РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 09.11.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10058 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове от А.Г.М. срещу Прокуратурата на Република България, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 152 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 25.07.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 000 лв., за пътувания до Белоградчик – София и обратно, 53
пъти за явяване за процесуално следствени действия и съдебни заседания, в
периода 01.06.2012 г. – 09.07.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от същата дата (датата на влизане в сила на оправдателната присъда).
Ищецът А.Г.М.
поддържа в исковата молба, че е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл. 196, ал.1, т. 2 от НК, с присъда от 09.07.2020 г., по НОХД № 12402/2008 г. на СРС, 19
състав. Поддържа, че наказателното производство, продължило близо 19 години,
приключва на 25.07.2020 г., когато влиза в сила горепосочената оправдателната
присъда, която не е протестирана от държавното обвинение. Накрая Прокуратурата
дори не е поддържала обвинението и е пледирала за оправдаване на подсъдимия.
Ищецът
твърди, че в досъдебното производство е задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Сочи, че в ранна младежка възраст е бил осъждан с
влезли в сила присъди за дребни кражби по чл. 195, ал. 1 НК и е излежал
ефективно общо наказание от една година и три месеца лишаване от свобода.
Поддържа, че тийнейджърските му години в гимназията са минали в страшен
недоимък в най-бедния северозападен край на България, и въпреки че това не го
оправдава, тези стари осъждания не следва да се тълкуват в негова вреда при
определяне на справедливо обезщетение. Ищецът поддържа, че нито едно отлагане
на процесуално - следствено действие или съдебно заседание не е било по негова
вина. Твърди, че наказателното
преследване му е създало изключителни неудобства, без да са налице каквито и да
е било доказателства за извършено от ищеца престъпление. По този начин в
продължение на близо две десетилетия постоянно е злепоставян в личния и
професионалния си кръг (ищецът
е професионален готвач), тъй
като десетки пъти му се е налагало за отсъства от къщи и от работа, за да се
явява на процесуално – следствени действия и съдебни заседания. С течение на
годините и след като е изтърпял наказанието по старите осъдителни присъди от
младежкото му минало, ищецът поддържа, че се е поправил, има семейство и дете и
отдавна стои далеч от криминални прояви. Станал е почтен, но не и уважаван член
на обществото, като основната причина се крие в неоснователно воденото в
продължение на 19 години наказателно производство. Трябвало е дълги години да
отговаря на въпроси на роднини, приятели и колеги, свързани с делото, по което
накрая е оправдан. Под изключително напрежение са поставени семейните му и
роднински отношения, защото непрекъснато е получавал призовки, адресът му е
посещаван от полицейски служители и му се е налагало да взема отпуск, за да
участва в следствени действия и съдебни заседания. Коствало му много нерви и
психична енергия, за да обяснява на близките си и приятелите, че не е виновен.
Крайно негативните емоции довели при А.М. до потиснатост, лошо настроение,
влошена комуникация с околните, социална изолация и намалена работоспособност.
Тези неимуществени вреди ищецът оценява на
152 000 лв., като следва да се съобрази, че освен причинените неудобства,
ищецът – мъж в разцвета на личното, семейното и професионалното си развитие, е
прекарал практически целия си досегашен съзнателен живот, бидейки подложен на
неоснователно наказателно преследване.
Ищецът А.М. поддържа, че е претърпял и имуществени
вреди, защото делото на съдебна фаза се е гледала на множество заседание в СРС,
на които е присъствал. Освен това, многократно е бил призоваван и се явявал на
процесуално - следствени действия по досъдебното производство. За тези
заседания, той е пътувал с автобус от гр. Белоградчик (където преимуществено живее) до София и обратно. Сочи, че от информацията на
автогара „София“, цената на автобусния билет е 16 лв. в едната посока.
Ето защо претендира сума в размер на 4 000 лв., за
явяване общо 53 пъти за ПСД и съдебни заседания по образуваното наказателно производство,
в периода 01.06.2012 г. – 09.07.2020 г. (видно от молба по чл. 214 ГПК), ведно със законна лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното плащане на главницата.
Ответникът
Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва исковите претенции, по основание и размер. Поддържа, че с повдигането
на обвинение срещу ищеца и с влизане в сила на оправдателна присъда срещу него,
са осъществени първите два елемента на фактическия състав на отговорността на
държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в лицето на правозащитните й органи, в
частност на прокуратурата. Поддържа, че с исковата молба не са представени
доказателства, които да установяват действително търпяните вреди, както и че
тези вреди са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това са основни
елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Сочи, че видно от
присъдата от 09.07.2020 г. повдигнатото обвинение спрямо ищеца е било за
извършено деяние при условията на опасен рецидив, като същият е извършил
деянието след като е осъждан 2 пъти за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по малко от една година, с присъда № 186/1998 г. на РС – Лом,
влязла в сила на 03.03.1999 г. и с присъда № 212/1998 г. на РС – Лом, влязла в
сила на 05.05.2000 г. От изложеното е видно, че повдигнатото обвинение на ищеца
е квалифицирано като тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, от
което следва, че делото е било с фактическа и правна сложност, което е една от
причините за неговата продължителност.
Ответникът
поддържа, че А.М. е подал заявлението до ИВВС по реда на глава трета „а“ от ЗВС
за обезщетение за бавно правосъдие във връзка с процесното наказателно дело.
Сочи, че част от съдебните заседания са отлагани по вина на подсъдимите,
включително и на ищеца М. ( на 15.11.2018 г., 02.07.2019 г. и 25.02.2020 г.), като в съдебното
заседание на 25.02.2020 г. съдът е постановил М. да бъде доведен принудително,
с оглед на което ищецът е допринесъл за увреждането и размерът на увреждането
следва да се намали, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Ответникът сочи, че М. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода общо 4 пъти, а срещу него са водени и
други 6 наказателни производства преди и по време на процесното, като е бил
задържан по други досъдебни производства през релевантния период. Прилага и
справка за съдимост, видно от която М. е осъждан 11 пъти за извършени
престъпления от общ характер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
От констативен
протокол изх. № РС-20-410 от 11-02.2021 г. на Инспектората на ВСС, се
установяват следните релевантни за настоящето дело обстоятелства:
Досъдебното
производство по сл. дело № 378/2002 г. по описа на 05 ТО- ССлС, пр. пр. №
21463/2022 г. по описа на СРП е образувано на 09.05.2002 г. с постановление на
следовател срещу А.М., А.Л.и К.С.. На 09.06.2023 г. ищецът е привлечен като
обвиняем с постановление. Впоследствие е образувано НОХД № 4731/2004 г. на СРС,
102 състав, по което са проведени 10 съдебни заседания, преди да бъде прекратено и върнато на СРП на 03.11.2006 г.
На 30.10.2008 г.
е образувано НОХД № 12402/2008 г. по описа на СРС, 102 състав, по което са
проведени 43 съдебни заседания.
Видно от присъда
от 09.07.2020 г., постановено по НОХД № 12402/2008 г. на СРС, 19 състав, А.Г.М.
е признат за невиновен, по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 196,
ал.1, т. 2 НК, извършено за времето от 14,00ч. на 24.12.2001 г. до 8,00ч. на
25.12.2001 г., в гр. София, за отнемане на вещи от павилион в гр. София, бул. „*****.
Присъдата е влязла в сила на 25.07.2020 г.
От представените
към отговора на исковата молба справки от НСлС, е видно че А.Г.М. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода 4 пъти, както и че е бил задържан по други
досъдебни производства.
От представената
по делото справка за съдимост, се установява, че ищецът е осъждан 11 пъти за
извършени престъпления от общ характер.
Неоснователно е
възражението, че А.Г.М. е допринесъл за продължителността на наказателното
производство, тъй като не се е явявал на съдебните заседания, защото същият
преимуществено се е явявал в съдебни заседания, съгласно констативния протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява.
В
случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по 196, ал. 1 , т. 2 НК, извършено при условията
на опасен рецидив, че е оправдан за него и че наказателното производство е
продължило близо 19 г. (18 години, 2 месеца и 16 дни).
Обстоятелството,
че на ищеца е повдигнато обвинение, наказателното производство, по което е
прекратено, само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на
изслушания по делото свидетел.
Съдът
взема предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното
производство, както и показанията на св. К.Д.К., във фактическо съжителство с ищеца,
ценени при условията на чл. 172 ГПК. Следва да се отчита и факта, че в ищецът е
многократно осъждан и срещу него са водени досъдебни производства за кражби. Съобразявайки
изложените обстоятелства, съдът намира че справедливото обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на 19 000 лв., от които следва да бъде приспаднато
определеното обезщетение от ИВСС от 8 400 лв., или следва да бъде
присъдена сума в размер на 10 600 лв. Искът следва да бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 152 000 лв.
По отношение на иска
за имуществени вреди
Претендират се сторени разходи за
пътувания с автобус от гр. Белоградчик (където преимуществено живее) до София и обратно, във връзка с участие в
следствени действия и съдебни заседания. По делото не са ангажирани обаче доказателства (автобусни
билети, абонаментни карти и др.), установяващи
че ищецът е сторил претендираните разходи, поради което искът за присъждане на
обезщетение в размер на 4000 лв., за разходи за пътуване Белоградчик – София,
ведно със законна лихва от влизане на сила на оправдателната присъда, следва да
бъде отхвърлен.
На ищеца А.М. следва да бъдат присъдени сторените
разноски за държавна такса в размер на 10 лв., както и за адвокат в размер на
168,87 лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на А.Г.М., ЕГН **********,***, представляван
от адв. Е.В.,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 600
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2 по НК, за което е оправдан изцяло с влязла в сила присъда от 09.07.2020
г., по НОХД № 12402/2008 г. на СРС, 19 състав, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 25.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 600 лв. до
предявения размер от 152 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.Г.М., ЕГН **********,***, представляван от адв. Е.В.,***
срещу Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на сума в размер на 4 000 лв., за пътувания до Белоградчик – София и обратно, за
53 пъти за явяване за процесуално следствени действия и съдебни заседания, в
периода 01.06.2012 г. – 09.07.2020 г., по наказателното производство,
приключило с влязла в
сила присъда от 09.07.2020 г., по НОХД № 12402/2008 г. на СРС, 19 състав, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 25.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А.Г.М., ЕГН **********,***, представляван от адв. Е.В.,*** на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените разноски за държавна такса в размер на 10 лв., както и за адвокат в размер на 168,87 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: