Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Добрич, 20.05.2020 г.
ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V
състав, в публично съдебно заседание на дванадесет и девети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря
МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА
административно дело №650 по
описа за 2019 г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и
чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Н.Д. ***, подадена чрез
адв. Д.Д. - БлАК против АУЗ №10487-1/12.12.2018 г. на Дирекция „МДТ“
община Добрич, в частта с която са начислени такси битови отпадъци /ТБО/ за
недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“
№62, ет.7, ап.27 и недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Петър Берон“
№28 за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г., ведно с начислената законна лихва
/молба, лист 67/.
В жалбата се твърди, че не са предоставени услугите по чл.62 от ЗМДТ за
процесните имоти. Излагат се съображения, че жалбоподателят не ползва услугите,
като дори и да се приеме, че ги ползва, то такива се твърди, че не са
предоставени от община Добрич. Моли да се отмени АУЗ в тази му част.
Претендират се сторените по делото разноски и се прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
В подадена писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя се
излагат допълнителни основания за отмяна на акта за установяване на задължения.
Релевират се доводи, че не става ясно, за коя услуга са начислени ТБО, като е
посочен само техния размер и за кой имот се отнася. Излагат се подробни
съображения, че е неправилно изчислен размерът на ТБО, като се насочва
вниманието към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Добрич. Сочи се, че услугите по чл.62,
т.2 и т.3 от ЗМДТ не са предоставени.
С последваща молба се излагат съображения, че не е доказано реалното
предоставяне на услугите, както и че неправилно е изчислен размърът на ТБО.
Ответникът – Директора на Дирекция „МДТ“ гр. Добрич, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна
и прави искане да се потвърди АУЗ, като законосъобразен и да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмен отговор и
писмена защита.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1
от ДОПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд Добрич, след като прецени твърденията на
страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Позовавайки се на подадените декларации на по чл. 14 и чл.54 от ЗМДТ и на
обстоятелството, че не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО за
недвижимите имоти и данък превозно средство, Деана Гетова на длъжност ст. инспектор Дирекция
"Местни данъци" при Община Добрич с оспорения АУЗД е
установила дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И ТБО за следните недвижими имоти: недвижим
имот, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №62, ет.7, ап.27 с данъчна
оценка на земята 39 955, 30 лв. и недвижим имот,
находящ се в гр. Добрич, ул. „Петър Берон“ №28, данъчна оценка 4 669, 75 лв. за
притежаваната ½ идеална част, декларирана от лицето в качеството на
собственик, по години, декларация по чл.54 от ЗМДТ – лек автомобил, марка
Рено, модел ЕСПАС, година на производство 1999 лв., както следва: ДНИ –
главница в размер на 216,96 лв, лихва – 125,60 лв.; данък върху превозно
средство – главница 824,80 лева и лихва 172, 73 лева и ТБО – главница
1 341,91 лева и лихва 610.08 лева.
Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на 26.07.2019 година и е обжалван пред началника на отдел
"МДТ" при Община Добрич, изпълняващ функциите на решаващ
орган в общинската администрация на 31.07.2019 година.
Решаващият орган се е произнесъл в
срока по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ. С Решение по чл.155 от ДОПК, №94Н-00-537/16.09.2019 г. е
изменен Акт за установяне на задълженията по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от
Деана Гетова Иванова – ст. инспектор в Дирекция МДТ, като са приети
възраженията в жалбата, че за част от задълженията е изтекла давността.
Посочено е че задълженията са в общ размер на 2 363,82 лв., от които ДНИ
114,30 лв, лихви 32,26 лева, ТБО 937,08 лева и лихва 264,45 лева, както и ДПС
842,80 лева и лихва 172,73 лева.
Решението е съобщено на оспорващия на 02.10.2019 г., като жалбата е
подадена чрез Община Добрич до АС Добрич на 15.10.2019 г.
В съдебното производство от ответника е представена преписката по
издаването на АУЗД.
От нея се установява, че за процесните години от 2013-2018 г., Общински
съвет - Добрич е одобрявал план - сметки за дейността "Чистота", за съответната
календарна година за гр. Добрич.
