Р Е Ш
Е Н И Е
№52
гр. Хасково, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 718/2020г. по описа на Административен съд – Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 44, във връзка с чл.
22, т. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза.
Делото е образувано по
жалба на СД „БАЛУТИ – БВ – БАЛУТЕВИ И СИЕ“, ЕИК: ……, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „Б.“ № .., представлявано от Д.Б. - управител, срещу
Решение рег. № 32-226922 от 05.08.2020 г. към MRN 18BG002002Н0006103/10.01.2018г. на Директора
на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че
посоченото решение е прието в нарушение на закона и е необосновано. За да
постанови решението си, митническият орган приел, че за въпросните стоки № 8 (дъждобрани 3 000 бр.) и № 9 (органайзер текстил 576 бр.) декларираната митническа стойност при
извършения внос е силно занижена и определил нови митнически стойност с
установени за досъбиране задължения. Този извод бил необоснован и неподкрепен с
надлежни доказателства.
На първо място,
митническият орган обосновавал решението си с това, че в представената
търговска фактура липсвала информация относно условията и сроковете за
разплащане по сделката, не бил представен търговски договор, ценова листа или
друга кореспонденция, предшестваща издаването на фактура и това водело до
съмнения, че декларираната стойност е цялата платена от жалбоподателя към
доставчика сума.
Въведените от самия
административен орган изисквания за документите, придружаващи една международна
търговска сделка, били напълно пожелателни и изобщо не влияели на редовността на
договора. Отсъствието им не означавало липса на договор. По българското право
продажбата била неформален, консесуален договор и тази му характеристика
следвало да бъде в основата на преценката има ли изпълнен между страните
договор. Отказът да се приеме, че съществуват доказателства за реално изпълнен
договор за покупко-продажба бил първият довод за необоснованост на обжалваното
решение.
Представени били пет броя
фактури, по които на 03.01.2018г. било извършено общо плащане от 50 000
щ.д. към доставчика от Китай. Обстоятелството, че процесните стоки били част от
една обща доставка от един и същ търговски партньор и това несъмнено влияело на
цената им, не било отчетено от митническите органи. Нямало и съпоставка дали
декларираната стойност по така представените фактури била съответна на
платената сума, а без такава съпоставка всяко съмнение върху реалността на
декларираната стойност било напълно неоснователно.
В решението бил изложен
трудно обясним и непонятен довод - отхвърляла се декларираната от жалбоподателя
митническа стойност, но без да се оспорва автентичността на представените
документи по вноса. В тази връзка жалбоподателят поставя въпроса съществува ли
възможността да се декларира стойност на стока, която не съответства на
фактурата, по която се извършва вноса и как тогава митническите органи са я
приели за достоверна.
Жалбоподателят моли съдът
да приеме, че митническият орган необосновано е отказал да признае наличието на
реално изпълнен договор за международна покупко-продажба, доказателствата за чието
осъществяване били безспорни, а това водело до достоверност на декларираната
митническа стойност. Митническата стойност на стоките представлявала
договорната им стойност, от което правило административният орган без основание
се отклонил.
При извършената
допълнителна проверка първоначално съмненията за реалността на декларираната
стойност на внасяните стоки били изведени от т.нар.“справедливи цени“,
извлечени от база на данни на „Евростат“. Според жалбоподателя обаче, същите
служели единствено за целите на статистиката и от тях не можело да се правят
изводи за нуждите на митническия контрол. В цитираните европейски регламенти
подобни „справедливи цени“ изобщо не се споменавали. Допълнително потвърждение
било и обстоятелството, че самите митнически органи не ги използвали при
определяне на коригираната митническа стойност, а прилагали метод от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 2015г.
Използваният метод за
определяне на декларираната стойност по цени на „сходни стоки“, очертан в чл.
74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. не бил приложен точно.
Посочени били единствено цифрови стойности от база данни на митницата. Не било
посочено дали се касае за единичен или постоянен внос, което обстоятелство било
от съществено значение във външната търговия, не били посочени цените, на които
са декларирани сходните стоки, а единствено митническа декларация от
17.10.2017г. по отношение на стока № 8 и митническа декларация от 18.08.2017г.
за стока № 9. Дори не било посочено наименованието на „сходните“ стоки, нито
кой е вносителят им и откъде се извършва вносът. При липса на достъп до тази
база данни било невъзможно да се установят от жалбоподателя декларираните
стойности и другите условия на доставка, с което било нарушено правото му на
защита, а това било основание за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Освен това, преценено като административен акт, в съдържанието му липсвало
пълно описание на фактическите обстоятелства, при които било извършено
твърдяното нарушение, което също било белег за незаконосъобразност.
С оглед на така изложеното
се моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение рег. №
32-226922 от 05.08.2020 г. към MRN 18BG002002Н0006103/10.01.2018г. на Директора
на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция „Митници“ като
незаконосъобразно.
Заявява се искане за
присъждане на направените разноски, във връзка с което се представя и списък на
разноските.
ОТВЕТНИКЪТ – ТЕРИТОРИАЛНА
ДИРЕКЦИЯ „СЕВЕРНА МОРСКА“ към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ оспорва изцяло подадената жалба
и моли за нейното отхвърляне, като счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Посочва, че стойността
на стоките е определена по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от регламент /ЕС/ №
952/2013, като е използвана договорната стойност на сходни стоки. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено Решение рег. № 32-226922 от
05.08.2020 г. на Директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.
5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
От приложените към жалбата
писмени доказателства и тези, представени с административната преписка, както и
събраните такива в хода на съдебното производство, съдът установи следното от
фактическа страна:
Във връзка с осъществен
внос на стоки от К., на 10.01.2018г. жалбоподателят СД „Балути - БВ - Балутеви
и сие“ гр.Д. декларира с Митническа декларация № 18BG002002Н006103/10.01.2018г.
под режим „допускане за свободно обращение“ 14 вида стоки, разпределени в 696
броя колета, сред които под № 8 са декларирани „Дъждобрани – 3000 броя“, код по
ТАРИК **********, държава на произход – К., нето тегло – 266 кг., декларирана
митническа стойност за 1 брой – 0.24 лева, декларирана нето цена за килограм –
2.73 лева. Като стока № 9 в митническата декларация са декларирани „Органайзер
Текстил – 576 броя“, код по ТАРИК **********, държава на произход – К., нето
тегло – 126 кг., декларирана митническа стойност за 1 брой – 0.37 лева и декларирана
нето цена за килограм – 1.69 лева.
Към митническата
декларация вносителят прилага: Фактура № YWJM2011711-015 от 18.11.2017г. и
опаковъчен лист към нея, коносамент № NYKSNB6EL2821500 от 23.11.2017г., фактура
за терминални разходи № 32076/05.01.2018г., фактура за морско навло № 32075/05.01.2018г.,
фактура за транспортни услуги № 32078/05.01.2018г., фактура за такси № З2077/05.01.2018г.,
фактура за митнически услуги № 35/09.01.2018г., товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната № 0101658/11.01.2018г. Общата фактурна стойност е
10 123.40 щ.д.
При извършване на
последващ контрол по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, по
отношение на така декларираните стоки под № 8 и № 9 у митническите органи се
поражда съмнение, че декларираната им стойност не е действително цялата платена
или подлежаща на плащане сума.
В тази връзка, поради
възникналите съмнения относно декларираната стойност на стоките, с писмо №
32-48736/13.02.2020г. от дружеството са изискани за нуждите на допълнителната
проверка съгласно чл. 188, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 95282013 и чл. 140, пар. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да предостави в 10-дневен срок от
връчването допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната
митническа стойност на стоките по цитираната митническа декларация.
В отговор жалбоподателят
депозира писмо с вх.№ 32-59516/24.02.2020г., към което прилага заверени копия
на документи и в което управителят на дружеството дава следните обяснения:
Организацията на дейността
с този доставчик (продавача
на стоката "Yiwu Вiy Ang Import And Export Со Limiтed") не налага наличие на писмени договори.
Изборът на стоката и цените се договарят от управителя лично и на място. Ако се налагат допълнителни уточнения, се
извършват по телефона.
Посочва, че не водят
търговско досие с изброената от митническите органи кореспонденция.
Към доставната цена на
стоката се прибавят всички преки разходи, като митнически такси, мито,
транспортни разходи, спедиторски разходи, добавят се 25 %,
които представляват други непреки разходи, в това число разходи за
електроенергия, работни заплати и осигуровки, наеми, административни разходи,
данъци, финансови разходи, амортизации на ДМА. Към така формираната
себестойност се добавят 15 % печалба.
Дружеството осъществява
плащанията със собствени оборотни средства. Съществуващите връзки между дружеството
и продавача са единствено търговски, като не е налице свързаност между двете
страни по смисъла на чл. 127 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2447/2015г.
Не е налице и свързаност
между СД "Балути - БВ - Балутеви и Сие", гр.Д. и клиентите, на които
дружеството продава стоките.
Не е налице условието,
както и не се връща към продавача част от прихода - пряко или косвено.
Към писмото са приложени преведени
и заверени копия на търговската фактура № YWJM2011711-015 от 18.11.2017г. и
опаковъчния лист към нея, коносамент № NYKSNB6EL2821500 от 23.11.2017г.,
фактура за терминални разходи № 32076/05.01.2018г., фактура за морско навло № З2075/05.01.2018г.,
фактура за транспортни услуги № З2078/05.01.2018г., фактура за такси № 32077/05.01.2018г.,
фактура за митнически услуги № 35/09.01.2018г., товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната № 0101658/11.01.2018г.
Приложен е и банков SWIFT
от ОББ, клон Д. от 03.01.2018г. за плащане към "Ylwu Biyang Import And Export Со Limited", Китай на сумата от 50 000
USD. Като основание за плащането са посочени следните фактури:
YWJM2011711-015/18.11.2017, YWJМ2011711-016/25.11.2017,
YWJM2011711-016/02.12.2017, YWJM2011711-017/09.12.2017,
YWJM2011711-018/17.12.2017.
След анализ на посочената
информация и представените документи, на основание чл. 22, § 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза жалбоподателят е уведомен с писмо рег.
№ 32-137757/15.05.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска“ за мотивите, на
които ще се основава решение на митническия орган относно процесната митническа
декларация. В писмото е посочено, че са налице обстоятелства, които обосновават
основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по
цитираната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013. Посочено е още, че декларираната цена на част от стоките по
процесната декларация, а именно стоки № 8 и № 9 е по-ниска от справедливата
цена, валидна за тях в ЕС (оценки
на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава-членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години),
и поради това, че не са представени допълнително документи, доказващи реално
платената цена на внасяните стоки, съмненията относно декларираната митническа
стойност остават. Като основание за определяне на нова митническа стойност на
стоките е посочена разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение
2015/2447, според която митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, ако съмненията им не отпаднат. Разяснено е, че на основание чл. 74, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се прилагат последователно букви от
"а" до "г" от параграф две на същия член, докато се стигне
до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Посочено е, че в националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане на свободно обращение и крайно потребление в същия или
приблизително същия момент не са открити резултати за идентични стоки,
произведени в същата страна, поради което се отхвърля като неприложим методът
на идентични стоки. Отбелязано е също, че за прилагане метода на сходни стоки
се изследва договорната стойност на стоки, изнесени в приблизително същия
момент. Отбелязано е, че след направения анализ в националната база данни за
оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани
и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски
и следва да бъдат:
База за определяне на
митническата стойност на стока № 8 - МД с MRN 17BG005800H0108358 от 17.10.2017
г. – 1.67 лв./брой.
База за определяне на
митническата стойност на стока № 9 - МД с MRN 17BG002002H0088050/14.07.2017г. –
1.94 лв./брой.
Метод за определяне на
митническата стойност на стоки № 8 и № 9 – чл. 74, пар. 2, б) от МКС.
Посочено е, че
определената към момента нова митническа стойност за стока № 8 е в размер на
5 010 лева, а за стока № 9 – 1 117.14 лева, при което възниква
задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 622.47
лева – вносно мито и 1 161.93 лева – ДДС.
Видно от известието за
доставяне на "Български пощи" ЕАД писмото е получено на 20.05.2020г.
В отговор на писмото
жалбоподателят е депозирал писмено становище с рег. № 32-160751/08.06.2020 г.,
в което е заявил несъгласие с изложените мотиви, с които е обосновано наличието
на предпоставки за коригиране на декларираната митническа стойност.
На база събраните при
проверката данни е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег.№
32-226922/05.08.2020 г. към Митническа декларация № 18BG002002Н006103/10.01.2018г.
от Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ С. Н. Т.. В мотивите на
същото е посочено, че в процеса на последваща проверка на основание чл. 84, ал.
1, т. 1 от 3М на декларираната митническата стойност по посочената митническа
декларация, е възникнало основателно съмнение, че декларираната стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума. Посочено е, че след
разглеждане на допълнително представените с писмо peг.№ 32-59516/24.02.2020г.
документи и информация е установено, че търговската фактура, представена към
митническата декларация, е издадена на 23.11.2017г. и е за сумата от 10 123.40
USD. Видно от приложения банков SWIFT на 05.01.2018г. са заплатени 50 000 USD
по няколко фактури, сред които и фактурата по процесната митническа декларация.
В представената търговска фактура обаче липсвала информация относно условията и
сроковете за разплащане по сделката, поради което можело да се счете, че
някаква част от платената по няколко фактури сума от 50 000 USD е авансово
плащане, а не окончателно платената цена. Заявено е, че митническите органи
нямат информация за стойностите на всички фактури, включени в плащането, и поради
непредставянето на търговски договор, ценова листа или друга кореспонденция,
предшестващи издаване на фактурата, съмненията относно точността на декларираната
митническа стойност остават.
Заявено е, че след
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи установяват, че за стоки със същия
код по ТАРИК като стоки с № 8 и № 9 по МД с MRN 18BG002002H0006103 от
10.01.2018г. са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават
от декларираната в конкретния случай стойност.
Предвид това, че
митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на
изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност
на сходни стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност, остава съмнението относно точния размер на
митническата стойност на стоки № 8 и № 9.
Във връзка с това е
прието, че без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи,
следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи по
чл. 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Заявено е, че при изследване
на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013
е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на
идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите
декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително
същия период, е недостатъчно. Същото не включвало качество на изделията,
изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя
страна не позволявало прилагането на този метод. За да се можело да се приложи
същият, трябвало безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни
стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически
характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени
в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за
свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не била открита
достатъчно изчерпателна информация за тези показатели, като такава не била
открита и при допълнителното проучване и анали.
При прилагане на втория
вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74,
пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа на сходни стоки,
следвало да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни стойности,
произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с
декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати до
свободно обращение в приблизително същото време. Факторите, които определяли
дали стоките са сходни, били качеството, авторитета, доверието, известността на
стоките и съществуването на търговска марка. При прилагане на този метод цената
на сделката на "сходни стоки" трябвало да се определи посредством
стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище
и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване.
Когато не можело да се открие подобна продажба, се използвала стойността на
сделката със "сходни стоки", продадени на различно търговско равнище
и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско
равнище и/или количество. Правела се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при
необходимост.
При изследване на този
метод бил направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане
за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки "по същото или
приблизително същото време". Понятието "по същото или приблизително
същото време" не било дефинирано. Въпреки това, продажбите трябвало да са
във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно
обращение на стоките, подлежащи на остойностяване,
След направения анализ в
митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки с № 8 и № 9 по цитираната митническа декларация били намерени
резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители.
Същите били декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) N2
952/2013 и на основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 95212013 следвало
да бъдат база за определяне на нови митнически стойности на стоки № 8 и № 9 по
процесната МД с MRN 18BG002002H0006103 от 10.01.2018г. Съвкупно от
гореизложеното, митническата стойност на горецитираните стоки по процесната
митническа декларация, следвало да бъде:
Стока № 8 кл.31
"Дъждобрани - 3000 броя"; код по ТАРИК ********** декларирана
митническа стойност 0,24 лв./брой или 2,73 лв/кг;
- нова митническа стойност
- 1,67 лв./бр
- база за определяне МД с
MRN 17BG005800H0108358 от 17.10.2017 г.
Стока № 9 кл.31
"Органайзер Текстил - 576 броя", код по ТАРИК ********** -
декларирана митническа стойност 0,15 лв. за 1 брой или 1,55 лв/кг;
- нова митническа стойност
- 0,69 лв./бр
- база за определяне МД с
MRN 17BG002002H0102455/18.08.2017г.
Предвид горното
определената към момента нова митническа стойност по МД с MRN
18BG002002H0006103 от 10.01.2018г. за стока № 8 е в размер на 5 010.00 лв.,
за стока № 9 е в размер на 1 117.44 лв. на основание чл. 74, пар. 2, б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
На тази база с решението е
отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки № 8 и № 9
в митническата декларация, съответно е определена нова митническа стойност на
тези стоки, както следва: за стока № 8 в размер на 5 010.00 лв. (3 000 броя х
1,67 лв.), за стока № 9 в размер на 1 117.44 лв., (576 броя х 1,94 лв.),
като е постановено да бъде коригирана митническа декларация с горепосочените
стойности.
На основание чл. 77, пар. 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е
определена 10.01.2018 г.
Определен е нов размер на
дължимите публични вземания (мито и ДДС), както следва: мито – 1 608.80
лева, антидъмпингови мита – 1 320.88 лева и ДДС – 5 530.27 лева, от
които реално заплатени мито – 986.33 лева, антидъмпингови мита – 1 320.88
лева и ДДС – 4 368.34 лева, съответно е посочен размерът на сумите,
подлежащи на досъбиране, а именно: мито – 622.47 лева и ДДС – 1 161.93 лева. Определен
е десетдневен срок за заплащането им, считано от датата на уведомяване на
длъжника.
Решението е изпратено на
дружеството с придружително писмо рег.№ 32-227017/05.08.2020 г. и видно от приложеното
известие за доставяне е връчено на 06.08.2020 г. Жалбата срещу решението е
депозирана на 13.08.2020 г.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
Обжалваният акт е издаден
от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“,
който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5, т. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент
(ЕС) № 952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение същият спада
към митническата администрация на Република България, има качеството на
длъжностно лице от митническо учреждение, което осъществява митнически надзор и
контрол по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, и изрично с приложимите към този
момент разпоредби от националното законодателство (чл. 19, ал. 1, предл. второ
и ал. 4 и сл. от Закона за митниците) е оправомощен да прилага определени
митнически разпоредби и издава решения по прилагането на митническото
законодателство.
Решението е валидно
издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за
адресата си и представлява административен акт, който на основание чл. 220, ал.
1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в
писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания за издаването
му.
В тази връзка следва да се
има предвид, че в чл. 69 от приложимия Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено,
че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата
митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза,
уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в
съответствие с членове 70 и 74.
В чл. 70 е регламентиран
Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност
на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2,
че „действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви
"а" до "г" са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се приложи договорната стойност.
В чл. 74 са регламентирани
Вторични методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от
параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността
на стоките за митнически цели са уредени и в Глава 3 на Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В чл. 140 „Неприемане на
декларираните договорни стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са
определени подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса.
Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според
параграф 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат,
че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1
от Кодекса.
В процесното решение, за
да мотивира основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна
стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е
позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C 291/15.
Цитираното решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до
тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли
1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) №
2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Според
диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която
митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната
стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) №
2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета
от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническият орган
не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата
и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство
за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в
отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни
доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна
стойност на тези стоки.
Доколкото чл. 181а от
Регламент (ЕИО) № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в
настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение автентичността
на представената като доказателство за заплащането й фактура, както е в
процесния случай.
Съгласно определението,
дадено в чл. 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
„сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата стойност –
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна
практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на
методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а
според чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко лице, което
участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол.
На това принципно
положение е основана и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата
на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на
СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtа SpA.
Задължението за мотивиране
на решението за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Доколкото производството
по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност.
Въз основа на изложеното,
в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на
своите съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните
стоки и решението си по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно чл. 22, параграф
6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи са длъжни, преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират
всяко решение, което е неблагоприятно за него.
Съответно в процедурата по
чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата,
адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва
да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си
относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе
своето решение. За целта тези лица следва да са надлежно уведомени за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото им на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г. на
СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик.
При регламентиране на
общата процедура във връзка с правото на изслушване, в чл. 8, параграф 1, буква
"а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено,
че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се
посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да
използват като основание за своето решение.
В случая това изискване
формално е спазено, доколкото в писмо рег. индекс № 32-48736/13.02.2020г., с което жалбоподателят е уведомен за
започването на административното производство, най-общо са посочени
обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност. Цитирани са и две митнически декларации,
служещи за база за определяне на новата митническа стойност. Освен номерата и
датите на издаване на същите обаче, липсва каквато и да било друга информация
за тези декларации като вносител, вид стока, условия на продажбите, срокове и
начин на плащане, количества, търговска марка и качество на стоките. В цитираното
писмо е посочено само, че след направен анализ на митническата стойност на стока
№ 8 и № 9 от процесната митническа декларация се установява, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при вноса на сходни стоки. Липсва обаче посочена каквато
и да била конкретна информация, въз основа на която адресатът да може да получи
представа имат ли въпросните стоки действително характеристиките на сходни такива.
В тази връзка съдът
намира, че в хода на административното производство е било нарушено правото на
защита на дружеството - жалбоподател, което, макар да е уведомено с цитираното писмо
от 13.02.2020г. за започването на административното производство, не е било
информирано за данните по използваните други митнически декларации за свободно
обращение на сходни стоки, и по този начин е било лишено от възможността да
изрази становище по тях.
На следващо място,
настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспореното решение е
допуснато и друго нарушение, изразило се в това, че от страна на митническите
органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за
прилагане, вр. чл. 74, параграф 2, буква „б“ от МК. В случая липсват данни митническите
органи да са извършили необходимия анализ и надлежно да са мотивирали
необходимостта от корекция на митническата стойност, съответно да са обосновали
приложената от тях такава. В оспореното решение, при прилагане на чл. 74, параграф
2, б. "б" административният орган се позовава на две митнически декларации
за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата
стойност на процесните стоки, без обаче да са налице каквито и да било данни за
извършен пълен анализ за сходство на стоките по тези митнически декларации.
В случая, освен посочване
на номера на използваните митнически декларации, липсва посочване на каквито и
да било други данни, и по-конкретно на изискуемите данни за търговското
равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховките, както и
кой е производителят, датата на сключените договори за продажба на тези стоки,
датата и стойността на фактурите, за да може, от една страна, оспорващият
адекватно да организира защитата си, и, от друга, съдът да прецени дали стоките
по използваните декларации действително отговарят на дефиницията за
"сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи
определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Липсата
на данни и доказателства за тези обстоятелства, както и на мотиви за направените
от събраните доказателства анализи и изводи на административния орган, води до
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Нещо повече – в оспореното
решение митническият орган се позовава на различна митническа декларация от
тази, цитирана в писмо рег. индекс № 32-48736/13.02.2020г. В писмото като база
за определяне на митническата стойност на стока № 9 е цитирана МД с MRN 17BG002002H0088050/14.07.2017г.
– 1.94 лв./брой., а в Решение рег. № 32-226922/05.08.2020г. - МД с MRN
17BG002002H0102455/18.08.2017г. – 0.69 лв./бр. Освен това, въпреки така
посочената база за определяне на стойността на стоката, декларирана под № 9,
впоследствие в решението е използвана като база за определяне не цитираната
стойност от 0.69 лв./бр., а 1.94 лв./бр.
В тази връзка съдът
приема, че обжалваното решение е вътрешно противоречиво и не съдържа какъвто и
да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по
чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент № 952/2013, а липсата на
мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискванията за форма и
самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като, както вече
бе посочено, препятства възможността да се извърши преценка за сходство на
стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на
процесните стоки.
Върховният административен
съд в свое решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че
в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки със "сходни" стоки. Съдът квалифицира като
незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на
характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и
при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите
функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в
търговската дейност. Разликата в цените на стоките по делото не е достатъчна
сама по себе си за формиране на противен извод.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните
стоки и е определил нова такава, директорът на ТД "Северна морска"
към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен
акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на делото
основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Следва да бъдат присъдени такива общо в размер на 350 лева, от които 50 лева - държавна такса за
образуване на делото и 300 лева - възнаграждение за един адвокат. Във връзка
със своевременно направеното възражение на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, следва да бъде отбелязано, че същото е съобразено
както с действителната правна и фактическа сложност на делото, събрания
доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство, така и с
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските, съгласно § 1,
т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция
"Митници", която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято
структура е включен административният орган, издател на оспорения акт.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-226922 от 05.08.2020
г. към MRN 18BG002002Н0006103/10.01.2018г. на Директора на Териториална
дирекция „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на СД „БАЛУТЕВИ – БВ – БАЛУТЕВИ И СИЕ“, ЕИК : …, гр.Д…, ул.“Б.“
№ .., представлявано от управителя Б. Д. Б., съдебни
разноски в общ размер от 350 (триста и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: