Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на шестнадесети май, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 5524 по описа за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/.
Ищецът В.З.Б. твърди, че е претърпял значителни
неимуществени вреди, в резултат от травматичното увреждане на здравето, което
получил при пътно-транспортно произшествие на 08.10.2013г. в гр. София на
кръстовището на ул. „Висарион Белински“ и бул. „Осми декември“. Самото
произшествие настъпило когато при управлението на мотоциклет марка „Ямаха“,
модел „ИЗФ Р1“ с рег.№ *******, ищецът бил ударен от завиващ лек автомобил марка
„Нисан“, модел “Примера“ с рег.№ ********с водач Ц.М.. За настъпилото
произшествие бил изготвен Констативен протокол № К-926/08.10.2013г., а
впоследствие срещу ищеца бил издаден АУАН №085584 от 08.10.2013г. и Наказателно
постановление, с което му било наложено администраивно наказание. Независимо от
изложеното, ищецът твърди, че пътният инцидент бил приченин поради
неправомерното поведение на другия участник – водача на лекия автомобил марка
„Нисан“, модел “Примера“ с рег.№ *******, който осъществил маневрата за
завиване,след като се движел по ул. „Висариен Белински“ в нарушение на
поставения знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни средства“, но този
факт не бил взет предвид в хода на производството по установяване на причините за инцидента и при налагане на
административното наказание. Тъй като
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Нисан“, модел “Примера“ с рег.№ ********била застрахована при ответното дружество ищецът
твърди, че ответникът бил длъжен да му изплати справедливо застрахователно
обезщетение, съответно на значителните болки и страдания, които били понесени в
резултат на инцидента. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за
осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 08.10.2013г. до
окончателното изплащане. С оглед очаквания благоприятен изход на спора ищецът
претендира и заплащането на направените разноски в исковото производство.
Исковата претенция е оспорена от ответника ЗД „Л.И.“ АД. Без да оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на
вредите – ответникът оспорва основателността на предявените искове, тъй като
поддържа тезата, че не е налице покрит застрахователен риск. Настъпването на
процесното ПТП било резултат от
незаконосъобразните действия на самия пострадал, който извършил нарушение на
ЗДвП и това обстоятелство било установено с влязло в сила наказателно
постановление. При условията на
евентуалност, ответникът заявява, че при описаната в исковата молба фактическа
обстановка, вредоносният резултат бил съпричинен в значителна степен от
пострадалия, поради нарушение на правилата за движение по пътищата /ударът
настъпил в платното за насрещно движение/. При условията на евентуалност,
ответникът релевира доводи за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение, което било несъответно на действителния характер и обем на
вредите. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат
присъдени направените разноски.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, по реда на чл. 235 ГПК, взети предвид съобразно събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Приетите като доказателства /стр.112-119 от делото/ заверени преписи от Констативен
протокол № К-926/08.10.2013г., АУАН № 085584 от 08.10.2013г. и Наказателно постановление №
37770/22.10.2013г. мотивират извода, че на 08.10.2013г. около 18.10. часа, в
гр. София на кръстовището на ул. „Висарион Белински“ и бул. „Осми декември“, което е регулирано като кръстовище на равнозначни
пътища, водачът на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р1“ с рег.№ *******,
В.З.Б. не пропуска и реализира сблъсък с намиращия се от дясната му страна на
кръстовището и завиващ наляво лек автомобил марка „Нисан“, модел “Примера“ с
рег.№ *******. Срещу пострадалия в резултат от инцидента мотоциклетист В.З.Б. е
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 48 от ЗДвП и
по чл. 100 от ЗДвП, който е подписал акта с възражения. Издаденото въз основа
на акта за установяване на административно нарушение Наказателно постановление
№ 37770/22.10.2013г. е било връчено на В.З.Б.. Изричното отбелязване върху
документа сочи, че наказателното постановление е влязло в сила на 28.12.2013г.
Като доказателство по делото са приети /на стр.149 -150 от делото/ копие от
графичен проект на схема за
организация на движението по ул. „Осми декември“ в района на кръстовището с
улица ул. „Висарион Белински“ в гр. София, заедно с придружаващо писмо с изх. №
СОА18-ГР94-6157-1/14.12.2018г. на Столична община, от чието съдържание може да
се установи, че графичният материал отразява проектна схема.
Споменатите по- документи в преписката по АУАН и представения от Столична
община проект за организация на движението в пътния участък на настъпилия
инцидент, са обект на анализ от допуснатата първоначална и повторна специализирана
съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на приетата първоначална съдебна авто- техническа експертиза,
изготвено от вещо лице М.Ф. изяснява механизма на настъпване на процесното ПТП
и с оглед на поставените задачи - анализира данните за поведението на двамата
водачи преди произшествието, поддържайки следното експертно становище: Съгласно
данните от документите, приложени към делото, процесното ПТП се е осъществило в
преходния период на здрачаване, с намаляваща дневна светлина и включено улично
осветление, при нормална видимост и суха пътна настилка. Според данните от
приложения към делото „ Проект за
организация на движението по ул. ,, 8-ми декември “ в района на кръстовището е
ул. „В. Бенински“ гр. София“, на
мястото на настъпване на процесното ПТП не е имало положена хоризонтална
маркировка. Вертикалната маркировка би трябвало да включи пътен знак Г4
„Движение само направо или надясно след знака“, отнасяща се за водача на
мотоциклета и пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“, указващ посоката
на движение по ул. „В.Бенински“ с вход от ул. „8-ми
декември“. Извършена от вещото лице справка по изображение на процесното
кръстовище, заснета от „Google Street View“ през юни 2015г.
ясно показва, че на процесното кръстовище липсва както хоризонтална, така и
вертикална пътна маркировка т.е. не са налични описаните по- горе пътни знаци.
Ако се приеме, че пътните знаци са били налични, то според вещото лице, от
техническа гледна точка - причината за настъпване на процесното ПТП са
субективните действия на двамата участници в него, защото водачът на
мотоциклета се е движел със скорост по-висока от разрешената за пътния участък
(в случая при движение в градска среда разрешената скорост е до 50 км/ч.) и
въпреки, че е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез аварийно
спиране, не го е направил, а водачът на лекия автомобил е навлязъл в
кръстовището без да се огледа за наличие на други участници в движението. Тъй
като в зоната на местопроизшествието няма данни за отлагане на спирачни следи,
вещото лице приема, че скоростта на движение на мотоциклета преди удара и в
момента на удара е била еднаква т.е. мотоциклетистът не е предприел действия за
спиране. По експертна оценка, предвид деформациите по мотоциклета и автомобила,
вещото лице счита, че мотоциклетът се е движил със скорост от 65 км/ч., поради
което е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез аварийно
задействане на спирачките на мотоциклета в момента, в който се е появила
опасността (момента на навлизане на лекия автомобил в кръстовището). Ударът
между двете превозни средства е страничен за лекия автомобил и челен за
мотоциклета. Лекият автомобил се е движел с много ниска скорост (около 4
км/ч.). Интензитета на удара в този случай изцяло зависи от скоростта на
движение на мотоциклета.
Заключението
на приетата първоначална съдебна авто- техническа експертиза, изготвено от вещо
лице Х.И. също изяснява механизма на настъпване на
процесното ПТП и с оглед на поставените задачи - анализира данните за
поведението на двамата водачи преди произшествието, поддържайки следното експертно становище:
При настъпване на ПТП, конкретната пътна обстановка, както и
наличните пътни знаци и маркировка, ширина и брой на лентите за движение в
посоката на движение, данни за пътната
маркировка на местопроизшествието, наклони, завои и състояние на пътното
платно, констатирани следи в района на произшествието, обичайно се описват
подробно в Протокол за оглед на местопроизшествие, какъвто за конкретния случай
очевидно не е бил съставен, защото
не се намира в материалите по делото. В хипотезата, при
която- за
изясняване на конкретната вертикална
маркировка се използва представения като доказателство пред съда източник:
„Проект за организацията на движението по
ул. „Осми декември" в района
на кръстовището с ул. „В. Белински", то се налага извода, че вертикалната пътна маркировка
по ул. „В.Бенински" предполага след кръстовището с бул. „Осми
Декември", в посока към ул. „Й. Йосифов" да е поставен знак Д4 от ЗДвП „Еднопосочно движение след
знака". В обратната посока на движение - към
кръстовището с бул. „Осми декември" би следвало да е бил поставен знак В1
от ЗДвП „Забранено е влизането на пътни превозни средства", понеже
като според същата схема - споменатата ул. „В. Белински" би следвало
да е предназначена за движение само в една посока. В този случай, разрешената за движение посока по ул. „В. Белински"
в гр. София би
била - от кръстовището с бул. „Осми декември"
към ул. „Й. Йосифов", следователно,
ако описания в проекто- схемата пътен знак е бил налице, то разрешената за
движение посока по ул. „В. Белински" в гр. София би била обратна на
посоката на движение на лекия автомобил „Нисан Примера". С оглед описаните
деформации по двете превозни средства, и като се вземат предвид техническите
характеристики на лекия автомобил и мотоциклета, може да се направи извод, че
скоростта на движение на управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха
ИЗФ Р1" в момента на удара в лек автомобил „Нисан Примера" е в
диапазон от 40 до 50 км/ч. В материалите по делото няма достоверна
информация, позволяваща обоснован извод, че към момента на процесното ПТП -
мотоциклетът е бил управляван със скорост, която е над разрешената в градски
условия и експертизата приема, че този мотоциклет се е движил със скорост от 50
км/ч., а скоростта на движение на лекия автомобил „Нисан Примера" преди
удара не е била по- малка от 10 км/ч.
Според становището на вещото лице, при скорост от 50 км/ч. в конкретната
пътна обстановка - за водача на мотоциклета
ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране и няма информация,
относно възможността или пречките за извършването на спасителна маневра, чрез
отбиване на мотоциклета в дясно. Според становището на вещото лице, причина на
настъпване на конкретното ПТП е несъобразяването от страна на водача на
мотоциклета В.З.Б. с предимството за преминаване през нерегулирано кръстовище.
Според вещото лице обаче, преди навлизането на лек автомобил „Нисан
Примера" в района на кръстовището на ул. „В.Белински" с ул. „Осми
декември" за извършване на маневра „ляв завой", водачът на автомобила
Ц.Ю.М.е имал обективна възможност да забележи другите участници в движението и
да се съобрази тях, в конкретната пътна обстановка.
Като доказателства по делото са представени и приети медицински документи
/стр.11-59 от делото/: които са обект на анализ от допуснатата съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на приетата съдебно- медицинската експертиза, което е изготвено
от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/, обосновава следните правно
значими фактически изводи:
Спешна
медицинска помощ на пострадалия е била оказана на местопроизшествието от
екип на Спешна медицинска помощ, който е
транспортирал пострадалият в УМБАЛ „Св.Анна“ София. Там ищецът е постъпил със
силни болки в дясната раменна става и невъзможност да движи дясната си ръка.
Извършени са били рентгенови изследваия на дясното рамо и на дясната лопатка,
но костни увреждания при това не са били установени и ищецът не е приеман за лечение. Ищецът е диагностициран след
десет дни от настъпването на инцидента, т.е. на 14.10.2013г., след като е бил прегледан от невролог в „Сити клиник“ София,
където са били установени травматични увреждания на нервите от брахиалния сплит
с отпадна сетивна и двигателна симптоматика на десния горен крайник. На
18.10.2013г. на ишеца е била извършена електромиография (ЕМГ) и при това е
поставена точна диагноза „травматична увреда на горния ствол на брахиалния
плексус с пълно засягане на нервус мусксулокутанеус, аксиларис, супра-
инфраскапуларис и инфраспинатус в дясно“. Тази диагноза дава основание да се счита, че ищецът страда от последиците
на травматични лезия (прекъсване) на нервните коренчета на
нивото на 6-ти, 7-ми и 8-ми шийни прешлени и периферно-стволова увреда от
аксонален тип на нерви: мускулокутанеус, аксиларис, супраскапуларис,
инфраспинатус - в дясно, постравматична пареза на движенията на дясната раменна
става, както и постравматична тотална хипотрофия на мускулите на десния горен
крайник. Приблизително две години след настъпването на процесния инцидент е
извършена специфична реконструктивна операция - транспозиция (преместване) на
мускулите на мишницата, с цел възстановяване на някои движения на дясната
раменна става. Общо лечебният и възстановителен период е продължил около 2
години, без да са постигнати оптимални резултати от лечението. Според становището на вещото лице, уврежданията имат пряка връзка с
механизма на настъпване на пътния инцидент.
В дадените пред съда показания, свидетелката Д.Р.Й. заявява, че живее на съпружески начала с ищеца
и възприела страданията, които били претърпени от него след настъпването на
процесното ПТП. След настъпването на ПТП пострадалият изглеждал стресиран, той имал видими следи от наранявания по тялото
и се оплаквал от силни болки. След като бил прегледан в болницата, ищецът
заминал за родния си град Девин, с цел „да го гледат родителите му“, а след
като се върнал в София, свидетелката му оказвала помощ в ежедневието. Според
впечатленията на свидетелката, дясната ръка на ищеца била увредена, поради
което той изпитвал видими затруднения с движенето й и за обслужване на битовите
си потребности. Уврежданията на ръката не позволявали на ищеца да си служи
пълноценно, да се храни. В определен период от време, той имал затрудения и в
придвижването, понеже колното му също било наранено.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявения иск е основан на задължението на застрахователя, да покрие имуществените и неимуществени
вреди, които са били причинени от застрахования водач на МПС, като плати вместо делинквента обезщетение за вредите.
Фактът на настъпването на процесното пътно- транспортното
произшествие на 08.10.2013г., при което е увредено здравето на пострадалия ищец,
не е предмет на спора, а естеството и
обема на понесените телесни увреждания бе установен по категоричен начин
посредством заключенията на приетите съдебно- медицинска и авто- техническа
експертизи.
По отношение на основния спор между страните, за механизма на настъпване на процесното
ПТП и за противоправния характер на
участвалите в него водачи, сред които и ищеца - съдът възприема изводите,
които са обективирани в съдържанието на влязлото
в сила Наказателно постановление № 37770/22.10.2013г., според
което причинител на пътния инцидент е именно пострадалия. Този извод се
основава на фактическите констатации - обективирани ясно в приетите като
доказателства Констативен протокол № К-926/08.10.2013г. и АУАН № 085584 от
08.10.2013г. и които впрочем, никак не са били оборени в хода на развилото се по
установения ред административно - наказателно производство.
Уместно е в тази връзка да се отбележи, че ключов въпрос
за характеризирането на противоправното поведение на участвалите в процесното
ПТП водачи е наличната към момента на настъпването на ПТП на 08.10.2013г. пътна
маркировка на мястото на инцидента. Според изготвения през 2018г. (за целите на доказването в настоящия процес) препис- извлечение
от проект на схема за организация на
движението на кръстовището, където през
2013г. е настъпил инцидентът - вертикалната
маркировка би трябвало да вклюва пътен знак Г4 „Движение само направо или надясно след знака“,
отнасяща се за водача на мотоциклета и пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“, относим към
указанията за
посоката на движение на участвалия в ПТП лек автомобил - по ул.
„В.Бенински“ с вход от ул. „8-ми декември“. Ако това би било фактическото положение по време на настъпването на
инцидента, то поведението на водача на легия автомобил, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, в действителност би било
противоправно. Извършената от
вещото лице Ф. справка по изображение на процесното
кръстовище, заснета от „Google Street View“ през юни 2015г., обаче, ясно
показва, че на процесното кръстовище
липсва както хоризонтална, така и вертикална пътна маркировка т.е. не са
налични описаните по- горе пътни знаци, които водачът на
автомобила би бил длъжен да спази, ако те биха били налични. Ако обаче тези пътни знаци не са били налични, както
е отбелязано във фактическите констатации, които са обективирани в изготвените
непосредствено след настъпването на ПТП документи – Констативен протокол №
К-926/08.10.2013г. и в АУАН № 085584 от 08.10.2013г. – то без всяко съмнение се
налага извода, че причината за настъпването на инцидента е изцяло в поведението на водача на мотоциклета, т.е. на ищеца в
настоящия процес. Като водач на мотоциклета, пострадалият от ПТП е нарушил
чл. 48 от ЗДвП, след като при
преминаването на кръстовището между равнозначни пътища, той не е пропуснал
и е реализирал удар с намиращия се от
дясната му страна на кръстовището и извършващ маневра за завой на ляво лек
автомобил, а е бил длъжен и е могъл да пропусне извършването на маневрата,
предприета от този автомобил, ако би управлявал мотоциклета с разрешената и/
или поне със съобразена с конкретните пътни условия скорост. При установената фактическа обстановка, съдът не
намира за основателно твърдението, че водачът на
участвалия в ПТП лек автомобил е допринесъл по някакъв начин, с поведението си,
за настъпването на вредоносния резултат. Това твърдение никак не бе обосновано
от събраните в хода на делото доказателствени средства, а отделно от това
противоречи пряко на фактическите констатации, които са възприети в констативно
- съобразителната част на влязлото в сила Наказателно постановление №
37770/22.10.2013г., посочващо
категорично В.Б. като причинител на пътния инцидент. Споменатото наказателно
постановление е влязло в сила още през 2013г., след като е връчено лично на
ищеца, но доводите срещу посочените в него факти са релевирани приблизително
четири години по- късно, за пръв път в рамките на настоящото производство и
очевидно с цел да бъде получено някакво застрахователно обезщетение. В този контекст вече
беше посочено, че изготвения от общината, но фактически неприложен (нито към момента на настъпването на пътния
инцидент, нито по –късно) проект за
организация на движение на кръстовището, където е реализирано ПТП, не може да
бъде основание за вменяване на отговорност на онзи участник в инцидента, който
не е нарушил правилата за движение.
Обективно настъпилото увреждане на здравето на
действителния причинител на пътния инцидент – В.Б. без съмнение е налице, само
че то е ирелевантно само по себе си на плоскостта на застрахователното
правоотношение, защото не осъществява покрит застрахователен риск по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача
на лекия автомобил „Нисан“, модел “Примера“ с рег.№ *******. Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не е предназначена за подпомага
всеки един пострадал в едно
конкретно ПТП, а само да покрие деликтната отговорност на причинителя на
вредите, доколкото такава може да се породи, но каквато в случая изобщо не възниква,
именно защото причинител на вредите е самият пострадал.
По всички изложени съображения, предявените претенции
следва да бъдат изцяло и категорично отхвърлени, като неоснователни.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
Съразмерно с представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК /на стр.
125 от делото/, ответникът е легитимиран да получи от ищеца сумата на
направените съдебни разноски, в размер на 2 370 лева и последният трябва да
бъде осъден, да заплати тази сума, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.З.Б. с ЕГН ********** със съдебен адресат – адв. Й.Д.,***, партер, срещу З. „Л.и.”
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/ – за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Нисан“, модел “Примера“ с рег.№
*******, за причинени неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания, при
ПТП на 08.10.2013г., заедно със законната лихва върху присъданата сума на
обезщетението, считано от 08.10.2013г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.З.Б. с ЕГН ********** със съдебен адресат – адв. Й.Д.,***, партер, да заплати на
З. „Л.и.” АД, основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 2370 (две хиляди триста и седемдесет) лева, представляваща съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: