№ 1015
гр. Плевен, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430107029 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Г.Б-Б“ ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр.**** №21, представлявано от Д.Д., управител, чрез
АД „П., ***“ против В. К. Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №92 в
качеството му на земеделски производител. Ищецът твърди, че с договор за
аренда от 10.10.2008г., удължен с Анекс от 01.07.2013г. и Анекс от
13.08.2020г, ищецът реализирал предоставените му права да ползва под
аренда земеделска земя, находяща се в землището на град ***, в местността
„***”, представляваща Нива № 098003 с площ 6.000 дка и Нива №° 098002 с
площ 31.602 дка, в периода до стопанската 2019/2020 година включително, за
което получавал приходи.
Твърди, че ответникът В. К. Б., в качеството си на пълномощник без
наличие на представителна власт за това и без каквото и да е основание
сключил сам със себе си Договор за аренда на земеделска земя от 21.02.2018г.,
вписан в СВ- *** с вх. peг. № 333/21.02.2018г., акт № 155, том 1, за същите
тези две ниви, които ищецът ползвал по силата на сключения договор за
аренда от 10.10.2008г. и подписаните към него анекси.
Ищецът твърди, че ответникът В. К. Б. в качеството му на земеделски
производител завел срещу ищеца ***“ гр.дело №438/2021г., да бъде признато
за установено, че подписаният между *** и ЕТ „Г***“ Договор за аренда от
1
10.10.2008г. и сключените към него анекси по отношение на същите тези две
ниви нямат правно действие за стопанската 2020/2021г. и следващите
стопански години до 01.10.2030г. Сочи, че в хода на делото в защита на
правата си като арендатор както ***“, така и самият арендодател *** изрично
изразили становище чрез отговори на исковата молба, че В. К. Б. никога не е
разполагал с каквото и да е право да подпише като пълномощник на *** по
отношение на процесиите две ниви въпросният Договор за аренда от
21.02.2018г., вписан в СВ- *** с вх. per. № 333/ 21.02.2018г., акт № 155, том 1.
Твърди, че именно въз основа на този договор, без каквото и да е правно
основание, В. Б. като земеделски производител ползвал процесните имоти
през 2021/2022 и 2022/2023 стопански години. Сочи, че по този начин
възпрепятствал действителният арендатор ***“ да се ползва от правата си по
договора за аренда от 10.10.2008г. и сключените към него анекси и да
реализира приходи от това.
Твърди, че ответникът В. К. Б. преустановил противоправното си
поведение едва след влизане в сила на Решение № 353/ 19.11.2022г. по гр. д. №
1528/21г. по описа на РС- ***, като междувременно за поредна стопанска
година двете ниви били заявени за ползване от негова страна като земеделски
производител в Общинска служба „Земеделие“ *** и ЕТ „***, а ищецът
отново бил лишен от възможността да ги заяви и реализира приходи от тях.
Ищецът твърди, че в резултат на противоправното поведение на
ответника ищецът е понесъл вреди, които се изразяват в пропуснати ползи за
ЕТ да увеличи стойността на имуществото си с приходи в резултат на
реализиране на правата си по договора от 10.10.2008г. и анексите към него. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 24500 лева представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени
и нереализирани приходи от продукция през стопанските 2021/2022 и
2022/2023г.- поради нереализирана възможност да упражни правата си по
договор за аренда от 10.10.2008г. и анексите към него, което обезщетение е
изчислено спрямо средната пазарна стойност от продажбата на продукцията
след приспадане на разходите за добИ.ето и, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва иска. Прави доказателствени искания във връзка с подлежащите на
доказване факти.
От представения по делото договор за аренда на земеделска земя на лист
5 се установява, че на 10.10.2008г. *** в качеството на арендодател и Георги
Банчев в качеството на арендодател сключили договор по силата на който
арендодателя предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване
собствената си земеделска земя от 37,602 дка в местността Ръката за срок от
пет стопански години. Договорът е вписан в СлВп. Видно е, че на лист 6 от
делото е представен Анекс към договор за аренда, сключен на 01.07.2013г.,
2
преди изтичане на договора, по силата на който арендодателя *** и
арендатора Геолги Банчев удължили срока на договора с 12 години считано от
01.10.2008г. до 01.10.2020г.
По делото на лист 7 е представен договор за аренда на земеделска земя
22.02.2018г., по силата на който ***, представляван от В. Б. и ЗП „В. Б.“,
сключили договор по силата на който *** отдал на В. Б. собствените си две
ниви с площ от 31,602 дка и 6,000 дка, в землището на гр.*** , в местността
„***“ за срок от десет години, считано от 01.10.2020г. Видно е, че договорът за
аренда е вписан. По делото е представено пълномощно, по силата на което
като собственик на земеделски имоти *** упълномощил В. К. Б. да го
представлява при сключване на договори за аренда. В пълномощното е
посочен един земеделски имот с идентификатор 169023, различен от имотите,
предмет на посочените по горе договори за аренда. Установява се, че с
решение №353/19.11.2022г., на РС ***, приложено в копие на лист 11 от
делото, че Договор за аренда от 21.02.2018г. вписан в СВ – *** с Вх.№
333/21.02.2018г., акт 155 , том 1, касаещ двата земеделски имота нива трета
категория от 31,602 дка и нива трета категория от 6,000 дка, двата в
местността „***“ в землището на гр.*** са обявени за нищожни на основание
чл.42 ЗЗД. Видно от мотивите на решението, договорите са обявени за
нищожни, тъй като при сключването им арендаторът, е бил пълномощник на
арендодателя без наличие на учредена и потвърдена представителна власт от
името на ***.
При тези представени по делото писмени доказателства, от фактическа
страна, съдът приема за установено, че по отношение на двата зедемелски
имота е имало сключен договор за аренда, по който арендатор е ищецът по
настоящето дело. В срока на договора, ответникът без представителна власт е
сключил договора за аренда по отношение на същите два имота, който
договор е обявен за нищожен. Ищецът, въпреки, че е бил арендатор по
действителен договор, не е могъл да ползва процесните имоти и да реализира
печалба от същите.
Съдът е приел, че правната квалификация на иска е чл.45 ЗЗД, а не чл.59
ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът посочва, че вредите, които е претърпял
са в резултат от противоправно поведение от страна на ответника. Не се касае
от необосновано разместване на имуществени права, а за претърпени вреди в
резултат на деликт.
Съгласно правилото на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на чл.59 ЗЗД,
визиращ обогатяването без основание включва следните елементи: 1)
обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. В тежест на ищеца по иска с
3
правно основание чл.59 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването. Съществени условия за възникване на
претенцията за неоснователно обогатяване е отсъствието на правно основание
/конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на
имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на
обогатеното лице.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.9 от ППВС № 1/1979г.,
ако законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен
иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл.59 ЗЗД. В този
смисъл е и Р. №75/ 15.05.2009г. по т.д.№770/2008г. ВКС, II ТО. В настоящия
случай, между страните по делото няма спор, че с Решение №353/19.11.2022г.
по гр.д.№1528/2021г. по описа на РС *** е прогласена нищожността на
договор за аренда от 21.02.2018г., касаещ временно и възмездно ползване на
процесните земеделски земи, предмет на договора. Като арендатор по
действителен договор за аренда, ищецът е претърпял вреди като не е
обработвал процесната земеделска земя, тъй като същата е обработвана от
ответника. Ищецът е претърпял вреди в резултат на противоправното
поведение на ответника, който е сключил договора за аренда, представлявайки
собственика на земята без представителна власт. В тази хипотеза, съдът
приема, че е налице точно определен иск, с който да защити правата си,
поради което предявеният иск следва да бъде квалифициран с правно
основание чл.45 ЗЗД, а не чл.59 ЗЗД. Видно е, че претенцията на ищеца
обхваща стопанските две години 2021/2022 и 2022/2023г, в които договорът за
аренда все още не е бил прогласен за нищожен. В тези две стопански години
ищецът не е могъл да ползва земеделските земи, тъй като са били заявени и
арендовани от ответника, който е реализирал печалба от тях, поради което
ищецът е претърпял имуществени вреди от пропуснати ползи, което е
резултат от противоправното поведение на ответника.
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва
да са налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или
бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или
бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при едновременното
съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено увреждане,
като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на
вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси
обезщетение за претърпените от него вреди.
Имуществените вреди, които претендира ищецът са резултат от
пропусната полза. Това следва от разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД, която
предвижда обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Въпреки, че понятието пропусната полза не е
дефинирано в закона, в теорията и съдебната практика се приема, че
пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на
увреденото от деликта лице.
4
Пропуснатата полза не се предполага, а подлежи на доказване. В
доклада по делото съдът е възложил на ищеца, че в негова тежест е да докаже
размера на вредата, която е елемент от фактическия състав. ТР №3/2021г на
ОСГТК от 13.01.2023г. постановява, че причинените от деликт пропуснати
ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани
със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно
задължение. С оглед установеното, че договорът е развален в края на втората
стопанска година, то следва се приеме, че през двете стопански години,
ищецът не е могъл да ползва имотите и да реализира печалба именно поради
противоправното поведение на ответника. Налице е противоправно
поведение, каквото безспорно е поведението на ответника, който е подписал
договора за аренда от името на собственика без да е упълномощен за това.
Налице и причинно следствена връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилата вреда. Безспорно е налице и вина на ответника, която
се предполага до доказване на противното.
По отношение на размера на вредите, съдът допусна до изслушване
съдебноагроикономическа експертиза, заключението на която приема като
компетентно. Вещото лице е установило в заключението, че двата земеделски
имота за стопанските 2019/2020 и 2020/2021г. в МЗХ ФЕРМА Регистри, са
заявени от “***, които са ги заявили и декларирали въз основа на сключен
договор за аренда от 10.10.2008г, удължен с Анекс до 2030г.
Установява се от заключението също, че за стопанските 2021/2022г. и
2022/2023г. двете ниви са заявени за обработване от В. К. Б., съгласно договор
за аренда В. К. Б. и *** от 21.02.2018г и Анекс към него от 13.08.2020г.
С влязло в сила на 27.02.2023г. съдебно решение процесния договор
21.02.2018г. касаещ временно и възмездно ползване двата земеделски имота
Нива от 31,602 дка и Нива от 6,000 дка, сключен между В. К. Б. като
пълномощник без наличие на учредена и потвърдена представителна власт от
името на *** като арендодател и ЗП В. К. Б. като арендатор е прогласен за
нищожен.
До този момент, ищецът не е могъл да ползва като арендатор двата
земеделски имота, тъй като същите са били заявени от ответника на основание
прогласения за нищожен договор за аренда от 21.02.2018г. и АНЕКС към него
от 13.08.2020г.
По отношение размера на предявения иск, съдът кредитира изготвеното
и прието заключение, съгласно което за стопанските 2021/2022 и 2022/2023г.
върху двете ниви е отглеждана царевица.
Установява се от заключението, че за стопанската 2019 / 2020г, ищецът е
отглеждал пшеница, царевица и слънчоглед.
Вещото лице е установило, че за стопанската 2021 / 2022г. брутната
печалба от двете нива е в размер на 7940,53 лева, а за стопанската 2022/2023г.
е в размер на 3990,39 лева.
Съдът счита, че до този размер е основателен предявения иск за
обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликт, поради което
5
следва В. К. Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №92 в качеството му на
земеделски производител да бъде осъден да заплати на ищеца Г.Б-Б“ ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.**** №21, представлявано от
Д.Д., управител сумата от 11930,92 лева, от която сума 7940,53 лева за
стопанската 2021/2022г и 3990,39 лева за стопанската 2022/2023г. Предвид
направеното от ищеца изменение в размера на предявения иск, съдът счита, че
същият е основателен изцяло до предявения размер.
Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
вещо лице са в размер общо на 4215,64 лева, от които държавна такса 985,64
лева, 430 лева за екс8претиза и 2800 адвокатско възнаграждение. Съобразно
изхода на спора ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 2052,91 лева
Разноските на ответника са в размер на 3030 лева, от които 2600 лева
адвокатско възнаграждение и 430 лева за експертиза. Тъй като ищецът е
намалил иска си, за разликата от 11930,92 лева до 24500 лева, съдът приема,
че делото е прекратено в тази част. Предвид изложеното, ищецът дължи на
ответника разноски в размер на 1554,46 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №92 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Б-Б“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****
№21, представлявано от Д.Д., управител сумата от 11930,92 лева, от която
сума 7940,53 лева за стопанската 2021/2022г и 3990,39 лева за стопанската
2022/2023г. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
пропуснати ползи, ведно със законната лихва считано от 15.12.2023г. до
окончателното заплащане.
ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №92 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Б-Б“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****
№21, представлявано от Д.Д., управител сумата от 2052,91 лева,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.Б-Б“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.**** №21, представлявано от Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Б. с ЕГН
********** от гр.*** ул.*** №92 сумата от 1554,46 лева, представляваща
деловодни разноски
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7