние.
С оглед на така установеното в хода на съдебното дирене, в конкретният случай съдът приема, че
извършеното от жалбоподателя нарушение е незначително и при констатирането му
административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. След като не е преценил това наказващия орган
е допуснал нарушение разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като в рамките на оперативната си самостоятелност
е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в тази разпоредба, преди да пристъпи към санкциониране на
жалбоподателя. Както вече се посочи по-горе жалбоподателят е водач с безупречна репутация, като за период от
20 години е допуснала само едно нарушение на правилата за движение по пътищата, което е санкционирано с ЕФ.
Наред с това, видно е, че управляваният л.а. е бил без сключена застраховка „ГО“ само за 3 дни /като отделно от
това няма данни дали от „Гаранционен фонд“ са уведомили А. за липсата на задължителната застраховка/, като
непосредствено след констатиране на нарушението А. е сключила задължителната застраховка спрямо този л.а.,
поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН като приеме, че се
касае за маловажен случай.
2
Съдът, съобразявайки, че нарушението е извършено за първи път, от изключително дисциплиниран
водач; неговият вид и крайно незначителна обществена опасност, преценявайки и неговата обществена тежест
счита, че се явява „маловажен случай” на административно нарушение, за което административнонаказващия
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН доколкото извършеното нарушение по КЗ разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т.4 от ДР на ЗАНН. В
конкретният случай макар и жалбоподателят да е осъществил от формална страна състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност, с оглед обстоятелствата, при които е било, както и с оглед добрите
характеристични данни за личността на нарушителя, сочат, че по отношение на него целите на наказанието могат
да бъдат постигнати и без да бъде наказван, а като бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането
в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В този
контекст отново следва да се напомни, че посредством задължителното за съдилищата ТР № 1/12.12.2007 г. по
т.н.д. № 1/2005 г. на НК ВКС прие че „…преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол…
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона… ”. Ето защо,
предвид допуснатото съществено нарушение от административно наказващият орган при съставянето на
постановлението, изразяващо се в неприлагане разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, при наличието на основания
за това съдът счита, че същото се явява незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и като такова
следва да бъде отменено и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по
този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е
приложен договор за правна защита и съдействие серия Т, № 41963/01.03.2023 г. Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и доколкото
посредством придружителното писмо на РУ П. е направено възражение за прекомерност по реда на чл.63д,ал.2 от
ЗАНН, то съдът следва да се произнесе по въпроса за евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските.
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.18,ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения фиксираният размер на адвокатското възнаграждение по дела от
административнонаказателен характер е 500 лв. дължими при процесуално представителство, защита и
съдействие, докато в конкретният случай е жалбоподателят е заплатил на защитника в брой сумата 200 лв., т.е.
под минималния размер, при което направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. Съобразно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Наказващ орган
в случая е РУ П., което е в структурата на ОДМВР Т., поради което именно ОДМВР Т. следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началник на РУ П. в ОДМВР Т., с което и на основание
чл.638,ал.1,т.1 от КЗ, на Ф. С. А. от гр.П., обл.Т., ул.“****, ЕГН-**********, действаща чрез пълномощник адв.Н.
Г. от ТАК, със съдебен адрес гр.П., ул.“**** за нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
3
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.63,ал.4 от ЗАНН Ф. С. А. от гр.П., обл.Т., ул.“****, ЕГН-**********,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ на Ф. С. А. от гр.П., обл.Т., ул.“****, ЕГН-**********, действаща
чрез пълномощник адв.Н. Г. от ТАК, със съдебен адрес гр.П., ул.“****,сумата 200.00 лв./двеста лева/
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4