Размерът на ТБО според чл.18 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Добрич за жилищни и вилни имоти на граждани и
жилищни имоти на предприятия – ТБО е в размер на 3,5 промила върху данъчната
оценка по чл.20 и 21 от ЗМДТ, от които 1,5 промила за сметосъбиране и
сметоизвозване, 0,7 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други
съоръжения и 1,3 промила за поддържане чистотата на територията за обществено
ползване.
С цел доказване реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в населеното място,
част от което са процесните недвижими имот, по
делото са представени множество доказателства
Представени са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на общината и
приложения към тях, с които са определени (поотделно от 2012 година до 2018 година, вкл.) конкретните райони
на територията на община Добрич, включени в системата за организирано
поддържане на чистотата, в които се извършва сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Ответникът е представил акт за публична общинска собственост, в който е описано регионално
депо за отпадъци „Стожер“, съставляващи доказателства, че на
територията на общината функционира депо за битови отпадъци. Представени
са и договори, сключени с външни дружества за сметосъбиране и сметоизвозване на
твърди битови отпадъци на територията на общината /от 2010 г. до настоящия
момент/.
Като доказателство по делото е приет Договор за предоставяне на концесия за
дейност „Сметосъбиране и сметоизвозване на територията на гр. Добрич“ от
17.03.2000 г. /лист 131/. Същият е със срок на договора 15 години.
С Договор от 12.07.2010 г., сключен между Община Добрич и „АСА България“
ЕООД е възложено от общината на изпълнителя да изпълнява услугата „Оператор на
депо за неопасни отпадъци при с. Богдан“ /лист 139/.
През 2008 г. е скючен договор с „АСА Шеле“ ЕООД за почистване на улици, тротоари
и пешеходни зони на територията на І, ІІ, ІІІ и ІV район, с краен срок
31.12.2013 г. /лист 506/. На 04.12.2013
г. е сключен нов договор със същите дейности с „АСА България“ ЕООД /лист 144/ с
краен срок 31.12.2015 г. През 2015 г. е сключен последващ договор с „АСА
България“, лист 86 с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови
отпадъци от територията на община Добрич“ – срок на договора до 31.12.2017 г.,
както и договор от 28.12.2015 г. със същата фирма с предмет „Почистване на улици,
тротоари и места за обществено ползване на територията на община гр. Добрич“
със срок до 31.12.2019 г.
С Договор, сключен между община Добрич и Консорциум „РСУО Добрич“ от дата
21.09.2014 г. е възложено на консорциума да извърши „Изпълнение на дейности по
експлоатация на „ Регионално депо за отпадъци за общини град Добрич, Добричка,
Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Ген. Тошево, Крушари и Н. Козлево“, вкл.
съоръжения, инсталации, площадки за третиране, рециклиране и обезвреждане на
неопасни отпадъци“. /лист 102/.
От трето неучастващо по делото лица са
представени доказателства за извършено механизирано сметосъбиране и извозване
на битови отпадъци. За отчитане на извършената работа са
представени пътни листове на автомобилите, схеми за поставените съдове за
събиране на битови отпадъци и протоколи сключени между „ФСС България“ ЕООД и
община Добрич, удостоверяващи отчитането на дейността по сметопочистване и
сметосъбиране. Представени са и справки за разхода на гориво за автомобилите
ивършващи дейност сметосъбиране в гр. Добрич.
Относно начина на формиране на стойностите на съответните компоненти на
ТБО, административният орган е приложил като доказателство Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община град Добрич /лист 468/.
По повод направените от жалбоподателя възражения и във връзка с дадени от
съда указания, ответникът е представил по делото молба - обяснителна
записка (л.467), в която е представен начина на изчисление на задълженията за ТБО жалбоподателя.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес - адресат на акта. Жалбата,
инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, поради
което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Относно компетентността и формата на АУЗД.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по, ал. 1 служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите,
а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно, ал. 4 служителите по, ал. 3 се определят със заповед
на кмета на общината.
