Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда № 161/9.10.2012г. по НОХД № 1705/2012г. на ВТРС подсъдимите И. И. О. и Марияна Н. М. са признати за виновни в това, че през периода от 27.02.2012г. до 05.04.2012г. в гр. В. Търново при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор отнели чужди движими вещи: дамска чанта от естествена кожа, огледало, пластмасов гребен, червило, два броя дървени икони, портмоне от естествена кожа, банкноти на стойност 640 лева, дамско кожено портмоне, банкноти на стойност 50 лева, дамска кожена чанта от естествена кожа, мобилен телефон марка „Самсунг С270", три броя секретни ключове, обикновен ключ, два броя черни портмонета, банкноти на стойност 130 лв., дамска чанта марка „Miu miu" от естествена кожа, дамско портмоне марка „Guess", Moбилен телефон марка „LG", слънчеви очила марка „Guess”, банкноти на стойност 200 евро - на левова равностойност 391,17 лева, дамска чанта, мобилен телефон марка „Нокия 5530", мобилен телефон марка „Нокия 6220 Класик", ключове на лека автомобил Рено 19, банкноти на стойност 2000 лева, две портмонета, банкноти на стойност 400 лева, дамска чанта, портмоне, слънчеви очила марка „Vougue", секретни ключове - 7 бр. и банкноти на стойност 40 лв., като всички движими вещи са на обща стойност 4711,67 лева от владението на собствениците Х. С., М. С., Д. Б., С. Г., Ц. Н., „М.”ООД гр.П., М. М., А. Ч. и А. С. с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая е немаловажен и деянието е извършено от подсъдимия И. О. при условията на опасен рецидив, поради което: На основание чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 т. 5 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „А" и б. "Б" вр. чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 36 и чл. 58, а, ал. 1 НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК подсъдимият И. И. О. е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 195, ал. 1 т. 5 вр. чл. 194, ал.1, чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 36 и чл. 58, а, ал. 1 НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК подсъдимата Марияна Н. М. е осъдена на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Приспаднато е времето, през което И. О. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 08.04.2012 година до влизане на присъдата в сила. Групирани са наложените наказания на подсъдимия И. О. по настоящата присъда и по НОХД 186/2012 год. по описа на РС – Левски и по НОХД № 361/2012год. на ОС – В. Търново, като е опредлено общо такова в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ, което да се изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднато е изтърпяното наказание по присъдите. Подсъдимите И. И. О. и М.Н. М. са осъден да заплатят на А. Г. Ч. сумата от 409 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението. Подадена е въззивна жалба от подсъдмимия И. И. О. против присъдата. Направено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се намали размера на наложеното му наказание. Подаден е протест от предствавителя на ВТРП против присъдата. Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия И. О.. Предствавителят на ВТРП моли да се увеличи размер на наложеното наказание на последния на три години лишаване от свобода. Представителят на В. в съдебно заседание поддържа протеста. Въззиваемата гражданска ищца А. Г. Ч. заема становище да се потвърди присъдата. Жалбоподателят И. И. О. поддържа жалбата в съдебно заседание. Моли да се уважи жалбата, като се намали размера на наложеното му наказание на няколко месеца. Въззиваемата М. Н. М. заема становище да се потвърди присъдата. В правото си на последна дума жалбоподателят И. И. О. моли да се намали наложеното му наказание. В правото си на последна дума въззиваемата М.Н. М. предоставя преценката на съда. Окръжният съд в качеството на въззивна инстанция като обсъди наведените в жалбата и протеста оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 НПК прие за установено следното: Подадените въззивна жалба и протест са неоснователни. При извършената служебна проверка по реда на чл.314 ал.1 НПК въззивният съд констатира неприцизно формулиране на обвинението. На подсъдимите е ангажирана наказателната отговорност за извършени отделни деяния при условията на продължавано престъпление. От една страна е налице общ диспозитив, който обаче съдържа и отделно текстово изписване на всяко едно от деянията. Такъв подход се използва при формулиране обвинението при извършване на отделните престъпления, съгласно чл.23 НК. В този вид обвинението е пренесено и в диспозитива на присъдата. Същото не се явява от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, тъй като не води до ограничаване или нарушаване правата на подсъдимите. От тук не се явява основание, което да води до отмяна на присъдата. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От същия се установява, че подсъдимият О. е осъждан многократно за извършени престъпления против собствеността. Подсъдимата М. е с чисто съдебно минало. Същата е майка на четири малолетни деца. Двамата подсъдими са в родствени отношения. Същите са братовчеди. През месец февруари 2012г. подсъдимият О. излязъл от З.. Същият заживял в дома на М. в с. Р.. Двамата не работили, като нямали средства за издръжка. Решили да вършат кражби в гр. ВÕлико Търново, за да си набавят средства за препитание. Двамата подсъдими се уговорили единият да отклонява вниманието на пострадалите, а другият да върши кражбата. За целта водели и малолетните дъщери на М.- Е. или Д. На 27.02.2012г. двамата подсъдими с едно от децата на М. пристигнали в гр.В.. На ул. „М." в същия град се намирал магазин на фирма ET „С." за продажба на рибарски принадлежности. В него като продавач-консултант работела св.С. Същата отворила магазина в 10часа. Св.Стойкова носела дамска чанта. Същата била от естествена кожа, като в нея се намирали огледало, пластмасов гребен, червило, два броя дървени икони, портмоне от естествена кожа и пари. Св.С. оставила дамската си чанта на първия рафт зад щанда, като извадила мобилния си телефон. През целия ден в магазина не били влизали клиенти. Около 16 ч. в обекта влезли двамата подсъдими с малко дете. Започнали да разглеждат изложените стоки по щандовете. Подсъдимият О. гледал кукичките, а М. плувките. Последната поискала една голяма плувка. През това време подсъдимият поискал кукички. По този начин отклонили вниманието на св. С. Единият от двамата подсъдимите взел дамската й чанта, освен посочените вещи в нея се намирала сумата от 640лв. Непосредственно след това подсъдимите и детето излезли от магазина. След около 15 минути св.С. потърсила дамската си чанта. Установила, че липсва. През този период от време в търговския обект не били влизали други хора. На 17.03.2012г. двамата подсъдими отново пристигнали в гр.В.. На ул.”В.” № пред ДМТ „К.” се намирал павилион за продажба на вестници и списания. В същия работела св. С. В павилиона имало оборотни пари, с които извършвала продажбата на вестници и списания. Св.С. имала дамско портомоне, в което била личната й карта и сумата от 50 лв. Около 10.30ч. пред павилиона се появили двамата подсъдими. О. попитал св. С. има ли вестник „Труд". Последната му отвърнала, че няма. След това подсъдимият попитал дали има вестник „Лична Драма". Свидетелкта също отговорила, че и този вестник го няма. Тогава подсъдимите попитали дали има нещо детско. Св. им показала детско списание „Барби", като им посочила мястото му на стелажа от външна страна. Подсъдимата М. казала, че не може да го стигне. Св.С. излязла от павилиона. Отишла от предна му страна, като оставила прозореца отворен. До него от вътрешната страна се намирали оборотните пари и дамското й портмоне. Св. С. като излязла отпред, се протегнала да откачи списанието „Барби". Същата била с нисък ръст и с лошо здравословно състояние. Смъкването на списанието й коствало големи усилия. Подсъдимата застанала плътно до нея, за да не може да стигне списанието и да не може да се обърне. Св.С. не могла да смъкне списанието от стелажа. През това време подсъдимият О. бил пред прозореца на павилиона. Вземал портмонето и тръгнал с бързи крачки да изкачва стълбите пред театъра. Подсъдимата М. го последвала. Св.С. веднага разбрала какво става и видяла, че й липсва портмонето. Направила опит да спре подсъдимата, като викала след нея. Св.С. тръгнала след нея, но не е могла да я настигне. Виковете й били чути от свидетелите П. и М., които пиели кафе пред театъра. Същите се притекли на помощ, като хванали М.. Непосредственно след това се обадили в полицията. Предали подсъдимата на св.А. и Н., служители на МВР, които дошли на местопроизшествието. Същите установили след направените справки самоличността на задържаната жена. Подсъдимият О. успял да избяга. Един гражданин, който бил седнал на пейката на спирката, започнал да тича след него и му викал да се спре. Подсъдимият избягал с откраднатото портмоне и намиращата се в него парична сума от 50 лв. На 20.03.2012г. св. . пристигнали в гр.В.. Отишли в Градската поликлиника, където трябвало да си направят медицински изследвания. Около 10ч. св.Б. застанали пред кабинет № 303, където седнали на диван. Св.Б. носела дамска чанта от естествена кожа. В нея се намирали личната й карта, 1 бр. моб. телефон "Samsung" модел "С270", с фабр. №*01700, 3 бр. секретни ключа, 1 бр. обикновен ключ и 2 броя черни портмонета, в които имало сумата от 130 лева. Св. Бурневи чакали повече от два часа, докато дойде реда им. Същия ден подсъдимите О. и М. заедно с дъщеря й пристигнали в гр.В. с намерение да вършат кражби. Тримата отишли в Градската поликлиника. Там оглеждали чакащите пациенти пред кабинетите. Около 11:50 часа св.Бурневи си купили закуски от павилион в сградата на поликлиниката. След ‗ова отново седнали на дивана пред кабинет №303. Св. Б. започнала да яде закуската си. Същата оставила дамската чанта зад гърба си към облегалката на дивана, без да има постоянно наблюдение върху нея. Двамата подсъдими наблюдавали св.Б. Последната не държала дамската си чанта. Св.Б. станала да си изхвърли опаковката от закуската, като на дивана останал съпругът й и един негов приятел да си приказват. Подсъдимата М. незабелязано вземала дамската чанта. Двамата с подсъдимия О. и детето й напуснали сградата. След като си изхвърлила боклука, Б. се върнала на дивана и установила, че й няма дамската чанта. Това се случи около 12:00 часа. Св.Б. веднага подала сигнал на телефон 112. Двамата подсъдими и детето на М. отишли в района на МОБАЛ "Д-р Ст.Черкезов". Подсъдимата взела мобилния телефон и парите от чантата, а нея и другите вещи изхвърлила. В последствие подсъдимите се придвижили до гр. Г.Оряховица, откъдето се прехвърлили на влак и се прибрали в село Р.. В последствие захвърлените вещи - дамската чанта, с ключовете и портмонетата били намерени на посоченото място от подсъдимия О., като били върнати на собственичката им. Мобилният телефон, собственост на св.Б. бил използван от номер *, регистриран на подсъдимата М.. В последствие Н. И., с когото последна съжителствала подарил телефона на св. Й. И.. Последният след това го дал на св.Н.Н. Инкриминираният телефон бил предаден от последния с протокол за доброволно предаване. На 22.03.2012г. св. С. Г. заедно с приятеля й пристигнали в гр. В. с цел посещаване празника на града. Около 20:10ч. същата заедно с компанията й отишли в заведение "Touch me". В него имало едно свободно сепаре в ляво непосредствено до вратата. Сепарето се състояло от маса с диванче и столове тип щъркели. Св. Г. носела дамска чанта „Miu Miu" от естествена кожа с тъмно кафяв цвят, тип торба. В нея имало дамско портмоне, марка "GUESS", моб. апарат марка „LG" модел " KU990 viewty" с IMEI *62374 и слънчеви очила марка „GUESS". В портмонето имало сумата от 200 евро и 30 лева, личната карта, СУМПС с контролен талон, 1 бр. дебитна карта на банка „ДСК". Св.Г. седнала в края на сепарето и закачила чантата си на облегалката на стола. Същия ден подсъдимите О. и М. заедно с едно от децата й отново пристигнали в гр. В. Търново, за да извършат кражби. Вървяли през центъра на града. Минали покрай заведението "Touch me", като влезли вътре. Подсъдимите забелязали чантата на св.Г., че е закачена на стола й. Решили да я откраднат. Подсъдимият О. застанал на входа на заведението заедно с детето, а М. бързо и незабелязано взела чантата на св.Г.. Скрила я под палтото си и се отдалечили от заведението. Около 20:30 ч. св.Г. трябвало да проведе телефонен разговор от мобилния си телефон. Посегнала да си вземе чантата и установила, че не се намира на мястото, където я е оставила. Св.Г. попитала приятеля си да не е вземал чантата й, но той й отвърнал, че не е. Свидетелката обиколила сепарето с цел да провери да не я е сложила на друг стол. Чантата липсвала. След това се обадила на телефон 112. Св.Владов, който бил от компанията й, казал, че видял някаква жена от ромски произход да се върти около сепарето. През това време двамата подсъдими с детето отпътували с такси до центъра на гр. Г.Оряховица. Подсъдимата М. преровила чантата, при което извадила мобилния телефон. Подсъдимата дала на О. пари да заплати превоза на таксито и сумата от 50 лв. Казала му, че в чантата няма други пари и оставила телефона за себе си. След това М. изхвърлила чантата в един кош в град Г. Оряховица. В началото на месец април 2012г. в магазин на „ А." ЕООД, занимаваща се с търговия на мобилни апарати и аксесоари и ремонт младо момче предало мобилен телефон „LG", модел "KU 990 viewtu" без зарядно устройство на управителя- св.Антонов. Последният му дал в замяна батерия, зарядно устройство и стартов пакет на „Виваком". Св.А. ползвал известно време мобилния телефон, като го продал на непознат мъж. Самоличността на същия била установена. Мобилният телефон бил предаден с протокол за доброволно предаване, след което бил върнат на Силвия Г.. В гр. В. Търново на ул. „М." № ... се намирал магазин за детски стоки на фирма „Медика -96"ООД. В същия като продавач-консултант работела св. Ц. Н. Същата имала дамска чанта, в която се намирали мобилни телефони марка „Нокия 5530" и „Нокия 6220 Класик", както и ключове на лека автомобил Рено 19. Св. Н. о±тавяла дамската си чантата на стелажите в магазина ниско до пода, които се намирали вдясно от бюрото, на което стояла. На 23.03.2012г. около 12:00ч. св.Недялкова излязла от магазина, като си вземала чантата. Върнала се около 12:40ч. В дамската й чанта освен личните й вещи се намирала сумата от 2000лв., оборот от магазина. Св.Недялкова оставила чантата на описното място. На същата дата подсъдимите О. и М. с едно от децата й отново пристигнали в гр.В.. Същите обикаляли из града. Около 12.50ч. стигнали до магазина на „М." ООД. Двамата подсъдими заедно с детето влезли вътре. Подсъдимата се отправила към стелажите с дрехите, а подсъдимият О. обикалял из магазина, като пипал най - различни неща. Тези действия продължили около 15 мин. Подсъдимите забелязали оставената дамска чанта, след това си тръгнали. Решили да откраднат чантата. След около 10 минути подсъдимите отново се върнали в магазина. Подсъдимата поискала да разгледа три костюма, които били закачени зад бюрото. През това време подсъдимият отново обикалял из магазина, като по едно време останал зад гърба на св.Недялкова. Последната показвала исканите дрехи на клиентката, коятото ги разглеждала около 2-3 минути, но се отказала да ги купи. Подсъдимият започнал да разговяря със св.Н., като през това време М. вземала дамската чанта. Тримата отново напуснали магазина. Около петнадесетина минути след това св.Н. установила, че й липсва чантата с парите и вещите. В гр. В. на ул. „Б. в комплекс „СБА +" се намирал магазин „Елпида фешън". В същия като продавач консултант работела св.Г.. Същата ходела на работа като носела дамска чанта. На 03.04.2012г. св.Г. отворила магазина, като си оставила дамската чанта на облегалката на стола зад бюрото й. В нея се намирало голямо червено портмоне от изкуствена кожа. В същото имало личната карта, СУМПС с контролен талон, талон за гражданска отговорност за л.а., талон за регистрация на МПС част II, дебитна карта на „ЦКБ", талон съъдържащ Булстат на фирмата. Около 11:00 ч. св.Г. си вземала портмонето, като ходила до друг магазин. Върнала се и го оставила пак в чантата си, без да я закопчава. Същия ден двамата подсъдими заедно с детето на М. отново пристигнали в гр.В.. Същите обикаляли в централната част. Около 12:00 ч. двамата подсъдими заедно с детето влезли в магазина, в който била продавач св.Г.. Започнали да разглеждат дрехите, които били изложени по щендерите. Подсъдимият стоял в близост до бюрото, където св.Г. си била оставила дамската чанта с портмонето. Подсъдимата и детето отишли във вътрешната част на магазина, като разглеждала наредените дрехи. Първата поискала да пробва някакви дрехи с подходящи за нея номера. Св.Г. неколкократно обяснила, че за нейното телосложение няма подходящи дрехи. През това време подсъдимият продължавал да стои на щендера до бюрото. Св.Г. все пак предложила някакви дрехи. Подсъдимата пробвала една или две блузи. Подсъдимият О. разговарял със св.Г., че ще се върнат да закупят блуза и дънки, като питал за цените им евро. През това време подсъдимата М. вземала портмонето от отворената дамска чанта. След това тримата излезли от магазина. Около два часа по – късно св.Г. констатирала, че й е откраднато портмонето от дамската чанта. Непосредственно след това подала сигнал за случая в полицията. В гр.В. на ул. „Независимост" се намирал магазин „Първи петли" за продажба на цигари и алкохол. В същия като продавач- консултант работела св.Ч.. На 03.04.2012г. подсъдимите О. и М. с едно от децата й отново пристигнали в гр.В.. На същата дата св.Ч. отишла на работа около 15:20ч. Същата имала портмоне, в което се намирали карти и сумата от 400лв. Оставила го на рафта под кафемашината и касата вляво от входната врата, като било на видимо място. Подсъдимите се разхождали из града с цел извършването на кражби. Около 16.30ч. стигнали до магазина, в който работела св.Ч.. Двамата подсъдими с детето влезли вътре. Подсъдимата поискала св.Ч. да й покаже видовете сокове, за да отвлече вниманието й. Продавачката започнала да й ги показва, като останала с гръб към подсъдимия, който стоял до входната врата на магазина. Същият видял оставеното портмоне, протегнал се и го вземал. След това тримата излезли от магазина. След около час св.Ч. установила, че й липсва портмонето с намиращите се в него пари. Същата се обадила на управителката на магазина. В обекта имало разположена камера точно срещу входната врата. Подсъдимата М. установила, че в портмонето имало около 400 лева, от които дала на О. 100 лева. Останалите документи изхвърлила в един кош за смет в гр. Г.О. Св. А. работела като зъболекар в стоматологичен кабинет, находящ се в гр. В. на ул. „Марно поле" №16 Б на партерния етаж на сградата. На 05.04.2012г. подсъдимите О. и М. отново пристигнали в гр.В. с намерение да извършат кражби. Предната седмица същите били забелязали стоматологичния кабинет. Същите решили да извършат кражба на вещи от него. Двамата се уговорили какви действия да извършат. Подсъдимият следвало да се представи като пациент, за да отвлече вниманието на заболекаря, а подсъдимата М. да извърши кражбата на вещи. На същата дата св.С. била на работа от 16:00 ч. до 19:00 ч. Отишла в кабинета, като носела дамската си чанта. В същата имало портмоне с банкноти на стойност 40 лв., слънчеви очила марка „Vougue" и 7 бр.секретни ключове. Св.С. оставила дамската си чанта в помещение за отдих, находящо се зад чакалнята на кабинета. Около 16:30 ч. подсъдимите О. и Маринов се появили в зъболекарския кабинет. Първият се оплакал от болки в зъбите. Подсъдимият бил приет за преглед от св.С. Първият седнал на зъболекарския стол, като се оплакал, че го боли долен ляв седми зъб. През това време подсъдимата М. се намирала в чакалнята, като огледала помещението. Св. С. извършила преглед на зъбния статус на пациента. Подсъдимият попитал колко ще му струва лечението на зъба. Св. С.му отговорил, че ще струва 80 лева. Подсъдимият станал от зъболекарския стол с цел да си тръгва от кабинета. В същото време на вратата на кабинета се появила подсъдимата. Последната извикала към първия, че й е прилошало. Подсъдимият излязъл от кабинета, като обяснил, че ще се лекува, след като събере пари. Между времено подсъдимата се била промъкнала в помещението за отдих, от където била вземала дамската чанта на св.С. Двамата подсъдими си тръгнали. Св.С. се осъмнила в поведението им. Огледала помещението и чакалнята, но не забелязала нещо да липсва. След това продължила да работи с друг пациент. След като го изпратила, св. С. установила, че дамската й чанта била открадната. Така описаната фактическа обстановка и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивният съд са в съответствие с възприетите такива от първоинстанционния такъв. Същите се извеждат и са в логическа и последователна връзка със събраните по делото доказателства. Това са показанията на свидетелите, разпитани в досъдебното производство, протоколите за оглед, разпознавания, разпечатки от мобилни оператори, от обясненията на подсъдимите, направените от тях самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК и от заключението на изготвената експертиза. От същите се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авторството и вината на подсъдимите. Въззивният съд напълно споделя достигнатия извод от първоинстанционния такъв, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 т. 5 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „А" и б. "Б" вр. чл. 26 ал.1 НК от подсъдимия И. И. О. и на чл. 195, ал. 1 т. 5 вр. чл. 194, ал.1, чл. 26 ал.1 НК от подсъдимата М. М.. През периода от 27.02.2012г. до 05.04.2012г. в гр. В. Търново при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор отнели чужди движими вещи: дамска чанта от естествена кожа, огледало, пластмасов гребен, червило, два броя дървени икони, портмоне от естествена кожа, банкноти на стойност 640 лева, дамско кожено портмоне, банкноти на стойност 50 лева, дамска кожена чанта от естествена кожа, мобилен телефон марка „Самсунг С270", три броя секретни ключове, обикновен ключ, два броя черни портмонета, банкноти на стойност 130 лв., дамска чанта марка „Miu miu" от естествена кожа, дамско портмоне марка „Guess", Moбилен телефон марка „LG", слънчеви очила марка „Guess”, банкноти на стойност 200 евро - на левова равностойност 391,17 лева, дамска чанта, мобилен телефон марка „Нокия 5530", мобилен телефон марка „Нокия 6220 Класик", ключове на лека автомобил Рено 19, банкноти на стойност 2000 лева, две портмонета, банкноти на стойност 400 лева, дамска чанта, портмоне, слънчеви очила марка „Vougue", секретни ключове - 7 бр. и банкноти на стойност 40 лв., като всички движими вещи са на обща стойност 4711,67 лева от владението на собствениците с намерение противозаконно да ги присвоят. С дÕйствията си подсъдимите са прекъснали владението на собствениците върху вещите, като са установили собствена фактическа власт. Подсъдимите са осъществили разпоредителни действия спрямо отнетите вещи в свой интерес. Част от вещите като пари и мобилни телефони са вземати от тях. Други, които са лични вещи на пострадалите лица са изхвърлени като непотребни или на ниска стойност. Между двамата подсъдими е постигната предварителна уговорка относно времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимият И. О. е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, като по отношение на подсъдимата М. се явява немаловажен случай. Двамата подсъдими са осъществили деянието при пряк умисъл. Същите са съзнавали, че инкриминираните вещи са чужда собственост, че извършват посегателство спрямо тях, както и противозаконния характер на поведението си. Подсъдимите са целели настъпването на резултата. С оглед изложените съображения следва да се приеме, че атакуваната присъда е обоснована. Възприетата фактическа обстановка от районния съд и изведените въз основа на нея фактически констатации са в логическа и последователна връзка. Същите са съответни на достигнатите такива от въззивния съд. Налице е и правилно приложение на материалния закон при постановяването на присъдата. Обществената опасност на извършеното деяние е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, регламентиращи неприкосновеността правото на собственост на физическите и юридическите лица. Налице са квалифициращи елементи при извършването му. Следва да се отчете значителният размер на отнетото имущество, както и частичното му възстановяване. Обществената опасност на подсъдимия О. следва да се преценява като висока. Видно от справките за съдимост, същият е многократно осъждан за престъпления от общ характер. Настоящото му деяние е извършено при условията на опасен рецидив. Същият е с лошите характеристични данни. Подсъдимият О. се явява личност с утвърдени престъпни навици и чувство за безнаказаност, проявяваща трайно незачитане на установения правов ред. На досъдебното производство прави самопризнания, като дава обяснения. В първоинстанционното производството признава фактите и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, както и се признава за виновен по обвинението за извършено престъпление. Обществената опасност на подсъдимата М. следва да се преценява с оглед чистото й съдебно минало. Същата е майка на четири малолетни деца. Подсъдимата следва да полага грижи за отглеждането им, както и да осигурява средства за издръжката им. Следва да се отчете младата възраст на подсъдимата. Същата дава обяснения, като прави самопризнания. В първоинстанционното производството подсъдимата признава фактите и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, както и се признава за виновна по обвинението за извършено престъпление. Същата с поведението си съдейства за разкриването на обективаната истина Първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства тежкото материално положение на двамата подсъдими. Същите са трайно безработни и не притежават движимо или недвижимо имущество, което да им позволява да се издържат. Проявеното критично отношение към извършеното деяние. По отношение на подсъдимата е отчетена нейната млада възраст, както и чистото й съдебно минало. Първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи вината обстоятелства наличието на многобройни осъждания на подсъдимия О., извън тези квалифициращи инкриминираното деяние. Налице са извършени осем деяния от двамата подсъдими при условията на продължавано престъпление. Видът и характерът на вредите в тяхната съвкупна стойност като общ резултат също се явяват отегчаващо обстоятелство. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК, като е наложил на подсъдимия О. наказание в размер на три години лишаване от свобода. Същото е редуцирано, като същия следва да изтърпи две години лишаване от свобода при първоначален строг в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднато е на основание чл.59 ал.1 от НК от така наложеното на подсъдимия О. времето, през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 08.04.2012 година до влизане на присъдата в сила. Групирани са наложени наказания на подсъдимия О. по настоящето дело и по НОХД 186/2012 год. по описа на РС – Левски и по НОХД № 361/2012год. на ОС – В. Търново, като е определено общо такова в размер на най-тежкото от тях от две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода от подсъдимия О. по горепосочените присъди. Против постановената присъда в частта на наложеното наказание на подсъдимия О. е подадена въззивна жалба от него, както и протест на ВТРП. В същите е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимият О. моли да се намали размера на същото. Представителят на ВТРП моли да се увеличи размера на наложеното му наказание. Първоинстанционното производство е разгледано по реда на 373 ал.2-3 във вр. с чл. 371 т.2 НПК. При определяне вида и размера на наложеното наказание районният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наложеното наказание на О. е съответно по вид на предвиденото такова за извършеното престъпление. Първоинстанционният съд е определи размер на наказанието, като е редуцирано съгласно чл.58 А ал.1 НК. Определеното наказание на подсъдимия се явява под минималния размер, предвиден в санкцията на чл.196 ал.1 т.2 НК за извършеното престъпление. Правилно са отчетени както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият е млад човек. Същият е без работа и без постоянни доходи. Подсъдимият с поведението си съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. Същото е с висока обществена опасност. Налице е значителна стойност на отнетото имущество. Подсъдимите са извършили отделни деяния, при условията на продължавано престъпление, като са отнели чанти с пари и лични вещи на множество пострадали лица. Налице са и други осъждания на О. извън тези, които определят квалификацията опасен рецидив. Въззивният съд счита, че липсват основания както за намаляване, така и за увеличаване размера на наложеното наказание на подсъдимия О.. Същото се явява справедливо определено. По тези съображения подадените жалба и протест следва да останат без уважение. По отношение на подсъдимата М. са приложени разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК, като й е определено наказание в размер на една година лишаване от свобода. Същото е редуцирано, като следва да изтърпи осем месеца лишаване от свобода. Съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимата М. на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Наложеното й наказание не надвишава три години. Подсъдимата е с чисто съдебно минало. Същата е майка на четири малолетни деца, за които следва да полага грижи и да им осигурява издръжка. За постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимата не е наложително да изтърпява ефективно наложеното наказание, като бъде отделена от обществото. Предявен е граждански иск от А. Ч. против подсъдимите О. и М. за заплащане на сумата от 409лв., претърпени вреди от престъплението. Същият е доказан по основание и размер. В резултата на противоправното поведение на подсъдимите гр.ищца е претърпяла имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. По категоричен начин е установено, че на 03.04.2012г. подсъдимите противозаконно са отнели от владението на Ч. чужди движими вещи- портмоне и пари на обща стойност 409лв. Действия са извършени с намерение противозаконно да присвоят инкриминираните вещи, собственост на гр.ицща. Същите не са възстановени. По тези съображения предявеният иск се явява доказан по основание и размер. Правилно двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на гражданиския ищец сумата от 409 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението. По тези съображения присъдата следва да се потвърди, като постановена в съответствие с процесуалните правила, обоснована, при правилно приложение на материалния закон и при справедливост на наказанията. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 161/9.10.2012г. по НОХД № 1705/2012г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |