РЕШЕНИЕ
№ 1939
гр. Пловдив, 29.10.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито заседание на през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретар Полина
Цветкова, прокурор Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно
дело № 146/2020 година по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл. 203 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на Н.А.И., ЕГН**********,***, с постоянен
адрес ***, подадена чрез процесуален
представител адв. Г.М. против Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София за присъждане
на обезщетение в размер общо на 23500.00 /двадесет и три хиляди и петстотин/ лева
за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в местата за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за периода 01.02.2017г. до 09.01.2020година.
в молбата си ищецът сочи, че за времето от 01.02.2017г. до 01.07.2020г. е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие
„Кремиковци“, а от 01.07.20г. е постъпил в Затвора гр. Пловдив, където и до
момента на предявяване на иска изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Счита, че е подложен на унизителни, нечовешки и неблагоприятни условия при така
изтърпяваното наказание, от което
са му причинени неимуществени и имуществени вреди, които са се изразили в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, некачествено
медицинско обслужване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които са уронили неговото човешко достойнство и са породили в него чувство на
страх, незащитеност и малоценност, както и състояние на обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт. Конкретно се излагат оплаквания за
липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна жилищна площ на човек), липсата
на течаща топла и студена вода, липса на осветеност и проветрение,
липса на топлина и подходяща температура, нехигиенични условия и некачествен санитарен
възел в килиите, както и непредоставяне на достатъчна по степен на необходима
окомплектовка като одеяла и чаршафи, както и на необходима му медицинска помощ,
в която връзка е бил принуден да заплати лекарства в размер на 2000 лева, за
които не е бил длъжен да прави разход. Посочва, че в килиите има дървеници, гризачи
и хлебарки. Ищецът твърди, че е болен от туберкулоза и диабет, в която връзка
постоянно му се е налагало лечение, за което не е получавал адекватно
медицинско обслужване и подходящи лекарства. Сочи, че храната, която му се е
предоставяла е била с влошени качества и п неподходяща с оглед неговото здраве.
Според неговото изложение затворническото помещение, обособено за баня, не
отговаря като качество и хигиена на нуждите на пребиваващите затворници. В
съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв. М., като поддържа исковата молба и ангажира гласни и
писмени доказателства. По същество на спора моли искът като основателен и
доказан да бъде изцяло уважен.
Претендира направените разноски.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. в писмен отговор оспорва
основателността на предявения иск. В съдебно заседание се явява и ангажира
гласни и писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че изложеното в
исковата молба не отговаря на действителните условия в местата за изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“. Оспорва твърдението за неблагоприятни
условия, довели до уронване на човешкото достойнство на ищеца и които са
породили в него чувство на страх, незащитеност и малоценност, както и състояние
на обида, възмущение, стрес,
притеснения и психологичен дискомфорт. По същество
на спора дава мнение, че във всички затвори е осигуряван достъп до тоалетна и
течаща вода, както и че ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятно положение
в сравнение с другите лишени от свобода. Счита искът за неоснователен и моли да
бъде отхвърлен. Претендира направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалият в производството прокурор –
представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковата молба, която предлага да бъде отхвърлена.
Съдът, като се запозна със
становищата на страните и прецени събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, прие за установени следните фактически
обстоятелства:
На ищеца Н.И.