АУЗД е издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и
такси" в Община Добрич, съобразно правомощията.
Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който
органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай,
актът е издаден след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок
задълженията си за ТБО по отношение на процесните имоти.
АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения
административен акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
По отношение спазването на административнопроизводствени правила:
Съдът не установява и съществено нарушение на административно
производствените правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните
правила. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински
служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите,
когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че правото му
на защита е съществено нарушено, тъй като в процесния АУЗД не са изложени
поотделно данни за определените задължения за всяка от трите дейности, които
формират ТБО. Органът по приходите е посочил в мотивите на акта, че е определил
задълженията на база данъчната оценка на имотите. В АУЗ са посочени в табличен вид правното
основание, на което са определени таксите, като изрично е посочена наредбата,
като в чл.18 от Наредбата изрично са посочени промилите за всяка една от
услугите. Размерът на всяка от трите такси - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване;
за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване
в населените места и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да
бъде формиран общия размер на задължението. Поради това, жалбоподателят не е
лишен от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този
смисъл не е налице съществено процесуално нарушение.
По приложение на материалния закон, съдът намира следното:
Основният спорен въпрос в настоящия казус е дължимостта на ТБО за двата жилищни имота, като оспорващият
настоява, че на първо място не е ползвал услугите и такива не са били
предоставени от общината и на второ място, че е неправилно изчислен размерът на
задължението.
С оглед така очертаният спорен факт, съдът от правна страна намира
следното:
Административният орган е
установил задълженията на оспорващия за ТБО в размер - 937,08 лева и лихва 264,45 лева, за периода
01.01.2013 г. – 12.12.2018 г.
За да определят тези задължения органите по приходите са приели следното:
Оспорващият е собственик на недвижими имоти находящи се в гр. Добрич, бул. „25-ти
септември“ №62, ет.7, ап.27 и недвижим имот по ул. „Петър Берон“ №28, за които е подадена
декларация по
чл. 14 от ЗМДТ , като
за първия имот
декларацията е подадена с вх. №06138/30.04.1998 г., , а за втория с вх.
№08032607/2004 г.
От жалбоподателя се оспорват установените му задължения за ТБО, като се
твърди, че не се ползват услугите за събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битови отпадъци в
съоръжения и инсталации; поддържане и чистотата на териториите за обществено
ползване внаселените места и селищните образувания в общината, като и че от община Добрич спрямо тях не са
предоставяни услугите за които се събира ТБО.
Съгласно
чл. 13 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община
Добрич
(Наредбата), която е действала през процесните периоди, ТБО се заплаща от лицата собственици на сгради. Съгласно чл. 11, ал. 1
от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имот. В случая не е налице спор по делото, че жалбоподателя е собственик на имотите, за който са
му установени задължения за ТБО, поради което правилно е прието от
административния орган, че той е задълженото лице.
От жалбоподателят се правят възражения, че ТБО не е дължима
тъй като услугите не са предоставени за имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са
посочени в чл. 71 ЗМДТ, като по отношение на услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината,
а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато
няма такива.
С оглед посочените разпоредби, за да бъдат дължими таксите за сметосъбиране
и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е
необходимо да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки -
принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното
предоставяне на услугите.
По делото са представени заповеди №№1438/31.10.2012 г.; 997/31.10.2013 г.;
1293/10.12.2014 г.; 1301/16.11.2015 г.; 1292/31.10.2016 г.; 1378/27.11.2017 г.
и 1414/27.11.2018 г. на кмета на Община
Добрич, с която на основание чл. 44 от ЗМСМА и чл. 62 и 63 от ЗМДТ са определени райони на територията на община Добрич, включени в системата на
организирано поддържане на чистотата, в които райони
ще се предоставят услугите по събиране, извозване на твърди битови
отпадъци, обезвреждане на твърди битови
отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Като І район
е посочен гр. Добрич, в който се намират имота на бул. „25-ти септември“, а в
район ІV се намира вторият недвижим имот.
По делото,
с надлежни доказателствени средства, а именно: сключени договори с дружества,
които извършват услугите по събиране, извозване и почистване на територията на
Общината, ежедневни и месечни отчети, актове, фактури, констативни протоколи,
план сметки, решения на Общинския съвет за приемането им, в т.ч. примане
бюджета на Общината за целият процесен период, се установява по безспорен начин
предоставянето на услугите по сметосъбиране, извозване, обезвреждане и
поддържане чистотата на обществените места. Съдът намира тези доказателства за
достатъчни и обосноваващи извършването на тези услуги на територията на
Общината за процесния период и при определената честота, без да е необходимо
установяване извършването на услугите за всеки един имот по отделно. От една
страна - предоставянето на услугите е предвидено и организирано за цялата
територия на гр. Добрич,
поради което и при обслужването на тази територия, недвижимите имоти, които
попадат в тези граници подлежат
на обслужване, поради което за тези услуги се дължи и съответна такса. В
случай, че собственикът на конкретен имот е счел, че за определен период от
време по отношение на неговия имот не е предоставяна конкретна услуга, то
същият е имал възможност своевременно да уведоми за това Общината, която да
извърши необходимата за целта проверка, но обстоятелства в тази насока не се
твърдят. Неоснователно е възражението, че извършването на тези услуги са
предоставяни от друго дружество, а не и от Общината. В случая как Общината ще
изпълнява задълженията си по събиране, извозване и обезвреждане на битовите
отпадъци, респ. чистота, е въпрос на решение и организация на самата Община,
тъй като разходите по тези услуги са изцяло за сметка на тази Община, а
търговските дружества са единствено изпълнители, без да има законова забрана за
подобно разрешение на този въпрос.
От значение
е разграничаване на въпроса по предоставяне на услугите по събиране и извозване
на битови отпадъци от въпроса за реалното ползване на имотите, като
доказателства съобразно изискванията на закона, оспорващата не представя. В
тази връзка единствената хипотеза, при която такса сметосъбиране и
сметоизвозване не се събира, /извън хипотезата, когато услугата не се
предоставя/, е когато имотите не се ползват през цялата година, което
обстоятелство се удостоверява с декларация, подадена до края на предходната
година - чл. 16, ал. 1 от Наредбата за местните такси.
Неподаването на декларация в нормативно определения срок и при предоставяне на
услугите, таксата остава дължима за съответните години.
По отношение на услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване - Териториите за обществено ползване по законово
определение - чл.2 от Закона за общинската собственост са публична общинска
собственост. В гр. Добрич, към който принадлежат имотите има изградена
инфраструктура и места за обществено ползване. Те са предназначени за ползване
от собствениците на имоти, чиито имоти се намират в строителните граници на града. Ето защо тежестта относно заплащане на таксата,
определена по реда на чл.67, ал.4 от ЗМДТ, следва да се поеме и разпредели
между всички собственици, притежаващи имоти на територията на населеното място. По делото са
представени доказателства – протоколи за извършена работа по почистване в тези
райони, представени са справка за разходите на автомобилите, които извършват
почистването, приемо-предавателни протоколи и др., от които безспорно се
установява реалното предоставяне на услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване. Следва да се има в предвид, че таксата за почистване
на местата за обществено ползване се дължи поради разходите, които общината
прави по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други
територии предназначени за общо ползване в районите посочени със заповедта на
кмета, а не конкретно за имотите на отделните лица.
Дължимостта на такса за услугата обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци на чл.71, т.3 от ЗМДТ
се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други съоръжения. В община Добрич през
посочените периоди е налице общинско
депо за отпадъци в с. Стожер.
По отношение установения размер на ТБО:
Размерът на таксата битови отпадъци /ТБО/ за недвижимите
имоти на граждани се определя като размерът на данъчната оценка се умножи по
коефициента определен в чл. 18, ал. 1 - за жилищните имоти или 3.50
промила, в т.ч. 1.50 за
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; 0.70 за обезвреждане в депо и 1.30 - поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, както и по коефициента определен в, ал. 2 за
нежилищните имоти, а именно: 7.00 промила, в т.ч. 5.7 за услугите по сметосъбиране
и сметоизвозване; 0.20 за
обезвреждане в депо и 1.1 - поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване на Наредбата за местните такси. Прилагайки
формулата, съдът изчисли размерът на ТБО за всеки един от недвижимите имоти,
собственост на оспорващият
съобразно притежаваните от него идеални части и за непогасените по давност години.
Прилагайки формулата, размерът на
ТБО е определен правилно за всеки един от имотите и по години, както е посочено
в оспорения акт.
По отношение на лихвите върху
определените задължения.
Лихвата е акцесорно задължение,
поради което същата се дължи при дължимост на основното задължение и до момента
на неговото погасяване. Съдът извърши проверка на посочените в АУЗ с лихвен
калкулатор на НАП и намира, че посочените в акта размери на лихвите за всяко
едно от задълженията е изчислен в съответствие с нормативно установените
периоди - 30 юни и 31 октомври на годината, за която са дължими, съгласно
текстовете на чл. 69 от
ЗМДТ за ТБО.
По отношение направеното от
жалбоподателя възражение за противоречие с материалния закон относно
определянето на размера на таксата за битови отпадъци за периода 2013-2018 г. /определян в наредбата на Об
С и изменен с решения на Об С, не по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ: според количеството
битови отпадъци, а по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ: за нежилищните имоти - в промили на
база данъчната оценка на имотите/, съдът намира следното:
В настоящото съдебно производство
при извършване на съдебен контрол за законосъобразност на акта за установяване
на задължение по декларация не следва да се осъществи косвен съдебен контрол за
съответствие на Наредбата с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Тази разпоредба посочва
основния способ за определяне на размера на таксата с установяване на
количеството битови отпадъци. При законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ
общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов
нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци.
Принципно и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя
в годишен размер с решение на общинския съвет, което има характер на общ административен
акт, а оспорването му е допустимо в преклузивен срок по чл. 179 от АПК. С чл.
67 от ЗМДТ законодателят е посочил, че основният начин за определяне размера на
таксата трябва да е количеството на отпадъците, а когато е невъзможно да се
установи количеството трябва да се премине към определяне на база ползвател или
друга основа. Дали обаче е възможно или невъзможно общинският съвет да определя
таксата според количеството на отпадъците е въпрос за материалната
законосъобразност на наредбата, която не е предмет на настоящото дело. Въпрос
на спазване на административнопроизводствените правила в производството по чл.
75 и сл. от АПК е да има мотиви защо общинският съвет е избрал определяне на
размера на ТБО за нежилищни имоти собственост на юридически лица на базата на
по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а не по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Но това е ирелевантно
за правилното решаване на спора по делото. В този смисъл е Решение № 9878 от
14.07.2014 г. по адм. д. № 2411/2014 г. на ВАС, Седмо отделение.
По изложените съображения съдът
приема, че обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация по чл.
107, ал. 3 от ДОПК №10487-1/12.12.2018 г. е законосъобразен, като
издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, без да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон. Размерът на таксата битови отпадъци е определен при
спазване на Закона за местните данъци и такси, наредбите за определяне и
администриране на местните данъци, на местните такси и цени на услуги на
територията на община Добрич и
решенията на общински съвет гр. Добрич.
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 212,10 лв., изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание
чл. 160 от ДОПК, Административен съд - Добрич, пети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на на Н.Д. *** против АУЗ №10487-1/12.12.2018 г. на
Дирекция „МДТ“ община Добрич, в частта с която са начислени такси битови
отпадъци /ТБО/ за недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, бул.
„25-ти септември“ №62, ет.7, ап.27 и недвижим имот, находящ се в гр. Добрич,
ул. „Петър Берон“ №28 за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г., ведно с
начислената законна лихва
ОСЪЖДА Н.Д.Н. ЕГН ********** *** да заплати на община Правец сумата от 212,10 /двеста и дванадесет и десет/ лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: