Р Е Ш
Е Н И Е
№1890
гр. Пловдив, 26 октомври 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на осми октомври, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дела № 1938 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.А.К., ЕГН
********** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-001860 от 12.07.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“.
Твърди се незаконосъобразност на
оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването й в
противоречие с нормите на ЗДвП. Твърди се липса на съставомерност на деянието.
Иска се отмяна на заповедта като издадена в нарушение на закона. Претендира
разноски.
Ответникът – Началник група при ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява и
не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото
доказателства процесната заповед е връчена на 27.07.2020г., а жалбата е
подадена на 03.08.2020г., според направеното върху нея отбелязване/ и при
наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното
установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20-1030-001860
от 12.07.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
по чл. 171, т.2 А, б. А от ЗДвП.
Административният орган, издал заповедта, е бил надлежно оправомощен по
силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив,
заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К-11800/27.08.2019г. на
министъра на вътрешните работи, с която е наложена ПАМ на жалбоподателя,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
За да пристъпи към налагането на
въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на
12.07.2020г. около 02,40ч. в гр.Пловдив, ул. „Найчо Цанов“ срещу № 1, А.К. е
управлявал лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ***, лична собственост,
без да притежава СУМПС – същото е отнето по административен ред. Съставен е
АУАН № АА937045 от 12.07.2020г. на водача, с който са иззети и 2 бр. табели рег.
№ *** и СРМПС № ****. Ето защо на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2
а, б. „а“ от ЗДвП.
Съдът намира, че обжалваната заповед
е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.
Настоящият състав не споделя
възраженията на жалбоподателя. Оспореният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа
изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Наложена е
предвидената в ЗДвП мярка, съответстваща на деянието, за което е определена.
Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Правната
квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Не е
ограничено правото на защита на жалбоподателя. Актът е мотивиран с фактическите
и правни основания за издаването му. От данните по делото е установено
обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката.
По делото е безспорно установено, че К. е управлявал собствения си автомобил
без да притежава валидно СУМПС, за категорията МПС, което управлява. Това е
достатъчно основание по отношение на него да се наложи ПАМ по чл. 171, ал. 1,
т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца.
На следващо място съдът приема, че по делото
се събраха доказателства, че със ЗПАМ № 20-1030-001590/16.06.2020г., издадена
от сектор „Пътна полиция“-Пловдив, на лицето е отнето временно СУМПС. Съгласно
правилото на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от Закона за движението по пътищата принудителната административна
мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на
собственик, който управлява моторно превозно средство след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.
В случая е установено, че водачът на автомобила е с временно отнето СУМПС,
което законодателят приравнява на липса на такова. Доказателства за това, че
жалбоподателят към датата на ЗППАМ е правоспособен водач не са ангажирани, а от
всички приложени по административната преписка доказателства се установява, че
към датата на налагане на ПАМ А.К. е с отнето СУМПС.
Наведените
в жалбата оплаквания за допуснати нарушения при съставяне на АУАН касаят
административнонаказателното производство и са неотносими към настоящия спор.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна
принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с
него обществени отношения, и се прилага за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения.
Не се оспорва, а и е установено по
делото, че на посочената в АУАН дата водачът на моторното превозно средство е
имал наложено по административен ред временно отнемане на СУМПС, след
изтичането на който срок не е предприел действия да си вземе или издаде ново
СУМПС. Тъй като водачът чрез своите действия се е лишил от притежаването на
СУМПС и не е взел мерки след изтичане на срока на наложената му принудителна
административна мярка да си върне СУМПС по съответния ред, то следва да се приеме,
че лицето към момента на проверката е управлявало МПС при липса на съответния
документ, което е основание да бъде приложена процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а
б.“а“ ЗДвП.
Съобразно установените факти в
действителност следва да се приеме за доказан фактът, че към датата на
съставения АУАН, А.К. е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като
е управлявал МПС без СУМПС, поради това, че е бил лишен от право да управлява
моторно превозно средство по административен ред.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на делото на
ответника са дължан сторените разноски, но такива не са били искани и поради
това съдът не присъжда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.А.К., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001860 от
12.07.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:/П/