Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 29.10.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА…..…и в присъствието на прокурора………………………………...…….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 241 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

            Иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.52 ЗЗД.

                      Постъпила е искова молба от А.К.О. ***, чрез пълномощникът ѝ адв.С.И. *** против Т.Я. ***, с която са предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 30 000лв. и за имуществени вреди в размер на сумата 2453.51лв.Сумите се претендират ведно със законната лихва върху тях, считано от 03.09.2017г./дата на увреждането/ до окончателното им заплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2017г., около обяд ищцата е пътувала по път I-3, от гр.Плевен за гр.София с лек автомобил м.“М. , модел 2 с рег. № *******.Около 12.50ч. след град Луковит, в посока с.Петревене е срещнала движещия се в насрещната лента лек автомобил марка Б.“, модел 318i, с рег. № *******, управляван от ответника Т.Я.Й., при което при десен завой при километър 143+600, вследствие неправилно боравене с механизмите на управление, управлявания от него автомобил е загубил напречна устойчивост и се е завъртял по посока на часовниковата стрелка, като задната му част, а в последствие и целият автомобил е навлязъл в пътната лента на за насрещно движение. Ищцата е опитала да предотврати удара като е отклонила управлявания от нея автомобил надясно и е задействала спирачки.Автомобилът на ответника е продължавал да се върти в лентата за движение на ищцата, при което е последвал удар между предната част на управлявания от нея автомобил и дясната странична част на автомобила управляван от ответника. След първия удар, автомобила на ответника се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и се е изравнил странично с л.а. „М. “, при което е последвал втори удар между дясната му странична част и лявата странична част на М. та.

Ищцата твърди, че при пътното произшествие е получила следните наранявания: Счупване на крилото на дясна илиячна кост, закрито и коланна травма на гръдния кош.Твърди също, че е било образувано наказателно производство, което е приключило с решение № 11/22.01.2020г. по НОХД № 161/2019г. по описа на РС-Луковит, с което ответникът Т.Й. е бил признат за виновен за причиняване на произшествието, в т.ч. и за причинената по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата А.О., изразяваща се в травматично счупване на крилото на дясната илиачна кост, с последващо консервативно лечение-постелен режим и болкоуспокояващи, която обуславя трайно затрудняване на движението на снагата и долните крайници за период около 2-3 месеца, като за извършеното престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“, пр. 2-ро, вр. с чл.342, ал.1 пр.3-то, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, пр. 2-ро от НК вр. с чл.15, ал.1, чл.16, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание „Глоба“.

Ищцата твърди, че от травмите при ПТП е изживяла интензивни и дългосрочни физически болки и емоционални терзания. Назначено ѝ е било лечение чрез постелен режим и рехабилитация на легло за 30 дни, както и дихателна гимнастика.След изписването и от болница е била 3 месеца „на легло“.През целия период е ползвала услуги на рехабилитатор, за да проходи. Твърди, че е изпитала непоносими болки както от счупването на костта, така и от коланната травма на гръден кош. Приемала задълго и болкоуспокояващи и медикаменти за антикоагулантна профилактика.Наложило се е да ползва антидекубитален дюшек за предпазване от рани при залежаване. За нея се е грижил основно съпруга и, както и рехабилитатори.Фиксираното в легнало положение тяло и търпените жизнено функционални манипулации, някои от които унизителни, са повлияли на самочувствието и на жена.В продължение на месеци се е придвижвала само с проходилка и патерици, като се е нуждаела и от чужда помощ.Придобила е неописуем страх от шофиране извън населено място, което е ограничило социалния и живот и възможността да започне работа.Преживеният стрес и дългото възстановяване са повлияли негативно на самочувствието и ежедневните и дейности като съпруга и майка.Твърди, че не се е възстановила напълно и до сега изпитва болки и дискомфорт при промяна на времето.

В исковата молба се твърди още, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди вследствие на същите увреждащи действия на ответника – разходи за репатриране на автомобила до гр.София; разходи за болничен престой, медицински прегледи, изследвания, рехабилитация, за лекарствени и помощни средства, за процесуално представителство в наказателния процес осъществявано от адвокат, на обща стойност 2453.51лева, както следва : 300лв. за адвокатско възнаграждение по НОХД № 161/19 на ЛРС; 370.86лв. за репатриране на автомобила, съгл. данъчна фактура № 460/04.09.2017г.; 245лв. за медицински транспорт от гр.Луковит до гр.София, съгл. фактура № 123/03.09.2017г.; 300лв. за двудневен болничен престой, съгл. данъчна фактура № **********/05.09.2017г.; 50лв. за линейка в гр.София, съгл.фактура № **********/05.09.2017г.; 32лв. за патерица, съгл. фактура № 8579/04.09.2017г.; 50лв. за първичен мед.преглед, съгл. данъчна фактура № **********/05.09.2017г.; 180лв. за компютърна томография на нервна с-ма и мозък, съгл. фактура № **********/05.09.2017г.; 532.50лв. за балнеолечение и рехабилитация, съгл. фактура № **********/02.09.2019г. и 393.15лв. за лекарствени средства по посочените в исковата молба фактури. 

 Към исковата молба са приложени описаните в нея писмени доказателства: Заверен препис от влязло в сила решение № 11/22.01.2020г. по НОХД № 161/2019г. по описа на РС-Луковит; заверен препис от епикриза на ищцата, изд. от Отделение по ортопедия и травматология към Болница Т. ; заверен препис от болничен лист на ищцата, както и заверени преписи от посочените по-горе фактури и фискални бонове за лекарства и рецепта за предписването им.

В първото по делото заседание ищцата лично и чрез пълномощника си адв. Й.Д. ***, е заявила, че поддържа исковете си.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.Я. ***, подаден чрез пълномощникът му адв.Н.Н. от ПлАК. Ответникът е взел становище, че исковата претенция е допустима и частично основателна. Счита, че неимуществените вреди в претендирания размер са завишени предвид практиката на Плевенски ОС по аналогични дела.По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 532.50лева произтичащи от проведено балнеолечение и рехабилитация е възразил, като счита, че фактурата установяваща този разход не е относима и не следва да бъде приемана като доказателство по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от увредената при ПТП ищтца А.О. спрямо прекия причинител на вредите, за заплащане на сумата 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2453.51лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 03.09.2017г., когато е извършено деянието на ответника.

  Не се спори между страните, а е видно и от приложеното наказателно производство, че с решение № 11/22.01.2020г. по НОХД № 161/2019г. по описа на РС-Луковит, ответникът Т.Й. е бил признат за виновен за причиняване на произшествието, в т.ч. и за причинената по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата А.О., изразяваща се в травматично счупване на крилото на дясната илиачна кост, с последващо консервативно лечение-постелен режим и болкоуспокояващи, която обуславя трайно затрудняване на движението на снагата и долните крайници за период от около 2-3 месеца, като за извършеното престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“, пр. 2-ро, вр. с чл.342, ал.1 пр.3-то, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, пр. 2-ро от НК вр. с чл.15, ал.1, чл.16, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание „Глоба“.

 Безспорно е, че ищцата е изживяла продължителни болки и страдания и е направила разходи за лечението си, които преки и непосредствени вреди подлежат на овъзмездяване от страна на ответника.

 Спорно е какъв е размера на причинените имуществени и неимуществени вреди.    

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

От фактическа страна се установява следното : От представените и неоспорени от ответника писмени доказателства  се установява, че съгласно препис от епикриза на ищцата, изд. от Отделение по ортопедия и травматология към Болница Т. , същата е била на лечение в отделението през периода 03.092017г.-05.09.2017г., с диагноза счупване на дясно илиячно крило, закрито. При прегледа е установена изолирана фрактура в областта на дясната илиячна кост, без съществена дислокация.Установена е коланна травма на гръдния кош, в ляво, без открита рана и без данни за дихателна недостатъчност. Оплаквания от болка в гръдния кош и леко главоболие, движи четирите крайника при запазен обем и сила, сетивност-запазена двустранно, невъзможна походка, палпаторни болки в областта на дясната тазова половина.Препоръчано е лечение с постелен режим за 30 дни, а за коланната травма-локално обезболяване с медикамент, външно.От представеното заверено копие от болничен лист на ищцата А.О., изд. от същото лечебно заведение, се установява, че тя е била в отпуск по болест за периода 03.09.2017г.-05.10.2017г.

От приложените на л.13 до л.30 от делото писмени доказателства, в заверени от страната копия, се установява, че ищцата е направила разходи във връзка с причиненото ѝ от ответника непозволено увреждане, както следва :  300лв. за адвокатско възнаграждение по НОХД № 161/19 на ЛРС; 370.86лв. за репатриране на автомобила, съгл. данъчна фактура № 460/04.09.2017г.; 245лв. за медицински транспорт от гр.Луковит до гр.София, съгл. фактура № 123/03.09.2017г.; 300лв. за двудневен болничен престой, съгл. данъчна фактура № **********/05.09.2017г.; 50лв. за линейка в гр.София, съгл.фактура № **********/05.09.2017г.; 32лв. за патерица, съгл. фактура № 8579/04.09.2017г.; 50лв. за първичен мед.преглед, съгл. данъчна фактура № **********/05.09.2017г.; 180лв. за компютърна томография на нервна с-ма и мозък, съгл. фактура № **********/05.09.2017г.; 532.50лв. за хотелски услуги в балнеохотел „Д.М. “, съгл. фактура № **********/02.09.2019г. и 393.15лв. за лекарствени средства по посочените в исковата молба фактури и фискални бонове за лекарства и рецепта за предписването им. 

 От показанията на св.Т.П. Т. се установява, че свидетелят е пътувал в деня на произшествието – 03.09.2017г. с А.О. от Свищов за Плевен, като ищцата е продължила пътя си за София. Около 15:00 часа свидетелят е получил съобщение от съпруга на А. А. ю, че тя е катастрофирала около гр.Луковит и че е я карат в гр.София, в болница „Т. “. На 6-ти септември, тя вече е била изписана от болницата. Тогава свидетелят я е посетил в дома ѝ, за да види как е. Намерил я е на легло, в недобро здравословно състояние, на болкоуспокояващи, с болки в кръста, видимо унесена от  болкоуспокояващите, със забавен говор. Твърди, че не се е налагало обездвижване и гипсиране на пострадалата. Установява, че преди ПТП ищцата е била жива и подвижна, а тогава я е видял изплашена. Имала е ясен спомен за случилото се, но някои моменти ѝ се губели. Не е искала да споделя много, защото спомена я травмирал.Свидетеля не я е питал за подробности относно счупването, защото е виждал, че не ѝ е приятно. Разбрал е, че лечението ѝ се изразява в оставане неподвижна на легло.Приблизително месец и половина е била на легло, като към края е започнала да се опитва да заема полулегнало положение. Хигиенното ѝ обслужване е било в леглото. За нея се е грижел предимно съпруга ѝ А.. Лекар я е посещавал в къщи за да я прегледа.Раздвижването ѝ първо е започнало с проходилка, по няколко крачки, а след това с патерици. Около Коледа е правела по някоя крачка самостоятелно, като окончателно оздравителният процес е приключил след година. И след това е изпитвала страх да не се подхлъзне и нарани. Изпитвала е и страх от превозни средства.  

От показанията на св. А. Ю М.О. -съпруг на ищцата, се установява, че по телефона са му съобщили за претърпяната от съпругата му катастрофа.След два часа е пристигнал в болницата в гр.Луковит, където видял съпругата му да лежи на носилка в безпомощно състояние, стресната. Била ѝ е оказана първа помощ, но не са ѝ приложили друго лечение, тъй като било необходимо да ѝ се направи снимка в по-голяма болница - в гр.Плевен или в гр.Ловеч. Тъй като живеят в София, са уговорили да бъде транспортирана до болница „Т. “, за лечение при познат на семейството лекар. Болничният престой е бил 3 дни. Най-сериозното констатирано увреждане е било счупването на илиачната кост. Счупването на тазовите кости е предполагало неподвижност и лечение в домашни условия под грижите на близък. Свидетелят установява, че при транспортирането ѝ до дома им, въпреки обезболяващите, съпругата му е изпитвала много силна болка. Наложило се е четирима души да я пренесат до вкъщи. Установява също, че съпругата му е вземала 4 основни лекарства: „Фраксипарин“, което за антикоагулант; „Остеоцинезин“, което е за укрепване на костите; „Траумил“, който е за травмата и „Арнигел“, което е за мазане, а също и множество хомеопатични средства. Имала е и натъртване, което дълго са лекували с мазила, студени бутилки. Ищцата сама си е поставяла инжекциите „Фраксипарин“ подкожно за 30 дни. Второто лекарство е прилагано 4 месеца, третото - 2 месеца, а четвъртото за 4 месеца. Започнала е да става към началото на м.октомври, като през това време е била посещавана от ортопед и раздвижвана от рехабилитатор.  Ползвала е  антидекубитален дюшек. Свидетелят е ползвал отпуск и сам се е грижил за съпругата си, а по-късно с помощта на сестра ѝ и цялото семейство на свидетеля са продължили грижите за ищцата. Близо 4 месеца след катастрофата е ходела с патерици, след това с щеки. Свидетелят дава показание, че съпругата му е играела народни танци, като едва на следващата година през м.май е започнала да се включва в по-леките танци и досега не може да играе по-бързите. Има травматични усещания, макар че по характер е твърд и устойчив човек. В някои случаи много я боли не може да носи внучето си. Подвижна е, но от време на време усеща болки, като при едно от раздвижванията е усетила много силна болка. Казали са ѝ, че е възможно да има неправилно зарастване.Освен изложеното, свидетелят установява и това, че съпругата му дълго време е изпитвала силен страх даже при качване в кола, а след още по-дълг период от време, е започнала да шофира – през втората половина на 2018 с придружител, а самостоятелно в София - през 2019година. И до сега не шофира извън София.

От заключението на СМЕ изготвена от доц.д-р Д.Д. се установява, че при ПТП на ищцата А.О. са били причинени следните травматични увреждания:Контузия/натъртване/ на меките тъкани в областта на гръдния кош с наличие на външно кръвонасядане на кожата от автомобилния колан, без вътрешни кръвоизливи и счупвания на ребра и счупване на крилото на дясната тазова кост, които са резултат от катастрофата. Медико-биологичната квалификация на счупването на крилото на тазовата кост е трайно затруднение на движенията на снагата, таза и долните крайници, а медико-биологичната квалификация на контузията на гръдния кош е разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.Видно от заключението, в резултат на травмите пострадалата е търпяла болки и страдания, които условно вещото лице разделя на силни – през първия един месец след травмата, средни – през следващите около два месеца и слаби за период до два месеца.Посочено е, че няма данни за усложнения, които да обуславят удължаване на оздравителния процес и не се очакват бъдещи неблагоприятни последици за здравето на пострадалата. Вещото лице е разяснило, че лечението на този вид травми основно се състои в лежане на легло/пълен покой/ за срок от един месец/възможно до един и половина месеца/.През това време пациентът е на легло и се нуждае от ежедневни грижи, тъй като не може да се самообслужва/хранене, обличане, обръщане, почистване, дезинфекция и талкиране на кожата, смяна на памперси/.

Вещото лице е дало заключение, че всички представени по делото фактури и касови бонове за заплащане на лекарски прегледи, извършване на образни изследвания, за покупка на медикаменти/антикоагуланти, болкоуспокояващи, лекарства стимулиращи костното зарастване/ и за балниолочение имат връзка с лечението на травмите, получени при ПТП и са имуществени разходи по лечението.Посочено и това, че при счупени кости и след продължително обездвижване, задължително се препоръчват курсове на физиотерапия и рехабилитация, вкл. водолечение, които процедури подпомагат възстановяването на функцията на долните крайници и намаляват болките в поясно-тазовата област.От обясненията на ВЛ доц.д-р Д. в открито заседание, се вижда че на въпроса „….в какъв период след травмата такова лечение би повлияло благотворно на здравословното състояние?“, вещото лице е отговорило, че колкото по-рано след свалянето на гипса или след периода на имобилизация, или на лежане на легло, се проведе рехабилитацията, толкова по-добре. Оттам нататък е препоръчително да се прави физиотерапия и рехабилитация, т.е. в първите два месеца след това е най-препоръчително, като до шест месеца не би било късно.Относно продължаващи във времето болки, д-р Д. е заявил, че болки при промяна на времето е възможно да се получат, но може да се каже, че подобни болки могат да получават и хора в напреднала възраст, които не са получили фрактури при ПТП. Затова приема, че тези болки, които евентуално би получила, не са в такава степен, че да имат съществено практическо значение и да изискват някакво специално лечение или да ѝ пречат на ежедневните дейности. Не се изключват подобни болки, но практически ищцата следва да се счита с напълно възстановена функция.

  При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковата претенция се явява  частично основателна. Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно ал.2 във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52 от ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ищцата носеща тежестта да докаже тези факти установи наличието на предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за репариране на претърпените от нея вреди. Безспорно е, а и от събраните по делото доказателства, се установява наличието на противоправно поведение на ответника Т.Я.Й., в резултат на което на ищцата са причинени описаните по горе имуществени и неимуществени вреди. Противоправността на поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата.    Като пряка и непосредствена последица от удара при ПТП, ищцата е получила телесно увреждане – закрито счупване на тазова кост вдясно и външно кръвонасядане на кожата от автомобилния колан, без вътрешни кръвоизливи.Увреждането на здравето е предизвикало изтърпяване на болки и страдания от увреденото лице, нетърпими в началото и постепенно затихващи, които ВЛ условно е определило като силни – през първия един месец след травмата, средни – през следващите около два месеца и слаби за период до два месеца.

Между противоправното и виновно поведение на водача  настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязло в сила решение по НОХД № 161/2019г. по описа на РС-Луковит, имащо последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, задължителна по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието.Спорен в настоящия случай е единствено размера на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като последните следва да се определят по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен критерий икономическата конюктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Икономическата конюктура е видима от непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователните суми при подобни рискове, уредени и по законодателен път.

  Необходимо е обезщетението да отговаря на действително претъпените болки и страдания, за да може имущественото благо да послужи за морално удовлетворение на пострадалия, който емоционално да успее да подтисне изживените неблагоприятни последици от причиненото му увреждане. В конкретния случай следва да се отчетат естеството на травмата - единично увреждане, наложило пълното обездвижване на ищцата от един месец, протичането ѝ без усложнения и без оперативни интервенции, довело до пълно физическо възстановяване, съгласно заключението на ВЛ доц.д-р Д.Д., интензивността на болките - силни през първия един месец след травмата, средни – през следващите около два месеца и слаби - за период до два месеца. Съдът взе предвид и  неудобствата и притесненията на ищцата да бъде обслужвана от други лица за елементарни хигиенно - битови нужди за период от един месец, силните болки, които тя е изпитвала, особено нетърпими в началото, когато е транспортирана за диагностика и лечение до лечебно заведение, а след това и до дома ѝ, вкл. страданието и шока от самото произшествие. Съобрази и данните за страхови изживявания продължили дълго време, които са препятствали свободното шофиране от страна на пострадалата. Същевременно не се събраха доказателства за твърдяното в исковата молба обездвижване „на легло“ за срок от три месеца, както и за непоносими болки от коланната травма на гръден кош. Не се установява неописуем страх от шофиране извън населено място да е ограничило социалния ѝ живот и възможността да започне работа. Съобразявайки изложеното и съответните обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите – м. септември 2017г., съдът приема, че  справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата 12 000 лв.

  От анализа на доказателствата и съобразявайки съдебната практика по чл.45 от ЗЗД по подобни казуси, съдът приема, че размер на обезщетението от 12 000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства на ищцата. Обезщетение в по-голям размер не следва да се присъжда, тъй като няма установени усложнени, удължени или тежко протичащи възстановителни процедури, над обичайните за подобен тип травма, които ищцата да е преживяла. Не е имала външни рани, множество травми или оперативни интервенции, нито съществено повлияване на психическото здраве, които да са довели до по-интензивни болки и да мотивират по висок размер на вредите.Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.09.2017г.За разликата до 30 000лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на иска за имуществени вреди съдът намира, че той е основателен и доказан /с обсъдените писмени доказателства за направени разходи/до размера, в който се признава и от ответника, а именно за сумата 1921.01лв., като от размера на претендираното обезщетение 2453.51лв. се изключи единствено сумата от 532.50лв., която съгласно представената фактура от балнеохотел „Д.М. “ е за хотелски услуги. Недоказано е твърдението, че ищцата е провеждала рехабилитация във връзка с причиненото счупване на тазови кости, макар че е почивала в балнеохотел, доколкото в издадената фактура, такива процедури не са включени и липсват други доказателства за провеждането им. Освен това, съгласно заключението на ВЛ д-р Д., за да се възстанови по-бързо здравето, рехабилитация се препоръчва в първите два месеца след травмата, като до шест месеца не би било късно.В случая обаче се твърди, че разходите в размер на 532.50лв. направени две години след увреждането са пряка негова последица, което виждане не се споделя от съда. Ето защо искът следва да бъде уважен до размера 1921.01лв., която сума се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.09.2017г., като за разликата до 2453.51лв. иска бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Няма основание за редуциране на адвокатското възнаграждение за адв. Й.Д., предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото.При този изход на делото, ищцата има право на разноски в размер на 1243.96лв., съобразно уважената част от исковете. Ответникът, пропорционално на отхвърлената част от исковете има  право на разноски в размер на 858.85лв. или по компенсация следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 385.11лв.

                     Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

оСЪЖДА Т.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на основание    чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД на А.К. ***, с ЕГН **********  сумата 12 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП на 03.09.2017г., причинено от ответника Т.Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -03.09.2017г., като за разликата до 30 000лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          осъжда Т.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на основание    чл.45 от ЗЗД на А.К. ***, с ЕГН **********  сумата 1921.01лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП на 03.09.2017г., причинено от ответника Т.Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -03.09.2017г., като за разликата до 2453.51лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на основание    чл.78, ал.1 от ГПК на А.К. ***, с ЕГН ********** сумата 385.11лева, за направени по делото разноски.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                              съдия в Окръжен съд: