Решение по дело №682/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 346
Дата: 29 март 2017 г. (в сила от 30 май 2017 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20175300500682
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 346

 

                              29.03.2017г, гр.Пловдив

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                               Членове:  Фаня Рабчева

                                                                 Велина Дублекова

 

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева въззивно гр.д.№ 682/ 2017г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  Контролно –

отменително производство по чл.278, ал.1 във връзка с чл.463, ал.1 ГПК.

                  Делото е образувано по жалба на „Трейс груп холд“ АД – гр.София, представлявано от ИД М.К.М. против Постановление за разпределение от 06.06.2016г., предявено на 14.06.2016г. по изп.д. № 20168260403734 по описа на  ЧСИ Ангел Ангелаков , с рег. № 826 на КЧСИ, продължаващо изп.д. № 20118270400751 по описа на ЧСИ В.Апостолов, с рег.№ 827 на КЧСИ, район на действие ПОС. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител.

                   Ответниците по жалбата „Лиляна „ ЕООД –Пловдив, „Трейс Пловдив“ ЕООД, „Строителна компания трейс“ АД, ТД на НАП – Пловдив, редовно уведомени не вземат становище по жалбата.

                  Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ В.Апостолов, с които се оспорва жалбата като нередовна и неоснователна.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

                  Жалбата  изхожда от легитимирана по чл.462, ал.1 ГПК страна в качеството на присъединен взискател в изпълнителното производство и  се приема в срока по чл.462, ал.2 ГПК.

                   Изпълнителното производство е образувано от взискателя „Лиляна „ ЕООД - гр.Пловдив против длъжника „Трейс Пловдив“ ЕООД –гр.Пловдив   за събиране на вземания по изп.лист № 11.11.2011г., издаден по т.д.№ 409/ 2011г. по описа на ОС-Пловдив – 12 гр.с.

                  Жалбоподателят  се явява присъединен взискател по изпълнителното дело, а обжалваното Постановление за разпределение от 06.06.2016г. се явява трето по ред, след  обезсилващото Решение № 639/ 08.04.2015г. постановено по гр.д.№3608/2014г. на ПОС и отменителното решение № 1745/ 09.11.2015г. постановено по гр.д.№ 2699/ 2015г. на ПОС.

                 С обжалваното Постановление за разпределение на постъпили суми на основание чл.460 ГПК  , при условията на частично погасяване на дълга по ИД № 20118270400751 по описа на ЧСИ В.Апостолов, с рег.№ 827 на КЧСИ, продължено  под№ 20168260403734 по описа на  ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№826 на КЧСИ, се разпределят постъпили суми след проведена публична продан на два описани недвижими имота, собственост на длъжника  , на вземания на всички взискатели, предявени към 06.06.2016г., а именно : първоначалния взискател „Лиляна“ ЕООД с вземане 101 129,05 лева, „Строителна компания трес“ АД – присъединен взискател на основание чл.456 ГПК с вземане 37 502,68 лева , „Трейс груп Холд“АД, – присъединен взискател на основание чл.456 ГПК с вземане 26 503,44 лева, всичките хирографарни кредитори и НАП ТД Пловдив – присъединен взискател на основание чл.458 ГПК и привилегирован взискател. За вземане в размер на 22 794,70 лева.

                Постъпилата от продажбата на описаните недвижими имоти  е в размер на 110 000 лева, като от постъпилата сума, на 08.07.2015г. е бил преведен по сметка на НАП Пловдив дължимия, съгласно чл.131 ЗДДС данък добавена стойност в размер на 18 333,34 лева, при което за разпределение на страните е останала сумата от 91 666,66 лева. С обжалвания акт за разпределение от посочения остатък от сумата е постановено на първо място на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД отделяне на суми от по 156 лева за такси по т.13, т.5 от ТТРЗЧСИ по изготвяне и предявяване на  настоящото разпределение, както и предходно такова от 02..10.2014г предявено на 17.10.2014г. от същата дата, предявено на 24.06.2015г., за които посочено като неразделна част от настоящото постановление, както и сума в размер на 1121,11 лева с вкл. ДДС – такси и разноски за извършени изпълнителни действия в хода на изп.дело в периода 23.09.2013г. – 13.05.2014г., представляващи  част от описани в Протокол за разноски от 13.05.2014г., като неразделна част; 152,89 лева с вкл. ДДС такси и разноски за извършени изпълнителни действия в хода на изп.дело в периода 14.05.2014г – 27.08.2014г., във връзка с изпълнение на недвижим/и имот/и, описан по-горе, с препращане към Протокол за разноски от 27.08.2014г. с инкорпорирана таблична част като неразделна част от настоящото постановление; 74.70 лева с ДДС – такси и разноски за извършени изпълнителни действия в хода на изп.дело в периода 27.08.2014 – 23.06.2015г. във връзка с изпълнение върху недвижим/и имот/и с инкорпориран в постановлението Протокол за разноски от 23.06.2015г. като неразделна част; 33,70 лв – други разноски – 09.07.2015г. – налагане на запор, изпращане на съобщение за наложен запор, 2 бр.обр.разписки; 0.00 лева – такса по т.26 ТТРЗЧСИ – след извършена служебна проверка и преизчисление на таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ при констатация , че таксата е събрана при предходни разпределения, поради което не следва събиране на такава; за „вземания на държавата, освен тия за глоби“ – чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД  в размер на 22 794,70 лева; остатъкът от неразпределената сума в размер на 66937,56 лева е определена за „вземания с еднакъв ред“ по изпълнителното дело, разпределена съразмерно между взискателите.

                    С депозираната жалба жалбоподателят мотивира оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпределение с доводите: 1. След отмяна на постановлението за разпределение от 24.06.2015г.с отменителното решение по гр.д.№ 2699/ 2015г. на ПОС, на датата 08.07.2015г. е бил преведен по сметка на НАП – Пловдив ДДС в размера от 18 333,34 лева, като с обжалваното  настоящо постановление за разпределение от 06.06.2016г. Тази сума е описана като вече преведена и не е включена обратно в общата сума на новото разпределение. На второ място във връзка с цитирания данък ДДС се оспорва от жалбоподателя наличието на правно основание за внасяне на данъка от съдебния изпълнител, с което възражение не се оспорва приложимостта на разпоредбите чл.45, ал.1 ЗДДС и чл.131 ЗДДС, но се сочи наличието на основание по чл.83, ал.5 ППЗДДС за упражняване правото на избор по чл.45, ал.7 ЗДДС в случаите на публична продан от собственика  на вещта за третиране на доставката като освободена и недължимостта на ДДС. 2. Незаконосъобразност на обжалваното разпределение поради неправилно отчисляване от общата сума на сумата за „вземания и разноски по принудителното изпълнение“ – чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, във връзка с включване на разноски по Протоколи за разноски от 13.05.2014г.и от 23.06.2015г., последният неподписан от ЧСИ В.Апостолов. 3. Разпределени  вземания на Държавата по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД в размер на 22 794,70 лева, съобразно Удостоверение от 03.09.2014г., в каквато насока жалбоподателят сочи наличието на актуална справка за задълженията на „Трейс Пловдив“ ЕООД към датата 14.06.2016г.  за дължимост на сумата от 14 755, 41 лева / вкл. лихви, тъй като в периода  между извършеното на 02.10.2014г. разпределение и обжалваното такова от 06.06.2016г. длъжникът изплатил на НАП разликата в размер на 8 039,29 лева, поради което се счита тази сума неоснователно включена в обжалваното разпределение; 4. На последно място се формулират възражения във връзка с разпределена на взискателя „Строителна компания Трейс“ АД  сума в размер на 15 200,61 лева при несъобразяване на обстоятелството, че е налице сключен договор за цесия между този взискател и жалбоподателя с дата 01.07.2015г.  за прехвърляне на вземане от първия в качеството на цедент на втория в качеството на цесионер, като в съотвествие с разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия , за което се сочи уведомление от 24.07.2015г.

                   По възраженията за нередовност на жалбата, мотивирана от съдебния изпълнител въз основа на обстоятелството, че изискващите се необходим брой от преписи от жалбата са представени извън указания от съдебния изпълнител срок, не се релевират в настоящото производство за разглеждане, доколкото не е налице постановен акт от съдебният изпълнител в тази насока, предмет на самостоятелно обжалване, а жалбата, видно от изпратените до ответниците по нея уведомления с възможност за вземане на становище, се явява надлежно администрирана.

                 На следващо място депозира се становище от съдебния изпълнител в мотивите по чл.436, ал.3 ГПК за наличие на изпълнение указанията съда по предходните отменителни решения на съдебната инстанция при постановяване на настоящия обжалван акт.

                 С първоначалното обезсилващо решение на ПОС съдът е указал изискванията за законосъобразност при постановяване на постановлението за разноски, а именно като акт на съдебния изпълнител необходимостта от мотивиране на акта чрез  изясняване на въпросите по това кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване, кои от признатите вземания са привилегировани и с какви привилегии същите се ползват, респ. и кои са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване  на вземанията и каква сума  се следва за пълното или частично погасяване на всяко едно от признатите вземания; в разпределението се включват само тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – вземанията на първоначалния взискател, вземанията на присъединените взискатели / по тяхно искане или по право/, както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези които не са били предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере  от длъжника по чл.79, ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – по правило за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред – чл.136, ал.3 ЗЗД / Решение № 639/ 08.04.2015г. по гр.д.№ 3608/ 2014г. на ПОС/. 

                  При второто отменително решение на съдебната инстанция отново е констатирано неизпълнение на задължителната съдебна тълкувателна практика в частта на т.6 от Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързано с изискването за включване, съответно за извършване на разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми в първия ред на специалните привилегии  по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД само разноските по подготовката и осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, респ. в случая  законосъобразността на разпределението изисква включване на разноските по принудителното изпълнение, направени именно във връзка с конкретния изпълнителен способ – публична продан./ Решение № 1745/ 09.11.2015г. по гр.д.№ 2699/ 2015г. на ПОС/.

                  Видно от настоящото обжалвано  постановление за разпределение в т.1. „Вземания за разноски за принудително изпълнение“ по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са включени разноски , които не са свързани с конкретния изпълнителен способ за осребряване на имуществото – публична продан, а именно, както е  посочено в мотивите на т.1, 4/, 5/ и 6/  и разноски въобще в хода на  принудителното изпълнение по изп.дело, предмет на съставени по делото Протоколи от 13.05.2014г., 27.08.2014г и 23.06.2015г., независимо от инкорпорирането им в настоящото постановление за разпределение с мотивна и табличната им част. В тази част обжалваното Постановление за разпределение се явява незаконосъобразно, подлежи на отмяна,  като така посочените индивидуализирани вземания за разноски  от цитираните Протоколи от 13.05.2014г., 27.08.2014г и 23.06.2015г не следва да се включват в настоящото  разпределение на постъпилите суми от публичната продан на конкретните имоти, а при предявяване на последните следва прецизиране на точния брой по вид, взаимно кореспондиращи си в отделните актове, извършвани от съдебния изпълнител действия във връзка с администриране на делото, в каквато насока са налице възражения от жалбоподателя по отношение на Протокола за разноски от 13.05.2014г.

                   На следващо място принципно основателно е процесуалното възражение на жалбоподателя относно  намиране на отражение на вземането на Държавата за данъка ДДС в мотивната част на акта за разпределение, независимо от което принципно налице е правно основание за удовлетворяване на този привилегирован кредитор за публичното държавно вземане в материално-правен аспект на основание чл.131, ал.1 ЗДДС. Настоящият съдебен състав е застъпвал и в други свои становища по повдигнатия въпрос относно задължението на съдебния изпълнител, произтичащо пряко от чл.131, ал.1 ЗДДС, за внасяне на данък добавена стойност по повод провеждане на публична продан на недвижим имот. Не се повдига спор и не е налице такъв по делото, че длъжникът се явява  регистрирано по ЗДДС лице. Следователно съобразно  разпоредбата на чл.458, пр.ІІ ГПК за съдебния изпълнител е възникнало задължението да изпрати съобщение до НАП за започнатото изпълнение  и за всяко разпределение, във връзка със законово предвиденото основание за присъединяване на Държавата по право като взискател по  чл.458, пр.І ГПК. В случая вземането по вид и размер е съобразено по актуалното представено от този привилегирован кредитор Държавата удостоверение към момента на изготвянето на настоящото обжалвано постановление за разпределение с което удостоверени съответни вземания на Държавата за данъци спрямо длъжника от 03.09.2014г., като при изготвяне на новото разпределение след връщане на делото на съдебния изпълнител следва да се съобрази наведеното от настоящия жалбоподател обстоятелство , свързано с актуално представената справка към цитираната от същия дата от 14.06.2016г. относно задълженията на НАП. Принципно с разпоредбата на чл.131 ЗДДС е регламентирано, че в  случаите на публична продан, както по реда на ДОПК, така и по реда на ГПК, когато  собственикът на вещта / длъжникът в случая/, е регистрирано по ЗДДС лице, задължението, вкл. за частния съдебен изпълнител в посочения от Закона срок, да преведе дължимия данък по продажбата по банковата сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна  за съдебния изпълнител.  Следователно не са налице условия за преценка от страна на съдебния изпълнител относно изпълнението на вмененото на същия задължение за отделяне на сума за ДДС с оглед извършване на превод на данъка по продажбата по сметка на съответната ТД на НАП, в каквато насока е постановеното с обжалваното разпределение. В този случай  следователно без правно значение е коментирането на въведения от жалбоподателя спорен въпрос дали се касае за облагаема или освободена доставка по смисъла на чл.45 ЗДДС, вкл. относно уведомяване на длъжника за упражняване право на избор относно определянето на вида на доставката като облагаема или освободена. С оглед на тези правни изводи и при съобразяване с разпоредбата на чл.136 ЗЗД не се установява наличието на незаконосъобразност на обжалваното разпределение в частта, в която е отделена сума за ДДС за превод по сметка на ТД на НАП, където е регистриран съдебния изпълнител.

                   На последно място въведените наред с доводите за незаконосъобразност възражения във връзка с разпределена на взискателя „Строителна компания Трейс“ АД  сума в размер на 15 200,61 лева и несъобразяване на обстоятелството, че е налице сключен договор за цесия между този взискател и жалбоподателя с дата 01.07.2015г.  за прехвърляне на вземане от първия в качеството на цедент на втория в качеството на цесионер, като в съотвествие с разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия , за което се сочи уведомление от 24.07.2015г., са представени доказателства едва с депозираната пред съда жалба и същите не обосновават изводи за незаконосъобразност или необоснованост на обжалвания акт, но следва да се съобразят от съдебния изпълнител при изготвяне на новото разпределение, в каквато насока е и становището на същия в мотивите по чл.436, ал.3 ГПК.

                   По така изложените по – горе фактически и правни изводи следователно обжалваният акт на съдебния изпълнител, представляващ Постановление за разпределение от 06.06.2016г., предявено на 14.06.2016г. следва да се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново постановление за разпределение при спазване указанията на съда в мотивната част на настоящото решение, вкл. и двата предходни отменителни съдебни акта, цитирани по-горе.

                  Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

                                             Р    Е    Ш    И   :

 

                    ОТМЕНЯ Постановление за разпределение от 06.06.2016г., предявено на 14.06.2016г. по изп.д. № 20168260403734 по описа на  ЧСИ Ангел Ангелаков , с рег. № 826 на КЧСИ, продължаващо изп.д. № 20118270400751 по описа на ЧСИ В.Апостолов, с рег.№ 827 на КЧСИ, район на действие ПОС.

                   ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение съобразно указанията, дадени в мотивната част на постановеното решение.

                   Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

         Председател:                 Членове: