РЕШЕНИЕ
№ 977
Хасково, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VIII състав, в съдебно
заседание на девети
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от
съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно
дело № 20237260701020 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Делото е образувано по жалба на П. Т. З., [ЕГН], адрес: [населено
място], [улица], подадена чрез адв. Б. Б., против Акт за прихващане или
възстановяване № ПР-10-1140#4/03.07.2023 г., издаден от Началник отдел
„Приходи“ в Община Димитровград, потвърден с Решение регистрационен индекс:
ОК-10-96/05.09.2023 г. на Кмета на община Димитровград.
В жалбата се навеждат доводи за недължимо внесен данък недвижими
имоти (ДНИ) от 93,80 лева, която недължимост жалбоподателят обосновава с
Решение № 4/09.04.2019 г. по к.д. № 15/2018 г. на КСРБ за обявяването за
противоконституционни на разпоредбите на чл. 22 от Закона за местните данъци и
такси и чл. 9, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение второ от Закона за
митниците. В тази връзка жалбоподателят твърди, че до 19.04.2019 г. липсвали
законово определени минимални и максимални граници, в които Общинският съвет
бил компетентен да определи размера на данък недвижими имоти. От това следвало,
че по силата на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 22 от ЗМДТ
и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗНА, автоматично се обезсилвала и действалата в
периода 01.01.2018 г. - 31.12.2021 г. разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград,
която определяла размера на ДНИ за жилищата на гражданите от 2 промила в Д, а
за имотите в селата от 1,5 промила, по който размер бил определен и заплатен
недължимо внесения от жалбоподателя ДНИ от общо 93,80 лева за трите му имота:
апартамент в [населено място], къща с дворно място в [населено място] и
незастроено дворно място в [населено място], за периода 2018 – 2021 г.
На следващо място, жалбоподателят твърди наличието на недължимо
внесена такса битови отпадъци (ТБО) от 274,45 лева, като се обосновава с факта,
че ТБО за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. била отменена с влезли в сила съдебни
решения по адм. дела № 97 и 98 от 2019 г., № 68 от 2020 г. и № 41 от 2022 г.,
всички по описа на Административен съд - Хасково. Общински съвет - Димитровград
не бил взел решение за определяне на нов размер за ТБО за 2019 г., 2020 г. и
2022 г. Влезлите в сила четири съдебни решения имали ретроактивно действие по
аргумент от чл. 177 от АПК, и заплатената от жалбоподателя ТБО в размер от
274,45 лева и лихви за забава подлежала на пълно възстановяване, ведно със
законната лихва от датата на плащането.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови
решение, с което да отмени Акт за прихващане или възстановяване №
ПР-10-1140#4/03.07.2023 г., издаден от Началник отдел „Приходи“ в Община
Димитровград, потвърден с Решение регистрационен индекс: ОК-10-96/05.09.2023 г.
на Кмет на Община Димитровград, като уважи подаденото Искане регистрационен
индекс № ПР-10-1140#2/22.06.2023 г. и разпореди да му бъдат възстановени
недължимо внесените суми от 93,80 лева - Данък недвижими имоти за периода 2018
г. - 2021 г., ведно със законната лихва, и 274,45 лева - Такса битови отпадъци
за 2019 г., 2020 г. и 2022 г., ведно със законна лихва, както и да му присъди
сторените по делото разноски.
Ответната страна – Кмет на Община Димитровград не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на
спора.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 593/30.07.2019 г., постановено по адм.дело № 97/2019
г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение №
9535/14.07.2020 г. по адм. дело № 13938/2019 г. на ВАС, е отменено Решение №
1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - , в частта му по т. II, т. 1, с което на
основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград е определил
размера на такса за битови отпадъци за 2019 г., по населени места както следва:
т. 1 За населението на [населено място] - 4,5 промила върху данъчната оценка на
недвижимите имоти в рамките на 2019 г., по видове услуги, както следва: за
сметосъбиране и сметоизвозване - 2,2 промила; за обезвреждане на битови
отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО - 1,6 промила; за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - 0,7 промила.
С Решение № 685/09.10.2019 г., постановено по адм.дело № 98/2019
г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение №
10133/23.07.2020 г. по адм. дело № 13698/2019 г. на ВАС, е отменено Решение №
1134/20.12.2018 г. на Общински съвет , в частта му по т. II, т. 2, т. 2.2, с
която на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград е
определил размера на такса за битови отпадъци за 2019 г., по населени места
както следва: за населението на [населено място] - 4,5 промила върху данъчната
оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019 г., по видове услуги, както
следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,2 промила; за обезвреждане на
битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО - 1,6 промила; за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 0,7 промила.
С Решение № 291/29.06.2020 г., постановено по адм.дело № 32/2020
г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение №
3245/11.03.2021 г., постановено по адм.дело № 10129/2020 г. по описа на ВАС е
отменена разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Димитровград, определяща размера на
данъка върху недвижимите имоти на територията на Община Димитровград, приета с
Решение № 801 от 30.11.201 7г. на Общински съвет – , изменена с Решение №
1152/31.01.2019 г.
С Решение № 1489/16.02.2022 г., постановено по адм. дело №
6795/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 207 от 19.05.2021 г. на
Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 68/2020 г. по описа на
съда, и вместо него е постановена отмяна на т. II.1 и т. II.2, подт. 2.1. от
Решение № 69 от 19.12.2019 г., обективирано в Протокол № 4 от заседание на
Общински съвет - , проведено на 19.12.2019 г., с които на основание чл. 66, ал.
1 от ЗМДТ е определен размер на такса битови отпадъци за 2020 г. за населението
на и за населението на [населено място].
С Решение № 437/08.07.2021 г., постановено по адм.дело № 472/2021
г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение №
5213/01.06.2022 г., постановено по адм.дело № 9150/2021 г. по описа на ВАС, е
отменена по жалба на П. Т. З., разпоредбата на чл. 21, т. 1 и т. 2, в частта
„на [населено място]“ от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Димитровград, приета с Решение № 437/29.04.2021 г. на
Общински съвет - .
С Решение № 653 от 14.10.2022 г., постановено по адм.дело №
41/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение
№ 4989/10.05.2023 г., постановено по адм.дело № 11612/2022 г. по описа на ВАС,
е отменено Решение № 613 от 16.12.2021 г., прието от Общински съвет – , в
частта му по т. II, т. 1 и т. 2.1., с които е определен размера на таксата за
битови отпадъци за 2022 г. за населението на и [населено място].
Видно от приложената към административната преписка писмена
справка, оспорващият П. Т. З. е вписан като собственик по данъчните партиди на
Община Димитровград на следните три недвижими имота:
·
По партида
6506098589001: земя в [населено място], община Д..
·
По партида
6506098589002: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет.
7, ап. 21.
·
По партида
6506098589006: земя в [населено място], община Д., ведно с изградените в имота
жилищна постройка и второстепенни сгради.
С Искане Регистрационен индекс: ФС-16-249/29.05.2023 г., отправено
до Кмета на Община Димитровград, П. Т. З. е поискал възстановяване на недължимо
платени суми, а именно - 93,80 лева за ДНИ за периода 01.01.2018 г. -
31.12.2021 г. и 274,45 лева за ТБО за годините 2019 г., 2020 г. и 2022 г.
Конкретно претендираните суми за възстановяване на данък недвижими
имоти са следните:
·
По партида 001 – 2.91
лева за 2018 г. , 2.92 лева за 2019 г., 2.67 лева за 2020 г. и 2,81 лева за
2021 г.
·
По партида 002 – 13.65
лева за 2018 г., 13.61 лева за 2019 г., 12.36 лева за 2020 г. и 13.01 лева за
2021 г.
·
По партида 006 – 7.68
лева за 2018 г., 7.72 лева за 2019 г., 7.05 лева за 2020 г. и 7.41 лева за 2021
г.
Конкретно претендираните
суми за възстановяване на такса битови отпадъци са:
·
По партида 001 – 4.49
лева за 2019 г., 7.23 лева за 2020 г. и 8.02 лева за 2021 г.
·
По партида 002 – 61.33
лева за 2019 г., 71.78 лева за 2020 г. и 71.58 лева за 2021 г.
·
По партида 006 – 11.84
лева за 2019 г., 19.12 лева за 2020 г. и 19.07 лева за 2021 г.
С П. Р. индекс: ФС-16-249 #1/16.06.2023 г., подписано от Кмета на
Община Димитровград, изготвено от Началник на Отдел „Приходи“, П. Т. З. е
уведомен, че поради непроменените размери на ДНИ за посочените години, размерът
на платения от същия ДНИ е правилен и не е недължимо платен. По отношение на
заплатените суми за ТБО за посочените години - 2019, 2020 и 2022 и на основание
размера на промилите за съответните години, същият е уведомен, че може да иска
възстановяване на разликата от преизчисляване на платени суми за ТБО за 2020
година, като подаде искане по образец за прихващане или възстановяване на
недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ.
С Искане за прихващане или възстановяване регистрационен индекс
ПР-10-1140 #2/22.06.2023 г. от П. Т. З. до отдел „Приходи“ [населено място] на
основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК същият е поискал да бъде извършено
възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, както и суми,
подлежащи на възстановяване в размер на 93,80 лева – ДНИ за периода 2018 – 2021
г. и ТБО в размер на 274,45 лева за 2018 г., 2020 г. и 2022 г.
С Акт за прихващане или възстановяване № ПР-10-1140#4/03.07.2023
г., издаден от Р. Г. К. - Началник на отдел “Приходи“, Дирекция „ФСД” на Община
Димитровград на оспорващия са възстановени недължимо платени и събрани суми в
общ размер от 23,46 лв. - недължимо внесена такса битови отпадъци за 2020 г.
Липсва посочване на правно основание и изложение на фактически обстоятелства,
обосноваващи извода за основателност на искането за възстановяване в тази му
част. Липсва произнасяне по цялото искане на жалбоподателя във връзка с
остатъка от претендираните суми в диспозитивната част на акта. В мотивите е
налице препращане към горецитираното писмо с регистрационен индекс: ФС-16-249
#1/16.06.2023 г. и посочване, че поради непроменените размери на ДНИ за
посочените от г-н З. години, не са налице недължимо платени ДНИ. Липсват мотиви
по отношение на претендираните суми за възстановяване за платена такса битови
отпадъци, извън горепосоченото за възстановяване на сумата от 23.46 лева –
недължимо внесена такса битови отпадъци за 2020 г.
Актът за прихващане или възстановяване е връчен лично на лицето,
на 05.07.2023 г., видно от отбелязването в разписката към него.
П. Т. З. е оспорил акта изцяло като неправилен и необоснован пред
Кмета на Община Димитровград с жалба, регистрирана с входящ регистрационен
индекс ПР-10-1140#5/10.07.2023 г. по описа на Община Димитровград.
Във връзка с така депозираната жалба с Решение рег. индекс:
ОК-10-96/05.09.2023 г. по жалба с регистрационен индекс №
ПР-10-1140#5/10.07.2023 г. против акт за прихващане или възстановяване с
регистрационен индекс № ПР-10-1140#4/03.07.2023 г. обжалваният акт е потвърден
от И. Т. Д. - Кмет на Община Димитровград. В решението е посочено, че
Конституционният съд приема, че с влизане в сила на решението на съда, с което
се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ
закон и създава противоконституционна законова уредба, престава да действа
занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен
закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в
сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или
измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението
или отмяната му. Следователно налице било възстановителното действие на
решението на съда по отношение на отменения или изменения закон.
Посочено е, че с Наредба № 12 за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Димитровград, приета с Решение на Общински
съвет - [община] № 801 от 30.11.2017 г. били определени размерите на данъка
върху недвижимите имоти на територията на Община Димитровград. Изтъкнато е, че
за периода до 31.12.2017 г. е действала Наредба № 12 за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Димитровград, приета с Решение № 104
от 24.01.2008 г., като за 2017 година промилите били без изменение от 2011 г.
Поради непроменените размери на ДНИ за посочените години, размерът на платените
ДНИ е приет за правилен.
Заявено е, че размерът на такса битови отпадъци за 2019 година е
определен с Решение № 1134 от 20.12.2018 г. на Общински съвет - [община],
отменено с Решение № 593/30.07.2019 г. по адм.дело № 97/2019 г. на
Административен съд - Хасково и потвърдено с Решение № 9535/14.07.2020 г. по
адм. дело № 13938/2019 г. на ВАС и отменено с Решение № 685/09.10.2019 г. по
адм.дело № 98/2019 г. на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №
10133/23.07.2020 г. по адм. дело № 13693/2019 г. на ВАС. Размерът на такса
битови отпадъци за 2020 година бил определен с Решение № 69 от 19.12.2019 г. на
Общински съвет отменено с Решение № 1489/16.02.2022 г. на ВАС по адм.дело
№ 6795/2021 г. на ВАС, с което било отменено Решение № 207/19.05.2021 г. по
адм.дело № 68/2020 г. на Административен съд - Хасково. Размерът на такса
битови отпадъци за 2022 г. бил определен с Решение № 613 от 16.12.2021 г. на
Общински съвет - , отменено с Решение № 653/14.10.2022 г. по адм.дело № 41/2022
г. на Административен съд - Хасково
Цитиран е размерът на ТБО в промили по решенията на Общински съвет
– Димитровград за съответните години.
