Р Е Ш
Е Н И
Е № 172
гр. Пловдив,
25.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на трети юни две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 144/2020 год. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 11 от 09.01.2020 година, постановено по т. дело
№ 975/2018 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати сумата от 150 000 лв. на И.И.Х., ЕГН **********,***
и сумата от 150 000 лв. на Г.Й.П., ЕГН **********,***, които суми представляват
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица ***от 04.07.2017г., за причинените по вина на застрахования водач на лек
автомобил с рег. № ***, „***“, модел „М.“ Д.И.Й.неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на А.Г.П., ЕГН **********, настъпила, в резултат на
състояло се на 20.12.2017 г. в с. П., община Р., обл. П.ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите,
като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 300 000 лв. за
всеки един от двамата ищци, както и за присъждане на законната лихва за периода
от 08.01.2018г. до 27.11.2018 /вкл./.
Осъдено е З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати сумата от 10
000 лв. на И.И.Х., ЕГН **********, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица ***от 04.07.2017г. за причинените по вина на застрахования водач на лек
автомобил с рег. № ***, „***“, модел „М.“
Д.И.Й.неимуществени вреди - болки и страдания от травматичните увреждания,
изразяващи се в контузия на главата с разкъсно – контузна рана в дясната половина на челото; контузия на
носа със счупване на носните костици; шум в лявото
ухо, появил се след инцидента – 10.01.2018г. при нормална отоскопична
картина и нормална аудиограма в ляво, свързан с
травмата на главата и носа с хиперемираната и оточна носна лигавица, настъпили в резултат на състояло се
на 20.12.2017 г. в с. П., община Р., обл. П.ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и
за присъждане на законната лихва за периода от 08.01.2018г. до 27.11.2018
/вкл./.
Осъдено е З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да
заплати сумата от 3331 лв. на Г.Й.П., ЕГН **********,***, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица ***от 04.07.2017г. за причинените по вина на застрахования водач на лек
автомобил с рег. № ***, „***“, модел „М.“
Д.И.Й.имуществени вреди – за погребението и изработка на гроба на А.Г.П. ЕГН **********,
чиято смърт е настъпила, в резултат на състояло се на 20.12.2017 г. в с. П.,
община Р., обл. П.ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва за
периода от 08.01.2018г. до 27.11.2018 /вкл./.
Отхвърлени са исковете, предявени от Х.И.Х. ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител - И.И.Х.,
Й.Г.П. ЕГН **********, А.П.Л. ЕГН **********, починала в хода на производството
и заместена от своите наследници Е.А.Л., ЕГН **********, П.А.Л., ЕГН **********,
Г.Й.П., ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л., ЕГН **********, както и
от И.Г.Х., ЕГН **********, да бъде
осъдено З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на всеки от ищците сумата от по 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица ***от 04.07.2017г. за причинените по вина на застрахования водач на лек
автомобил с рег. № ***, „***“, модел „М.“ Д.И.Й.неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на А.Г.П., ЕГН **********, настъпила, в резултат на
състояло се на 20.12.2017 г. в с. П., община Р., обл. П.ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Осъдено е З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Г.К.Т., личен номер на адвокат ***, при Адвокатска колегия П., с адрес
гр. П., ул. „Ч.“ № 34, ет.3, офис № 8, сума в размер на 9890 лв.,
представляващи определено при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение
за оказаното безплатно представителство на И.И.Х.,
ЕГН **********, и на Г.Й.П., ЕГН **********,***.
Осъдени са Х.И.Х., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител И.И.Х., Й.Г.П., ЕГН **********, Е.А.Л. ЕГН **********, П.А.Л.
ЕГН **********, Г.Й.П. ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН **********, Р.А.Л. ЕГН **********,
И.Г.Х. ЕГН **********, И.И.Х. ЕГН ********** и Г.Й.П.
ЕГН ********** да заплатят общо на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, сума в размер на
328.17 лв., представляваща дължими разноски по заплащане на депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
Осъдено е З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, държавна
такса в размер на 12 533.24 лева, както и сумата от 650 лв., представляваща
разноски по заплащане от бюджета на съда на възнаграждения за назначените вещи лица.
Така постановеното решение е
обжалвано с две въззивни жалби.
Ищците в първоинстанционното
производство, представлявани от процесуалния си представите Г.Т. са обжалвали
първоинстанционното решение в следните части:
И.И.Х.
и Г.Й.П. са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря А.П.за разликата от по 150 000 лева до
по 300 000 лева за всеки един от тях, както и в частта, с която е
отхвърлена акцесорната претенция за законната лихва за периода от 08.01.2018
година до 27.11.2018 година включително;
И.И.Х.
е обжалвала решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените ѝ при ПТП на 20.12.2017 година телесни увреждания, за
разликата от 10 000 лева до 20 000 лева, както и в частта, с която е
отхвърлена акцесорната претенция за лихви върху обезщетението за периода от
08.01.2018 година до 27.11.2018 година включително;
Ищците в първоинстанционното
производство Х.И.Х. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител - И.И.Х., Й.Г.П. ЕГН **********, наследниците на починалата в хода на делото А.П.Л.
ЕГН **********, а именно Е.А.Л., ЕГН **********,
П.А.Л., ЕГН **********, Г.Й.П., ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л.,
ЕГН **********, както и И.Г.Х., ЕГН **********,
са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени исковете за осъждане на З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на всеки от тях
сумата от по 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра и внучка А.П., настъпила на
20.12.2017 година, ведно със законната лихва от 08.01.2018 година до
окончателното ѝ изплащане.
Искането е за отмяна на решението
в обжалваните части и постановяване на ново по същество, с което да се уважат
предявените обективно и субективно съединени искове в пълни размери, ведно със
законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от 08.01.2018
година до окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
С въззивната жалба на ищците в
първоинстанционното производство са въведени оплаквания за неправилност на
решението в обжалваните части. Твърди се, че съдът не е оценил в достатъчна
степен всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди на
ищците И.Х. и Г.П. от смъртта на тяхната дъщеря А.П.. Не били взети предвид
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на детето им, неговата възраст,
отношенията в семейството, стресът от внезапната му смърт, интензитетът,
степента и продължителността на болките и страданията. Не била съобразена и
съдебната практика досежно размера на обезщетението в сходни случаи, както и
лимитите на отговорност по застраховка „гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на ПТП.
Оплакванията по отношение размера
на обезщетението за неимуществени вреди за причинените при процесното ПТП
телесни увреждания на И.Х. са за неправилно приложение на принципа за
справедливост при определянето му с оглед установените по делото телесни
увреждания по вид, продължителност на болките и обстоятелството, че част от
уврежданията имат траен и необратим характер.
По отношение на началния момент,
от който е присъдена законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди, оплакването е за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ, вместо тази
на чл. 493 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 и чл. 429 ал. 3 изречение
второ от КЗ.
С въззивната жалба са оспорени
изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковете на Х.И.Х. – сестра на починалата А.П.,
действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител И.И.Х., Й.Г.П. –
дядо на А.П., А.П.Л. - баба на А.П.,
починала в хода на производството и заместена от своите наследници Е.А.Л., П.А.Л.,
Г.Й.П., Л.А.Л. и Р.А.Л., както и на иска на И.Г.Х. – дядо на А.П.. Твърди се, че тези ищци имат право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.П., доколкото по делото е
установено съществуването на силна и изключително трайна и дълбока емоционална
връзка между тях и починалата. Неправилен бил и изводът, че на Х.Х. - сестра на
починалата, не следва да се присъжда обезщетение, тъй като с оглед възрастта си
към момента на ПТП – 5 години и недостатъчно развитата си психика, свързана с невъзможност да преживява дълбоки чувства, тя
не е могла да формира отношение на привързаност.
Срещу въззивната жалба на ищците
в първоинстанционното производство не е
подаден писмен отговор от ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение е подадена от З. „Б.В.И.Г.“ АД само в частта, с която на ищците И.И.Х. и Г.Й.П. са присъдени обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на тяхната дъщеря А.П.за разликата над по 70 000 лева до
по 150 000 лева, ведно със законната лихва от 28.11.2018 година до
окончателното изплащане на сумите. Искането е да се отмени решението в тази част
и да се отхвърлят исковете, като се присъдят на жалбоподателя разноски за
първата и въззивната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част на исковете. Оплакванията във въззивната жалба на
застрахователното дружество са за необоснованост, неправилност и нарушения на
процесуалните правила и материалния закон при постановяване на решението в тази
му част. Твърди се, че съдът неправилно не е отчел установеното по делото
съпричиняване от страна на починалата А.П.и
нейната майка И.Х., които са се движили в нарушение на чл. 108 от Закона за
движение по пътищата. Твърди се също, че неправилно е приложен установения в
чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди и че не са съобразени съдебната практика и икономическите условия в страната към
момента на ПТП.
Срещу въззивната жалба на З.„Б.“ АД е подаден писмен отговор от всички ищци в първоинстанционното
производство, представлявани от адвокат Г.Т.,
с изразено становище за нейната неоснователност.
Следва да се отбележи, че
исковете на И.И.Х. и Г.Й. П.срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря А.П.са
самостоятелни искове, обективно и субективно съединени с останалите предявени по делото
искове от И.Х. за причинените и болки и страдания в резултат на собствените й
телесни увреждания при ПТП, както и от исковете на сестрата, бабата и дядовците
на починалата А.П.. С оглед на това и доколкото въззивната жалба на З. „Б.В.И.Г.“
АД се отнася само до исковете на И.Х. и на Г.П. за обезщетение за
неимуществените вреди от смъртта на дъщеря им, съдът приема, че писмения
отговор срещу възивната жалба на З.„В.“
АД е подаден от тяхно име.
В писмения отговор се оспорва въззивната
жалба на застрахователното дружество. Оспорени са твърденията за установено
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, както и за завишаване на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Искането е да се остави без
уважение жалбата на З. „Б.В.И.Г.“ Ад и
да се присъдят разноски на ответниците по тази жалба за въззивното
производство.
Пред въззивната инстанция не са
направени нови доказателствени искания.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са
процесуално допустими, подадени са
от лица, имащи правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, а именно от ищците в отхвърлителната му част и от
ответника частично в осъдителната му част. При подаване на въззивната жалба е
спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивните жалби, освен когато става дума за приложение
на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на
някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013
година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези
свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателите оплаквания, подробно посочени по-горе.
Първият спорен въпрос между
страните, въведен с въззивната жалба на З. „Б.В.И.Г.“ АД, е за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от
починалата А.П., свързано с нарушаване на разпоредбите на чл. 108 от Закона за
движение по пътищата.
Със събраните по делото доказателства е установен
следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, при което е причинена
смъртта на А.П.и телесните увреждания на нейната майка И.И.Х.:
С влязла в сила на 05.04.2019 година присъда № 26 от 20.03.2019 година, постановена по НОХ
дело № 244/2019 година по описа на Окръжен съд – П., подсъдимият Д.И.Й.е
признат за виновен в това, че на 20.12.2017 година в село П., П.ска област, при управление на лек автомобил „С.М.“ с рег.
№ ***е нарушил правилата за дивжение: чл. 5, ал. 1, т.1
от ЗДП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП и чл. 20, ал. 2 от
ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.П.. Тази присъда е задължителна за настоящия съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съгласно изричната разпоредба на чл. 300 от ГПК. Противоправното поведение на водача на МПС,
причинило смъртта на А.П., се изразява в нарушаване на следните законови
задължения: на общото задължение на
всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на
хората и да не причинява имуществени вреди; на задължението за водача на ППС да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни ППС, както и на задължението за водачите на ППС при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Влязлата в сила присъда не е пречка по настоящото дело да се установява и
противоправно поведение на пострадалите. От протокола за оглед на местопроизшествието
към наказателното дело, приложено като доказателство по настоящото дело, който
като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена
сила, както и от приетата по настоящото дело и неоспорена от страните
автотехническа експертиза се установява, че А.П.и нейната майка И.И.Х. са се движили
от дясната страна на платното за движение, в посоката на движение на автомобилите. Движението е в населено
място. От дясната страна на пътя липсва тротоар, има затревена площ. Тротоар
има от лявата страна, като преминаването по него въпреки паркираните автомобили
и каруца е било възможно според вещото лице. Вещото лице е посочило, че водачът
на автомобила се е движил с несъобразена
скорост с радиуса на завоя и със състоянието на пътя – наличие на заледен участък, което е довело до загуба на
странична устойчивост на автомобила. При опита на водача да си върне контрола
върху автомобила, той първоначално
навива волана на ляво, а след това на дясно, и удря с лявата си част пострадалата И.Х.. След
този удар автомобилът продължава движението си през затревената площ, удря се в
ограда и се връща на пътното платно, при което удря А.П.с предната си лява
част, като по този начин причинява смъртта на А.П.. Вещото лице е дало
категорично заключение, че до удар между автомобила с оглед неговата траектория
и двете пешеходки би се стигнало, независимо от това дали те са били на тротоар от дясната страна или от дясно
на самото платно по посоката си на движение, тъй като се е стигнало до
пресичане на направленията на движение на автомобила и пешеходките. До удар не
би се стигнало при движение на пешеходките по източния тротоар / от лявата
страна по посока на движението/. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че
в момента на удара двете пешеходки са били извън самото платно на движение, в участъка от пътя с трева и камъни / в
протокола за оглед е описан като насип от земна маса, обрасъл с трева, с ширина
170 сантиметра/. В заключението е посочено, че при излизането си от завоя
водачът на МПС е можел да забележи
пешеходките от разстояние 44-45 метра, което би му позволило да предотврати
удара, ако не беше попаднал в заледения участък и не беше предприел описаните
по-горе действия.
При така изяснения механизъм на
настъпване на ПТП, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на
пешеходците, в частност на починалата А.П.. Според разпоредбата на чл. 108 ал 1 от ЗДвП пешеходците
са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Според ал. 2
на същия текст пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани или при пренасяне или тласкане на обемисти
предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
В случая е изяснено на първо
място, че пешеходките са се намирали не на самото платно на движение, а до
него, в затревената част. Съгласно § 6
т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „пътен банкет“ е надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение, като банкетът може да бъде укрепен или неукрепен. По делото е
установено, че макар от дясната страна по посока на движението на пешеходките и
на управлявания от Д.Й.автомобил да не е имало тротоар, е имало затревена площ, която според
цитираното определение може да бъде определена като банкет и в която са се
намирали А.П.и нейната майка. При това положение не може да се приеме, че те са
се движили в нарушение на правилата по чл. 108 от ЗДвП, по-конкретно на чл. 108
ал. 2 от ЗДвП.
Предпоставка за приложението на
разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД / съгласно т. 7 от ППВС 17/63 година/ е наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. По настоящото дело поведението на пострадалите
пешеходци не е довело до настъпването на вредоносния резултат. Вярно е, че те са се движили от дясната страна по посока на движението си,
но са били в затревената част, като
според вещото лице дори там да имаше тротоар и те да бяха на тротоара,
автомобилът с оглед траекторията си на движение би ги ударил. Ударът би могъл
да се избегне само при движението на пешеходците от лявата страна на платното, срещу движещите се
автомобили. При установената по делото обстановка на пътя
обаче за тях не е съществувало
задължение за движение от лявата страна. С оглед на това и доколкото по делото няма данни пешеходките
да са променяли линията си на движение, поради което водачът е имал ясна и
продължителна по време видимост да ги избегне, ако не беше загубил управлението
на автомобила заради заледяването и движението с несъобразена на атмосферните условия и състоянието на пътя скорост,
не може да се приеме, че е налице
съпричиняване от пострадалите. В случая поведението на пострадалите не е фактор,
допринесъл за настъпване на вредата. За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл. 5, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо да е доказано по безспорен начин, че с
конкретни действия или бездействия пострадалият обективно е способствал на
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил настъпването му. В
случая такива доказателства липсват.
По отношение на възражението за
съпричиняване следва да се посочи, че с въззивната жалба ответникът З. „Б.В.И.Г.“
АД е въвел такова само по отношение на
починалата А.П., но не и на нейната майка И.Х., получила телесни увреждания при
същото ПТП. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване от
страна на И.Х. и е определил размера на обезщетението за неимуществените
вреди от 10 000 лева без отчитане
на такова съпричиняване, а застрахователното дружество не е обжалвало решението
в тази му част.
Вторият спорен момент между
страните, въведен и с двете въззивни
жалби, е досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди на И.И.Х. и Г.Й.П., претърпени от тях в резултат на смъртта на
дъщеря им А.П..
От събраните по делото
доказателства – свидетелски показания и приетите съдебно-психиатрични
експертизи е установено, че двамата ищци
са приели много тежко смъртта на единадесетгодишната си дъщеря. Двамата ищци се грижели много добре за дъщеря си, докато
била жива, водели я на училище, осигурявали всичко необходимо за обучението й, били
с позитивно отношение към учителите, интересували се от това как се справя
детето им, ходели на родителски срещи. Детето било много добра ученичка,
справяло се отлично с учебния материал. След смъртта на детето родителите
изпитвали силна болка, всеки ден ходели на гробищата. Майката споделяла, че почти ежедневно сънува случилото
се с дъщеря ѝ, че си говори на сън с детето си и когато то
насън казвало, че иска нещо, тя го купувала и го давала на други
деца / св. А.Ш./. Свидетелят Е.Х.
установява, че след смъртта на А.родителите й не били на себе си, били
безутешни, не можели да повярват и се надявали, че детето им ще се прибере,
спрели да се хранят. Гледката на
преминаващите покрай тях деца след училище
им причинявала голяма болка. Ищцата И.Х. направила дори опит да се
самоубие, като приела голямо количество лекарства, но била спасена след
намесата на близки хора и на лекарите. И до момента родителите непрекъснато
говорели за дъщеря си, отказвали да излизат и да се срещат с други хора, били затворени в себе си.
От съдебнопсихиатричните
експертизи е видно, че и при двамата родители е настъпила остра стресова
реакция от смъртта на дъщеря им, след това е настъпило разстройство на
адаптацията им, което било състояние на субективен стрес и емоционално
разстройство, нарушаващо социалното им функциониране. Те изпитвали симптоми,
характерни за депресията, като загуба на интерес, чувство на безнадеждност и
плач, нарушение на съня, тревожност, соматични симптоми и др. И при двамата родители загубата на дъщеря им
е довела до промяна в психологичното им
състояние, изразяваща се в промяна на взаимоотношенията в семейството, във
фамилната общност, в микросоциума и като цяло на
всички нива – личностово, трудово и социално.
И при двамата родители смъртта на детето им е довела до суицидни мисли,
като майката е направила и опит да се самоубие. Те са ограничили социалните си
контакти и избягват общуването поради значимия обществен интерес към случилото
се. И при двамата описаното състояние е наложило използване на симптомни медикаменти – транквелизатори / атаракс/ и
валериан. Вещото лице е посочило, че
загубата на дете причинява значима
травма при грижовни родители, каквито са ищците и често остава като
посттравматично стресово разстройство през целия живот на човека. И двамата
родители са все още в третата фаза, когато непрекъснато в съзнанието им
нахлуват спомените от случилото се, с изразени емоционални и поведенчески
симптоми.
От така установеното по делото е
видно, че става дума за изключителни болки и страдания за
двамата ищци, свързани със загубата на тяхната дъщеря А.П., която е била само
на 11 години, изключително добро и ученолюбиво
момиче, както го описват свидетелите, за
което родители са се грижели и с което са се гордели. Смъртта на дъщеря им е
причинила на ищците изключително силни
болки и страдания, видно от приетите по делото съдебно психиатрични
експертизи. Психическият стрес и шок не са преодолени от ищците и до
момента, те продължават да преживяват
случилото се, което налага провеждане на
симптоматично лечение от специалисти. Случилото се е отразило и на отношенията
на ищците с околните, те са се
затворили, изолирали са се и отказват да общуват с близки и познати. Две години след смъртта на дъщеря им техните
негативни изживявания са все още твърде силни, като според вещото лице могат да
останат и през целия им живот.
От конкретните обстоятелства,
установени по настоящото дело е видно, че става въпрос за много тежък случай на внезапна загуба на
изключително близък човек – дъщеря, с
последица непоправима душевна травма и за двамата ищци. При установените тежки неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, установен в чл. 52 от ЗЗД, е по 250 000 лева за всеки един
от двамата родители. Съдът съобрази и съдебната практика и
присъжданите размери на обезщетенията в сходни случаи.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по настоящото дело освен обсъдените
по-горе обстоятелства, свързани с характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата
болки и страдания, съдът взе
предвид и конкретните икономически
условия в страната и общественото
разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери на
лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за
всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или
повече лица. След тази дата са определени значително по –високи размери. § 27
от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда лимит за едно
събитие на имуществени и неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000
лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при
две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от
11.06.2012 година/, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
- 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и
10 000 000 лв. за всяко събитие при две или
повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в
сила на 01.01.2016 година, приложим към настоящия
спор, в чл. 492 предвижда лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт –
10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018
година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите
условия в страната, следва да бъдат отчетени при определяне на размерите на
обезщетението по справедливост, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Първоинстанционното решение в
обжалваната част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
всеки един от двамата ищци И.И.Х. и Г.Й.П. за разликата от по 70 000 лева до по 150 000 лева
следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
разликата от по 150 000 лева до по 250 000 лева за всеки един от
двамата и следва да се постанови ново решение по същество, с което да се осъди З. „Б.В.И.Г.“ АД да им заплати допълнително
обезщетение от по 100 000 лева за всеки един / или общо по 250 000
лева наред с присъдените с
първоинстанционното решение по 150 000 лева/.
Следващото оплакване, което се
поддържа във въззивната жалба на ищците, е за началния момент, от който е
присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Първоинстанционният
съд се е позовал на разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ и е присъдил законната
лихва с начален момент 28.11.2018 година, като е отхвърлил акцесорната
претенция за законна лихва за периода от 08.01.2018 година до 27.11.2018
година.
От приложените към исковата молба
доказателства е видно, че на 08.01.2018
година с вх. № 58 в ответното застрахователно дружество е заведено уведомление
за настъпило застрахователно събитие, подадено на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ. Уведомлението е подадено от името на
И.И.Х. и Г.Й.П., като в него изрично е посочено, че
те го подават като увредени лица по смисъла на КЗ вследствие на ПТП, настъпило
на 19.12.2017 година в село П., причинило смъртта на дъщеря им А.П.. От
съдържанието на уведомлението също е видно, че то е подадено от двамата ищци в
качеството им на родители на починалата А.П..
При тези доказателства съдът намира за
основателно оплакването във въззивната
жалба, свързано с началния момент, от който е присъдена законната лихва върху
обезщетенията на И.Х. и Г.П. в качеството им на родители на починалата А.П..
При определяне на началния момент на дължимост на законната лихва
първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ и е приел датата 28.11.2018 година.
Тази разпоредба урежда лихвите за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. В случая обаче не
става дума за забава на застрахователя, а за претенция за лихви като
част от застрахователното обезщетение, дължимо от прекия причинител на
вредата при ангажиране на неговата отговорност, което се покрива от застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 493, ал. 1 , т. 5 във
връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КЗ.
Това са приложимите разпоредби от КЗ, поради което и съобразявайки ал. 3
на чл. 429 от КЗ, доколкото няма данни за по-ранна дата на уведомяване на
застрахователя от застрахования или от
пострадалия, съдът намира, че законната лихва върху обезщетение за неимуществени вреди от по
250 000 лева се дължи от 08.01.2018 година, а не както е присъдена от
първоинстанционния съд – от 28.11.2018 година. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху посочените обезщетения на
двамата ищци И.Х. и Г.П. следва да бъде отменено и следва да се постанови ново
по същество, с което да се осъди ответника да заплати законна лихва и за
периода от 08.01.2018 година до 27.11.2018 година включително.
Следващият от предявените искове,
за който са изложени оплаквания във въззивната жалба досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и досежно началния момент, от който се дължи законната лихва, е
искът на И.И.Х.
срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на самата нея при обсъденото по-горе ПТП.
С исковата молба / по т. дело №
307/2019 година, присъединено към т. дело № 975/2018 година на ОС – П./ ищцата И.И.Х.
е претендирала обезщетение от 20 000 лева, ведно със законната лихва от
08.01.2018 година до окончателното изплащане на сумата. Изложени са обстоятелства, че при ПТП на ищцата са
причинени контузия на главата с разкъсно-контузна
рана в дясната половина на челото, която към настоящия момент е загрозяващ
белег на видимата част от лицето, контузия на носа със счупване на носните костици, като към настоящия момент е налице видима
асиметрия на носа и шум в лявото ухо, свързан с травмата на главата и носа, с хиперемирана и оточна носна
лигавица.
Така описаните увреждания,
причинени на ищцата при процесното ПТП, се установяват от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза. В заключението на вещото лице д-р С.С.е посочено, че всички увреждания, описани от И.Х. в
исковата молба, за които претендира обезщетение, са в причинна връзка с
настъпилото на 19.12.2017 година ПТП и са причинени от удара от управлявания от Д.Й.автомобил.
Според
вещото лице уврежданията, които са
причинени на И.Х., са контузия на
главата с разкъсно-контузна рана в дясната половина
на челото; контузия на носа със счупване на носните костици
и шум в лявото ухо, появил се след инцидента / 10.01.2018 година/ при нормална отоскопична картина и нормална аудиограма
в ляво, който най-вероятно е свързан с травмата на главата и носа, с хиперемираната и оточна носна
лигавица. В острия следтравматичен период И.Х. е
изпитвала сравнително силни, до умерени болки и страдания в рамките на 20-30 дни, които са били със
затихващ характер и постепенно са преминали в дискомфорт. Пострадалата е
изпитвала продължително главоболие в рамките на няколко месеца. И до момента при нея има леко изкривяване на
носната преграда надясно със смущения в носното дишане, силно намалено обоняние
в резултат на травмата в лицевата област и счупването на носните кости, които
според вещото лице е напълно възможно да се дължат на уврежданията при ПТП.
Вещото лице посочва също, че при ищцата има белег на челото и леко изкривяване
на носната пирамида, макар и да не става дума да обективно загрозяване на
лицето по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК / средна телесна повреда/.
Съобразявайки вида на
установените по делото травми, интензитета
и продължителността на болките и страданията, обстоятелството, че и до
настоящия момент ищцата не се е възстановила, а има силно намалено обоняние,
което според вещото лице оказва негативно отражение на начина на живот, както и затруднения при дишането и белези по лицето
и отчитайки факта, че става дума за млада жена – на тридесет и три години към
настоящия момент, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е 20 000 лева. Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска на И.Х. за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева следва да бъде отменено и следва да се постанови ново по същество, с
което да се осъди ответника да заплати на ищцата И.Х. допълнително обезщетение
от 10 000 лева / наред с присъдените от първоинстанционния съд 10 000
лева/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по настоящото дело освен обсъдените
по-горе обстоятелства, съдът взе предвид и конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, подробно обсъдени по-горе.
Досежно началният момент, от
който се дължи законната лихва върху обезщетението от 20 000 лева, съдът
приема следното:
По-горе съдът изложи мотиви за
началния момент, от който се дължи законната лихва от застрахователя,
приемайки, че са приложими разпоредите на чл. 493, ал. 1 , т. 5 във
връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КЗ. По делото не се твърди и не е
установено застрахователят да е уведомен от застрахования за настъпилото
застрахователно събитие. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 429
ал. 3 от КЗ началният момент на
присъждане на законната лихва е по-ранната от двете дати - датата на
уведомяване или датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. В случая уведомление №
58/08.01.2018 година / обсъдено по-горе/ е подадено до застрахователя от И.Х. и
Г.П. в качеството им на увредени лица от смъртта на тяхната дъщеря А.П.. То не
представлява уведомяване от И.Х. като увредено лице за нанесените ѝ телесни увреждания при ПТП, поради
което законната лихва върху обезщетението на собствените ѝ телесни
увреждания не може да бъде присъдена от тази дата. Началният момент е от датата на подаване на
уведомление вх. № 4150/27.08.2018
година, в което за първи път И.Х. сочи,
че е увредено лице и заради причинените на самата нея телесни увреждания и
претендира заплащане на обезщетение за тях.
Тези мотиви важат и за началния
момент, от който следва да се присъди законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди на лицата от т.нар. „разширен кръг“, а именно сестрата, дядовците
и бабата, респ. нейните законни наследници, на починалата А.П.. Те в качеството
си на увредени лица са предявили пред
ответното застрахователно дружество претенция за заплащане на обезщетение с
цитираното по-горе уведомление вх. № 4150/27.08.2018 година. Досежно
дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди на тези лица съдът ще изложи
мотиви по-долу.
По изложените съображения съдът намира, че следва да присъди
допълнителното обезщетение от 10 000 лева на И.Х. ведно със законната
лихва от 27.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законната
лихва върху обезщетението от 10 000 лева за периода от 27.08.2018 година
до 27.11.2018 година включително следва да бъде отменено и следва да се
постанови ново решение по същество, с което законната лихва се присъди с
начален момент 27.08.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението.
По делото са предявени искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.П.в размер на по 100 000
лева ведно със законната лихва от 08.01.2018 година до окончателното изплащане
на сумите от следните лица: от Х.И.Х., малолетна сестра, представлявана в
процеса от своята майка и законен представител И.И.Х.;
от Й.Г.П. – дядо по бащина линия; от А.П.Л.
– баба по бащина линия, починала в хода на процеса / на 27.07.2019 година/ и заменена от своите наследници по закон –
петте си деца Е.А.Л., П.А.Л., Г.Й.П., Л. А.Л. и Р.А.Л.; от И.Г.Х. – дядо по майчина
линия.
Родствените връзки на посочените
лица с починалата А.П.са установени по делото с представените удостоверения за
родствени връзки и за наследници.
Всички ищци твърдят, че са били в
много близки отношения с починалата А.П.и
че нейната внезапна смърт е била много тежък удар за тях, причинила им е изключителни
болки и страдания. Между А.П.и нейната
сестра Х. съществувала много силна привързаност и близост. Х. осъзнавала какво се
е случило и приемала изключително тежко смъртта на сестра си. Дядовците и
бабата давали на внучката си възпитание, грижи и обич, бабата А.и дядото Й.
живеели с нея в едно домакинство, силна връзка починалото дете имало и с другия
си дядо – И., макар че не живеели заедно.
За установяване на
обстоятелствата, на които тези ищци основават исковете си, по делото са събрани
гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Е.Х.,
разпитан в съдебно заседание на 22.05.2019 година, се установява, че починалата
А.П.и родителите ѝ са живеели в едно домакинство с бабата и дядото по
бащина линия – ищците Й.П. и А.Л.. Те приели много тежко смъртта на своята
внучка, и двамата припаднали при новината за смъртта ѝ. След това бабата
и дядото отказвали да излизат, бабата А.се поболяла, останала на легло, не
излизала. Дядото Й.П. също не искал да
излиза от дома си, защото при среща със съученичките на внучката си се
разстройвал и започвал да плаче. Сестрата Х.
на починалата А.непрекъснато я търсела, носела нейна снимка и искала да
отида при нея.
Другият разпитан по делото
свидетел Н.Х. установява, че макар ищецът И.Х. – дядо по майчина линия, да е живеел в друго населено място, той
непрекъснато е контактувал с внучките си А.и Х.. Те прекарвали всяка събота и
неделя при него, той се грижел за тях. Когато разбрал за смъртта на А., ищецът И.Х.
изпаднал в шок, бил объркан, вдигнал високо кръвно. През първите две седмици
след смъртта на А.той не се прибрал в дома си в Ц., а останал в П., където
всеки ден ходил на гроба ѝ. През следващите три месеца пътувал ежедневно
от Ц. до П., за да посети гроба на внучката си, а след това ходел всяка събота.
Не можел да приеме смъртта на внучката си, заявявал, че било по-добре той да е умрял, а внучката му да е
жива. И до момента И.Х. не бил добре психически, непрекъснато плачел.
Здравословното му състояние се влошило след смъртта на детето, започнал да
вдига кръвно и се задълбочили проблемите му със сърцето.
По делото са представени два броя епикризи за проведено болнично
лечение на И.Г.Х. през периода от 07.04.
до 15.04.2019 година и от 16.05. до 21.05.2019 година в Първо кардиологично
отделение, Инвазивно кардиологично
отделение с инвазивна кардиология на „У. – П.“ АД.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че ищците
Х.И.Х. чрез своята майка и законен представител И.И.Х.;
Й.Г.П., Е.А.Л., П.А.Л., Г.Й.П., Л. А.Л. и Р.А.Л. като наследници на починалата в
хода на процеса А.П.Л. и И.Г.Х. са активно материалноправно легитимирани да
получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на своята сестра и внучка. Този извод
е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение
материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, както и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
С обсъдените по-горе доказателства е
установена особено близката връзка
на посочените ищци – сестра, баба
и дядовци с починалата А.П.и
действително претърпените вреди от смъртта ѝ.
По отношение на малолетната Х.
съдът не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е могла да формира
отношения на привързаност към сестра си А.поради липсата на достатъчно развита
психика, даваща възможност на индивида да преживее дълбоки чувства. Този извод
се опровергава на първо място от свидетелските показания. От тях е видно, че дълъг период след смъртта на
сестра си Х. не я е забравила, търси я, носи нейна снимка и иска да отиде при нея. Към момента на смъртта на А.Х., която е родена
на *** година, е била на пет години и
единадесет месеца. На тази възраст детето
според психолозите проявява осъзната привързаност към хората от
най-близкото си обкръжение – родители,
братя и сестри и раздялата с някой от тях води до тежки, трудно
преодолими психически проблеми, за
каквито говори разпитаният свидетел.
Имайки предвид събраните по
делото и обсъдени по-горе доказателства, съдът не споделя доводите, които се
поддържат от ответника пред първата
инстанция и са възприети в мотивите на съда, че в случая не следва да се
присъжда обезщетение на сестрата и на бабата и дядовците за неимуществените вреди от смъртта на А.П., тъй като доказателствата сочели на
обичайна връзка на привързаност, а не на предвиденото в тълкувателното
решение изключение. По несъмнен начин в процеса
е установена създадената силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност и подкрепа между ищците
и починалата А.. Доказана е силната травма, причинена на малолетната Х. от смъртта на нейната сестра А.. Доказана е
също така силната ѝ връзка с бабата и дядовците, съвместното живее в едно домакинство с тези по
бащина линия и ежеседмичните престои при дядото по бащина линия. Загубата на
детето, към което те са били силно привързани, се е отразила негативно на
начина им на живот, на социалните контакти и здравословното им състояние. С оглед на това съдът намира за
установени релевантните факти, очертани
в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено
близка привързаност между сестрите и
между бабата и дядовците с внучката, при която смъртта на А.П.е причинила на ищците морални страдания с интензитет, надхвърлящ
обичайния. С оглед на това съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на исковете.
Вторият спорен момент, въведен от ответното застрахователно дружество в
първоинстанционното производство, касае размера на обезщетението за
неимуществени вреди, по-конкретно приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
/ разширения кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е придадено
обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018
г.
Настоящият състав намира, че не е
ограничен от предвидения в § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и
чл. 1, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000
евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.
Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф
2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ /
отм./ и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото в цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018
година/ не е в съответствие с
общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко приложение във
вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни
адресати са държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При определени
предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези предпоставки са
посочени в практиката на СЕС /дело
С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана
неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация, намираща
се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени
правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между
частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе
разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря
на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се
отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда
те по изключение имат пряко действие. По
тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Този извод е съобразен и с
решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г.
по дело С – 277/12 / ** срещу ***/, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на решението по
преюдициално запитване. Предмет на
цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л.. Решението по
преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По изложените съображения съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищците от „разширения кръг“ по настоящото дело
следва да бъде определен не в границите, установени с § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а
по справедливост съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в страната и
нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на
настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
Съобразявайки характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания след смъртта на сестрата на
Х.Х. и внучката на Й.Г.П.,И.Г.Х. и А.П.Л., починала в
хода на делото, заместена от своите наследници по закон, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е по 20 000 лева за всеки един, като
обезщетението на А.П.Л. следва да бъде разпределено по равно между петте
ѝ деца, които са конституирани като ищци след нейната смърт – по 4000
лева. Посочените обезщетения следва да
бъдат присъдени ведно със законната лихва от 27.08.2018 година, в каквато
насока съдът изложи подробни мотиви по-горе, до окончателното изплащане на
сумата. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която са
отхвърлени предявените искове до размера от по 20000 лева за всеки един от
първоначалните ищци, включително и акцесорната претенция за законната лихва за
периода от 27.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата и следва да
се постанови ново решение по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на спора следва да
бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските и следва да
бъде разпределена отговорността за разноски за въззивната инстанция.
З. „Б.В.И.Г.“ АДследва
да заплати основание чл. 38 ал. 2 във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата на адвокат
Г.К.Т. ***, възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ на ищците за
въззивната инстанция, както и допълнително възнаграждение за първата инстанция
за осъществената правна помощ на И.И.Х. и на Г.Й.П..
За първата инстанция адвокат Г.Т.
има право с оглед изхода на спора на
адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно представителство на ищците И.Х. и Г.П. в общ размер на 14190 лева. С първоинстанционното решение са
присъдени 9890 лева, поради което допълнително следва да му бъдат присъдени 4300 лева. По 1130 лева следва да бъдат присъдени за
осъществената безплатна правна помощ на ищците Х.И.Х., Й.Г.П. и И.Г.Х. и по 380 лева
на всеки един от ищците Е.А.Л., П.А.Л., Г.Й.П., Л.А.Л. и Р.А.Л.. Или общо допълнително за първата инстанция
адвокат Г.Т. има право на възнаграждение в размер на 9590 лева / наред с присъдените
9890 лева/.
За въззивната инстанция,
съобразявайки общия обжалваем интерес и изхода на спора, съдът намира, че
адвокат Г.Т. има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата в общ размер на 13180
лева за осъщественото процесуално представителство на ищците по подадената от
тях въззивна жалба, както и на възнаграждение от по 2930 лева за защита на И.И.Х. и Г.Й.П. по
въззивната жалба на З. „Б.В.И.Г.“ АД,
която е неоснователна. Или общият размер
на възнаграждението на адвокат Г.Т. за въззивната инстанция, дължимо на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА е 19040 лева.
З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи
допълнително държавна такса за производството пред първата инстанция в размер
на 11600 лева. Дължимата държавна такса за въззивното производство е 5800 лева.
Претенцията на З. „Б.В.И.Г.“ АД
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е
неоснователна, тъй като въззивната жалба на дружеството е неоснователна, а
срещу въззивната жалба на ищците, която е частично основателно, не е подаден
писмен отговор и представител на ответника не
се е явил в съдебното заседание, т.е. липсва изразено становище.
По отношение на дължимите
разноски на З. „Б. В.И.Г.“ АД за първата инстанция, с оглед
изхода на спора, същите следва да бъдат намалени от 328,17 лева на 194,13 лева,
респ. първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски над
размера от 194,13 лева до 328,17 лева следва да бъде отменено.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 11 от 09.01.2020 година, постановено по т. дело № 975/2018
година по описа на Окръжен съд – П., В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В частта, с която е отхвърлен иска на И.И.Х., ЕГН **********,*** и на Г.Й.П., ЕГН **********,*** против З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на А.Г.П., ЕГН **********, настъпила при ПТП, станало на 20.12.2017 г. в с. П., община Р., за
разликата от по 150 000 лева до по 250 000 лева за всеки един от
двамата ищци, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите;
- В частта, с която са отхвърлени акцесорните искове на И.И.Х., ЕГН **********, и
на Г.Й.П., ЕГН **********, против
З.„Б.“ АД, ЕИК ***, за присъждане на законна лихва върху обезщетенията
от по 150 000 лева, присъдени с
решение № 11 от 09.01.2020 година по т. дело № 975/2018 година по описа
на ОС – П., за периода от 08.01.2018
година до 27.11.2018 година включително;
- В частта, с която е отхвърлен иска на И.И.Х., ЕГН **********,***, против
З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от причинените й травматични увреждания, изразяващи се в
контузия на главата с разкъсно – контузна
рана в дясната половина на челото; контузия на носа със счупване на носните костици; шум в лявото ухо, появил се след инцидента –
10.01.2018г. при нормална отоскопична картина и
нормална аудиограма в ляво, свързан с травмата на
главата и носа с хиперемираната и оточна
носна лигавица, настъпили в резултат на ПТП от 20.12.2017 г. в с. П., община Р., обл. П.ПТП, за разликата от 10 000 лева до
20 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 27.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата;
-В частта, с която е отхвърлен акцесорния иск на И.И.Х., ЕГН **********, против З.„Б.“ АД, ЕИК ***, за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, присъдено с
решение № 11 от 09.01.2020 година по т. дело № 975/2018 година по описа
на ОС – П., за периода от 27.08.2018
година до 27.11.2018 година включително;
-В частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от Х.И.Х. ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител - И.И.Х.,
Й.Г.П. ЕГН **********, А.П.Л. ЕГН **********,
починала в хода на производството и заместена от своите наследници Е.А.Л., ЕГН **********, П.А.Л., ЕГН **********,
Г.Й.П., ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л., ЕГН **********,
както и от И.Г.Х., ЕГН **********, против З.„Б.“
АД, ЕИК ***, за заплащане на сумата в размер на по 20 000 лева за Х.И.Х., действаща чрез своята майка и законен
представител И.И.Х., за Й.Г.П. и за И.Г.Х., както и
на по 4000 лева за Е.А.Л., ЕГН **********, П.А.Л., ЕГН **********, Г.Й.П., ЕГН **********,
Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л., ЕГН **********, в качеството им на наследници
на първоначалната ищца А.П.Л., представляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица ***от 04.07.2017г. за причинените по вина на застрахования водач на лек
автомобил с рег. № ***, „***“, модел „М.“ Д.И.Й.неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на А.Г.П., ЕГН **********, настъпила, в резултат на
състояло се на 20.12.2017 г. в с. П., община Р., обл. П.ПТП, ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от 27.08.2018 година до окончателното им изплащане;
- В частта, с която са осъдени Х.И.Х., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител И.И.Х., Й.Г.П.,
ЕГН **********, Е.А.Л., ЕГН **********,
П.А.Л., ЕГН **********, Г.Й.П., ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН **********, Р.А.Л., ЕГН **********, И.Г.Х., ЕГН **********, И.И.Х., ЕГН **********
и Г.Й.П., ЕГН **********, да заплатят общо на З. „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК ***, разноски за първоинстанционното производство над размера от 194,13 лева
до 328,17 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.И.Х., ЕГН **********,*** и на Г.Й.П., ЕГН **********,*** допълнително обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на А.Г.П., ЕГН **********, настъпила
при ПТП, станало на 20.12.2017 г. в с. П.,
община Р., в
размер на по 100 000 лева за всеки един от двамата / или общо по
250 000 лева за всеки един наред с
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от по 150 000 лева/, ведно със законната лихва от 08.01.2018
година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.И.Х., ЕГН **********,*** и на Г.Й.П., ЕГН **********,***, законната
лихва върху присъденото с решение № 11 от 09.01.2020 година, постановено по т. дело № 975/2018
година по описа на Окръжен съд – П.обезщетение
от по 150 000 лева за всеки един от двамата ищци, за периода от 08.01.2018
година до 27.11.2018 година включително.
ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.И.Х., ЕГН **********,*** допълнително
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинените ѝ
травматични увреждания при ПТП,
станало на 20.12.2017 г. в с. П., община
Р., в размер на 10 000 лева /
или общо 20 000 лева наред с присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение от 10 000 лева/, ведно със законната лихва от 27.08.2018
година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.И.Х., ЕГН **********,*** законната
лихва върху присъденото с решение № 11 от 09.01.2020 година, постановено по т. дело № 975/2018
година по описа на Окръжен съд – П.обезщетение
за неимуществени вреди от 10 000
лева , за периода от 27.08.2018 година до 27.11.2018 година включително.
ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител И.И.Х.,
с адрес ***; на Й.Г.П.
ЕГН **********, с.а. и на И.Г.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, обезщетения
за неимуществени вреди- болки и
страдания от смъртта на А.Г.П., ЕГН **********, настъпила при ПТП,
станало на 20.12.2017 г. в с. П., община
Р., в размер на по 20 000 лева за
всеки един от тримата, ведно със законната лихва от 27.08.2018 година до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Е.А.Л., ЕГН **********, П.А.Л.,
ЕГН **********, Г.Й.П., ЕГН **********,
Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л., ЕГН **********, в качеството им на наследници на първоначалната ищца А.П.Л., ЕГН **********, обезщетения за неимуществени вреди-
болки и страдания от смъртта на А.Г.П., ЕГН **********, настъпила
при ПТП, станало на 20.12.2017 г. в с. П.,
община Р., в размер на по 4000 лева за всеки един от петимата, ведно със
законната лихва от 27.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 09.01.2020 година,
постановено по т. дело № 975/2018 година по описа на Окръжен съд – П., В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА
З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, да заплати
на адвокат Г.К.Т., личен номер на адвокат ***, при Адвокатска колегия П., с
адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 34, ет.3, офис № 8, допълнително
сумата от 9590 лева / наред
с присъдените с първоинстанционното решение 9890 лв./, представляващи
определено при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за оказаното
безплатно представителство пред първата
инстанция, както и сумата от 19040 лева
за оказано безплатно представителство пред въззивната инстанция на ищците И.И.Х., ЕГН **********,
Г.Й.П., ЕГН **********, Х.И.Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител И.И.Х.,
Й.Г.П. ЕГН **********, И.Г.Х., ЕГН **********,
Е.А.Л., ЕГН **********, П.А.Л.,
ЕГН **********, Г.Й.П., ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, допълнително държавна такса за производството пред първата инстанция в размер на 11600 лева /наред с
присъдените с първоинстанционното решение 12 533.24 лева/, както и държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 5800 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.