№ 17360
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110145879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
П. А. Х. е предявил срещу „С.в.” АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1250 лева,
представляваща част от начислено от ответника задължение в общ размер на 5155,34
лева за цена на доставени В и К услуги за периода 03.03.2017 г. – 04.04.2017 г. за имот
с адрес: с. Ч., ул. „С.и“ № с абонатен № ....
В исковата молба ищецът оспорва да има качеството потребител на В и К услуги,
тъй като е единствено обитател на процесния имот. Изтъква, че липсват доставени
количества вода и извършен отчет. Твърди, че отчитането на общия и индивидуалните
водомери на адреса било извършено в нарушение на чл. 32, ал. 3 и на чл. 30 и сл. от
Наредба № 4, като не било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите и не
бил правен регулярен отчет. Не били спазени също чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 5 от ОУ.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
недопустим. Сочи, че липсва правен интерес от предявяване на частичен отрицателен
установителен иск. По основателността на иска ответникът признава същия по
основание и размер и желае разноските да се възложат в тежест на ищеца на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът П. А. Х. не дължи на ответника
сумата от 1250 лева, представляваща част от начислено от ответника задължение в общ
размер на 5155,34 лева за цена на доставени В и К услуги за периода 03.03.2017 г. –
04.04.2017 г. за имот с адрес: с. Ч., ул. „С.и“ № с абонатен № ....
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
1
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът
се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор
по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството
или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния
интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В
този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО,
според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията
си и процесуалното си поведение.
В конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
извършени ВиК услуги през исковия период не е спорно по делото. С оглед на това за
ищеца е налице правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.
В случая ищеца отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
ВиК услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на
претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта, че ищецът не
е потребител на ВиК услуги и не се намира в облигационни отношения с ответното
дружество, както и на факта на изтичане на погасителната давност за процесното
вземане. Възражението за изтичане на погасителна давност обаче като
правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е налице
валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само
съществуващите задължения. Твърди в тази връзка, че не дало повод за завеждане на
делото и моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъдат възлагани в негова тежест
сторените от ищеца разноски. Видно от приложеното по делото пълномощно (л. 26),
упълномощения от ответното дружество процесуален представител – юрисконсулт
Е.П. не разполага с правомощието да се разпорежда с предмета на делото, в частност
да прави признание по реда на чл. 237 ГПК. Отделно от това, с депозирания отговор по
чл. 131 ГПК се оспорва допустимостта на предявения иск, а направеното признание по
основание и размер на предявените искове е под условие, че не бъде приет за
недопустим предявения иск.
При липсата на пълно и главно доказване от ответника за предоставени от него В
и К услуги по валидно облигационно правоотношение между страните по делото не се
установява твърдяното основание за възникване на претендираните вземания, поради
което и предявеният частичен отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът не е потребител на ВиК услуги и не
дължи на ответника исковата сума и предявеният отрицателен установителен иск се
явява изцяло основателен.
По разноските:
По делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а
ответникът е признал част от твърденията в исковата молба, признанието е извършено
под условие и процесулания предствител на ответника не разполага с парвата по чл.
34, ал. 3 ГПК, с оглед на което съдът приема, че не е приложима разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК. При това положение право на разноски в настоящото производство има
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Сторени са разноски за държавна такса в размер
на 50 лв., която следва да им бъде присъдена. Съгласно представения по делото
Договор за правна защита и съдействие и пълномощно ищецът П. А. Х. е бил
представляван по делото безплатно от адв. К. Игатова Б., поради което и на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение,
което съдът определи на 480 лв. с ДДС. Не следва да се присъждат в настоящото
производство разноските сторени за държавна такса за частна жалба в размер на 15
лева и разноските за адвокатско възнаграждение в производството по в.ч.г.д. 2176/2023
г. по описа на СГС. Същите е следвало да бъдат присъдени в производството пред
2
СГС, респ. при направено искане за присъждането им и липса на произнасяне, да бъде
поискано допълване на постановеното на 07.04.2023 г. определение по в.ч.г.д.
2176/2023 г. по описа на СГС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от П. А. Х., ЕГН **********, против „С.в.” АД, ЕИК .... че П. А. Х. не дължи
на „С.в.” АД, ЕИК .... сумата от 1250 лева, представляваща част от начислено от
ответника задължение в общ размер на 5155,34 лева за цена на доставени В и К услуги
за периода 03.03.2017 г. – 04.04.2017 г. за имот с адрес: с. Ч., ул. „С.и“ № с абонатен №
....
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК .... да заплати на П. А. Х., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50,00 лева - съдебни разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК .... да заплати на адв.К. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3