РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Враца, 11 януари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, четвърти състав,
в публично заседание на 14.12.2018
г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, при участието на ПРОКУРОР НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното
от съдия Рени Цветанова адм. дело № 578 по описа на АдмС – Враца за 2018 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по чл. 203 и сл. от АПК, след изпращането му по компетентност от
Окръжен съд Враца.
Образувано е въз основа
на искова молба на К.Т.И.,*** срещу Агенция за държавната финансова инспекция,
гр. София, като правоприемник на Агенция за държавен вътрешен финансов контрол,
за заплащане на сумата от 26000 лева, представляващи неимуществени вреди в
резултат на отменен, с влязло в сила на 03.08.2012 г. Решение № 363 от
16.07.2012 г. по гр.д. № 136/2005 г. на Окръжен съд Враца, като
незаконосъобразен Акт за начет № В-26/13.12.2002 г. от ТД на АДВФК, гр. Враца.
В исковата молба ищецът твърди, че във връзка със съставения и отменен като
незаконосъобразен акт е търпял и продължава да търпи големи болки и страдания,
които следва да бъдат обезщетени, тъй като той не е дал повод за издаването на
този акт. Твърди, че е изпаднал в постоянно стресово състояние продължило от времето
на одита и съставянето на Акта за начет до настоящия момент, което се е изразявало
в нарушение на съня, психическото и физическото му състояние, като е оказало негативно
въздействие и върху неговото семейство. Въпреки благоприятният за него резултат
от съдебното дело, с което исковете по Акта за начет са отхвърлени като
неоснователни, той все още не може да се освободи от породеното напрежение. В
съдебно заседание адв. Г. поддържа исковата молба и моли присъждане на
направените по делото разноски, заедно с дължимото адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 38 от ЗА.
Ответникът по делото
чрез юрк А.С.Д. оспорва иска. Счита, че същият е недопустим, като се позовава
на влязло в сила Определение постановено по адм.д. № 146/2013 г. на
Административен съд Враца, с който акт искове със същия предмет са приети за
недопустими и производството по делото е прекратено. Алтернативно твърди, че не
съществува процесуален ред, по който този специфичен юридически акт, издаван в
хода на финансовоконтролното производство, да бъде обявен за незаконосъобразен,
което е видно от диспозитива на решението на ОС Враца, където са отхвърлени
исковете на „Елисейна“ ЕАД срещу К.И.. Актът за начет има единствено
констативен /доказателствен/ характер, от който не произтичат директни неблагоприятни
правни последици. За реализиране на съответния вид юридическа отговорност са
необходими други последващи правни актове срещу които засегнатите лица могат да
се бранят по съответния ред. Като такива актове посочва Постановление на
Прокурор за привличане в качеството на обвиняем, издаване на АУАН, внасяне на
акта за начет в съда за търсене на имуществена отговорност. Позовава се и на
изтекла погасителна давност по отношение на предявеният акцесорен иск за лихви.
Моли съда да отхвърли исковете като недопустими, респ. като неоснователни, като
им присъди деловодни разноски. В съдебно заседание и писмени бележки твърди, че
Актът за начет е особен акт на финансовото производство, както по отменения
закон, така и по сега действащият такъв за финансовата държавна инспекция. Като
административен акт в най-широкия смисъл на думата той има удостоверителен
характер. Счита, че процесният акт за начет не е отменен с Решение № 363/2012
г. по гр.д. № 136/2005 г. на ОС Враца, а са отхвърлени исковете на „Елисейна“
АД, /в несъстоятелност/ по отношение на К.И.. Съгласно чл. 300, ал. 4
дружеството е било в позицията на ищец, а бившата АДФК, по късно АДФИ е била
контролираща страна в това производство, което е състезателно, спорно и
двустранно, и се е развивало между „Елисейна“ и К.И., поради което не е вярно,
че ищецът не е получил възможност за защита, тъй като с отхвърлянето на иска
спрямо него той е получил защита, а ответникът „Елисейна" е понесъл
санкция. Понастоящем окончателните доклади на инспекторите и актовете за начет,
са актове, които не подлежат на съдебен контрол, те са извън този обсег. Това е
особеност и специално законодателят ги е извел от съдебен контрол за да не може
да бъде възпрепятствана тази дейност. На тези актове не им е дадена възможност
да причиняват правни последици и не е било възможно да бъдат причинени такива
вреди за К.И., тъй като е необходимо намеса от друг орган. В производствата по
обезщетения, изцяло в тежест на ищцовата страна е да докаже предпоставките по
чл. 1 от ЗОДОВ,
като в случая това не е налице. На първо място - няма законосъобразен акт, тъй
като той не е отменян от съда. Няма установени лица. Актът за начет не е
предизвикал и няма претендираните вреди от ищеца. Счита, че Тълкувателното
постановление на ВАС е неотносимо към това производство. То има за предмет
исковете, по които се търси обезщетение, за които се търсят вреди по отменени актове.
Актът за начет не е наказателно постановление, няма санкциониращ факт и не е
резултат от съдебна практика. Той има единствено установителен характер.
Позовава се и на чл. 172 от ГПК относно свидетелите и счита, че те са се намирали
с ищцовата страна в особени отношения. Това са лица заинтересовани от изхода на
делото. Поради това моли степента на достоверност, след критичен анализ на
техните показания, да се имат предвид, както и доказателствената тежест от
техните показания. По отношение на аксецорния иск за лихва, счита, че същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поддържа възражението
си, че той е срочен и е погасен по давност. Не споделя разбирането на ищцовата
страна за началото на този лихвен период. В случай, че съдът счетете, че
главния иск е основателен поддържа становището за прекомерност и счита, че
такова обезщетение не би отговаряло на идеята за справедливост. Претендира възнаграждение
в размер на 450 лева.
Участващият в делото Прокурор
дава заключение за недопустимост на предявения иск, като в тази връзка изцяло
поддържа становището на процесуалния представител на ответната страна.
Съдът, след преценка на представените по
делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
гр.д. № 136/2005 г. на Окръжен съд Враца, предмет на същото е Акт за начет с вх
№ В-26 от 13.12.2002 г. на МФ ТУ „ДФК“, гр. Враца, последният съставен при
извършен държавен вътрешен одит от държавен вътрешен одитор на ТД на АДВФК, гр.
Враца срещу К.Т.И.. С постановеното по делото решение, влязло в законна сила на
03.08.2012 г., по което обстоятелство страните не спорят, исковете на
„Елисейна“ ЕАД /в несъстоятелност/, предявени чрез съставения и цитиран по-горе
Акт за начет, са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С влязло в сила
определение на 27.05.2013 г. на Административен съд Враца е прекратил
производството по искова молба на К.Т.И.,*** против Министерство на финансите,
чрез АДФИ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Акт
за начет съставен при вътрешен одит на „Елисейна“ ЕАД, с мотивите че този акт
не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК.
От разпита на
свидетелката Р.П.Б. се установява, че същата е работила с ищеца в Елисейна от
1970 г. и му е била началник. Заявява, че в работата си са имали много конфронтации
помежду си, тъй като двамата са били и лидери на синдикатите, но К.Т. е бил
съвестен работник. Знае, че той многократно е подавал сигнали и рапорти относно
липси и кражби, тъй като Елисейна е имала отворен двор и материалите, които са
се сваляли от рудника не са били обезопасени и са ставали много кражби. За
всяко едно нещо К. е сигнализирал и с него са ходили по много дела за това. Знае
за съставения акт за начет като е присъствала, когато му е бил връчен през 2002
г. Заявява, че той е понесъл много тежко това връчване – отслабнал е много, споделял
й е, че е сложил петно на децата си. Впечатленията й за него са били, че е
борбен човек, но след станалото го е виждала отчаян дори имал намерение да се
хвърли в реката. Промяната в него е видима, като и до ден днешен той изживява
случая от несправедливостта, която му се е случила. Видяла е промяната в него от
връчването на акта до момента, тъй като го е виждала, и в една, и в друга
светлина. Видимо е изглеждал зле, тъй като е споделял, че заплатата му е
блокирана, дружеството иска да му вземе жилището, а той има две деца. Знае и за
разправии в семейството му, но не е била пряк свидетел на това.
От разпита на свидетеля
С.С.С. се установява, че с ищеца са били колеги в Елисейна. Той е бил началник
склад. Знае за съставения акт за начет. Първоначално за него това е било като
един шок, тъй като го познава като отговорен и дисциплиниран човек. Знае за подавани
от него сигнали, когато е имало кражби. Дава показания, че е отслабнал, че е
имал проблеми в семейството си, дори е обмислял развод, както и че е искал да
си сложи край на живота. Знае, че е имало вариант да му вземат жилището като
обезщетение за задължението по акта и това го е тормозело, тъй като децата му
ще останат на улицата. Този тормоз е продължил около 10 години докато се е
гледало делото по този Акт. Заявява, че с ищеца са приятели и той непрекъснато
се е тормозел, че го наричат едва ли не крадец, срамувал се от това, че се
говори, че не му излизат 30 000 лв.
Административният съд,
анализирайки събраните по делото писмени
и гласни доказателства и като се запозна
с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 и
2 от ЗОДОВ - Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.
7, ал. 1.
Съгласно чл. 204, ал. 1
от АПК - Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред.
Съгласно § 4, ал. 1 от
ПЗР на ЗДФИ - Агенцията за държавна финансова инспекция е правоприемник на
архива, пасивите, активите и другите права и задължения на Агенцията за
държавен вътрешен финансов контрол.
Съгласно чл. 34 от ЗА -
При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се
подпомагат от администрация.
Съгласно чл. 36 от ЗА -
Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския
съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните
комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други
административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във
връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Съгласно чл. 47, ал. 1,
2 и 3 от ЗА - Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на
Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е
създадено министерство. Държавната агенция е юридическо лице на бюджетна
издръжка. С постановлението за създаване на държавната агенция Министерският
съвет определя начина на функциониране и необходимата административна
организация за осъществяване на дейността й.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗДВФК /отм./ -
Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенция за
държавен вътрешен финансов контрол, наричана по-нататък "агенцията".
Съгласно чл. 6, ал. 1 от
ЗДФИ - Агенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра
на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Съгласно чл. 29, ал. 1,
т. 2 на ЗДВФК /отм./ - За противоправно причинени вреди на одитираните обекти,
установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон,
когато вредата е от липси.
Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 4 от ЗДВФК /отм./ - Когато са налице
условията за имуществена отговорност по чл. 29, ал. 1 и 2, вътрешните одитори
съставят акт за начет. Фактическите
констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се
считат за истински до доказване на противното.
Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗДВФК /отм./ - Към имуществена отговорност по този закон могат
да бъдат привличани лицата, които събират, съхраняват, разходват или отчитат
имущество.
Съгласно чл. 36 от ЗДВФК /отм./ - Съставените актове за начет се
разглеждат от съда по реда на глава тридесет и първа "Производство по
финансови начети" от Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно чл. 37 от ЗДВФК /отм./ - Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 5, а по
т. 6 - когато участието на държавата или общината в капитала е над 50 на сто,
не могат да правят отказ от иска по акта за начет, включително и за лихвите.
Съгласно § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДВФК /отм./ - По смисъла на този
закон "Одит"
е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и
нефинансова информация за оценка на управлението на финансовите средства и на
отчетността в одитирания обект с цел подобряването им. "Вътрешен одит" е одитът, извършван от орган
на изпълнителната власт, независим от одитираните обекти.
Съгласно чл. 299, ал. 1,
3 и 4, б. „б“ от ГПК /отм./ - Актовете за начет, съставени по Закона за
държавната финансова инспекция в случаите, когато няма извършено престъпление,
се изпращат от ревизионната служба, извършила ревизията, на съответния съд по местонахождението
на ощетените лица, подлежащи на държавна финансова инспекция. Актът за начет и
писмото, с което той се изпраща в съда, имат действие на искова молба. Писмото
трябва да съдържа името и адреса на ищеца - ощетеното юридическо лице.
Съгласно чл. 301 /отм./
от ГПК - Фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до
доказване на противното.
Спорното между страните
е дали Актът за начет представлява акт на административна дейност, който пряко да
създава задължения или непосредствено да засяга законни интереси, респ. същият
този акт да е отменен по надлежния ред. Спорно е и подлежи ли Исковата молба на
разглеждане, след като има постановено влязло в сила Определение, с което
същата е оставена без разглеждане.
По отношение на влязлото
в сила Определение постановено по адм.д. № 146/2013 г. на Административен съд
Враца, с който съдебен акт искове със същия предмет са приети за недопустими и
производството по делото е прекратено, настоящият състав приема, че с оглед
действието на силата на присъдено нещо, която се простира върху решените по
същество правни спорове, какъвто резултат не е постановен с Определението по
цитираното дело, то този съдебен акт не може да бъде пречка за разглеждане на
предявеният през 2017 г. иск по същество.
С оглед на действащата
правна уредба, настоящият състав приема също, че АДФИ, в качеството си на правоприемник
на АДВФК, има качеството на държавен, респ. административен орган, който упражнява
възложени му по закон правомощия и който орган действа при и по повод изпълнение
на административна дейност, която дейност се извършва в условията на власт и
подчинение. Актът за начет № В-26/13.12.2002 г. е съставен от вътрешен одитор
на ТД на АДВФК, гр. Враца по реда на отменения ЗДВФК и с влязло в сила на
03.08.2012 г. Решение № 363 от 16.07.2012 г. на Окръжен съд Враца предявените, с
цитирания Акт за начет, искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Доколкото
исковете по Акта за начет са предявени чрез дружество „Елисейна“ ЕАД, то това
обстоятелство не променя правната природа на акта, респ. не променя качеството
на органа, който го е издал, нито се отразява върху йерархичността на
правоотношението, а именно: такова на власт и подчинение.
Агенцията е юридическо
лице, поради което същата се явява надлежен ответник по исковата молба, а искът,
предвид изложените, в ТП № 2/2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2014 г. ОСГК, първа и втора
колегия на ВАС, мотиви за разграничителния критерий , за квалифициране на
исковете по чл. 1 от ЗОДОВ, където от значение не е видът на акта, а видът и
характерът на дейността на органа, от чийто акт са причинени вредите, подлежи
на разглеждане по реда на АПК и ЗОДОВ.
С оглед изложеното съдът
намира искът за допустим - предявен от лице срещу когото е съставен Акта за
начет, последният резултат на административна/изпълнителна дейност, по смисъла
на закона, който акт в последствие е отхвърлен от съда с влязло в сила съдебно
решение. В тази връзка, въпреки че Актът за начет е специфичен по своя вид и
характер акт, със специален ред по установяване на неговата правилност, същият покрива
индивидуалните белези, характерни за индивидуалните административни актове, по
смисъла на чл. 21 от АПК. Актът за начет представлява изрично волеизявление на
административен орган, в случая одитор към АДФИ, в изпълнение на нормативно
възложени му задължения, с който непосредствено се засягат права и законни
интереси. В тази връзка, актът безспорно има властнически характер, което е
резултат от административната дейност на държавния орган и който пряко и реално
поражда присъщите му материалноправни последици в правната сфера на лицето
срещу когото е издаден. Това е така и поради обстоятелството, че констатациите
по акта се ползват с обвързваща доказателствена сила пред съда – чл. 30, ал. 4
от ЗДВФК и чл. 301 от ГПК /отм./ В тази връзка позоваването на съдебно решение
по адм.д. № 7896/2017 г. на ВАС се явява неотносимо към настоящия спор, тъй
като разглежданият в цитираното решение акт не е Акт за начет, съставен при
условията на чл. 29 от ЗДВФК /отм./, а е одитен доклад, по смисъла на чл. 21 от
ЗДВФК /отм./, за който законодателят не е предвидил обвързваща доказателствена сила.
При тази правна уредба в
тежест на ищеца е да докаже претърпените от него вреди и причинната връзка
между настъпилите вреди и съставеният акт. В тази връзка Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, същите логични, последователни
и безпротиворечиви, съответни на останалите събрани по делото доказателства и
въз основа на тях приема, че ищецът за времето на воденото срещу него
производство е търпял болки и страдания, които видимо са се отразили на
неговото физическо и психическо състояние. И двамата свидетели са категорични,
че ищецът тежко е възприел съставения Акт за начет и в резултат на него е
влошил отношенията си със семейството, отслабнал е, срамувал се е, изпитвал е
страх от загуба на жилище, все негативни и отрицателни преживявания, обичайни и
присъщи за разглеждания случай. Тези болки и страдания са били в пряка причинна
връзка с издадения Акт за начет, тъй като в случая, не се е налагало
съставянето на друг акт, респ. извършването на други действия от същия или друг
административен орган. Същият този Акт за начет е бил предмет на гражданско
производство по гр.д. № 136/2005 г. на Окръжен съд Враца и констатациите по
него са разглеждани в това производство, в резултат на което с влязлото в сила
съдебно решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Доколкото с
диспозитива на решението са отхвърлени исковете на дружество „Елисейна“ ЕАД /в
несъстоятелност/, то следва да се има предвид, че тези искове са предявени чрез
и въз основа на Акта за начет, който е съставен от орган на изпълнителната
власт - § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДВФК /отм./. В този смисъл установената
формална процедура по реализиране на отговорността по съставяните Актове за
начет, не може да измени, респ. трансформира неговата същност, т.е. незаконосъобразно
би било да се приеме, че формата следва да има приоритет пред съдържанието. Неоснователни
в тази връзка са възраженията на процесуалния представител на ответната страна,
че липсата на пряко обжалване на Актовете за начет, всъщност е акт на охрана на
финансовата дейност на държавата. Тази теза, че не е налице пряко обжалване на
Акта за начет, не би могло да се приеме, тъй като той е този, чиято
основателност се разглежда в съдебното производство, не е опосреден и не е
предпоставка за издаването на друг акт, който да поражда съответните за лицето
правни последици. Дори да се приеме, че това е така, то една такава функционална
цел не може да бъде противопоставена на целта предвидена в закона за
отговорността на държавата в резултат на отменени незаконосъобразни актове. С
оглед на изложеното, настоящият състав намира, че по делото са установени
всички законови предпоставки за реализиране на търсената отговорност, а именно:
наличие на отменен незаконосъобразен акт, издаден при и по повод
административна дейност, настъпили неимуществени вреди от същия и причинна
връзка между тези вреди и акта.
Предвид данните по
делото, за наличието на образувано наказателно производство, извън
гражданското, по което е разглеждана правилността на Акта за начет, то следва
да се има предвид, че същото е образувано срещу неизвестен извършител, а не
срещу ищеца, поради което това производство по никакъв начин не може да е
допринесло за настъпването на каквито и да било вреди, за да има съпричиняване.
Не е установена вина или допринасяне на ищеца за настъпване на търсените вреди.
В тази връзка следва да се има предвид, че българското законодателство
предвижда обезщетение на вреди по повод на отменени незаконосъобразни актове, а
не и на последващи такива вреди, настъпили след неговата отмяна, поради което твърдението
на ищеца, че същият и след отмяната на Акта за начет продължава да търпи болки
и страдания, то тези вреди остават ирелевантни, поради липсата на материални
предпоставки за тяхното обезщетение.
По отношение на
претендирания размер от 26000 лева, настоящият състав счита, че този размер е
значително завишен с оглед вида и характера на съдебното производство по
разглеждане на Акта за начет и неговото спиране за един значителен период от
време около шест години /от октомври 2005 до юни 2010 г. и от март 2011 до юни
2012 г./ до изясняване на релевантни за неговия изход обстоятелства. В тази
връзка имайки предвид всички обстоятелства по делото, приема, че обезщетение в
размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, би било
справедливо, в който смисъл е чл. 52 от ЗЗД и съразмерно на претърпените от
ищеца болки и страдания за времето от връчване на Акта за начет до неговата
отмяна с влязло в сила съдебно решение.
По отношение на иска за
присъждане на лихва три години назад върху дължимата сума до датата на
завеждане на исковата молба, то следва да се има предвид, че за размера на този
иск не се събраха надлежни доказателства, поради което същият остава недоказан.
Същевременно в исковата молба не е направено изрично искане за тяхното
присъждане, извън посочването им в обстоятелствената част на тази молба, която
част е различна от петитума, а съдът е недопустимо да присъжда в повече от
поисканото. По същия начин стои въпросът и със законната лихва, която по
правило е дължима от датата на завеждане на исковата молба /02.08.2017 г./ до
окончателното й изплащане, но само в случай че е поискана да бъде присъдена
такава, а в случая такава не е поискана. Единственото искане е да бъде осъдена
АДФИ, гр. София да заплати сумата от 26000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди.
При този изход на делото
и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на съдебното
производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
В случая, искът е уважен
частично като вместо претендираните 26000 лв. искът е признат за 2000 лева. По
делото е внесена дължимата държавна такса в размер на 10.00 лева /л. 2 от гр.д.
№ 431/2017 г. на Окръжен съд Враца/ и е поискано адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от ЗА, което е в размер на 1310 лева или дължимото адвокатско
възнаграждение спрямо уважената част на иска е в размер на 101 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 38, ал. 2 от ЗА
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за
държавната финансова инспекция, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.И.,*** сумата от 2000
лв., представляващи обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди,
вследствие на отменен Акт за начет с влязло в сила на 03.08.2012 г. Решение № 363 от 16.07.2012 г.
по гр.д. № 136/2005 г. на Окръжен съд Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
в останалата му част, до пълния размер от 26000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция за
държавната финансова инспекция, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.И.,*** сумата от 10
лв., представляващи внесена държавна такса за разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Агенция за
държавната финансова инспекция, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Г., АК Враца, при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 101 лв., представляващи възнаграждение
за един адвокат, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: