Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.02.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет
и втори юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 11110 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 99142
от 25.05.2020 г. СРС, 54 с-в, по гр.д.№ 48547/2016 г. е осъдил З. „Л.и.“ АД да
заплати на Е.П.З. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 6 000
лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания /счупване на лявата лъчева кост, психически дискомфорт и
страх от пътуване с автомобил/, претърпени от Е.П.З.вследствие на ПТП, реализирано
на 26.08.2011 г. в гр.София, бул. „Рожен“ с посока от ул. „Петър Панайотов“ към
ул. „Йордан Хаджи-Константинов-Джинот“, по вина на Т.М.А., водач на л.а. „БМВ
Х3“ с рег.№ С ****ХК, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била
застрахована при ответника със законната лихва
от датата на ПТП-26.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 6 000 лв. до пълния
предявен размер от 25 000 лв. и за
законната лихва за периода от 26.08.2011 г. до 25.08.2013 г.
Срещу решението от 26.01.2017 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца Е.П.З.
в частта, с която е отхвърлен иска му за разликата над 6 000 лв. до пълния
предявен размер от 25 000 лв. в тази част решението е постановено в
нарушение на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не е обсъдил
фактите и обстоятелствата, които обуславят размера на щетата в пълния й обем.Излага
оплаквания, че при определяне на обезщетението съдът не е анализирал приетата
по делото медицинска експертиза и събраните гласни доказателства и при
определяне на размера на дължимото обезщетение не е съобразил продължителността
и интензивността на причинените от злополуката болки, страдания и битови
неудобства; необходимостта от помощ в бита през оздравителния период и
свързаната с нея зависимост от други хора; силния психо-емоционален стрес,
който е изпитвала пострадалата до смъртта си; наличието на остатъчен дефицит
във функцията на ръката и т.н., не е посочил в каква степен икономическите
условия са обусловили изключително занижения размер на обезщетението.Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи иска изцяло.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-З. „Л.и.“ АД
оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционното решение е
законосъобразно, правилно и мотивирано.Твърди, че размера на дължимото
обезщетение е определен в съответствие със събраните по делото доказателства и
че оплакванията на въззивника са неоснователни.Излага доводи, че съдът се е
съобразил с приетата по делото медицинска експертиза, съгласно която телесните
увреждания при ищцата са довели до болка за сравнително кратък период от време
и са отшумели напълно в обичаен срок, без усложнения и тя се е възстановила
напълно без остатъчни последици за здравословното състояние.Поддържа, че
обезщетението следва да бъде изплатено само за онези негативни усещания, които
действително са настъпили и претърпени, а не за предположения или възможности,
условно посочени от медицинската доктрина.В случая първоинстанционният съд е
взел предвид всички релевантни обстоятелства за определянето на размера на
дължимото обезщетение към датата на настъпилите вреди и е определил същото в
съответствие с принципа за справедливост и съдебната практика, като е отчел
всички индивидуализиращи признаци на увреждането.Моли съда да потвърди
решението в обжалваната от ищцата част.Претендира разноски.
Постъпила
е и насрещна въззивна жалба от ответника-З. „Л.и.“ АД срещу решението в частта, с която е уважен иска за сумата над
4 000 лв. до 6 000 лв.Въззивникът твърди,
че в посочената част решението е постановено в нарушение на материалния закон
поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като присъденото
обезщетение е завишено.Твърди, че съгласно приетата по делото медицинска
експертиза ищцата е получила травматично увреждане, от което е била
възстановена напълно без медицинска намеса, възстановяването е протекло
изключително бързо и без усложнения, не е доказано пострадалата да е променила
обичайния си бит, преживяла е събитието като е проявила нормално психическо
отношение към същото.Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението в частта, с която искът е уважен за сумата над 4 000 лв. до
6 000 лв. и да отхвърли иска в тази част.
Въззивницата-ищец оспорва насрещната
въззивна жалба.Твърди, че в обжалваната от ответника част първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е и
при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Счита за неоснователно
оплакването на въззивника за допуснато противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Моли съда да
потвърди решението в обжалваната от ответника част.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Ищцата- Е.П.З.твърди,
че на 26.08.2011 г. в гр.София, на бул. „Рожен“, около 9,00 ч. се е возила в
лек автомобил „БМВ Х3“ с ДК № С ****ХК, управляван от Т.М.А. с посока на
движение от ул. „Петър Панайотов“ към
ул. „Йордан Хаджи-Константинов-Джинот“, когато внезапно движещият се от дясната
им страна лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № РВ ****АМ предприел маневра и
настъпило ПТП.Вследствие на ПТП й е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се във „фрактура радии ин локо типико синистра“
/счупване на лявата лъчева кост на типично място/, което увреждане й е
причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок,
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.В резултат на причинената й средна
телесна повреда ищцата е претърпяла болки и страдания и временно е била
нетрудоспособна, изпитвала е дискомфорт и страх да се вози в автомобил.С
присъда № 273 от 04.11.2014 г. Т.М.А. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „б“ вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.Твърди, че лек автомобил „БМВ Х3“ с ДК № С ****ХК, собственост на Г.И.Х.към
момента на произшествието е имал задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС по полица № 22111890002786 в З. „Л.и.“ АД със срок на
валидност от 11.06.2011 г. до 10.06.2012 г.Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 25 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на получени травми и трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за повече от два месеца със законната лихва от датата на
увреждането-26.08.2011 г. до изплащане на сумата.
С определение от 05.02.2019 г. като ищец е конституиран Е.П.З. в качеството му на наследник на починалата в хода на процеса /на
13.10.2018 г./ ищца Е.П.З..
Ответникът-З. „Л.и.“ АД оспорва иска.Прави възражение за съпричиняване,
като твърди, че претендираните неимуществени вреди са получени вследствие
виновно поведение на ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен
колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137а ЗДвП.Оспорва твърденията
относно механизма на ПТП, както и причинната връзка между описаните в исковата
молба вреди с ПТП.Излага доводи, че претендираното обезщетение е завишено.Оспорва
дължимостта на законна лихва от датата на ПТП, тъй
като отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е
договорна.Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Видно
от
представения констативен протокол за ПТП № К799 на СДВР на 26.08.2011 г. около 09,00 ч. в
гр.София на бул. „Рожен“ срещу бл.41 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
марка „БМВ Х3“ с рег.№ С ****ХК, управляван от
Т.М.А. и лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ РВ ****АМ с водач В.И.З..
С присъда № 273
от 04.11.2014 г. на СГС, НО, 33 с-в, НОХД № 1975/14 г. Т.М.А. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „б“
вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК за това, че на 26.08.2011 г.
около 09,00 ч. на бул. „Рожен“ в района срещу бл.41, при управление на МПС-л.а.
„БМВ“, модел „Х 3“ с рег. № С ****ХК, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на две лица-на В.И.З. и на П.Н.Н.-З.,
както и средна телесна повреда на Е.П.З., изразяваща се в счупване на лявата
лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник със срок, по-дълъг от 30 дни.С
решение № 170/27.05.2015 г. САС, НО, 6 с-в, по НОХД № 287/2015 г. е изменил
присъда № 273 от 04.11.2014 г. по НОХД № 1975/14 г. на СГС, НО, 33 с-в, като е
признал Т.М.А. за виновен и в това, че е допуснал нарушение на чл.16,
ал.1, т.3 ЗДвП.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ Х3“ с ДК № С ****ХК
към датата на ПТП по застрахователна полица № 22111890002786 в З. „Л.и.“ АД със
срок на валидност от 11.06.2011 г. до 10.06.2012 г.
Разпитаната по делото свидетелка А.З.-съпруга
на ищеца твърди, че след настъпилото на 26.08.2011 г. ПТП лявата ръка на Е.П.в
китката е била с шина за около месец-месец и половина.Ищцата е била много
разстроена.Периодично свидетелката, съпругът й дъщеря й са ходили да й помагат,
занесли са й болкоуспокояващи и лекарства за заспиване.Обслужването на ищцата с
шината е било много трудно.Свидетелката и дъщеря й са й правили тоалета,
занесли са й дрехи, които лесно се обличат и събличат.След като са й махнали
шината е започнала рехабилитация за около 2 месеца.Ръката й е била подута е все
още не е можела да се движи и не се е възстановила до смъртта й.Ищцата е
изпитвала болки в ръката.Докато е била с шината свидетелката и дъщеря й са
ходили 1-2 пъти седмично да помагат на ищцата в домакински дейности, пране,
готвене, помагали са й да си направи тоалет, да се измие и изкъпе.Посещенията
са продължили и по време на рехабилитацията.Първоначално ищцата е била много
разстроена, след това винаги при споменаването на катастрофата е плачела,
оплаквала се е постоянно, че не може да спи, споделяла е, че е стресирана.След
катастрофата се е страхувала да се качи на автомобил и не е пътувала.Болките са
били по-интензивни за месец-месец и половина и през този период ищцата е
приемала аналгетици.
Свидетелката И.З.-дъщеря на ищеца
твърди, че след ПТП, настъпило на 26.08.2011 г. ищцата, която е нейна леля, е
била бледа, с тъмни кръгове под очите,
цялата е треперела, лявата й ръка е била в шина, била е счупена в китката и
много я е боляла.Свидетелката и майка й са се консултирали с лекари и са й купили
обезболяващи лекарства и в продължение на повече от месец и половина са я
посещавали 2-3 пъти в седмицата, за да й помагат.Твърди, че леля й не е можела
да се обслужва сама, не е можела да спи.След като са й махнали шината се е
наложила домашна рехабилитация.Година-две след инцидента ищцата е продължавала
да си спомня за него, не е можела да спи, при най-малкото натоварване е
изпитвала болки, непрекъснато е била на обезболяващи за период от около 2-3
месеца.Изживяването й е било още по-тежко поради обстоятелството, че при
инцидента е имало смъртни случаи.Първите седмици след инцидента са помагали на
леля й за абсолютно всичко-за тоалетна, за къпане и приготвяне на храна, тъй
като тя не е можела да се облече и да се съблече сама.
От заключението на приетата по
делото медицинска експертиза на вещото лице Цв.Г.е установено, че от процесното ПТП ищцата е получила счупване
на типично място на лъчевата кост на лява предраменница,
което е причинило трайно /за по-дълъг срок от 30 дни/ затруднение на движенията
на левия горен крайник.Счупването
възниква по индиректен механизъм, най-често при падане или удар върху дланта
при дорзална флексия на дланта /сгъната китка в
посока обратна на дланта/ и екстензирана /изпъната/
лакътна става.Така силата на огъване се предава от дланта върху дисталната епифиза на лъчевата
кост, която има спонгиозен строеж и особено при
наличие на остеопороза лесно се фрактурира.За
счупването е необходимо възможно най-бързо да се направи репозиция,
което става по безкръвен начин обикновено под локална упойка.След като се
направи корекция на разместените фрагменти се поставя гипсова шина и се прави
контролна рентгенография в две проекции.Обездвижването продължава средно 25-30
дни.През това време болният трябва активно да движи пръстите на ръката, за да
се избегнат усложнения.При благоприятно протичане на оздравителния процес
функционалното възстановяване на ръката след подобна травма средностатистически
настъпва за около 2-4 месеца.Провеждането на рехабилитация при подобно
увреждане във всички случаи подпомага оздравителния процес, като скъсява
сроковете за възстановяване и намалява риска от възникване на усложнения.Срокът
за провеждане на рехабилитация зависи от възстановяването, като е удачно за
поне 2 седмици.По делото липсва медицинска документация с регистрирано
състояние на посттравматичен стрес.Теоретично е възможно в зависимост от личностовия тип на пострадалия да се регистрира такова
състояние.Не е възможно при поставен колан да се предотврати травмирането на
лява ръка в областта на китката.Най-вероятно травмирането при изпъната напред
ръка е станало от бордното табло, но е възможно при отведена в рамото настрани
ръка след удар в ляво при пасажер на предна дясна седалка това да стане и от
прибори между водача и него, както и от травмиране от тялото на самия водач.Ищцата
може да получи травмата в същия вид и тежест на лява ръка независимо от това
дали е била или не с поставен предпазен колан.При пострадалата не са установени
и описани специфични и характерни наранявания, причинени директно от колана,
„синдром на предпазния колан“.Тези увреждания при употреба на предпазен колан
са налични след челен удар, когато тялото полита напред след удара и
кинетичната енергия, която получава при високите скорости, се поема предимно от
гръдния кош и корема.Липсата на специфични увреждания от медицинска гледна
точка не позволява да се приеме, че пасажерът е бил без поставен предпазен
колан.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че колкото по-възрастен е
човек, толкова по-продължителен е възстановителният процес.При жените
възстановяването е по-бавно, защото при
тях има значително по-изразени остеопоротични
проблеми, които затрудняват възстановяването.Възможно е вследствие на травма
като процесната да останат трайни функционални увреждания, тъй като структурата
на ставата, която се засяга, е сложна.Без медицинска документация не може да
се констатира какъвто и да е ставен
проблем и да се изведе причинна връзка между травмата и този проблем като
персистиращо състояние.Лечебната физкултура може да се прави и от самия
пациент, но след назначаване от специалист.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство е искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв.В
останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.За да са налице предпоставките за
уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” между деликвента и ответника, и предпоставките на
чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна
връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” и е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 6 000,00 лв.При
определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил вида на травмата,
довела до интензивни болки и дискомфорт за период от месец и половина,
рехабилитация за още два месеца, търпени болки при натоварване на ръката до
смъртта на пострадалата, настъпила след повече от седем години от датата на
ПТП, както и травмиращото психиката произшествие, при което са загинали на
място други две лица, довело до нарушения в съня непосредствено след ПТП и
страх от пътуване в МПС.Съдът е съобразил и конкретните икономически условия
към 2011 г. и нивата на застрахователно покритие към датата на
ПТП-2 000 000,00 лв. за едно пострадало лице.
Страните не спорят относно наличието на предпоставките на
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД възлиза на 10 000 лв.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази характера
и тежестта на увреждането- счупване на типично място на лъчевата кост на лява предраменница, което е причинило трайно /за по-дълъг срок
от 30 дни/ затруднение на движенията на левия горен крайник, имобилизация
за период от месец-месец и половина и търпени интензивни болки през този
период, рехабилитация, провеждана в продължение на два месеца; приничения дискомфорт и неудобства в ежедневното битово
обслужване и необходимост от чужда помощ за период от около 2 месеца;
преживения силен стрес и обстоятелството, че при процесното ПТП са загинали
двама от спътниците на ищцата и тя не се е освободила от болезнените спомени от
преживяното; търпените болки от ищцата за период от 2-3 месеца, както и при
натоварване на ръката; изпитваният страх от пътуване с автомобил, безсъние.От
друга страна съдът съобрази и липсата на
усложнения по време на възстановителния период и на необходимост от медицинска
намеса за възстановяването на пострадалата.
Неоснователни са
оплакванията на въззивника-ищец, че първоинстанционният съд не е съобразил
икономическите условия в страната към
момента на настъпване на ПТП.Видно от мотивите на обжалваното решение
първоинстанционният съд е съобразил
този критерии при определяне на
крайния размер на обезщетението.Следва да се добави, че определяните от съда
обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените
неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя.При
прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне
на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат
самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на
конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение
за формиране на критерия за справедливост.Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие
по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита на отговорността
на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития
през периода за неустановен брой пострадали / Р №
95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г., I ТО на ВКС; Опр. № 99/08.03.2019
г., т.д. № 2152/18 г., I ТО на ВКС/.Присъждането на по-висок размер би довело до
несъразмерност на обезщетението с оглед установените увреждания и до
неоснователно обогатяване на ищеца.
С оглед частичното разминаване на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 6 000 лв. до 10 000
лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
над сумата от 152,00 лв., като вместо това се постанови решение, с което искът
да се уважи и за сумата от 4 000 лв.В останалата част решението следва да
се потвърди.
При този изход на
спора въззивникът-ищец има право на
разноски за въззивната инстанция съгласно представения списък в размер на
304,76 лв., както и още 240 лв. за СРС или общо 576,84 лв. за двете инстанции.Въззивникът-ответник има право на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. за настоящата инстанция, като с
оглед изхода на спора на същия следва да се присъди сума в размер на 78,95 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 99142 от 25.05.2020 г. на СРС, 54 с-в, по гр.д.№ 48547/2016 г. в
частта, с която е отхвърлен предявения от Е.П.З. срещу З. „Л.и.“ АД иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 6 000 лв. до
10 000 лв., както и в частта, с която Е.П.З. е осъден да заплати на З. „Л.и.“
АД разноски на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК над 152,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Е.П.З. с ЕГН ********** и с адрес: *** /конституиран като правоприемник на
починалата в хода на процеса ищца Е.П.З./ на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и
сумата от 4 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, претърпени от Е.П.З.вследствие на
ПТП, реализирано на 26.08.2011 г. със законната лихва от 26.08.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.П.З.
с ЕГН ********** и с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 576,84-разноски за
двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Е.П.З. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на З. „Л.и.“ АД с ЕИК ****и със седалище и адрес на управление:*** сумата 78,95
лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.