№ 234
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20204000500325 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК.
Постъпила е молба от П. Г. И., ЕГН **********, С.П. И., ЕГН ********** и Г.П. И.,
ЕГН **********, чрез адв. В.В. от АК - Русе, с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо
от ГПК за допълване на Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в. гр. д. №
325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските.
В молбата се излага, че в производството по гр. д. № 4086/2019 г. по описа на
Върховен касационен съд на Република България П. Г. И., С.П. И. и Г.П. И. са били
представлявани от адвокат, с когото са сключили и представили по делото договор за правна
защита и съдействие по реда и при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като са
представили и списък по чл. 80 от ГПК и са поискали ответникът по касацията да бъде
осъден да заплати на адвоката, оказал им безплатна правна помощ, възнаграждение в
определен от съда минимален размер.
Претендира се да се допълни Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д.
№ 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
„Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Врабча“ № 6, представлявано от А. К. Г. и Б. Я. Ч., чрез пълномощника С. С. С., ЕГН
***********.
1
В отговора се излага, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, при безплатно
процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при еднакви
интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Излага
се, че в случай, че преценката на съда бъде в насока да се присъди в полза на процесуалния
представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение за всяко едно от
представляваните лица, то същото може и следва да бъде определено в размер под
минималния такъв, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В подкрепа на горното, страната се позовава на Решение на
СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.
Претендира се да се остави искането по чл. 248, ал. 1, пред. първо от ГПК без
уважение, а в случай, че съдът счете направеното искане за основателно, при определяне
размера на дължимия адвокатски хонорар да вземе предвид доводите, наведени в отговора.
Апелативен съд – Велико Търново, като взе предвид наведените в молбата
оплаквания и като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В настоящия случай молбата е депозирана в законоустановения срок, като видно от
делото, молителите са представили пред касационната инстанция списък по чл. 80 от ГПК,
поради което е изпълнена предпоставката на чл. 80, изр. второ от ГПК и молбата е
допустима за разглеждане.
С Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г. по описа на
Великотърновски апелативен съд е обезсилено Решение № 158/04.04.2018 г., постановено
по гр. д. № 400/2017 г. по описа на Русенски окръжен съд. Върната е исковата молба по
предявения от „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Врабча“ № 6 против М. А. И., ЕГН **********, П. Г. И., ЕГН ********** и
К. А. К., ЕГН **********, и тримата от гр. Русе, ул. **************, ап. 4 иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, с който се претендира да бъде обявен за недействителен спрямо
ищеца - Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 23, том I,
рег. № 358, дело № 12 от 31.01.2013 г. на нотариус Л. Ш., с район на действие Районен съд –
Русе, с който М. А. И., ЕГН ********** и П. Г. И., ЕГН **********, продават на К. А. К.,
ЕГН ********** своя недвижим имот – апартамент ***********, к-с „Чародейка Г – Юг“,
„ДФ“ Гаврил Генов“, в гр. Русе, ул. **********, при граници: изток-стълбище, и ап. 3, запад
– ап. от вх. Г, север – комплекса и стълбище, юг – комплекса, със застроена площ от 96.75
кв.м., заедно с избено помещение № 4 – 5.54 кв.м., заедно с 2,252 % ид.ч. от общите части на
сградата и отстъпено право на строеж, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.6.162.12.4., на основание чл. 129, ал. 4 във вр. с чл. 129, ал. 3 във вр. с
2
чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и поради липса на правен интерес от
предявяване на иска, като производство по делото е прекратено. Със същото определение е
осъдено „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Врабча“ № 6 да заплати на П. Г. И., ЕГН **********, С.П. И., ЕГН **********
и Г.П. И., ЕГН **********, и тримата от гр. Русе, ул. **************, ап. 4 сумата от
693.54 (шестстотин деветдесет и и три лева и 54 ст.) лв. – направени по делото разноски
пред въззивната и касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Производството по в. гр. д. № 325/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен
съд е второ по ред пред въззивната инстанция и се е развило след връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В производството пред Върховен касационен съд на Република България молителите
са представлявани от адв. В.В. от АК - Русе, безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв, съобразно представените договори за правна защита и съдействие.
С касационната жалба е направено искане за присъждане на сторените в
производството разноски, като в съдебно заседание пред касационната инстанция е
представен и списък по чл. 80 от ГПК. От него е видно, че молителите са направили
разноски за платени държавни такси в общ размер на 193.54 лв., като на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв молят насрещната страна да бъде осъдена да заплати на адвоката, оказал
им безплатна правна помощ в касационното производство, възнаграждение в определен от
съда размер съобразно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г.
Великотърновски апелативен съд се е произнесъл по разноските, съобразно указанията,
дадени от ВКС на РБ и правилото на чл. 294, ал. 2 от ГПК, като е присъдил такива за
производството пред въззивната инстанция, както и за заплатените от молителите държавни
такси за производството пред ВКС на РБ. Съдът не се е произнесъл по искането в частта,
касаеща възнаграждението на адв. В.В. за процесуално представителство на страните пред
касационната инстанция.
Настоящата инстанция намира депозираната молба за основателна.
Видно от изложеното по-горе, искането за присъждане на разноски в тази част е
заявено своевременно пред касационната инстанция, като са представени договори за правна
защита и съдействие, от които е видно, че на молителите е указана безплатна правна помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на възнаграждение за своя труд, като съобразно ал. 2 на същия текст, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз
и клиента. По силата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския
3
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в тези случаи, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения) и осъжда другата страна да го заплати.
В настоящия случай, при материален интерес по делото в размер на 28 404.10 лв.
(съответстващ на данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на атакуваната по реда на
чл. 135 от ЗЗД сделка), дължимото адвокатско възнаграждение, определено в минимален
размер по реда на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 382.12 лв.
Неоснователно е възражението на насрещната страна за определяне на адвокатско
възнаграждение в размер, по-нисък от минималния такъв, предвиден в Наредбата. В т. 1 от
посоченото Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 е
прието, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. Прието е, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Подобна преценка е неотносима към произнасянето по въпроса за дължимите
разноски, а дори и да може да обоснове присъждане на такива в занижен размер, във всички
случаи следва да се държи сметка и за съответствието на адвокатското възнаграждение с
положения от адвоката труд и с фактическата и правна сложност на делото. В настоящия
случай съдът намира, че определеното възнаграждение в посочения по-горе минимален
размер и съобразно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е съответно на относимите обстоятелства и не са налице
основания за корекцията му, с оглед наведените от насрещната страна възражения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на съда приема, че подадената молба от П.
Г. И., ЕГН **********, С.П. И., ЕГН ********** и Г.П. И., ЕГН **********, чрез адв. В.В.
от АК - Русе, с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК за допълване на
Определение 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г. по описа на
Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските, се явява основателна.
4
Претендираното адвокатско възнаграждение в определния от съда размер следва да бъде
присъдено директно в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страните.
Настоящото определение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено,
ведно с мотивите, на основание чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Въз основа на изложеното, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 46/03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 325/2020 г. по
описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Врабча“ № да заплати на адвокат В.В. от Адвокатска колегия –
Русе, ЕГН ***********, със служебен адрес: гр. Русе, **********, сумата от 1 382,12
(хиляда триста осемдесет и два лева и 12 ст.) лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗАдв за производството пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено,
ведно с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5