Посочено е, че с отмяната на размера на ТБО за 2019 година,
оставал размера на ТБО за 2018 година, съответно с отмяната на размера на ТБО
за 2020 година, оставал размера на ТБО за 2019 година, следователно се ползвал
размера за 2018 година, а с отмяната на размера на ТБО за 2022 година, оставал
размера на ТБО за 2021 г.
Недоволен от така постановеното решение, П. Т. З. е обжалвал
същото с жалба, подадена на 19.09.2023 г. пред Административен съд – Хасково,
регистрирана с вх.№ 6672/11.09.2023 г. по описа на съда, преди решението да му
бъде съобщено на 18.09.2023 г., видно от Известие за доставяне PS 6400 00A1PV
M.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от лице с правен интерес,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, на основание чл. 129, ал. 7, във
връзка с чл. 156, ал. 1, във връзка с чл. 155, ал. 2 от ДОПК и по аргумент от
чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Актът за прихващане или възстановяване е
оспорен по административен ред пред Кмета на Община Димитровград (чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ), който с решение, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, е
потвърдил същия.
Липсва основание за прогласяване нищожността на оспорения
административен акт поради липса на компетентност. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред
следва да се приеме, че е приложим и по отношение на процедурата за прихващане
или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази
процедура е следствие от установяването и събирането на публични задължения.
Служител на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на
общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане и
възстановяване, а кметът на съответната община упражнява правомощията на
решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Със
Заповед № РД-06-1633/11.11.2022 г. Кметът на Община Димитровград на основание
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Закона за местните данъци и
такси е определил за органи по приходите, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т.
4 от Закона за Националната агенция за приходите, посочените поименно в
заповедта служители от отдел „Приходи” на Община Димитровград, сред които под
т. 1 фигурира Р. Г. К. - Началник отдел „Приходи“. С оглед на това съдът
намира, че оспореният административен акт, както и решението, с което е
потвърден, са издадени от компетентни органи.
Обжалваният административен акт обаче е издаден в нарушение на
изискванията за съответна форма.
По аргумент от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК
задълженията за данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци са
публични общински вземания. Според чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването им се извършва
по реда и от органа, определен в ЗМДТ. Законодателят е уредил процедурата по
възстановяването или прихващането на недължимо платени суми от данъци и такси в
чл. 129 и сл. от ДОПК. След постъпването на такова искане следва да се извърши
ревизия или проверка, която да установи наличието на надплатени суми, техния
размер и основание. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК, след извършване на проверката
или ревизията се издава акт за прихващане или възстановяване, с който се
уважава искането или съответно се постановява отказ за възстановяване или
прихващане на поисканите суми.
Правомощието на административния орган, разписано в закон, не
означава само право да се произнесе по даден въпрос, защото на него е
предоставена компетентността да го реши, но и задължение за изпълнение на това
право. Актът за прихващане или възстановяване по своето естество представлява
индивидуален административен акт. Поради това, освен на специалните изисквания
за издаването му, уредени в разпоредбите на чл. 129 ДОПК, той следва да отговаря
и на общите изисквания за издаване на индивидуални административни актове,
уредени в АПК. При препращането по силата на § 2 от ДР на ДОПК относно акта за
прихващане и възстановяване следва да се отнесат изискванията за форма на
индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 АПК. Част от
необходимото съдържание на индивидуалния административен акт по чл. 59, ал. 2,
т. т. 4 и 5 от АПК е посочване на фактически и правни основания за издаването
му и разпоредителна част, в която се определят правата и задълженията на
адресата, начинът и срокът за изпълнение. В конкретния случай в обжалвания акт
за прихващане или възстановяване липсва формирано волеизявление на
административния орган по отношение на остатъка от претендираните за
възстановяване от П. Т. З. суми, а именно за разликата от възстановените 23.46
лева до претендираните за възстановяване 368.25 лева. Без данни за конкретното
съдържание на разпоредителната част на акта не може да се прецени какви
задължения за неговия адресат този акт създава, нито дали засяга негови права,
свободи и законни интереси, не може да се прецени формиран ли е евентуален
мълчалив отказ и дали е налице правен интерес от оспорването. В случая въпреки
сезирането на административния орган с искане за възстановяване на суми в
конкретно посочени размери – по отношение на конкретни недвижими имоти и по
отношение на конкретни периоди, органът се е ограничил и е постановил
разпоредителна част само по отношение на сумата от 23.46 лева. Тоест формирана
е воля само по отношение на част от претендираната за възстановяване сума за
такса битови отпадъци за 2020 г., но не и за останалите суми, включително и
тези за възстановяване на платен ДНИ. Липсата на произнасяне по цялото искане
прави невъзможен съдебния контрол по съществото на спора. На практика към
момента липсва формирана воля от страна на административния орган по отношение
на сумата от 344.79 лева, представляваща разликата между поисканата за
възстановяване сума в общ размер от 368.25 лева и възстановената сума в размер
на 23.46 лева.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от АПК, преди изтичане на срока за
обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта.
За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за
допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. В случая
поради липсата на произнасяне по цялото искане е налице непълнота в акта, която
е можело да бъде отстранена, но само по посочения ред. Недопустимо е съдът да
се произнесе по реда на чл. 62, ал. 1 АПК, когато органът не го е сторил.
Съгласно константната съдебна практика, съдът не е компетентен да извършва
допълване на административния акт, тъй като обратното би довело до замяна на
истинската воля на административния орган. Тоест в случая съществува
несъответствие между изложените факти и формирания диспозитив, тъй като не е
налице произнасяне с акт за допълване по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК.
На следващо място, следва да бъде отбелязано, че освен безспорната
липса на отхвърлителен диспозитив, процесният АПВ съдържа и изключително
лаконични и крайно недостатъчни мотиви. В тази връзка следва да се има предвид
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което
липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява
съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен
орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Ето защо следва да се
прецени дали в случая изложените от решаващия орган в потвърдителното му
решение мотиви санират допуснатото в оспорения АПВ процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на мотиви. В случая съдът намира, че конкретни и ясни
съображения за приемане за неоснователно на направеното искане за възстановяване,
конкретно на платените такси за битови отпадъци, не се откриват и в
потвърждаващото решение на Кмета на Община Димитровград. В същото са цитирани
съдебни решения, налични са таблици и посочени промили за съответните години,
но не са изложени конкретни изводи защо административният орган приема за
неоснователно искането за възстановяване на платените такси битови отпадъци за
процесните периоди. В тази връзка настоящата инстанция намира, че в оспорения
АПВ липсва обосновка, позволяваща възможността за ефективна правна защита
интересите на адресата. Наличието на двете изисквания, обуславящи надлежното
мотивиране на административния акт – излагането на фактически и на правни
основания за издаването му, индивидуализира самото правомощие и като последица
– предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство.
Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна
на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при
съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на
последващ етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е
недопустимо. В случая от оспорения АПВ и потвърждаващото го решение на
горестоящия административен орган не се установява еднозначно кое е обусловило
извода за основателност на искането за възстановяване на сумата от 23.46 лева,
съответно неоснователността на остатъка от претенцията.
Следва да бъде посочено, че оспореният акт е издаден в нарушение и
на изискванията на чл. 35 АПК - без изясняване на релевантните факти и
цялостната фактическа обстановка. В материалите по административната преписка
не се съдържат каквито и да било данни за извършени плащания от страна на
жалбоподателя на претендираните за възстановяване суми, датата, на която тези
плащания са реализирани, както и дали същите включват само главница или и лихви
за забава. В производството по възстановяване или прихващане следва да има
пълна яснота относно факта на плащане и обстоятелствата, свързани с това
плащане, което е процесуална гаранция за възможността за проверка при
евентуалното административно или съдебно оспорване.
Тъй като предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна
инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество,
оспореният АПВ трябва да се отмени и преписката да се върне на административния
орган за издаване на нов административен акт при съобразяване с дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне органът
трябва не само да изложи изчерпателни и ясни мотиви, но и да се произнесе по
цялото искане, като формира конкретна воля по всяка една част от искането на
оспорващия.
С оглед изхода на производството, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 10 лева – платена държавна такса. Липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не се дължи
присъждане на такова.
Водим от горното, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П. Т.
З., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], Акт за прихващане или
възстановяване № ПР-10-1140#4/03.07.2023 г., издаден от Началник отдел
„Приходи“ в Община Димитровград, потвърден с Решение рег. индекс:
ОК-10-96/05.09.2023 г. на Кмета на община Димитровград.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване
с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.
174 АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК срок за издаване на съответния административен
акт от 30 (тридесет) дни, считано от получаване на преписката от съда.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ДИМИТРОВГРАД да заплати П. Т. З., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]
разноски по делото в размер на 10 (десет) лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния
административен съд.
|
Съдия: |
|