Р Е Ш Е Н И Е №260055
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 06.11.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. мл. с. С. Стефанова
При
секретаря Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от младши съдия
Стефанова в. гр. дело № 279 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 351/ 17.06.2020 год. по гр.д. № 3586/2019 год. по
описа на Шуменски районен съд ответникът в първоинстанционното производство
„Акация трейд” ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Дани 77” ЕООД сумата от
3549.39 лева, представляваща възнаграждение за приета работа (извършена сеч) по
неформален договор, за което са издадени фактура № *********/ 22.10.2019 год. и
фактура № *********/ 29.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2019 год. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния
предявен размер от 5731,20 лева.
Недоволен
от така постановеното решение в частта, в която е отхвърлена исковата претенция
за горницата над 3549,39 лева до пълния претендиран размер от 5731,20 лева остава
ищецът в първоинстанционното производство, който го обжалва. Излага се
становище, че атакуваното решение в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Сочи се , че представените
по делото фактури са подписани от управителя на ответното дружество, поради
което следва да се приеме, че между страните е постигнато съгласие досежно
количеството и цената на изсечената дървесина. Навежда се твърдение, че
събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, целящи оборване
волеизявлението на ответника, не следва да се ценят, предвид разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено в
обжалваната чста и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена изцяло
исковата претеннция. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Акация трейд“ ЕООД, представлявано от управителя И.Ж., чрез процесуалния
представител адв. Б.Б. ***, в който
излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт,
от лица, имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение, поради
което същите се явяват допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението в обжалваната част е валидно и
допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Тъй
като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е уважена искова
претенция за сумата до 3549.39 лева, представляваща възнаграждение за приета работа (извършена
сеч) по неформален договор, по отношение
на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно, че между страните е имало трайни търговски отношения като дружеството
ищец – „Дани 77” ЕООД е осъществявало по възлагане от ответника „Акация трейд”
ЕООД сеч на дървесина от различни участаци в землището на села в Ш. област.
В
конкретния случай са издадени фактури № *********/ 22.10.2019 год. и №
*********/ 29.10.2019 год. от ищеца „Дани 77” ЕООД, в които са посочени
наименованията на страните, датите на издаване, а като техен предмет е посочено
"сеч на дървесина", мярка (м³), количество (съотв. 113 и 86),
единична цена (24) и стойност (съотв. 3254 лева и 2476 лева с ДДС). Фактурите
са подписани от И.Ж., управител на ответното дружество, като не е оспорена
истинността на положения от него подпис.
Представено
е писмо за доброволно изпълнение, с което ищцовото дружество е поканило
ответника да изпълни задълженията си по горепосочените фактури в срок от 7
календарни дни, считано от датата на връчване на писмото.
От
приложения отговор се установява, че ответното дружество е оспорило
количеството на отсечената дървесина и уговорената единична цена за куб. метър.
На първо място е посочило, че са констатирани разминавания досежно количеството
на отсечената дървесина, посочено в издадените от ищеца фактури и отразеното
количество в издадените от ТП „ДЛС П” предавателно-приемателни протоколи (№
1,2, 3 и 6, без да е посочена дата на издаването им). Наведено е твърдение от
ответника, че за землището на с. Б.разминаването е 4,2 м³, а за землището
на с. Д.В.- 7,98 м³. На второ място се релевира, че страните никога не са
се договаряли за отразената във фактурите цена от 24 лева/м³ и че
доколкото до настоящия момент цената винаги е била 19 лева/м³, изразяват
готовност да заплатят сума в общ размер на 3549,39 лева, съобразявайки отразеното
в протоколите количество на отсечена дървесина при единична цена на куб. метър
от 19 лева. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба, позовавайки
се на същите предавателно-приемателни
протоколи, ответникът е посочил, че констатираните разминавания в количеството отсечена
дървесина в землището на с. Д.В.са в пъти по-големи, а именно 31,85 м³.
По
делото са представени издадени между страните и двустранно подписани фактури за
предходни периоди (28.03.2019 год. и 09.04.2018 год.), съгласно които
уговорената единична цена за куб. метър възлиза на 19 лева.
От
Резюме на горскостопански план на ТП държавно ловно стопанство „П” се
установява, че горските територии, разположени на територията на общ. Х.(сред
които са и землищата на с. Б.и с. Д.В.) попадат в района на дейност на ДЛС „П”.
В документа е отразено още, че гола сеч за акация е планирана да се изведе в
отдел/подотдел 2005 б,з,о,п,у,ш и 2042 г,е.
Приложени
са 4 бр. предавателно-приемателни протоколи за преминаване собственосттта върху
добитата дървесина след заплащането й, издадени от ТП „ДЛС П”, в които са
посочени количество на предадената от стопанството на ответното дружество
дървесина, единична цена на куб. метър и обща стойност. В протоколи № 1/
08.11.2019 год., № 2/ 11.11.2019 год. и № 3/ 13.11.2019 год. изрично е
посочено, че дървесината е от отдел 2005 „о”, а в протокол № 6/16.10.2019 год.
– от отдел 2042 „е”, т.е. посочените отдели попадат в района на дейност на ДЛС
„П“. Отразено е, че единичната цена на пространствен куб. метър дървесина е 25
лева, а на плътен – 60 лева.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в дружеството ищец по сметка
411 „Клиенти” с аналитична партида контрагент „Акация трейд” ЕООД. Фактурите са
включени в дневника на продажбите на ищеца за съответния данъчен период – м.
10.2019 год. и е начислен дължимият данък, който е платен на 13.12.2019 год. Установено
е, че към датата на изготвяне на експертното заключение няма извършени плащания
по фактурите. Установено е, че процесните фактури не са осчетоводени в
счетоводството на дружеството ответник, съотв. не е ползван данъчен кредит по
тези фактури. Същевременно е посочено, че за предходни периоди има записвания и
има осчетоводени и заплатени фактури към ищцовото дружество. Вещото лице е
достигнало до извод, че счетоводната отчетност и в двете дружества е водена
редовно и коректно.
След
като се е запознало с информация на СИДП ДП Шумен за проведените търгове в
района на обл. Ш. вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е
посочило, че за периода 01.10.2019 год. –31.11.2019 год. средната цена за сеч
на плътен кубик дървесина възлиза на 19,12 лева, а на пространствен – 11,44 лева
без ДДС.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на четирима
свидетели – свид. С.и свид. Н., водени от ищеца и свид. Н.и свид. В., водени от
ответника.
Свид.
С.първоначално излага, че лично се е договорил със свид. Н.и управителя на
дружеството Ж.за цена от 24 лева като срещата се е осъществила в гр. Т., където
свидетелят живее. Впоследствие заявява, че за горепосочената цена са се
договорили на обектите в с. Б.и Д.В., след като са установили, че същите са на
баир и трудно достъпни. Сочи, че работа по обектите са започнали една седмица
преди издаване на процесните фактури и са продължили да работят още една
седмица след издаването им като поради липса на плащане са преустановили
дейността си. Сочи, че фактурите са били изпратени на управителя на ответното
дружество по Вайбър, а впоследствие са му били предадени лично в офиса, той ги
е подписал и не е възразил нито срещу отразеното в тях количество на изсечена
дървесина, нито срещу единичната цена на куб. метър. Твърди, че по поръчка на
възложителя са изрязвали дървата на 2,20 метра, вместо на изискуемите 2 метра,
а материала – на 4,50 метра, вместо на 4 метра. Твърди, че неговият служител -
бригадир го е информирал, че ответното дружество е извозило продукцията до цеха
си.
Свид.
Н. потвърждава думите на С., че обектът бил труден за работа, с голям наклон,
отдалечен, обрасъл с тръни и глог. Това обстоятелство дало основание да се
договори по-висока единична цена за сеч от уговорената през пролетта като
свидетелят заявява, че управителят на ответното дружество обещал да даде на
работниците „1 лев отгоре”, „някой лев отгоре”. Показанията на двамата
свидетели се припокриват и досежно договорката дървата да се режат на 2,20м., а
материала – на 4,50 м. Свидетелят Н. също заявява, че са работили 2 седмици,
след което са преустановили работа, поради неплащане на положения от тях труд.
Сочи, че изсечените дървета са се измервали ежедневно от него и И.Ж.. Излага, че
е виждал как ответното дружество извозва продукцията.
От
показанията на свид. Н.става ясно, че фирмите са били в търговски отношения,
като той лично е присъствал на срещата през месец март 2019 год., на която са
договорили цена от 19 лева на кубик без ДДС. Излага, че извършената през
октомври месец сеч се отнася за същите територии и за същата дървесина, поради
което цената е останала непроменена. Навежда твърдение, че есента е имало нова
среща, на която не се е обсъждал въпроса за цената, а представителите на
ищцовото дружество само са видели обектите. Заявява, че при есенната сеч е
имало нов обект, който бил по-труден и имал баир, но въпреки това договорка за
увеличаване на цената нямало. Сочи, че ответното дружество не е извозвало
изсечената дървесина, тъй като към този момент нито е разполагало с
предавателно-приемателни протоколи от ДЛС „П”, нито с превозен билет. Излага,
че според спецификата на терена няма пречка да се договори по-ниска или
по-висока цена, но това се прави в началото на договарянето. Сочи, че с
ищцовата страна са обсъждали въпроса дали не може да се включи и цената на
горивото на микробуса, предвид разстоянието между Т. и Х., но липсват данни да
е постигнато съгласие в тази насока. Свидетелят (както и самият ответник в
отговора на исковата молба), категорично заявява, че до момента не е имало
разминавания между измерените от ДЛС и от ищцовото дружество количества на
изсечена дървесина.
Свид.
В. коментира начина, по който се измерва изсечената дървесина като сочи, че
дърветата се режат единствено на 4 метра.
С
отговора на въззивната жалба са представени следните писмени доказателства,
приети от настоящата инстанция на осн. чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК: 3 броя
Платежно нареждане за кредитен превод от 29.07.2020 год. за сумите от 3549,39
лева – главница по гр. д. № 3586/2019 год. по описа на ШРС; 241,56 лева –
законна лихва от 29.11.2019 год. до 30.07.2020 год. върху главницата; 330,52
лева – разноски по гр. д. № 3586/2019 год. на ШРС, от които е видно, че ответното
дружество е заплатило на ищеца присъденото от първоинстанционния съд
възнаграждение за приета работа (извършена сеч), ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2019 год.
до окончателното изплащане, както и присъдените съдебно-деловодни разноски.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е
осъдителна претенция за заплащане на дължими суми по търговска сделка за
изработка. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване: 1. Наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните, както и съществените елементи от договора – цена и предмет; 2. Че е
изпълнил възложената му работа без недостатъци, надлежно в количествено,
качествено и темпорално отношение, съгласно уговореното в договора; 3. Че
същата е приета от възложителя без забележки. В тежест на ответника е да докаже
наведените от него възражения.
Няма спор, а и от
събраните по делото писмени доказателства – двустранно подписани фактури и
ССчЕ, се установява, че страните са се намирали в трайни търговски отношения по
договор за сеч на дървесина, като в изпълнение на поетите задължения ищецът през
месец октомври 2019 год. е добил и доставил на ответника стоката дървесина.
Ищецът е изпълнил и задължението си по чл. 321 ТЗ и е издал фактури,
които съпровождат стоката и са оформени по повод нейното получаване от ответното
дружество. Фактурите са подписани от управителя на ответника И.Ж. като не е
оспорена автентичността на подписите му.
В рамките на първоинстанционното производство е приета Съдебно – счетоводна
експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като коректно дадена и
която установява, че процесните фактури са били осчетоводена в счетоводството
на ищеца и не са били осчетоводени или дори отразени, където и да е в
счетоводството на ответника.
В настоящия случай се спори от ответното дружество
досежно количеството на отрязаната дървесина и досежно уговорената между
страните единична цена на куб. метър.
За да подкрепят твърденията си страните са ангажирали
гласни и писмени доказателства за оспорване верността на подписаните от
страните фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК,
обаче, в тази хипотеза гласните доказателства са недопустими. Предвид
законоустановената забрана да се изслушват свидетели за установяване на писмени
съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за
опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ,
първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е извел фактическите си
изводи от показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите касаят именно
факти и обстоятелства, за установяването на които са недопустими гласни
доказателства (Решение №192/23.01.2014 по дело
№542/2012 на ВКС, ТК, I т.о.).
Същевременно,
за разлика от материалната доказателствена сила на официалния документ,
доказателствената способност на частния документ, удостоверяващ неизгодни факти
за издателя си, не обвързва съда да го приеме за верен, поради което на
изследване в производството подлежат всички събрани допустими доказателства. По
делото са представени и писмени доказателства - 4 броя
предавателно-приемателни протоколи, изд. от ДЛС „П“, в които обаче
липсва конкретизация за мястото, на което е извършена сечта. Действително,
посочени са отдели 2005 „о“ и 2042 „е“, които съгласно приложеното Резюме на
Горскостопански план на ТП ДЛС „П“ попадат в района на дейност на ловното
стопанство, но не са представени доказателства, че именно тези отдели се
отнасят за землищата на село Б.и село Д.В.. Отразените в протоколите дати също
не съвпадат с датите на издаване на процесните фактури. Не се събраха и
доказателства, че количеството дървесина издадено от ДЛС „П“ на ответното
дружество е само посоченото в приложените 4 броя предавателно-приемателни
протокола, т.е. не може да се направи категоричен извод за идентичност на
предадената по протоколите дървесина и тази, за сечта, на която са съставени
процесните фактури. Следва да се посочи още, че на база тези 4 протоколи, след
като се е запознало с констатациите на ДЛС „П“ и е извършило нужните
изчисления, ответното дружество първоначално е изпратило до ищеца уведомително
писмо-отговор, в което е посочило, че има разминаване в количествата отсечена
дървесина, измерени от ДЛС „П“ и тези, отразени във фактурата, в размер на
12,18 куб. м., а впоследствие в отговора на исковата молба е посочило, че
разминаването е в пъти по-голямо - 31,85 куб. метра. На база изложеното, съдът
намира, че от ангажираните от ответното дружество писмени доказателства, не се
установяват наведените възражения.
Ето
защо, въззивният състав е на мнение, че предвид липсата на оспорване на
авторството на фактурите и предвид това, че верността им не беше оборена, следва
да се приеме, че удостоверените в тях обстоятелства досежно възникналото
задължение за плащане на цената, обвързват получателя. Подписаните от управителя
на ответното дружество фактури са частни свидетелстващи документи и като такива
се ползват с формална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти -
дата на съставяне, страни, количество и вид на стоката, цена. Представените фактури са годно
доказателство, което установява, че възложената работа (сеч на дървесина) е
извършена надлежно, без недостатъци, приета е от възложителя без забележки,
поради което задължава последния да заплати на изпълнителя посочените в тях
суми.
По този въпрос е налице трайна съдебна практика,
обективирана в множество решения на ВКС. В Решение №185/10.02.2016 г. по т.д.
№2928/2014 г. на І ТО на ВКС е посочено, че „ ... фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване.” В подобен
смисъл е и Решение №96/26.11.2009 г. по т. д. №380/2009 г. на І ТО на ВКС, в
което се приема, че „Фактурата може да
се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като
законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи
за каквито се касае в ..., но фактурата трябва да съдържа всички необходими
елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена
стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като
получател и предавател, съответното време и място.”(също Решение №
42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о; Решение № 211/30.01.2012г. по т.д.№ 1120/2010 г.,II т.о; Решение №218/06.01.2017
г. по т. д. №3572/2015 г. на І ТО на ВКС). Въпреки, че цитираната практика
касае договора за покупко-продажба на стоки, няма основание същата да не се
приложи по аналогия и по отношение на договора за изработка. В този смисъл
следва да се отбележи, че Върховният съд е имал възможност да коментира
приликите между търговската сделка за продажба и за изработка като е отбелязал,
че предвид близостта на двата вида
договори, правилата за търговската продажба могат да намерят приложение не само
към договорите, които съдържат елементи на продажба и изработка, но и за
договорите за изработка, които не съдържат никакви елементи на продажба (решение №
36/ 30.03.2011 год. по гр.д. № 384/2009 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО).
Предвид гореизложеното, районният съд неправилно се
е позовал на съдебна практика, касаеща обстоятелството дали една фактура е
осчетоводена в счетоводството на получателя и дали по нея е бил ползван данъчен
кредит, в резултат на което е приел, че предвид неосчетоводяването на
процесните фактури, не е налице недвусмислено признание от страна на
възложителя на задължението във вида и в параметрите, отразени във фактурите. Практиката
на ВКС в този смисъл се е наложила в светлината на разпоредбата на чл.55, ал.1
от ТЗ, съгласно която „Редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.”
Подобна практика цели установяването на една сделка чрез счетоводните
записвания на страните в случаите, когато липсват данни за сключен между
страните писмен договор или липсват двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи или фактури. В такива хипотези търговците няма как по друг начин да
установят сключване на сделка за доставка на движими вещи освен с вписванията в
счетоводството. Действително, в случая липсва осчетоводяване на фактурите в
счетоводството на ответното дружество, това обстоятелство, обаче, само по себе
си не означава, че не е налице договор между страните. Доколкото вписването на
фактура в счетоводството е волеви акт на търговеца това (неосчетоводяването на
документа) не е обстоятелство, което може да се противопостави на ищеца, когато
последният е успял да установи сключения договор и изпълнение на задълженията
си по него. В случая, наличието на договорни отношения между страните по повод
сеч на дървесина в районите на с. Б.и с. Д.В.през есента на 2019 год. е
установено именно посредством двустранно подписаните фактури, съдържащи всички необходими елементи, квалифициращи процесната
сделка, а именно: наименование на страните, дата на издаване, възложена работа
(сеч на дървесина), количество отсечена дървесина и единична цена на куб.
метър, обща стойност на извършената работа.
Приложените
по делото двустранно подписани фактури доказват както сключването на договора, така и
представляват разписка за получаване на стоката (Решение № 166/26.10.2010г.по
т.д.№ 991/2009г.на ВКС,II т.о.;
Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№ 546/2008г., II т.о). Липсват данни, а и
ответното дружество не доказа, че възложената работа е извършена с недостатъци
или че е възразило срещу приемането й или я е приело със забележки, поради
което следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило възложената работа
точно и без недостатъци, същата е приета от ответника без забележки, а за
последния е възникнало задължение за заплащане стойността й, такава каквато е
отразена в процесните фактури.
По отношение на наведеното едва с писмените бележки
пред първоинстанционния съд твърдение, че договорената единична цена на куб.
метър от 24 лева била с ДДС, настоящият съдебен състав намира, че същото е
преклудирано, поради което не следва да го коментира.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение
в атакуваната част е неправилно и следва да бъде отменено. Предявената искова претенция
с пр. осн. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 288, вр. чл. 286 от ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл.
258, вр. чл. 79 от ЗЗД е основателна и доказана и следва да бъде уважена в
пълен размер, а ответното дружество следва да бъде осъдено да доплати дължимото
възнаграждение в размер на 2181.81 лева, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба (29.11.2019 год.) до окончателното
изплащане.
На основание чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе
предвид извършеното от ответника плащане на
сумите от 3549,39 лева – главница по гр. д. № 3586/2019 год. по описа на ШРС;
241,56 лева – законна лихва от 29.11.2019 год. до 30.07.2020 год. върху
главницата; 330,52 лева – разноски по гр. д. № 3586/2019 год. на ШРС, съобразно
диспозитива на първоинстанционното решение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, корекция следва да
претърпят присъдените в първоинстанционното производство разноски като ответното дружество следва да бъде осъдено да
доплати на жалбоподателя (ищец) сумата от 727,23 лева – съдебно-деловодни
разноски, а решението
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските,
присъдени в полза на ответното дружество в размер 325,28 лева.
В настоящата инстанция също се дължат
съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя в общ размер на 393,65 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно своевременно
отправеното искане, представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК и
доказателства за направата им. По отношение на претендираната сума в размер на
104 лева – разноски по изп. дело № 2019*0401103 по описа на ЧСИ А.Р.по
допуснатото от първоинстанционния съд с Определение № 3848/ 29.11.2019 год. обезпечение,
същата не следва да бъде присъждана, тъй като отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество от съда, допуснал обезпечението. Доколкото
доказателства за направата на тези разноски са представени за първи път едва
пред настоящата инстанция, следва да се приеме, че искането е преклудирано. Ето
защо, в тежест на въззиваемия следва да бъдат възложени сторените от
жалбоподателя разноски в размер от 393,65 лева.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
351/ 17.06.2020 год. по гр.д. № 3586/2019 год. по описа на Шуменски районен съд
в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на „Дани
77” ЕООД за осъждане на „Акация трейд“ ЕООД да заплати възнаграждение за приета
работа (извършена сеч) по неформален договор, за което са издадени фактура №
*********/ 22.10.2019 год. и фактура № *********/ 29.10.2019 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.11.2019 год. до окончателното изплащане на сумата за горницата над 3549.39
лева до пълния предявен размер от 5731,20 лева, както и в частта, в която „Дани 77” ЕООД е осъдено да заплати на
„Акация трейд“ ЕООД сумата от 325,28
лева – съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Акация трейд“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Х., общ. Х.,
обл. Ш., ул. № , представлявано от
управителя И.И.Ж.да заплати на „Дани 77“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. В..., представлявано от управителя Д. Ю.А.сумата от 2181,81
лева, представляваща възнаграждение за приета работа (извършена сеч) по
неформален договор, за което са издадени фактура № *********/ 22.10.2019 год. и
фактура № *********/ 29.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Акация трейд“ ЕООД да заплати на „Дани 77” ЕООД сумата от 393,65 лева - съдебно-деловодни разноски, сторени пред
настоящата инстанция, както и да доплати сумата от 727,23 лева, представляваща
сторените разноски пред първоинстанционния съд.
На
осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.