Р Е Ш Е Н И Е
№…...................../08.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7942 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.и к.“ ООД срещу М.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.*, ул.* кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за приемане на установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 237,24лв., представляваща неиздължена
главница за ползвани и неплатени ВИК услуги по партида с абонатен номер * на адрес гр. *, за периода
от 02.09.2019год. до 06.01.2020год., сумата от 0,88 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 03.11.2019год. до 30.01.2020год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 410 ГПК, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 727/11.02.2020 г. по
ч.гр.д. №1776/2020 г. по описа на ВРС, 16 състав.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги за имот,
находящ се на адрес гр. *, партида с абонатен номер *, е ползвал предоставени
от ищеца услуги, които не е
заплатил. Твърди се, че за периода от
02.09.2019год. до 06.01.2020год., ответникът дължи 237,24 лв.,
представляваща главница, по партида с абонатен № *,
сумата от 0,88 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 237,24 лв., за периода от 03.11.2019г. до
30.01.2020г. Поради неплащане
на задълженията в размер на 2067,96лв. за периода 01.08.2016
г. до 06.01.2020 г. и мораторна лихва в размер на 348,26лв. за периода
02.10.2016г. до 30.01.2020 г., ищецът е подал
заявление и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. На 28.04.20202 г. ответницата доброволно е
заплатила сумата от 2200лв. Твърди, че останалият непогасен остатък възлиза на
посочените суми, поради което претендира заплащането им и присъждане на
направените съдебни разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за уважаването им. Настоява се, че е извършен реален отчет в обекта на
потребление, поради което съобразно изискванията на закона дружеството
претендира заплащане на потребените ВиК услуги.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът, чрез особен представител адв. К.С. е депозирал писмен
отговор, с който
оспорва предявените искове. Намира, че е налице неяснота относно претендираните от ищеца суми, като намира, че с извършеното
плащане е платено с 132,04лв. повече от задължението ѝ по заповедта за
изпълнение. Релевира възражение за погасяване на
задълженията с тригодишна давност преди предявяване на иска, считано от
06.01.2020 г. В тази връзка намира, че надплатените суми следва да се върнат на
ответницата или да се извърши прихващане с тях за следващи нейни задължения
съобразно Общите условия на дружеството. По тези съображения моли за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание ответникът чрез
особен представител поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на
исковете. Настоява се, че претендираните суми са
погасени чрез плащане, доколкото старите задължения са погасени по давност.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
заповед №727/11.02.2020
г. по ч.гр.д. №1776/2020 г. по описа на ВРС, 16 състав по описа на Районен съд
– Варна, 49 с-в, е разпоредено
длъжникът М.М.З. да заплати на „В.и к.” ООД сумата от сумата 2067,96
лв., представляваща неиздължена главница за ползвани и неплатени ВИК услуги по
партида с абонатен номер 1164099 на адрес гр. *, за периода от 01.08.2016год.
до 06.01.2020год., сумата от 348,26 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 02.10.2016год. до 30.01.2020год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 410 ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК,
поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск.
Не е спорно между страните, че на 28.04.2020 г. ответницата М.М.З. доброволно на каса е заплатила сумата от 2200лв.
Видно от приложената на л. 17 от
делото справка за неплатени фактури на платец с № *, с
титуляр М.М.З., за обект, находящ
се в гр. *, че общото задължение за консумирана вода за периода 02.09.2019год. до 06.01.2020г.,
възлиза на 237,24 лева, а мораторната лихва в размер
на 0,88 лева, след приспадане на извършени плащания.
Представено е и копие от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
от от ВиК оператор „В.и к.”
ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
Не е спорна между страните, а и от
представения карнет в с.з. се установява, че в периода от 03.05.2019 г. до
16.02.2021 г. са извършени реални отчети в обект на потребление, находящ се в гр. *, при което са отчети потребени количества вода по изправен водомер.
Видно от
констативен протокол №27/02.11.2020 г. на адрес находящ
се в гр. * е извършена проверка, при което е
установено монтиран водомер №* с пломба
и показание от 1016 куб.м. на абонатен № *.
От допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице задължение за заплащане на
сумата 237,24.
за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер № *, за периода от 02.09.2019год. до 06.01.2020г. за имот, находящ се
в гр. *,
както и сумата от 0,88 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от този период, като ответникът не е извършвал плащания. Установява се, че дружеството ищец е съотнесло
плащанията от 2200лв. за погасяване на главница в размер на 1830,72 лв. и лихва
от 369,28 лв. за периода от 02.09.2016 г. до 03.10.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното
си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на установителния иск е
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена
оспорената заповед. При
така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр
на партида на обект, находящ се на адрес гр. * с
абонатен номер *; ищецът е предоставил на потребителя посочените
водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор, размера на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставени
ВиК услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "* *", потребители на ВиК услуги са юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в
30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между ищеца и ответника е налице валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
В настоящия случай, от представената
справка по вписванията се установи, че през процесния период собственик на
водоснабдения имот е бил ответникът, поради което съдът приема, че лицето има и
качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и като
такъв е задължен да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "* - *", услугите ВиК
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. За сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32.
С идентично съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните
количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия
в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като според
ал. 1 на чл. 23, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се
отчитат за период не по-дълъг от един месец.
В настоящия случай по делото са представени карнети за
отчитане на количествата доставена питейна вода за процесния период, за който
се претендира тя да е потребена.
От същите
съдът намира за установен факта на реално доставени и ползвани водоснабдителни
и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените фактури за
периода до 06.01.2020г. За този период от 02.09.2019 г. до 06.01.2020 год., картентият лист обективира
показанията на отчетеното количество питейна вода по партидата на потребителя.
Фактът на потребени ВиК услуги в процесния
период не се оспорва, поради което потребителя дължи цената на същата.
Спорният по
делото въпрос погасено ли е задължението на абоната чрез извършеното плащане на
28.04.2020 г. със сумата от 2200лв. при твърдения, че сумите за период от три
години преди подаване на заявлението на 10.02.2020 г. са погасени по давност.
Съдът намира
възражението на ответника релевирано чрез особения
представител в процеса за погасяване на задължението чрез извършено плащане в
хода на процеса за неоснователно. Действително, вземането за потребена и
незаплатена услуга за питейна вода е периодично такова, поради което на
основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност.
В случая в
хода на процеса след подаване на заявлението за издаване на заповед на
изпълнение на 28.04.2020 г. ответницата доброволно е заплатила сумата от
2200лв. на каса в дружеството. Не се твърди и няма данни при извършване на
плащането ответната страна да е възразила, че не дължи старите задължения за потребени ВиК услуги в период от
три години преди плащането или изрично да е посочила кое задължение – за
главница, лихва, и за кой период,
погасява със сумата от 2200лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно с извършеното
плащане на 28.04.2020 г. ответникът е заплатил задълженията си и за които
давността е изтекла, т.нар. „естествени задължения“, но доколкото изрично не се
е позовал на нея, не може да претендира връщане на даденото или в последващ момент да претендира, че е погасил други свои
задължения. При съобразяване на извършеното плащане ищецът е спазил правилото
на чл. 76, ал.1 и 2 от ЗЗД като е отнесъл плащанията, погасявайки първо
най-старите задължения за лихви и главници.
Ето защо съдът
като съобрази справка за неплатени фактури, както и
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, намира, че незаплатена е
останала сумата 237,24лв.
за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер № *, за периода от 02.09.2019год. до 06.01.2020г. за имот, находящ се
в гр. *. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен в претендирания размер.
С
оглед горните изводи сумата за главница следва да бъде присъдена, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.02.2020 г. до окончателното плащане.
С
оглед акцесорния характер на претенцията от 0,88 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 03.11.2019год. до 30.01.2020г.,
същата следва да се уважи изцяло.
Съгласно дадените указания в т.
12 на ТР № 4/2013 год., в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с предявената и
уважена част от исковете възлизат общо в размер на 9,69лева (предявена част 238,12Х98,38/2416.22).
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред
настоящата инстанция разноски в общ размер на 451,68лв. за заплатена
държавна такса от 51,68лв, депозит за особен представител от 150лв, депозит за ССчЕ от 200лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че М.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.*, ДЪЛЖИ на „В.и к.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, следните суми: сумата 237,24лв. (двеста тридесет и седем лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща неиздължена главница за ползвани и неплатени ВИК услуги
по партида с абонатен номер 1164099 на адрес гр. *, за периода от 02.09.2019год. до 06.01.2020год., сумата от 0,88 лв. (осемдесет и осем стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2019год. до
30.01.2020год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 10.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 727/11.02.2020 г. по
ч.гр.д. №1776/2020 г. по описа на ВРС, 16 състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.*, да заплати на „В.и к.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9,69 лева /девет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща сторени
съдебно-деловодни в заповедното производство и 451,68лв. /четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.
1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: