Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 15.11.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 16.10. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
ТАНЯ КЕМЕРОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. №
308 по описа за 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.
3, вр. ал. 1, т. 2
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД
В исковата
молба ищецът посочва, че на 11.08.2016г. в гр. К. “А.” АД, гр.С. сключила с
ответника С.Р.Д. Договор за потребителски кредит № 55766 от 11.08.2016г., по
силата на който Банката му предоставя сумата 44 000,00 /четиридесет и четири
хиляди/ лева, с краен срок за издължаване: 25.07.2026 година. Кредитът, съгл.
чл.1, т.1.2 от договора, е предоставен с цел: за рефинансиране на потребителски
кредит и кредитна карта към Б. ЕАД на С.Р.Д.; за рефинансиране на потребителски
кредит към Банка „С.“ АД на С.Р.Д.; и остатъка за текущи нужди.
Сочи, че е договорено кредитът да се издължава с
месечни погасителни вноски, определени в Погасителен план, представляващ
неразделна част от Договора. Дължимите лихви, такси и комисионни са установени
в чл.3 и сл. от Договора, както и в Общите условия, неразделна част от договора
за кредит.
Ищецът посочва, че съгласно чл.3 от договора за
кредит, вземанията на Банката са обезпечени със залог на вземанията
произхождащи от Договор за военна служба №38-134 от 10.05.2010 година, скл. С ВФ 22180 ЕИК *** към Министерство на отбраната, за
което формированието е уведомено по надлежен ред. Твърди, че този договор обаче
към момента, едностранно е прекратен от военното формирование.
Сочи, че съгласно разпоредбата на Раздел IХ, т.9.1.1
от Общите условия към договора, Банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при изпадане в забава при издължаване на главницата и
лихвите по кредита.
Ищецът посочва, че поради неизплащане на дължимите
месечни вноски за месеците: 25.02.2017г. до 06.02.2018г. и на основание Раздел
IХ, т.9.1.1 от Общите условия към Договор за потребителски кредит №
55766/11.08.2016г., считано от 06.02.2018г. обявил цялото кредитно задължение
за предсрочно изискуемо, за което уведомил кредитополучателя с нотариална
покана от 22.02.2018 година, peг.№ 291, т.1, № 14 на
нотариус Н.Б., рег.№ 167 на Нотариална камара С. с район на действие PC - К.,
връчена при условията на чл.47 и сл. от ГПК, вкл. с надлежно удостоверяване за
връчване от 18.04.2018год. на нотариус - рег.№ 167.
Сочи, че в предоставения 7-дневен срок, т.е. до
25.04.2018г., към датата на образуване на производството по чл.417 ГПК, а и до
настоящия момент, ответникът не е погасил задължението си към Банката и не е
върнал дължимата по Договора сума.
Посочва, че по извлечение от счетоводните книги на
Банката, задължението на ответника към 03.05.2018 г. включително, е:
- 42296,16 лв. главница;
- 4008,39 лв. договорна/просрочена/ лихва за периода
от 25.02.2017г. до 03.05.2018г. включително;
- 2252,76 лв. наказателни лихви за просрочена главница
за периода от 25.02.2017г. до 03.05.2018г. включително;
- 289,89 лв. неустойка за периода 25.02.2017г. до
03.05.2018г. вкл.
В исковата молба се посочва, че на 03.05.2018г.
Банката пристъпила към принудително събиране на всички вземания по кредитния договор,
чрез подаване на Заявление до Районен съд К. за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Образувано е частно гражданско дело № 1133/2018г.
по описа на КРС и е издадена Заповед №628/04.05.2018г. и съответния
изпълнителен лист. На 22.05.2018 година въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 20188670400056 по описа на ЧСИ Д. Д..
