Решение по дело №17219/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

        гр.София,06.11.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на четвърти  ноември  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ИВАН  КИРИМОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 17219 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

       С решение от 03.05.2018 г. по гр.д. № 59024/17 г., СРС,  ГО, 141 с-в ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ***, 1. на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 53,84 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до 30.4.2016г., и сумата 15,41 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м. 04.2016г. за топлоснабден имот - ат.Б26, находящо се в гр. София, ж.к. „Проф. **********, аб. № 408888, ведно със законната лихва от 28.08.2017г. до изплащане на вземанията, и 2./ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7.73 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 30.05.2017г.,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ до пълните предявени размер от 328,91 лева и от 21,47 лева, и по чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 27,49 лева, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4,44 лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 30.05.2017г.

ОСЪЖДА К.П.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ***, 1.1 на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 53,83 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до 30.4.2016г., и сумата 15,41 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м. 04.2016г. за топлоснабден имот - ат.Б26, находящо се в гр. София, ж.к. „Проф. **********, аб. № 408888, ведно със законната лихва от 28.08.2017г. до изплащане на вземанията, и 2.1 на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7.72 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 30.05.2017г.,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ до пълните предявени размер от 328,91 лева и от 21,47 лева, и по чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 27,49 лева, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4,44 лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 30.05.2017г.

Въззивникът обжалва решението в отхвърлителната част като твърди,че е неправилно,в нарушение на материалния закон.Вещото лице базирало заключенията си на проверка на всички налични документи по делото,без да извършва проверка дали оспорените документи отговарят на фактическото положение по делото.Видо от СТЕ потреблението на топла вода е определено от показанията на водомера за топла вода,независимо какво потребление е заявено от потребителя.Имало изравнителни сметки и по тях не били направени възражения в срока за рекламации.

               Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната част и да се постанови уважаване на исковете изцяло.Претендира   присъждане   на разноски.

                 Въззиваемите представят отговор на въззивната жалба ,с който я оспорват.Претендират разноски.

                  Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Предявен е иск с правно основание  чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

        Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена.

                    По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

        Правилно СРС е кредитирал заключението на вещото лице от което се установява, че през целия процесен период топлинната енергия в имота се измерва с апартаментен топломер с фабричен номер 55055618. След посещение на място вещото лице е установило, че показанието на цитирания индивидуален топломер е 0,0 кВтч. Към момента на огледа показанието на топлия водомер е 0046,685 куб.м. Установява се , че разходът на топлинна енергия за подгряване на вода е платен до 67 куб. м., декларирани през 2012г.

При тези данни законосъобразно СРС е приел, че ищецът неправилно е начислил служебно топлинна енергия от отоплителни тела и за подгряване на вода за БГВ. В този смисъл неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът следвало да цени представените от него документи, вкл. извлечения от търговските му книги с по-голяма доказателствена стойност от установеното от вещото лице.

 Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Затова за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период, съставляваща стойността на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е 107,67 лева.

               За първия отчетен период апартамента  е посещаван от представител на ФДР и от домоуправителя е удостоверено чрез полагане на подпис в талона за отчет, че в имота не се живее. За имота не е начислена топлинна енергия от отоплителни тела и за подгряване на вода за БГВ. Единствено е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация. За втория отчетен период апартамента  също е посещаван, отново в талона за отчет е отбелязано, че в имота не се живее, но този път е начислена служебно топлинна енергия от отоплителни тела и за подгряване на вода за БГВ. Поради това правилно е постановено заплащане на ТЕ за отопление отдадено  от сградна инсталация и съответната част от услугите по дялово разпределение.

               Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Въззиваемите са защитавани от адвокат като им е оказана безплатна правна помощ,поради което съдът следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител в размер на 300 лв.общо,защитавани от един адвокат за едни и същи факти.

             Водим от гореизложеното, съдът

                                                              Р  Е  Ш  И:

              ПОТВЪРЖДАВА  решение от 03.05.2018 г. по гр.д. № 59024/17 г., СРС,  ГО, 141 с-в

              ОСЪЖДА  „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Г.Г.М. ЕГН ********** на основание чл.38 ЗА  сумата 300 лв. адвокатски хонорор за въззивна инстанция.

               РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.