Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1155/6.7.2020г.
гр.
Пловдив, 6 юли 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря С. К. и участието на
прокурора К. П., като разгледа КАНД № 893 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП- Пловдив, подадена от процесуален представител по
пълномощие, против Решение № 267/19.02.2020г. постановено по АНД № 568/2020г.
на РС-Пловдив, І н.състав, с което е отменено НП №484881-F516153, издадено на
16.12.2019г. от Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Л.Й.К., ЕГН
**********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е
наложено административно наказание - „Глоба“ в размер на 200 лева за
административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Изтъкват се доводи в
насока, че обжалваното решение е неправилно, като искането е да се постанови
решение, с което да се отмени актът на РС-Пловдив и да се потвърди издаденото
НП. Претендират се разноски.
Ответникът по
касация - Л.Й.К., чрез адв.П.К.-пълномощник, оспорва
подадената касационна жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че касационната жалба е основателна.
Административен съд-
Пловдив, като извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение и съответствието му с материалния закон, и във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните
съображения:
От фактическа
страна по делото е установено, че Л.К. в качеството на управител на „Симвас“ ООД, ЕИК ***като предприятие по смисъла на Закона
за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не е публикувало годишния
си финансов отчет за 2018 година, като не го е заявило за вписване и
представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Дружеството,
чрез управителя си, е било длъжно да публикува ГФО за 2018 година като го заяви
за вписване и представи за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в срок до 30 юни на следващата година, т.е
до 30.06.2018г./в случая до 01.07.2019г./. Въз основа на тези констатации бил
съставен АУАН № F 516153 от 14.10.2019г. за нарушение
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. За това нарушение и въз основа на цитирания АУАН
било издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За
да отмени НП първоинстанционният съд е приел, че е
налице маловажен случай. До този извод е стигнато като е прието, че нарушението
е първо и своевременното отстраняване на нарушението преди съставяне на
АУАН.
Настоящият
съдебен състав не споделя извода на районния съд.
Липсата на настъпили вредни последици за фиска или за трети лица е ирелевантен
факт в насока, преценка на деянието като маловажно, понеже нарушението,
санкционирано с НП, е принципно формално, т.е. законодателят не е предвидил
определен и конкретен вредоносен резултат от него, или формулирано по различен
начин – липсата на вредни последици е иманентен признак на нарушението по чл.
38, ал.1, т.1 от ЗСч, а не смекчаващо отговорността обстоятелство. Фактът, че
нарушението е първо по ред за дружеството, не може само по себе си да обоснове
приложението на чл. 28 от ЗАНН, но следва и етова е
било съобразено от АНО при определяне размера на имуществената санкция в
специалния минимум по чл. 74, ал.1 от ЗАНН. В настоящия казус забавянето в
подаването на заявление за обявяване на ГФО е за срок от над 2 месеца след
определената в чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч дата, и е станало не по инициатива на
самото задължено лице, а след откриване на пропуска за подаването му и
изпратена покана от контролния орган.
В допълнение следва да бъде посочено още, че дружеството-ответник по
касация е извън кръга на лицата по чл. 38, ал.9, т. 2 от ЗСч, а подадената ГДД не е нулева, т.е. пред предходната финансова
година дружеството е осъществявало дейност и е реализирало печалба, която е
било длъжно по силата на закона да декларира в срок до 30.06.2019г. В този смисъл
– настоящият случай не разкрива значително по-ниска степен на обществена
опасност, а е типичен случай на нарушение от този вид. Поради всичко изложено
настоящият касационен състав счита, че осъщественото от Л.К. в качеството й на
управител на "Симвас " ООД административно
нарушение не представлява маловажен случай по см.на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл, не е налице основание за отпадане на административнонаказателната
й отговорност, ангажирана с НП.
За пълнота на изложението – основания за
квалифициране на случая като маловажен биха били непродължителен период на
забавата след 30.06.2019г; подаване на заявление за обявяване на ГФО по
собствена инициатива, преди откриване на закъснението от контролен орган;
липсата на реализирани и декларирани печалби с ГДД по чл. 92 от ЗКПО и пр.
Спорът е изяснен от
фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП
дата и място санкционираното лице е извършило коментираното нарушение. В случая
глобата е определена в минималния предвиден в закона размер. Релевантните за
обективната истина факти са безспорно установени и налагат извод за доказаност на визираното в наказателното постановление
нарушение и правилното му санкциониране, поради което след отмяна на
обжалваното решение на районния съд, следва да се потвърди изцяло наказателното
постановление.
С оглед на разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр.
с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ТД на НАП-Пловдив за присъждане на разноски за юрисконсулт
на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, направено с касационната жалба и пред
ПРС. Съобразно приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр.
с чл. 143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв. /. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ТД на НАП-Пловдив
следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на
общо 160лв./2х80лв./ и представляващи разноските по делото за двете съдебни
инстанции.
Водим от горното съдът на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 267/19.02.2020г. постановено по АНД №
568/2020г. на РС-Пловдив, І н.състав, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 484881-F516153,
издадено на 16.12.2019г. от Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на
Л.Й.К., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание - „Глоба“ в размер на 200
лева за административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА Л.Й.К.,
ЕГН ********** *** сумата от 160/сто и шестдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: