Решение по дело №1771/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ...........

 

гр. В. Търново, 28.02.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 03.02.2020 год. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Бобев

 

при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдията Бобев НАХД № 1771 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба С.А.А. с ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 2019-1739-05-1212 от 09.09.2019 год, издадено от Началника на РУ - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново, с което за допуснато от А. нарушение по чл. 207, ал. 1 от НК, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 218б от НК, му наложено административно наказание – „Глоба”  в размер на 100.00 (сто) лева. В жалбата се твърди, че наказващия орган неправилно е установил фактите по случая, като не е взел предвид всички елементи на правната норма на чл. 207, ал.1 от НК, както и са допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателя редовно призован, се явява лично. Същия прави доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на едно лице при условията на довеждане, като съдът уважи това искане и разпита като свидетел С.Н.Й.. По същество А. моли съда да отмени процесното НП изцяло, като сочи че не е виновен, тъй като само е съхранявал намерената вещ съобразно указанията на ръководството на охранителната фирма в която работи и само един единствен път е ползвал телефона поради наложителни причини.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не заема становище.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

         През месец юни на 2018 год. сестрата на св. К.И.Х. й подарила мобилен телефон марка „Huawei Р9 lite” с имей *******, златист на цвят. Тя го ползвала със сим-карта с номер ********** към „Виваком”. Телефонът бил с пукнат дисплей в горния ляв ъгъл и в долния десен ъгъл, без калъф и карта памет.

На 10.08.2018 год. около 18:20 часа Х. отишла да гледа футболна среща на стадион „Ивайло” в град Велико Търново. Пътувала с автомобила на брат си от село Беляковец до град Велико Търново, като през цялото време държала мобилния си телефон в ръка. Когато била вече пред касата на стадиона, вмъкнала раницата от гърба си и прибрала вътре своя телефон. След това извадила портфейла, платила билета си, и го прибрала в раницата, която сложила на гърба си. На стадиона седнала в дясно под козирката до своята приятелка. Там смъкнала раницата от гърба си и я оставила между металната рамка на двете седалки. Покрай тяx минавали случайни хора. След около 10-15 минути Х. потърсила мобилния си телефон в раницата си, но не го намерила. Проверила под седалките, но го нямало. Тя отишла до касата, за да види дали не го е забравила там, но го нямало. Попитала охраната дали не са намирали телефона й, но последните отговорили, че не са. Върнала се обратно и приятелката й Позвънила на нейния телефон, но последният давало, че бил изключен. След това видяла на стадиона един свой познат и го помолила да позвъни на мобилния й телефон, той звъннал и отново телефонът й давало, че бил изключен. Х. се обадила на брат си, който проверил в колата си, но не намерил нейния телефона. След няколко дена тя подала жалба в Полицията.

На същия ден жалбоподателя С.А.А. бил на работа и трябвало да охранява с други колеги от „Делта Гард” горепосочената футболна среща. След като свършила срещата А. и св. С.С.С. се отправили към изхода на стадион „Ивайло”. Там А. видял на земята между будката за билети и кашоните за боклук мобилен телефон марка „Huawei”. Той се навел и го взел, след което казал на С. какво бил намерил. Те останали на стадиона още половин час, като никой не дошъл да си потърси мобилния телефон. След това А. оставил телефона в служебния автомобил съобразно практиката във фирмата при подобни случаи на намерени вещи, до потърсването му. Така телефона престоял около месец в служебния автомобил, като не бил потърсен.

Във връзка с подадената жалба от К.Х., било образувано ДП № ЗМ-721/2018 год. по описа на РУ - В. Търново.

На 19.09.2018 год. А. бил на работа със служебния автомобил. Наложило му се да се обади по телефона, но батерията на собствения му телефон била изтощена. Тогава А. се сетил за намерения телефон и решил да го използва за наложителното обаждане. Поставил собствената си сим-карта с № ********** и провел разговора. Веднага след приключване на този разговор, А. извадил сим-картата си от този телефон и отново го оставил в служебния автомобил.

При разследването по посоченото ДП била извършена справка, при която се установило, че телефона на Х. е ползван със съм-карта с № **********, като се установило, че това е сим-картата на С.А.. Същия бил призован в РУ - В. Търново, където обяснил какво се е случило и предал на разследващите намерения телефон, който пък бил върнат на собственичката му К.Х..

След приключване на разследването, прокурора приел, че макар деянието на А. да осъществява престъпния състав на чл. 207, ал.1 от НК, то е в случая е приложима разпоредбата на чл. 28б, ал. 1 от НК, поради това, че стойността на мобилния телефон е до размера на две минимални работни заплати към датата на деянието, както и че същия е предаден доброволно и върнат на собственика. Поради това прокурора е счел, че С.А.А. е осъществил състава, на административно нарушение по чл. 218б във вр. с чл. 207, ал. 1 от НК, поради което извършеното от него не представлява престъпление, а административно нарушение. Във връзка с това прокурора е счел, че наказателното производство следва да се прекрати, а материалите по ДП да се изпратят на Началника на РУ - гр. В.Търново в ОД на МВР - В. Търново за реализиране административно наказателната отговорност на А., като с Постановление от 28.05.2019 год. представителя на ВТРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № ЗМ- 721/2018 год. по описа на РУ - В. Търново в ОД на МВР - В. Търново, и прокурорска преписка № 2279/2018 год. по описа на ВТРП, като е постановил след влизането му в сила, препис от същото, Ведно с материалите по ДП, да се изпрати на Началник РУ - В. Търново при ОД на МВР - В. Търново.

След получаване на материалите по ДП, на 09.09.2019 год. Началника на РУ - В. Търново е издал процесното НП № № 2019-1739-05-1212, с което за допуснато от С.А.А. нарушение по чл. 207, ал. 1 от НК, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 218б от НК, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 (сто) лева. В описателната част на НП наказващия орган е описал като, че същото се издава за това, че А. на 10.08.2018 год. след 18:20 часа в гр. В, Търново докато изпълнявал служебните си задължения, охранявайки футболна среща на стадион „Ивайло" - гр. В. Търново, между будката за билети и кашоните за боклук, е намерил чужда движима вещ, а именно - 1 брои мобилен телефон марка „Huawei“, на стойност 175,60 лева. Установено е, че А. след като е намерил горепосочения телефон, не е изпълнил задължението си да предаде намерената вещ на собственика или на органите на МВР в законоустановения срок, а го е продал на друго лице. Случаят се определя като маловажен с оглед ниската обществена опасност на деянието и дееца - от справката за съдимост е видно, че горепосоченото лице не е осъждано. От извършената справка в АЙС на МВР е установено, че в продължение на една година не са му налагани административни наказания за подобно деяние, както и в продължение на една година не е извършил две и повече деяния, общата стойност на предмета на които да е над 150 лева. Предмета на престъплението не е огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна или друга специална техника. С постановление 2279/04.09.2019 год. на Районна прокуратура - В. Търново, е отказано образуване на наказателно производство. С оглед решението на ВТРП, С.А. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 207, ал. 1 от НК, поради което извършеното от него не представлява престъпление, а административно нарушение.

НП е било връчено лично на А. на 01.10.2019 год., който го е обжалвал в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.

         Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, а в конкретния случай на доказателствата, събрани в хода на ДП. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 год. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

         Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо рег. № 173900-13781 от 14.10.2019 год., въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Такива доказателства не са представени и в съдебно заседание. Свидетелските показания също не допринасят за изясняване на фактическата обстановка и то такава, каквато е описана в процесното НП.

         В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана К.Х., която потвърждава обстоятелствата при които е изчезнал телефона й, както и това, че е пуснала жалба в полицията ,като впоследствие телефона й е бил върнат от разследващите органи в състоянието, в което е бил когато е бил загубен. Получила е постановление на ВТРП, от което узнала, че телефона е бил намерен от един господин, който поставил собствената си сим-карта него и така бил засечен. Твърди, че не познава този господин и не знае други подробности около намирането на телефона.

         По искане на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетел лицето С.Н.Й.. В показанията си пред съда Й.   заявява, че е работил във фирма „Делта Гард” ООД до месец април 2019 г. като „Организатор охрана” и е познавал жалбоподателя, който също е работил като охранител в тази фирма. Свидетелят твърди, че през лятото на 2018 г., са били на мероприятие, в което участвал и жалбоподателя С.А.. Мероприятието било охрана на футболен мач на стадион „Ивайло” в гр. Велико Търново, като след приключване на футболния мач колегата А. го сигнализира и го уведомил, че са намерили мобилен телефонен апарат. Тогава Й. казал на А. да остави телефона в служебния автомобил докато някой си го потърси, тъй като това е било тяхната практика ако се намери такива забравена или изгубена вещ. Свидетелят твърди, че е му е известно какво е станало след това с въпросния апарат и колегите му не са го уведомявали какво се е случило с него, но твърди, че ако такава вещ не бъде потърсена в един по-продължителен период от време, практиката е била такава, че те предават вещта на организатора на мероприятието, което са охранявали. Твърди, че в конкретния случай не е бил уведомяван дали собственикът на телефона е бил открит или телефонът е бил върнат. Св. Й. заявява, че по принцип служителят, при когото е останала на съхранение вещта би трябвало да я предаде на организатора на мероприятието, но нямало определен срок, след изтичането на който да бъде предоставена вещта на организатора на мероприятието, като по принцип този срок е по-продължителен - повече от месец. Свидетелят твърди, че впоследствие разбрал, че колегата му  А. след изтичане на един по-дълъг период е ползвал въпросния намерен телефон, за което е било образувано наказателно дело. Твърди, че по принцип такива намерени вещи се съхраняват от служителя, който ги е намерил, като в конкретния случай знаел, че колегата му А. е съхранявал въпросния телефон в служебния автомобил, за да може, ако бъде потърсен, веднага да бъде върнат.

         Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като безпротиворечиви и съвпадащи с останалите доказателства по делото.

         При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателя С.А. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на чл. 207, ал. 1 от НК. От доказателствата по делото се установява, че практиката в охранителната фирма е била такава, че ако бъде намерена изгубена вещ, то същата се съхранявала от намерилия я служител, докато бъде потърсена от загубилия. Ако в продължителен период от време същата не бъде потърсена, веща се предавала на организатора на мероприятието, което е било охранявано от фирмата. В конкретния случай А. е спазил тези правила, каквато е била практиката във фирмата, а именно оставил на съхранение мобилния телефон в служебния автомобил докато бъде потърсен. Поради тази причина й не я е предал на властта. Същия е бил в обективна невъзможност да съобщи за нея на собственика или да я върне на този който я е загубил, тъй като същия към този момент не му е бил известен. Освен това от доказателствата по делото се установява, че А. не е ползвал вещта, а само един единствен път инцидентно и по принуда е провел разговор от намерения телефон, като е поставил собствената си сим-карта и след проведения разговор е извадил сим-картата си и е върнал телефона в служебния автомобил.

         На следващо място от доказателствата по делото се установява, че веднага след като е бил призован в РУ - В. Търново, А. доброволно е предал веща на разследващите органи.

         Освен горното, съдът намира, че при издаване на процесното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, като в същото са описани обстоятелства, за които няма никакви доказателства, а именно, че е установено, че А. след като е намерил горепосочения телефон, не е изпълнил задължението си да предаде намерената вещ на собственика или на органите на МВР в законоустановения срок, а го е продал на друго лице. Такива обстоятелства изобщо не са установявани нито в хода на ДП, нито от наказващия орган по какъвто й да е начин. Така при издаване на процесното НП наказващия орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е описал несъществуващи обстоятелства и деяния, които А. не е извършвал.

         Въз основа на горното, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение и А. да е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 207, ал. 1 от НК.

         По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 207, ал. 1 от НК, като обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ НП № 2019-1739-05-1212 от 09.09.2019 год, издадено от Началника на РУ - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново, с което за допуснато от С.А.А. с ЕГН **********,***, нарушение по чл. 207, ал. 1 от НК, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 218б от НК, му наложено административно наказание – „Глоба”  в размер на 100.00 (сто) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                 

                                   / Емил Бобев /