му е наложено наказание в размер на 06 години и 06 месеца „лишаване от свобода“
по присъда на Окръжен съд Регенсбург Р Германия, приета за изпълнение с
Определение №1795/09.05.2017г по НЧД №1652/2017г. по опис на СГС, в сила от
26.05.2017г., с начало на наказанието от 08.03.2015година. От постъпила
докладна записка от 06.02.20г. към писмо рег.№801/10.02.2020г. се установява,
че на 09.06.2017г. Н.И. е постъпил в ЗО“Кремиковци“ към ГД „ИН“- София и е
настанен в 9 група, 2 –ро спално помещение до времето
на превеждането му в Затвора Пловдив на 26.07.2017г.. Общият му престой е бил 1
месец и 17 дни, като при постъпването му в спалното помещение е имало 7 лица,
при излизането му 8 лица, като цялостния капацитет е за 9 лица. Цялото спално
помещение е било с квадратура 39.80 кв.м. и капацитет от 9 лишени от свобода. В
него има самостоятелен санитарен възел с площ от 10 кв.м., съставляващо баня и
тоалетна, отделени с постоянен достъп. През 2016г. са били подменени санитарния
фаянс на баня и тоалетна, дограмата на помещенията. Спалните помещения са
оборудвани с маси и столове, всеки лишен от свобода е имал легло 195/70 см и
лично шкафче с размери 40/45/87 см.. В помещенията е осигурено
електрозахранване за времето от 06.00ч. до 22.00 часа, като през летните месеци
то е удължено до 02.00часа и се използват вентилатори за охлаждане. Има
монтирани осветителни тела срещу прозорците на спалните помещения за осигурен
достъп до светлина през нощта. Всяко спално помещение има два прозореца с
размери 175/145 см, които се отварят за проветряване. През зимните месеци е
осигурено отопление на помещенията с твърдо гориво. На всеки лишен от свобода е
бил осигурен по график престой на открито 1 час сутрин и 2 часа спортно- закалителни мероприятия следобед, като е осигурен по това
време и достъп до телефон. Били са осигурени препарати за почистване и
хигиенизиране на помещенията от самите лишени от свобода, което е ставало
ежемесечно, като им е позволено да внесат и препарати за дезинфекция под
контрол на съответното материално отговорно лице. Имал е нормален достъп до
затворническата пералня по график за изпиране на дрехи и спално бельо, без
личното бельо. Осигурено е било
подходящо медицинско обслужване за лишените от свобода, като на тяхно
разположение са били лекар, медицински фелдшер и дентален специалист, както и
посещение от хабилитиран медицински специалист. При тежки заболявания те са се
конвоирали до съответното външно лечебно заведение или СБАЛЛС. Жалби от ищеца
срещу битовите и хигиенни условия по време на престоя му там, не са постъпвали
до ръководството на пенициалното заведение.
В периода от
01.07.2017г. до настоящият момент Н.И. е бил преместен в Затвора гр.Пловдив за
продължаване на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. От постъпили
справки с рег. №964/29.01.20г и №1349/07.02.20г. на Затвора гр.Пловдив се
установява, че ищеца е бил разпределен за периода 04.08.2017г. до 03.12.2019г.
на Пост №2, спално помещение №71, а в последствие Пост №2, спално помещение №72
до 09.01.2020г.. В табличен вид са посочени конкретните периоди и стаите с
техните квадратури, обеми, размери на леглата, шкафовете и санитарните възли,
както и броя на настанените в тях лица. От таблицата се установява, че всички
помещения в които е бил настанен ищецът за посочените периоди на пребиваването
му, са имали превишение на настанените лица. Така при
капацитетена спалните помещения на пост №2 от 76
лишени от свобода, фактически са били настанени 78 леца
за периода до 03.12.2019г., и 77 лица за периода до 09.01.20година. Във всяко
спално помещение е имало и санитарен възел и течаща вода, като в помещение №71
общата му квадратура е 4.51 кв.м., а помещение №72 е с площ 3.91кв.м., което
има прозорец с определени размери. Броят на прозорците е 2 на всяко спално
помещение, като на първото е с размери 0.60х1.17/0.94х1.17, а на второто
1.00х1.17/0.45х1.17. В помещенията има легло на всеки един лишен от свобода с
размери 90.180см и лично шкафче с размери 45х50 см. Според ответника не са
налични основания да се приеме, че спалното помещение не е било проветрено с отваряем прозорец. Посочено е, че зимно време
помещението се отоплява с централна
топлофикационна инсталация. На ищеца е била предоставена възможност за работа,
като за времето от 14.09.2017г със Заповед №1434/14.09.2017г. на Началник
Затвора –Пловдив е назначен на длъжността „магазинер“ на обект „Магазин за
лишени от свобода“, шестденвна работна седмица,
осемчасов работен ден. В това търговско помещение е имало и баня с тоалетна с
размери 1.16х1.56 кв.м., използвани без ограничение във времето от работещите в
търговския обект. Осигурена е била на ищеца възможност да ползва затворническа
баня неограничено, всеки ден в седмицата с изкл. на почивен ден.
Във връзка с
влошеното здравословно състояние на лишения от свобода е било прекъсвано
изпълнението на наказанието му за периодите 30.09.2019г.- 04.10.2019г.;
12.08.2019г. -27.08.2019г.; 22.07.2019г.- 06.08.2019г. и 15.07.2019г.-
20.07.2019г.. Установява
се от приложен документ „Лечение и препоръка“ на немски език с превод на
български език, че Н. е бил диагностициран със
заболяване „туберколоза“ през м. септември/октомври 2014
година, която е лекувана медикаментозно за период до 02.08.2016година.
Паралелно с това лечение е била извършвана и терапия на захарен диабет, инсулинозависим, първоначалната стойност на която е била
чувствително намалена до изписването през м.март 2017година, като са извършвани
и контролни прегледи при очен лекар на всеки 6 месеца. Извършена е и нефрологична консултация на 06.12.2016г, а на 17.02.2017г.
е осъществено операционно разделяне на пръстеновидните свръзки на 3 и 4 пръст
вдясно поради пръсти с отоци. Дадени са препоръки за ренгенов
контрол на торакс на всеки 6 месеца /следващ юли
2017г./, контролни прегледи при очен лекар /следващ през август 2017г./ и за нефрологично проследяване /последно декември 2016г./.
Предписани са му медикаменти за необходимата последваща
терапия, като инсулинова терапия с медикамент „новорапид“
по схема и лантус 36 IE вечер. След постъпването в Затвора
Пловдив липсват данни да е продължена посочената терапия на ищеца. Установява
се, че И. е бил настанен в МБАЛ „Мед лайн“ АД през
периода 15.0719г. до 19.07.19г в отделение по Ендокринология, от 01.08.2019г.
до 04.08.2019г. в отделение по Кардиология и от 20.12.2019г. до 23.12.2019г в
отделение по Ендокринология. Така от представените епикризи
с ИЗ №55143/1057 се изяснява, че последната приложена терапевтична схема на
лечение на захарен диабет тип I e с препарата Новорапид
и Лантус 40Е.
С оглед здравословното му състояние е била сменена медикаментозната
терапия с инсулин Фиапс, инсулин Тужео
60, Тиогама вечер. Изписан с подобрено общо състояние. От Епикриза на ИЗ с №55616 на отделение по кардиология при
МБАЛ „Мед Лайн Клиник“ АД се установява, че е
постъпил по спешност след хипертонична криза, като е започната незабавна
терапия и е дехоспитализиран с подобрено общо състояние.
Диагностициран е с с остра левокамерна недостатъчност III клас, исхемична
болест на сърцето, исхемична кардиомиопатия,
ляв преден хемиблок, предсъдно
мъждене в интервал. От Епикриза
на ИЗ №59312 от отделение по
Ендокринология на МБАЛ „Мед Лайн Клиник“АД за
престоя на ищеца в периода 19.12.2019г. -23.12.2019г. се сочи провеждана
терапия с инсулин Фиапс-22+22+22Е и Лантус 40Е. Диагностициран е единичен възел на щитовидната жлеза. След
приложено медикаментозно лечение е изписан в подобрено общо състояние и
препоръчана терапия за дома Инсулин Фиапс
22Е+22Е+22Е, инсулин Тужео 60 Е вечер, Тиогамма 600 млг, престариум Ко 5мг, Бизогамма 5мг,
Ко-Розвера 10 мг,Липантил супра 160 мг. Дадени са препоръки за наблюдение от ендокринолог, кардиолог, нефролог
и невролог. Приложени са протоколи за предписваните лекарства на ищеца, както и
заключение на експертиза на ЦУ на НЕЛК. Установява се от заключението на
приетата по делото съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р Б., че при
всяка промяна в здравословното състояние на лишения от свобода му е била
предоставяне и съответната на това медицинска помощ от Затвора Пловдив, както и
нужното прекъсване на наказанието му, за да може да пролежи в болнично
заведение за проследяване на състоянието му. Същевременно е установено, че с
оглед на установеното му заболяване захарен диабет тип I, при Н.И. са се развили в начална
фаза признаците на възможните усложнения от него, а именно диабетна нефропатия, диабетна ретинопатия,
диабетна полиневропатия, които се проявяват в процеса
на развитие на заболяването независимо от техния контрол. Изяснява се, че
всички необходими за здравословното му състояние медикаменти са му били
изписвани при престоя му в пенициарното заведение, извършвани
са му необходимите за състоянието му контролни прегледи и е получавал всички
необходими допълнителни медицински консултации. Същевременно показанията на
свидетеля М.Ш.М. оспорват така изяснените обстоятелства за полаганите спрямо
ищеца медицински грижи, който сочи, че лекарствата, които са му били необходими
са му изписвани от лекар от затворническата администрация, а той ги е закупувал
с лични средства. Същият сочи, че са налице лоши хигиенни условия в спалните
помещения, в които е пребивавал заедно с ищеца, като с оглед настанените в нея
лица личната площ на всеки лишен от свобода е била под 4 кв. м.. Хигиената е
била поддържана съобразно график за разпределение за всеки лишен от свобода, но
цялостното общо състояние на помещения като цяло е неподходящо за постоянно
пребиваване в тях. Същият сочи, че с оглед конкретните заболяване на ищеца, на
него не му е бил осигурен достъп до подходяща диета, което е довело до влошаване
на здравето му. Дава становище, че цялостните условия на живот в Затвора –
гр.Пловдив не отговарят на стандартите за човешко достойнство.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на
съдебното производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Искът е процесуално допустим. Разгледан
по същество, той е частично основателен поради следните за това съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Така нормата на чл. 12 от ЗИНЗС
определя, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Ето защо
търсената от ответника отговорност произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Така основателността на иска за вреди по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми
предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до
доказване на противното (съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда. В този смисъл е и постоянната
съдебна практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от
24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М.
срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К.срещу България, Решение
от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, и най- вече пилотно Решението
на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др.. В тези
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на
чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи,
а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните
гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно
или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
конкретният случай се претендират неимуществени и имуществени вреди вследствие
от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за периода от 01.02.2017г. до настоящият момент, като през
него той е прибивавал в ЗО“Кремиковци“ към Затвора
гр.София и в Затвора гр. Пловдив от 26.07.2017г. по изтърпявано наказание
„лишаване от свобода“. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от Н.И. претърпени неимуществени вреди,
като последица от липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ на
човек); липсата на достъп до течаща вода и санитарен възел; лоша хигиена;
наличието на гризачи, дървеници и хлебарки; извършването на доброволен труд със
стъклена вата без предпазни маски; неполагането на подходящо медицинско
обслужване за лечение. От наличните по делото доказателства се установява, че по
отношение на период от 1 месец и 17 дни за времето от 09.06.2017г. до
26.07.2017г., когато същият е пребивавал ЗО“Кремиковци“ исковата молба е
неоснователна. Доказа се от ответника съобразно постъпилата справка
изх.№177/12.02.2020 година, че 2-ро спално помещение, където е бил настанен
ищеца, е било с лична площ на всеки един лишен от свобода повече от 4 кв.м. и
това е независимо от разположените в него легла, лични шкафчета, маса и стол. В
предвид и обстоятелството, че то никога не е било запълнено в целия си
капацитет от 9 лишени от свобода, личната площ на настанените в него лица е била
приблизително 5 кв.м.. Затворническото общежитие е било подсигурено с баня и
тоалетна за всяко едно спално помещение, в случая с квадратура от 10.64 кв.м.,
като след извършени СМР те са били в достатъчна степен хигиенизирани.
Подсигурено е било адекватно и необходимо в пълна степен медицинско обслужване
на ищеца. Поддържала се е и съответната добра хигиена, осигурени са течаща
топла и студена вода, отопление, осветеност и вентилация, както и необходим
престой на открито. Не са налице условия, които да са подложили ищеца на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ето защо в тази си
част иска като неоснователен, необоснован и недоказан следва да бъде тохвърлен.
В
периода от 26.07.2017г. до датата на завеждане на исковата молба
14.01.2020година Н.И. е бил настанен в Затвора гр. Пловдив за изпълнение на наложеното
му наказание лишаване от свобода, като за периода е имал и прекъсвания във
връзка с влошеното му здравословно състояние. За съответният период на
прекъсване на наказанието, през който лицето не е лишено от свобода, за тях
същият обективно не може да претендира претърпени неимуществени и имуществени
вреди, вследствие от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Възведените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от ищеца, ще следва да бъдат разглеждани за
Затвора гр. Пловдив за времето, през което е пребивавал същият там.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен
от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.. Изискванията на чл. 43, ал.2
от ЗИНЗС сочат, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
По
отношение на предоставената на ищеца жилищна площ от приложените по делото становища
от Затвора Пловдив от 30.01.2020г. и 10.02.2020г. се установява, че в процесните периоди Н.И. е пребивавал в следните помещения:
в периода 04.08.2017 г. – 03.12.2017г. е настанен в 71-во спално помещение на
пост №2, което е с квадратура без санитарен възел 25.98,40 кв.м., разполагащо със
санитарен възел с площ от 4,51 кв.м., 2 бр отваряеми прозорци и един брой в санитарния възел, като
броя настанени в него периода е бил 7 лица при капацитет от 6 лица; за периода 03.12.2019
г. – 14.01.2020 г. включително И. е настанен в 72-ро спално помещение на пост
№2, с квадратура без санитарен възел 25,73 кв.м., разполагащо със санитарен
възел с площ 3,91 кв.м. и 2 бр отваряеми
прозорци, като броят настанени в него лишени от свобода за периода е 7 човека при
капацитет от 6 лица. От така събраните в производството писмени доказателства
се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора гр.Пловдив в спални помещения,
в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които следва да са
в размер минимум 4 кв.м.. Тези обективни обстоятелства съгласно константната практика
на Съда по правата на човека, изразена и в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът
е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на
чл.3 ЕКЗПЧОС. В случая от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира в частта относно пренатовареността
и хигиената на спалните помещения, а на свидетеля М.М.
като достоверни и последователни
в тази им част. От доказателствата се установява, че спалното
помещение, където е пребивавал ищеца, в определени моменти е било пренаселено и
тясно, което не е отговаряло на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС и касае
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно постоянния
достъп до течаща вода и липсата на санитарен възел в жилищните помещения, в
които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив. От представените справки се установи,
че течаща вода има, като във всяко спално помещение, в което е бил настанен
ищецът, е имало санитарен възел. Доколкото с показанията на свидетеля М. се
излагат опровергаващи писмените доказателства факти, то съдът не кредитира
гласните доказателства в тази им част, като счита, че същите са заинтересовани,
необективни и целящи да подкрепят тезата на ищеца. Обективно това се дължи на
близките, приятелски отношения помежду им, формирани в резултат на съвместното
им пребиваване в Затвора Пловдив.
Що се отнася до лошата хигиена, следва да се отбележи, че и
свидетеля М. сочи, че е налице „мизерия“, „мухъл“, т.е. недостатъчно поддържана
хигиена по отношение на спалните помещения, като лишените от свобода си чистят
сами. В приложените справки се сочи, че за хигиената се грижат самите лишени от
свобода, като положеният труд в тази връзка се инспектира от съответния
дежурен. Следователно самите
лишени от свобода са отговорни за поддържане чистотата в помещенията.
Относно оплакванията на ищеца, че е болен от туберкулоза,
захарен диабет и други установени негови заболявания и за него не са полагани
необходими медицински грижи, не са му предоставяни съответните медикаменти, в
която връзка той е направил неоснователен разход от 2000лева за закупуването им,
съдът счита, че това негово искане се явява неоснователно, необосновано и
недоказано, като следва да бъде отхвърлено. Настоящият съдебен състав кредитира
като компетентно и безпристрастно заключението по проведената и приета без
възражения от страните съдебномедицинската експертиза. От него по категоричен и
безспорен начин се установява, че ищецът е лекуван своевременно, като е
проведено лечение,
което е правилно, адекватно, в пълен обем, съобразено със съвременните
стандартни алгоритми за съответният стадий, в резултат на което са постигнати
добри терапевтични резултати. Изложеното се
потвърждава и от приложните по делото писмени доказателства, а именно медицински
справки, амбулаторни листове и листове от проведени лабораторни изследвания. Липсват
писмени доказателства относно действително направен разход в размер на 2000
лева, касаещ предявеният иск за имуществени вреди. В
тази връзка както в заключението на проведената СМЕ, така и в приложените
писмени доказателства от ответника- рецептурна книжка
за изписани медикаменти, се установява, че изписването и предоставянето на
лекарства на И. е било своевременно извършвано, редовно и по необходимост, като
то е съобразено с текущото му здравословно състояние. В тази смисъл предявеният
иск за имуществени вреди като недоказан следва да бъде отхвърлен. В този смисъл
показанията на свидетелят М. се явяват противоречиви, противоречащи на
събраните писмени доказателства и като такива не се кредитират от съда.
С исковата молба се излагат основания
относно
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Според ищеца,
те се изразяват в наличието на гризачи, хлебарки и дървеници, което свързва с обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на малоценност. Така
изложените от него обстоятелства остават необосновани. В тази връзка от
ответника са приложени писмени доказателства- посочените справки от 30.01.20г.
и 10.02.20г., от които се установява, че за периода е провеждана редовна ДДД обработка в различни
затворнически помещения. За пълнота следва да се отбележи, че в действителност
наличието на хлебарки и други насекоми се установява от показанията на свидетеля
М., но доколкото по делото са приложени доказателства за извършена дезинсекция
за хлебарки, то съдът приема, че същите не следва да бъдат кредитирани в тази
им част, като те се явяват несъответни на останалия приобщен доказателствен материал. Същите се явяват заинтересовани и
при тях е налице единствено стремеж да подкрепят тезата на ищеца. Приобщени са
достатъчно доказателства, от които се установява, че от страна на ответника са
положени необходимите действия по поддържане на необходимата за човешкия живот
хигиена, свързани с премахване на гризачи и насекоми, които нанасят щети на
здравето, като тези изложени обстоятелства в исковата молба . Тук следва да се
подчертае и обстоятелството, че и хигиената в спалните помещения зависи от самите
лишени от свобода, на които е възложено почистването им.
Наведени са обстоятелства относно оплакванията на ищеца, че храната, която му е предоставяна, не
съответна на неговото здраве и на хигиенните изисквания, като същата е
некалорична и некачествена, не се опровергава от ответника. Липсват писмени
доказателства, представени от негова страна, от които да се установи какво е
било предоставено на ищеца във връзка с неговото здравословно състояние. Липсват
конкретни и несъмнени доказателства, че предоставената храна е била с необходимите
калории, плодове, млечни протеини и мастно съдържание. Ето защо съобразно
изискванията на презумпцията по чл.284 ал.5 вр. ал.1
ЗИНЗС, изложените в исковата молба обстоятелства в тази връзка за настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В самата
искова молба е посочено, че на него не му се предоставя калорична храна, а
същата е с много лошо качество. Като неопровергани от ответника, така претендираните неимуществени вреди са доказани.
Предвид на така изложеното съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото относно
пренаселеността в килиите и непредоставяне на храна на ищеца с необходимите
калории, качество и при съобразяване със здравословното му състояние в Затвора
гр.Пловдив. Така налице за това са категорични и несъмнени доказателства,
които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 от ЕКЗПЧОС. В тази връзка следва да
се отбележи, че при осъществяване на правно - регламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” са
нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото
няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица,
довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство. Но липсата на подобна
цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение
от
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая
негативните преживявания, стрес и психологичен дискомфорт
на Н.И., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на лишаването от свобода,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от
ищеца като такова в размер на 21500лв. неимуществени вреди и 2000 лева
имуществени/, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда от съда по справедливост. Справедливостта е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да се
обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването
на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Според настоящия съдебен състав обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева, ведно
със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 14.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, съобразявайки естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през който е търпял неприемливите условия в
затвора в гр.Пловдив.
Според съда именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените неимуществени вреди и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. За останалата част - за разликата над 2000.00 /две хиляди/
лева до пълния предявен размер от 23500.00 лева претенцията, като неоснователна
и недоказана, следва да се отхвърли.
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. По
направеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждането на
разноски, такива се констатираха в размер на платена държавна такса 10 лева. Липсва
представен списък с разноски на осн. чл.80 ГПК, вр. чл.144 АПК, като не е приложен и договор за правна
защита и съдействие, от който да се установи размера на адвокатското
възнаграждение. Приложено е само пълномощно /л.7 делото/. Ето защо ответника в
настоящото производство следва да бъде осъден да заплати сумата от 10.00
/десет/ лева в полза на ищеца. На осн. чл.
286 ал.3 от ЗИНЗС при частичното уважаване на иска, ответникът следва да
заплати по бюджета на съда направените разноски по производството за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300.00 /триста/ лева.
В предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати на Н.А.И., ЕГН**********,***, с постоянен адрес ***, сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за периодите от 26.07.2017г.
до 15.07.2019г., от 20.07.2019г. до 22.07.2019г., от 06.08.2019г. до 12.08.2019г.,
от 27.08.2019г. до 30.09.2019г., от 04.10.2019г. до 13.01.2020г., ведно
със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 14.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й заявен размер от 23500.00 /двадесет и три хиляди и
петстотин/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати на Н.А.И., ЕГН**********,***, с постоянен адрес *** сумата в размер на 10.00 /десет/ лева
представляваща заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул. ”Ген.
Н. Столетов” №21 да заплати по
бюджета на Административен съд – Пловдив направените разноски за възнаграждение
за вещо лице в размер на 300.00 /триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.