№ 13406
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110149622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване на постановено по делото Определение № 6797/10.02.2025
г., по делото е постъпила молба от ответника „Медиатор 2015“ ООД с вх. №
69016/26.02.2025 г. за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Направено
е искане за допълване на определението, като ищецът бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 2700 лева – платено адв. възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпила молба от ищеца с вх. №
91445/14.03.2025 г., като искането се оспорва като неоснователно, алтернативно се
прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е частично основателна, по
следните съображения:
С влязло в сила определение от 10.02.2025 г. производството по делото е
прекратено на осн. чл. 231, ал. 1 ГПК, тъй като в шестмесечен срок от спирането му по
взаимно съгласие, никоя от страните не е направила искане за неговото възобновяване.
Тъй като производството по делото е прекратено с определение на съда от
10.02.2025 г., то възражението на ищеца за прекомерност на претендираното
възнаграждение, направено с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, следва да се приеме
за своевременно и да бъде разгледано от съда, тъй като преди прекратяване на делото
на страните не е предоставена възможност да ангажират становище по претенцията за
разноски.
По направеното искане съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. В случая ответникът е представил доказателство за
уговорено адв. възнаграждение в размер на 2700 лева с договор за правна защита и
съдействие от 09.11.2023 г., издадена фактура за посочената сума от същата дата, както
и платежно нареждане за платена сума от 13.11.2023 г. /л. 143, л. 144 и л. 347/.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
1
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в подзаконови нормативни актове, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството
и извършените от процесуалния представител действия. В случая от една страна
повдигнатият спор се отличава с по-висока фактическа сложност и голям обем
писмени доказателства; ответникът, чрез процесуалния си представител, е предприел
активна защита срещу предявения срещу него иск. От друга страна, по делото са
проведени две открити съдебни заседания, в които представител на ответника не се е
явил, като във второто от тях производството е спряно поради постъпила молба от
страните за постигнато взаимно съгласие за това. Следва да се вземе предвид освен
това, че видно от договора за правна защита и съдействие, представен от ответника,
уговореното възнаграждение касае производството пред първата инстанция, като не
може да не се отчете фактът, че същото е приключило на един по ранен етап - преди
фазата по съдебно дирене и устни състезания, съответно процесуалният представител
не е участвал в тях.
Ето защо, отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че в полза на
ответника следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер на сумата от 1000
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 6797/10.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 49622/2023
г. по описа на Софийски районен съд в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Д. М., ЕГН ********** да заплати на
„Медиатор 2015“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1000,00 лева, представляваща
разноски по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2