Предвид обаче, че длъжникът не е намерен на постоянния му и настоящ адреси, с
оглед на което издадената Заповед за изпълнение е прието, че е връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на осн. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК от PC- К., със съобщение по ч.гр.д.№1133/2018г. получено от
ищеца на 27.09.2018 година, същият е получил указания за предявяване на иск за
установяване вземането на банката.
Твърди, че горното поражда правния интерес от
предявяване на иск за вземането на ищеца по Договор за потребителски кредит №
55766/11.08.2016г. за сумата 48 847,20 лева, представляваща: 42296,16 лв.
главница; 4008,39 лв. договорна /просрочена/ лихва за периода от 25.02.2017г.
до 03.05.2018г. включително 2252,76 лв. наказателни лихви за просрочена
главница за периода от 25.02.2017г. до 03.05.2018г. включително и 289,89 лв.
неустойка за периода 25.02.2017г. до 03.05.2018г. вкл.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че С.Р.Д. с ЕГН: **********, адрес ***, дължи на „А.” АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „***”, бул. ***, с ЕИК *** сумата
48 847,20 лева, представляваща: 42296.16 лв. главница; 4008.39 лв. договорна
/просрочена/ лихва за периода от 25.02.2017г. до 03.05.2018г. включително
2252,76 лв. наказателни лихви за просрочена главница за периода от 25.02.2017г.
до 03.05.2018г. включително и 289.89 лв. неустойка за периода 25.02.2017г. до
03.05.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2018г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното
производство, описано в обстоятелствената част на исковата молба.
Претендира направени в настоящото съдебно
производство.
В постъпилият отговор
ответникът, чрез особеният си представител заявява, че предявеният иск е с
правно основание чл. 422 ГПК е подаден в срок, от лице, в полза на което е
издадена Заповед № 628/04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника по нея, като в този смисъл, предявеният установителен иск е допустим.
Посочва, че по отношение на основателността на
предявения иск, не може да изрази категорично становище, тъй като е назначена
за особен представител на ответника и няма възможност за контакт с него и
съответно не може да предаде становището му.
Относно основателността на иска посочва следните
аргументи, а именно:
Относно уведомяването на длъжника /ответник по
настоящото дело/ за предсрочната изискуемост на кредита, счита, че кредитът не
е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, като уведомлението не е
стигнало до кредитополучателя. Освен предвидените в Общите условия предпоставки
за настъпване на предсрочна изискуемост, банката следва да е упражнила надлежно
правото си, като отправи изрично волеизявление до длъжника. В настоящия случай липсва
валидно отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя волеизявление
за обявяване на предсрочната изискуемост на целия размер на предоставения
кредит. Обявяването на предсрочната изискуемост не е стигнало до знанието на С.Д..
Посочва, че при условие, че се приеме, че не е
налице валидно уведомление за предсрочната изискуемост на кредита, то искът е
основателен само относно вноските, настъпили до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при условие, че ищецът докаже
тяхната дължимост, т.е. неплащане на същите от страна
на кредитополучателя.
Относно размера на претендираните
суми за главница, договорена лихва, наказателна лихва за просрочена главница и
неустойка заявява, че при условие, че се приеме, че е налице валидно
уведомление за предсрочната изискуемост на кредита, то оспорва размера на
начислените наказателни лихви върху просрочената главница и неустойки. Относно
размера на дължимата главница и предвид факта, че е назначена за особен
представител на ответника, заявява, че не може да вземе категорично становище
за нейната дължимост в претендирания
размер, тъй като размера, платен от кредитополучателя, респ. неплатения остатък
следва при правилата на пълно и главно доказване да се докажат от ищцовото дружество.
Твърди, че от представените по делото документи не
става ясно върху каква сума са начислявани наказателните лихви и неустойката,
както и размера на наказателната лихва и на неустойката. Тъй като плащането на
главницата е уговорено на вноски и е периодично плащане, то за всяка вноска по
главницата е налице различен период за изчисляване на наказателната лихва.
Същото важи и за изчисляването на неустойката върху просрочената лихва.
Предвид всичко посочено по-горе, счита иска за
неоснователен по основание и размер.
В допълнителната
искова молба ищецът прави следните пояснения на първоначално предявения
иск:
Счита за неоснователно твърдението за това, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред.
Посочва, че при кандидатстване за банков кредит
ответника С. Р. Д., лично с декларация по образец от 22.07.2016г. е декларирал
пред „А.“ АД актуалните си лични данни по валидна лична карта /предоставена на
Банката на същата дата - като ксерокопие прието от служител на Банката/, в т.ч.
лично е посочил актуален постоянен адрес:***. На този именно адрес след
установено от Банката непогасяне на парични вноски по
получения на основание Договор № 55766/11.08.2016г. потребителски кредит, на ответника
са изпращани няколко уведомления, вкл. в електронна форма. Включително на този
адрес - гр.К., ул.***, в условията на чл.47, ал.1 от ГПК е удостоверено
връчване на Нотариална покана от 22.02.2018 година, рег.№291, т.1, №14 на
нотариус Н.Б., рег.№167 на Нотариална камара С. с район на действие РС- К..
Предвид гореизложеното и приложените към
първоначалната искова молба доказателства, счита че по безспорен начин се
доказва неоснователността на твърдението в отговора депозиран от ответната
страна, че „кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред и
уведомлението не е стигнало до кредитополучателя" .
Посочва, че при липса на уговорка в договора относно
връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно
достигнал до длъжника с документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ или от
частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в посочените
случай, се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по
чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Посочва съдебна
практика.
Посочва, че в случая всички уведомления и съобщения
до кредитополучателя са изпращани от Банката на адреса посочен изрично от
ответника Д. и съгласно клаузите на Раздел ХШ, чл.13.1 от Общите условия към
Договор за потребителски кредит № 55766/11.08.2016г. Независимо от наличието в
договора на уговорен ред относно връчванията, Банката, с оглед желанието си до
кредитополучателя да достигне съобщението за просроченост
в плащанията и за настъпила в тази връзка предсрочна изискуемост и с оглед
доброволно разрешаване на въпроса - за което е дала и нови срокове, е
предприела връчване и по възлагане от нотариус, за което са представени
доказателства.
Сочи, че всички уведомления, съобщения и връчвания
са изпращани и направени на посоченият от ответника адрес, който е и негов
настоящ и постоянен, а именно: гр.К., ул. ***.
Счита за неоснователно твърдението, че при наличие
на валидно уведомление за предсрочна изискуемост, искът е основателен само
относно вноските, настъпили до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Сочи, че съгласно чл.5 от договора за кредит,
вземанията на Банката са обезпечени със залог на вземанията произхождащи от
Договор за военна служба №38-134 от 10.05.2010 година, скл.
С ВФ 22180, ЕИК*** към Министерство на отбраната, за което формированието е
уведомено от Банката по надлежен ред. Този договор, както е посочил и по-рано е
прекратен едностранно от военното формирование. От страна на кредитопучателя не е предложено друго обезпечение, няма и
плащане. В тази връзка съгласно разпоредбата на Раздел IХ, т.9.1.1 от Общите
условия към договора, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем
при изпадане в забава при издължаване на главницата и лихвите по кредита. Това
изпадане в забава е за неплатени вноски за месеците: 25.02.2017г. до
06.02.2018г., т.е една година, в който от страна на Банката коректно са
положени достатъчно усилия за установяване на контакт с ответника. Именно по
тази причина и на основание Раздел IX, т.9.1.1 от Общите условия към Договор за
потребителски кредит № 55766/11.08.2016г., цялото кредитно задължение на
ответника, а не само незаплатените вноски е обявено за предсрочно изискуемо. От
страна на ответника е налице категорично нарушаване клаузите на подписания от
него Договор за потребителски кредит и Общите условия към него.
В отговора на
допълнителната исковата молба особеният представител на ответника заявява,
че поддържа изцяло възраженията, направени с отговора на исковата молба и
становището си изразено в същия. Твърди, че в допълнителната искова молба не са
наведени нови твърдения или доводи в подкрепа на първоначално изложените
такива. В допълнителната искова молба се коментира, че всички направени
възражения с отговора са неоснователни, като се излагат доводи в тази насока.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 11.08.2016г. между “А.”
АД, гр.С. и С.Р.Д. е сключен Договор за потребителски кредит №55766 от
11.08.2016г., по силата на който Банката му предоставя сумата 44 000 лв.,
с краен срок за издължаване: 25.07.2026 г. Съгласно чл.1, т.1.2 от договора
кредитът е предоставен с цел: за рефинансиране на потребителски кредит и
кредитна карта към Б. ЕАД на С.Р.Д.; за рефинансиране на потребителски кредит
към Банка „С.“ АД на С.Р.Д.; и остатъка за текущи нужди.
Уговорено е кредитът да се издължава с месечни
погасителни вноски, определени в Погасителен план, представляващ неразделна
част от Договора. Дължимите лихви, такси и комисионни са посочени в чл.3 и сл.
от Договора, както и в Общите условия, неразделна част от договора за кредит.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, вземанията на
Банката са обезпечени със залог на вземанията произхождащи от Договор за военна
служба №38-134 от 10.05.2010 година, скл. С ВФ 22180
ЕИК *** към Министерство на отбраната.
Съгласно разпоредбата на Раздел IХ, т.9.1.1 от
Общите условия към договора, Банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при изпадане в забава при издължаване на главницата и лихвите по
кредита.
Поради неизплащане на дължимите месечни вноски за
месеците: 25.02.2017г. до 06.02.2018г. и на основание Раздел IХ, т.9.1.1 от
Общите условия към Договор за потребителски кредит № 55766/11.08.2016г. ищецът
е обявил кредита за предсрочно изискуем, като е изпратил до С.Р.Д. нотариална
покана от 22.02.2018 г., peг.№291, т.1, №14 на
нотариус Н.Б., рег.№167 на Нотариална камара С. с район на действие PC - К..
Видно от представените доказателства се установява, че нотариалната покана е връчена
при условията на чл. 47 и сл. от ГПК, вкл. с надлежно удостоверяване за
връчване от 18.04.2018 год. на нотариус - рег.№167.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1133/2018 г. по
описа на Районен съд – К. “А.” АД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК против С.Р.Д. за следните суми: главница в размер на 42 296, 16 лв. ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на
вземането; договорна/просрочена/ лихва в размер на 4 008, 39 лв. за периода от
25.02.2017 г. до 03.05.2018 г. включително; наказателни лихви за просрочена
главница в размер на 2 252, 76 лв. за периода от 25.02.2017 г. до 03.05.2018г.
включително; неустойка в размер на 289,89 лв. за периода 25.02.2017г. до
03.05.2018г. вкл. Съдът е издал Заповед № 628/04.05.2018г. и изпълнителен лист.
На 22.05.2018 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20188670400056 по описа на ЧСИ Д. Д.. Длъжникът не е
намерен на постоянния и настоящия му
адрес, с оглед на което и прието, че издадената Заповед за изпълнение е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на осн.
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК Pайонен съд – К. със
съобщение по ч.гр.д.№1133/2018г. получено от ищеца на 27.09.2018 г. е дал
указания за предявяване на иск за установяване вземането на банката.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установява следното:
Съгласно договора за потребителски банков кредит в
лева от 22.07.2011г., ответникът е усвоил сума в размер на 44 000 лв., с която
е погасил свои задължения в размер на 21 000, 00 лв. към „С." АД; 20 650,
00 лв. към „Б." АД и остатъкът е
ползван за текущи нужди.;
Внесените суми за целия период на кредита са в
размер на 3 067, 93 лв., / като с тях са погасени:
главница в размер на 1 703, 84 лв.;
договорени лихви в размер на 1 362, 76 лв.;
наказателни лихви върху просрочена главница в размер
на 1, 06 лв.;
неустойка върху просрочени лихви в размер на 0, 27
лв.;
Видно от извършените справки - от главницата е
погасена сума в размер на 1 703, 84лв., респективно неразплатената част
/остатък/ е в размер на 42 296, 16 лв.
Видно от извършените справки - просрочените
договорени лихви са в размер на 4 008, 39 лв., формирани за периода
25.02.2017г. до 03.05.2018г.;
Размер на наказателните лихви върху просрочена
главница е 2 252, 76 лв. формирани за
периода 25.02.2017г. до 03.05.2018г.;
Размер на неустойки върху просрочени лихви е 289, 89
лв., формирани за периода 25.02.2017г. до 03.05.2018г.;
Задълженията по банков кредит в лева /общо без
съдебни разноски/ са следните:
Главница - 42 296,16 лева
Просрочени лихви /договорени/ върху редовна главница
- 25.02.2017 г.-03.05.2018 г. - 4 008, 39 лева
Наказателни лихви върху просрочена главница - 25.02.2017
г.-25.05.2015 г. - 2 252, 76 лева
Неустойка върху просрочена лихва 25.02.2017 г. - 25.05.2015
г. - 289, 89 лева
Общо задължения към 03.05.2018 г. - 48 847,20 лева
Ответникът е изпаднал в забава от 25.02.2017г. -
датата на първата „пропусната" месечна вноска, като общият размер на
забавените вноски /главница, лихви и неустойка/ към 03.05.2018г. е 48 847, 20
лв., а периода на забава е: 25.02.2017г. до 03.05.2018г.
Всички начисления по обслужване на кредита са
извършени на база договора за кредит в лева съгласно Погасителния план към
него, видно от справки от кредитния и счетоводния модул на банката, отразяващи
дължимите суми за главница, лихви, неустойки и разноски.
Вещото лице посочва, че счетоводството на банките се
характеризира с някои особености, обусловени от спецификата на извършваната от
тях дейност. Поради това тяхното счетоводство се характеризира с изключителна
акуратност - операциите се отразяват и обработват веднага в счетоводството.
Това се постига чрез създаването на специална организация и технология на
счетоводството, осигуряваща ежедневна завършеност на счетоводната информация.
Задължението на ответника включва 4 /четири/ компонента:
-неразплатена главница /остатък/
-договорна/просрочена/ лихва
-наказ. лихви за проср. главница
-неустойка върху просрочена лихва
Специализираният софтуер автоматично започва да
начислява /калкулира/ всяка компонента от момента на забавеното плащане:
25.02.2017 г. като базата за начисления е динамична - към първата забавена
вноска прибавя и всяка следваща с настъпил падеж до 25.04.2018г.вкл.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1
от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата
на чл. 430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката. По делото е безспорно установено, че “А.”
АД е изпълнила задълженията си по сключения Договор за потребителски кредит
№55766 от 11.08.2016г., по силата на който Банката предоставила на С.Р. сумата от
44 000 лв., с краен срок на погасяване на кредита – 25.07.2026 г. Съгласно
т. 3.1 от договора за банков кредит върху реално ползваните суми по кредита се
начислява годишна лихва, калкулирана като сбор на действащия 6 - месечен
SOFIBOR за кредити в лева и надбавка от 6, 60 процентни пункта. Съгласно т. 4.4
кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху
дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва.
Безспорно
е установено, че е налице просрочие при погасяване на
кредита, поради което за “А.” АД е възникнало правото по Раздел IХ, т.9.1.1 от
Общите условия към Договор за потребителски кредит № 55766/11.08.2016г. да
обяви предсрочната изискуемост на всички вземания.
Съгласно
т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при
кумулативното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото право от банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В действителност
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът е
изпратил на ответника нотариална покана от 22.02.2018 г., peг.№291,
т.1, №14 на нотариус Н.Б., рег.№167 на Нотариална камара С. с район на действие
Pайонен съд – К.. Видно от представените
доказателства се установява, че нотариалната покана е връчена при условията на
чл. 47 и сл. от ГПК, на 18.04.2018 год.
В исковото
производство ответникът също не е открит на настоящия и постоянния му адрес,
поради което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК съдът му е назначил особен
представител. В Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I
т. о., ТК е посочено, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника
на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Предвид изложеното съдът приема, че в исковата молба, в която е обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Поради това в
настоящия случай съдът приема, че предсрочната изискуемост на договора за
кредит е била обявена на длъжника надлежно с връчване на исковата молба на
особения му представител на 14.03.2019 г. Видно от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза задълженията на С.Р.Д. по Договор за потребителски
кредит №55766 от 11.08.2016г. са следните: главница в размер на 42 296,16 лева;
просрочени лихви /договорени/ върху редовна главница в размер на 4 008, 39 лева
за периода 25.02.2017 г. - 03.05.2018 г.; наказателни лихви върху просрочена
главница в размер на 2 252, 76 лева за
периода 25.02.2017 г. – 03.05.2018 г.; неустойка върху просрочена лихва в
размер на 289, 89 лв. за периода 25.02.2017 г. – 03.05.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, ответникът следва да установи че е изпълнил задължението си за заплащане дължимите
суми по Договор за потребителски кредит № 55766/11.08.2016г., но доказателства в тази насока не са
представени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
следва да признае за установено по отношение на С.Р.Д. съществуване на вземането
на „А.” АД за сумата 48 847,20 лева, представляваща: 42 296.16 лв. главница; 4 008.
39 лв. договорна /просрочена/ лихва за периода от 25.02.2017г. до 03.05.2018г.
включително 2 252, 76 лв. наказателни лихви за просрочена главница за периода
от 25.02.2017 г. до 03.05.2018 г. включително и 289. 89 лв. неустойка за
периода 25.02.2017 г. до 03.05.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.05.2018 г. - датата на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 628/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 471 от ГПК по ч. гр. д. № 1133/2018 г. по описа на
Районен съд – К..
По
отговорността за разноски:
С
решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответникът следва да заплати
на „А.” АД направените по ч. гр. д. № 11332018 г. по описа на Районен съд – К. разноски
в общ размер на 1288.94 лева, представляващи държавна такса в размер на 976,
94 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 312 лв.
Ответникът
С.Р.Д. следва да заплати на „А.” АД разноските направени в настоящото
производство в общ размер на 5401.94 лева, представляващи държавна такса
в размер на 976, 94 лв. адвокатско възнаграждение в размер на 2 130 лв.;
възнаграждение за особен представител в размер 1 995 лв.; депозит за вещо лице
в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, съществуване на вземането на „А.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „***”, бул. ***, за сумата 48 847,20 лева,
дължима по Договор за потребителски кредит № 55766 от 11.08.2016г.
представляваща: 42 296.16 лв. главница; 4 008. 39 лв. договорна
/просрочена/ лихва за периода от 25.02.2017г. до 03.05.2018г. включително; 2
252, 76 лв. наказателни лихви за просрочена главница за периода от
25.02.2017 г. до 03.05.2018 г. включително и 289. 89 лв. неустойка за
периода 25.02.2017 г. до 03.05.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.05.2018 г. - датата на подаване на Заявлението по
чл. 417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 628/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1133/2018 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА
С.Р.Д.
с ЕГН **********, адрес *** да заплати на „А.” АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „***”, бул. *** направените по ч. гр. д. №
11332018 г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 1288.94 лева.
ОСЪЖДА
С.Р.Д.
с ЕГН **********, адрес *** да заплати на „А.” АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „***”, бул. *** направените в настоящото
производство разноски в размер на 5401.94 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: