Р Е Ш Е Н И Е
27.08.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
10.08. 2021
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 708 2021
дело № по описа за г.
В.Й.П.,
ЕГН **********,***, Р.В.Х., ЕГН **********,*** и И.В.К., ЕГН **********,***,
тримата чрез адв. Ю.Д., със съдебен адрес ***, са предявили срещу З.И.Г., ЕГН **********,***, Д.К.С., ЕГН **********,*** и И.К.П.,
**********,***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2
от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищците върху 2/3 ид. части /В.Й.П. – на
1/3 ид. част, Р.В.Х. и И.В.К. – по 1/6 ид. част/ от Поземлен
имот 1534, в квартал 49 по действащия регулационен план на с. Сапарево, общ.
Сапарева баня, с регулационни и квадратурни данни по скица 487 кв. м., за който
имот съгласно неприложена улична регулация, утвърдена със Заповед №
1031/16.07.1982 година на Кмета на Община Сапарева баня е отреден УПИ XIII-1534
в квартал 49, целият с урегулирана площ 473 кв. м., като отчуждаемите и
придаваеми места по регулация са с отпаднало отчуждително действие съгласно § 8
от ПР на ЗУТ, ведно с построената и находяща се в имота масивна жилищна сграда,
с реално застроена площ от 70 кв.м., разположена свободно в имота и ведно с паянтова
сграда /лятна кухня/ с реално застроена площ от 15 кв. м., разположена по
страничната регулационна линия с УПИ ХІІ-1535, при настоящи граници и съседи на
поземления имот съгласно скица на имота: 1. УПИ VII-1536; 2. УПИ XII-1535; 3.
Улица, заключена между осеви точки 316-315-314-313; 4. УПИ XIV-1533; 5. УПИ
XV-1532; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 59, том
ІІ, peг. № 1963, дело № 243 от 2020 г. на нотариус С. Милева за размер от 2/3
ид. части. Претендират се и направените разноски.
Ищците твърдят, че заедно с ответниците са собственици на основание наследство
от ев Гергинов, починал на 16.05.1980
г., на поземлен имот 1534 в квартал 49 по действащия регулационен
план на с. Сапарево, общ. Сапарева баня. През 2021 г. ищците разбрали, че на
26.08.2020 г. ответниците са признати за единствени собственици на имота на
основание придобивна давност с нотариален акт № 59, том ІІ, peг. № 1963, дело №
243 от 2020 г. на нотариус С. Милева.
В постъпилия отговор се оспорва основателността на иска,
като се сочи, че ответниците са придобили по давност собствеността върху целия
имот в периода след 1980 г. до настоящия момент.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че процесният
имот приживе е бил собственост на ев
Гергинов, починал на 16.05.1980 г., както и, че страните по делото са негови
наследници по закон.
На 26.08.2020 г. с нотариален акт № 59, том ІІ, peг. № 1963,
дело № 243 от 2020 г. на нотариус С. Милева въз основа на обстоятелствена проВ.З.И.Г., Д.К.С. и И.К.П. са признати
за собственици на основание придобивна давност на целия процесен поземлен имот
1534 в квартал 49 по действащия регулационен план на с. Сапарево, общ. Сапарева
баня и построените в него масивна жилищна сграда и паянтова сграда.
Видно от издаденото удостоверение с № 30/27.12.2016 г. за
търпимост на описаната масивна жилищна сграда, годината на построяване на
сградата е декларирана от В.Й.П..
От показанията на свидетелите и се
установява, че ищцата В.
П. е заминала на работа в чужбина през 2003 г., но при прибиранията си в
България заплащала данъците за процесния имот, както и предприела необходимите
действия за издаване на удостоверение за търпимост на жилищната сграда в имота.
Тези й действия били известни на другите съсобственици, които не се
противопоставяли и не са й заявявали, че претендират за собствеността на целия
имот. Едва през 2020 г. при опит да заплати дължимия данък за 2019 г. тя
разбрала за издадения в полза на ответниците нотариален акт.
Свидетелите и В.
сочат, че живеят в съседство с процесния имот и знаят, че в него още приживе на
ев Гергинов живели З.Г. и съпруга й Гергинов заедно с децата им Д.С. и И.П.;
понастоящем там живее З.Г.. Ответниците стопанисват имота и извършват
подобрения в него; дворната врата се заключва. Свидетелите не са виждали в
имота останалите наследници и не им е известно между наследниците да е
обсъждана собствеността върху имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно
доказване качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно
основание, а в тежест на ответниците е да наведат и установят правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ищците.
Предвид направеното възражение,
в тежест на ответниците е установяването на периода от време след
1980 г., в който са упражнявали
владение върху процесния имот.
По делото не е
спорно и се установява от приложените доказателства, че страните са
наследниците по закон на ев Гергинов, който приживе, т.е.
до 1980 г., е бил собственик на процесния имот.
Презумпцията на
чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се
счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е
установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал
да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита
за оборена.
В конкретния случай
е безспорно, че липсва извършено разпореждане с процесния имот приживе от
наследодателя. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от
тези от наследниците, които са продължили да ползват имота след смъртта на ев Гергинов, показва съвладение.
Поначало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. ов Гергинов /след неговата смърт през 2012 г. -
наследниците му, които са ответници по делото/, е започнал упражняването на фактическата власт
като държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици.
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на
такива действия от ов Гергинов или от ответниците.
От събраните гласни доказателства не се установи провеждането на каквито и да е
разговори между страните, при които ответниците да са заявявали претенциите си
за собственост върху целия имот. Извършването на подобрения в имота не е
действие, демонстриращо такова намерение, предвид възможността за предявяване
на иск по чл.30, ал.3 ЗС за частта от разноските, съответстваща на дела на
останалите съсобственици; не е такова действие и заключването на дворната врата
на имота, предвид безспорното обстоятелство, че ищците живеят в други населени
места и липсата на установен случай на тяхното недопускане в имота.
От друга страна, посредством гласните доказателства се
установи заплащане на дължимите местен данък и такси от ищцата П. до 2019 г.,
както и извършването от нея през 2016 г. на необходимите действия за издаване
на удостоверение за търпимост на процесната жилищна сграда. Не е спорно, че
останалите сънаследници са знаели за тези нейни действия, сочещи на намерението
й да упражнява правата си върху имота, и не са им се противопоставили.
Установи се, че
ответниците са демонстрирали намерение да владеят целия наследствен имот,
станало достояние на ищците, едва на 26.08.2020 г., посредством снабдяването с
нотариален акт № 59, том ІІ, peг. № 1963, дело № 243 от 2020 г. на нотариус С.
Милева. До датата на
предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на
основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 08.04.2021 г., давностният срок
по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза
придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил съсобствения
си характер между наследниците на ев Гергинов /преживялата съпруга
Крумова Г. и децата им В.Й.П., ов Гергинов и Й.К. при равни права
– по ¼ ид. част, след смъртта на Крумова Г. през 2002 г. – по 1/3 ид. част/.
Поради това ищцата
В.Й.П. е
собственик на 1/3 ид. част, а ищците Р.В.Х. и И.В.К. /деца на починалата през 2003 г. Й.К./ - на по 1/6 ид. част от имота. Следователно предявеният установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид
обстоятелството, че ответниците не са придобили по давност идеалните части от процесния имот, съставляващи
наследствения дял на ищците, следва да се уважи като основателно искането по
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 59,
том ІІ, peг. № 1963, дело № 243 от 2020 г. на нотариус С. Милева за размер от 2/3
ид. части.
Съобразно изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски по производството за адвокатско възнаграждение и за внесени държавни такси в размер на 666 лв.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.И.Г., ЕГН **********, Д.К.С., ЕГН
**********, и И.К.П., **********, че В.Й.П., ЕГН **********, Р.В.Х., ЕГН **********, и И.В.К., ЕГН **********, са
собственици на основание наследство от ев Гергинов, починал на 16.05.1980 г., на 2/3 ид. части /В.Й.П. – на 1/3 ид.
част, Р.В.Х. и И.В.К. – на по 1/6 ид. част/ от Поземлен имот 1534, в квартал 49
по действащия регулационен план на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, с регулационни
и квадратурни данни по скица 487 кв. м., за който имот съгласно неприложена
улична регулация, утвърдена със Заповед № 1031/16.07.1982 година на Кмета на
Община Сапарева баня е отреден УПИ XIII-1534 в квартал 49, целият с урегулирана
площ 473 кв. м., като отчуждаемите и придаваеми места по регулация са с
отпаднало отчуждително действие съгласно § 8 от ПР на ЗУТ, както и от
построената и находяща се в имота масивна жилищна сграда, с реално застроена
площ от 70 кв.м., разположена свободно в имота и от паянтова сграда /лятна
кухня/ с реално застроена площ от 15 кв. м., разположена по страничната
регулационна линия с УПИ ХІІ-1535, при настоящи граници и съседи на поземления
имот съгласно скица на имота: 1. УПИ VII-1536; 2. УПИ XII-1535; 3. Улица,
заключена между осеви точки 316-315-314-313; 4. УПИ XIV-1533; 5. УПИ XV-1532.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 59, том ІІ, peг. № 1963, дело № 243
от 2020 г. на нотариус С. Милева, с който З.И.Г., Д.К.С. и И.К.П. са признати за собственици
на основание придобивна давност на целия процесен поземлен имот 1534 в квартал
49 по действащия регулационен план на с. Сапарево, общ. Сапарева баня и
построените в него масивна жилищна сграда и паянтова сграда, за размер от 2/3
ид. части.
ОСЪЖДА З.И.Г., ЕГН **********, Д.К.С., ЕГН **********, и И.К.П., **********, да заплатят на Верка Й.П., ЕГН **********, Р.В.Х.,
ЕГН **********, и И.В.К., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 666 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: