Р Е Ш
Е Н И Е
№ 173
гр. Севлиево
19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на седемнадесети юни
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 815 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 286,72 лв. и по чл. 86 ЗЗД с цена 56,60 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е негов клиент за
обект, намиращ се в с.Д., Севл.община. Той не е изпълнил задължението си да
заплати консумирана ел.енергия за периода 05.02.–10.05.2016 г. в размер на
286,72 лв. Поради забава на изплащане на задължението, ищецът претендира и
мораторна лихва в размер на 56,60 лв., определена от падежа на всяко плащане до
07.06.2018 г. Моли съда да уважи исковете, като присъди законната лихва и
разноските по делото.
Ответникът Ф.Д.М. е представил писмен отговор, чрез
особен представител адв. Г.Н., в който се оспорва предявените като
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за погасителна
давност.
По делото
се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
ПО ИСКА
по чл. 79 ЗЗД
С оглед на обстоятелството, че ответникът е чужд
гражданин, съдът изиска служебно от Служба по вписвания – Севлиево справка по
лице и от представените Справка по лице и нотариален акт – л.75 и 76 се
установи, че ответникът е закупил недвижим имот, описан в нотариален акт № 149,
том VІ, рег.№ 10 254, дело № 518 от 19.07.2013 г. на Н. П. Д.. В
нотариалния акт не е посочен адрес на имота, а освен това ответникът го е
закупил чрез пълномощник – ***и сделката е осъществена с помощта на преводач.
Чрез тези документи е установено по несъмнен начин, че ответникът е притежавал
недвижим имот в с.Д., Севл.община, закупен от лицето М. М. А.. Ищецът представи
Заявление № 2212709 от 14.10.2013 г. – л.81 за снабдяване и разпределение на
ел.енергия, в което са посочени съществуващите клиентски и абонатен номер на
обекта. Това заявление е подадено от ответника, но очевидно не е писано от
него. В този документ е посочен адрес на обекта ***, а като дотогавашен
ползвател на имота е посочено лицето Д. И. Б.. Ищецът представи и Протокол за
монтаж /демонтаж/ проверка на директен електромер с дата 11.10.2013 г. – л. 122
и от него е видно, че в с.Д. /без да е посочен адрес/ е монтиран електромер,
като абонатния № на обекта е **********, а клиентския № е ***. Точно това са
данните за имота на ответника. Всъщност в този протокол не е посочен № на
електромера, но е очевидно, че електромерът е сменен след закупуване на имота
от ответника.
Претенцията на ищеца касае неизплатени задължения
за ползвана ел.енергия за следния период от време: фактура № ********** от
05.02.2016 г. – л. 9 на стойност 75,07 лв. за ел.енергия за периода 28.12.2015
г. до 25.01.2016 г.; фактура № ********** от 09.03.2016 г. – л. 11 на стойност
76,62 лв. за отчетен период от 26.01. до 24.02.2016 г.; фактура № ********** от
07.04.2016 г. – л. 12 на стойност 65,99 лв. за отчетен период 25.02. до
23.03.2016 г.; фактура № ********** от 10.05.2016 г. – л. 13 на стойност 50,04
лв. за период 24.03. до 23.04.2016 г. Освен тези фактури е издадена и фактура
от 21.04.2016 г. – л.10 за сумата 19 лв. с основание „възстановяване на
захранването“. Навсякъде в тези фактури е посочен адрес на обекта – с.Д. ***, № на обекта **********, а
електромерът е посочен с номер 1115031300569495.
С оглед на обстоятелството, че ответникът не живее
в Б., съдът допусна и разпита свидетели за установяване на някои релевантни
факти.
Свид.Б.П. *** установи, че къщата на ответника се
намира на адрес ***, а не на ***. Това обстоятелство се установява и от писмо
на Община Севлиево – л.102, от което е видно, че административният адрес на УПИ
VІ-786 в кв.71 по плана на с.Д., Севл.община, собственост на ответника, е *** №
5. Свидетелят потвърди, че ответникът е закупил къща в селото, в която е живял
сам, но над три-четири години вече не живее там и се е завърнал в родината си.
От показанията му обаче се установи, че приятели на ответника – англичанин и
рускиня, които също живеят в селото и които са го довели да купи къщата, през
2016 г. са пуснали в имота на ответника семейство роми. Те са живяли в имота
няколко месеца, след което са заминали в чужбина. Оттогава и досега никой не
живее в имота, къщата е разбита, отворена и напълно безстопанствена, което
посочи и вещото лице.
По делото бяха разпитани като свидетели и
семейството, което живее на адрес ***, посочен във фактурите като адрес на
ответника. Съдът констатира от личните карти на свидетелите Д. и Й. Ц.,
издадени през 2010 г., че това е техният постоянен адрес и те живеят там от
години и си заплащат тока. Те също потвърдиха, че имотът на ответника е на
друга улица.
От заключението на в.л. се установи
обстоятелството, че обектът се намира на ***, която е различна от ***.
Експертът е проверил електромера на ответника с абонатен №, завършващ на 9/125
и е констатирал, че на място се намира електромер с друг № и на него няма
никакви показания за ползвана ел. енергия.
При тези установени факти, съдът следва да прецени
дължи ли ответникът претендираните от него суми, тъй като безспорно има
противоречиви обстоятелства, изразяващи се в следното:
На първо място – това е адресът на имота/обекта,
който във всички фактури е посочен ***, а беше категорично установено, че на
този адрес от много години живее с-во *.. Съдът обаче е на становище, че фактурите
не касаят имота на с-во *., а се отнасят именно до имота на ответника. Фактът,
че в заявлението е посочен адрес *** не променя извода на съда, защото е
безспорно, че ответникът не е разбирал български език и друг е написал
заявлението вместо него. Касае се за обект в село и е известно, че служителите,
отчитащи ел.енергията, познават хората и затова не е възможно данните да се
отнасят до друг абонат. Освен това във фактурите е посочен точния абонатен
номер на обекта, който не се променя при промяна на собствеността, както посочи
и вещото лице.
На второ място – безспорно се установи от
експертизата, че към настоящия момент СТИ на обекта на ответника е с друг номер.
Съдът обаче е на становище, че този факт означава, че електромерът е сменен,
след като ответникът е напуснал Б. и точно затова няма отчетени показания на
този нов електромер. По-горе съдът посочи, че за имота на ответника е поставен
нов електромер през 2013 г. и очевидно след изтичане на пет години СТИ е
сменено с ново.
Ищецът е представил извлечение за фактури и
плащания от партидата на ответника – л. 14 – 17, съдържащо данни за периода от
началото на 2014 г. до предявяване на иска. Този частен свидетелстващ документ
съдържа данни за всички издадена фактури, дължимите суми по всяка от тях,
датата на плащане и оставащи /неплатени/ суми. Съдът няма никакво основание да
се съмнява в посочените данни, тъй като е безспорно, че до процесния период всички
суми са били заплащани. Ответникът е живял тогава в селото и редовно е плащал
консумираната от него ел.енергия.
Съдът е на
категоричното становище, че неизплатените суми касаят ел. енергия, консумирана
от семейството роми, които са били допуснати в имота на ответника от неговите
приятели и то след заминаването му от Б. поради здравословни проблеми. Точно
затова консумация на ел.енергия няма след тяхното напускане на обекта, а те не
са заплатили тока. За ищцовото дружество е без значение кой ползва доставената
ел.енергия и кой в действителност живее в имота. Отговорност за плащането й
обаче носи собственикът, който е абонат на ищцовото дружество.
В този смисъл съдът счита за безспорно установено,
че за процесния период ищецът е доставил ел.енергия на обекта, собственост на
ответника, тя е била ползвана от лица, живущи в този обект за няколко месеца,
но не е заплатена нито от тях, нито от ответника. Касае се за неизпълнение на
договор, като ищецът е изпълнил задълженията си, а ответникът не е изпълнил
основното си задължение – да заплаща консумираната в имота му ел.енергия.
В писмения отговор на ответника е направено
възражение за погасителна давност на исковете, като това възражение не е
мотивирано нито в отговора, нито в хода на делото. Няма съмнение обаче, че се
касае за периодични вземания, които се погасяват с кратката тригодишна давност.
В случая тя не е изтекла за нито едно от вземанията, тъй като искът е предявен
на 22.06.2018 г., а задълженията са за началото на 2016 г.
Мотивиран от горното съдът счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата 267,72 лв., представляваща консумирана
ел.енергия по приложените фактури, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от предявяване на иска 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск ще бъде отхвърлен за сумата 19
лв., посочена като възстановяване на захранването, тъй като тази сума се дължи
от ответника, ако той пожелае същото да бъде възстановено. Сумата не касае
консумация на ел.енергия и не може предварително да се търси от абоната.
ПО ИСКА
по чл. 86 ЗЗД
Обективно съединен с главния иск е и иск за
заплащане на мораторна лихва с цена 56,60 лв. Уважаването на този иск е пряко
свързано с уважаване на главния иск. Касае се за забавено парично плащане,
поради което ответникът дължи и законната лихва от падежа на всяко от
плащанията до предявяване на иска. Съдът
изчисли размера на лихвата чрез ел.калкулатор, като сумата се образува от сбора
на лихвата по всяка фактура от падежа й до предявяване на иска /въпреки че в
исковата молба тя е изчислявана до 07.06.2018 г./ Вероятно поради тази причина
съдът получи малко по-висок размер мораторна лихва, но тъй като не е направено
увеличение на този иск, ще присъди претендираната сума от 56,60 лв.
В заключение съдът ще посочи, че в отговора на
ответника, чрез особен представител, са направени многобройни възражения както
по фактите, така и по доказателствата. Тези оспорвания обаче са голословни и
както е прието в съдебната практика „Голото оспорване /без сочене на различни
факти/ е израз на процесуална злоупотреба. Доктрината приема, че правилното
съдопроизводствено състезание предполага ответникът изрично да посочи като
отрича конкретен факт, какво счита, че се е случило /да изложи своята теза/“.
Затова съдът няма да обсъжда тези „голи“ оспорвания, които касаят
включително и оспорване на твърдението,
че между страните няма облигационни отношения.
С оглед изхода на делото и на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по списък по чл.
80 ГПК – л.153. Тези разноски са документирани и включват д.т. – 100 лв., такса
за призоваване чрез Д.в. – 30 лв., депозит за особен представител – 150 лв. и
депозит за експертизата – 100 лв. Претендира се и юрисконсулско възнаграждение
в размер на 100 лв. Или общо дължимите разноски са в размер на 480 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Д.М.,
роден на *** г., ***, с адрес в Б. с.Д., С.община да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна
район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.Владислав Варненчик № 258,
представлявано от П. С. С. и Г. К., сумата от
267,72 лв. /двеста шестдесет и седем лв. 72 ст./, представляваща
консумирана ел.енергия, за която са издадени следните фактури: фактура №
********** от 05.02.2016 г. – на стойност 75,07 лв. за ел.енергия за периода
28.12.2015 г. до 25.01.2016 г.; фактура № ********** от 09.03.2016 г. – на
стойност 76,62 лв. за отчетен период от 26.01. до 24.02.2016 г.; фактура №
********** от 07.04.2016 г. – на стойност 65,99 лв. за отчетен период 25.02. до
23.03.2016 г. и фактура № ********** от 10.05.2016 г. – на стойност 50,04 лв.
за период 24.03. до 23.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от предявяване на иска 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане, на осн.чл. 79, ал. 1 ЗЗД; сумата 56,60 лв. /петдесет
и шест лв. 60 ст./, представляваща мораторна лихва, на осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД и направените по делото разноски в размер на 480 лв./четиристотин
и осемдесет/, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 19 лв. /деветнадесет/, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: