№ 99
гр. Бургас, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГА.на Т. Канакиева
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от ГА.на Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.465 от НПК и е образувано по въззивна
жалба на адв.Ем.Х. от БАК - защитник на осъдения М. А. М., български и
турски гражданин против решение № 289/13.11.2023 год. постановено по
ЧНД № 1322/2023 год. по описа на Бургаски окръжен съд, с което съдът е
ПРИЗНАЛ и ПРИЕЛ за изпълнение присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-
ти Висш наказателен съд в Истанбул, потвърдена с решение № 2013/3083 на
10-ти наказателен състав на Върховния съд на Република Турция, влязла в
сила на 4.04.2013 г., с която М. А. М. – роден на ... г. в с. ...., с постоянен
адрес: гр.Бургас, ж.к. „..., с българско и турско гражданство, ЕГН **********
е осъден за престъпление по чл. 188, ал.3 и ал. 4 от Турския наказателен закон
– „Трафик или доставка на наркотици или стимулиращи вещества“, като
НАМА.Л размера на наложеното наказание лишаване от свобода от
седемнадесет години и шест месеца на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от
свобода и ГЛОБА в размер на 9615 /девет хиляди шестстотин и петнадесет
лева. Съдът е КВА.ФИЦИРАЛ деянието по чл. 354а, ал. 2, изр. първо вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България.
ПОСТАНОВИЛ е ИЗПЪЛНЕНИЕ на наложеното наказание лишаване от
1
свобода за срок от дванадесет години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛИЛ първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието. Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 468, ал. 4 от НПК
времето на задържането под стража и изтърпяното в Република Турция
наказание лишаване от свобода в размер на 2532 /две хиляди петстотин
тридесет и два/ дена. На основание чл.467, ал.1 от НПК е ВЗЕЛ мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо М. А. М., с българско и
турско гражданство, ЕГН **********.
С въззивната жалба не се оспорва обосноваността и
законосъобразността на атакуваното решение. Претендира се единствено по
възможност намаляване на наложеното наказание от 12 години лишаване от
свобода на осъдения М., предвид чистото съдебно минало, характеристичните
данни, трудовата ангажираност и семейно положение на същия.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Бургас оспорва основателността на въззивната жалба и заявява, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради
което пледира същото да се потвърди. Намира, че не са нА.це основания за
намаляване на така редуцираното наказание лишаване от свобда, предвид
данните, че осъденият е бил пуснат в извънреден отпуск от турския затвор, но
не се е завърнал да изтърпи останалата част от наказанието си, преминал е
незаконно границата от РТурция в РБългария, за което е осъден,
количеството на накрокитчни вещества и техния вид.
Упълномощеният защитник на исканото лице М. - адв.Ем. Х. заявява,
че поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване по
съображенията, изложени в нея. Изразява съгласие с определения размер на
глобата. По отношение на наказанието лишаване от свобода, намира че
определянето му в предвидения в закона максимален размер за съответното
престъпление е несправедливо предвид обществената опасност на деянието и
дееца. Акцентира върху положителните данни за дееца. Заявява, че осъденият
признава грешката си и е осмислил поведението си, има семейство и две деца
студенти. Моли съда да намА. размера на наказанието лишаване от свобода.
Осъденият М. поддържа становището на своя защитник, като изразява
съжаление за извършеното.Заявява, че не се е върнал в затвора в РТурция
поради лошите условия там.
2
В последната си дума моли въззивния съд да намА. наказанието
лишаване от свобода.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитник на осъденото
лице, който има право на такава против постановеното решение и в 7-
дневния срок за обжалване, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материА. по
настоящото наказателно дело, обсъди събраните по делото доказателства и
провери атакуваното решение по оплакванията на осъденото лице и на
неговия защитник, както и служебно изцяло, направи извода, че жалбата е
неоснователна.
Бургаският окръжен съд, съблюдавайки специалните и общите
процесуални норми относно настоящото наказателно производство, обстойно
е изследвал относимите към спора обстоятелства, извършил е всички
процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно
изясняване на фактите по делото, задълбочено е анА.зирал събраните
доказателства, въз основа на които обосновано е приел за установени
следните фактически обстоятелства:
Безспорно е установено, че делото е образувано по повод искане на
Главна прокуратура в гр. Истанбул, Република Турция за признаване и
изпълнение на решение /присъда/ № 2012/27 по дело № 2010/258 на 12-ти
Наказателен съд за тежки престъпления в гр. Истанбул от 07.03.20112 г., с
което на М. А. М., роден на 2... г., български и турски гражданин, ЕГН
********** е била наложено наказание лишаване от свобода за срок от
седемнадесет години и шест месеца и глоба в размер на 150 000 турски лири,
преобразувани в 1095 дена затвор за извършено от него престъпление
„Трафик или доставка на наркотици и стимулиращи вещества“ по Турския
наказателен закон. Искането е съпроводено със заверено копие на решението,
чието изпълнение се иска, и от други необходими документи, с превод на
български език.
Правилна е преценката на решаващя съд че искането на Главната
прокуратура в Истанбул е процесуално допустимо, тъй като е подадено по
надлежния ред от съответния компетентен орган на Република Турция,
ратифицирала Европейската конвенция за международно признаване на
присъди от 28.05.1970 г. Законосъобразно съдът е заключил, че по
3
съществото си искането на компетентните органи на Република Турция за
признаване и изпълнение на решение /присъда/ № 2012/27 по дело №
2010/258 на 12-ти Наказателен съд за тежки престъпления в гр. Истанбул от
7.03.20112 г. е основателно.
Правилно съдът е посочил, че наказанието, чието изпълнение се иска, е
наложено с „европейско съдебно решение по наказателно дело“ по смисъла на
чл. 1, б. „а“ от Европейската конвенция за международно признаване на
присъди /ЕКМПП/ - решението на Турския наказателен съд е окончателно
/влязло в сила на 04.04.2013 г./, като същото е постановено в резултат на
наказателно производство срещу М. М..
С посоченото решение /присъда/ 12-ти Наказателен съд за тежки
престъпления в гр. Истанбул е осъдил М. А. М., с българско и турско
гражданство, ЕГН ********** за престъпление по чл. 188, ал. 3 и ал. 4 от
Турския наказателен закон № 5237. Съгласно фактите, приети за установени с
постановената от чуждестранния съд присъда, на 03.07.2010 г. лицето Х,
чиято самоличност не е била установена, предало на М. А. М. наркотични
вещества - хероин, за да търгува с тях и да ги изнася в европейски страни
през Република България. М. М. оставил наркотика в ползвания от него
автомобил с рег. № ..., паркиран на паркинга на търговския център
Bayrampasa Carrefoursa, където на следващия ден – 04.07.2010 г. се срещнал с
обвиняемите ХА.м Й. и А. М..
М. М. взел две празни чанти от багажника на автомобил с рег. №... и ги
поставил в багажника на автомобил с български рег. № Х ... ВА. Превозното
средство с българска регистрация, управлявано от А. М. и с пътуващите в
него М. М. и ХА.м Й. се придвижило до автомобилен сервиз Minicar Unimot,
намиращ се в индустриална зона Икителли, бул. „Ататюрк“ № 1, където
тримата обвиняеми били задържани. При последвалото претърсване на
автомобила с рег. № ..., оставен на паркинга на търговски център Carrefoursa
били намерени и иззети наркотични вещества – 83.393 кг хероин. Така
описаната дейност на М. А. М. била квА.фицирана като престъпление по чл.
188, ал. 3 и ал. 4 от Турския наказателен закон №5237 – трафик или доставка
на наркотици или стимуланти. За извършеното деяние турският съд наложил
на М. М. наказание лишаване от свобода за срок от 17 години и 6 месеца и
глоба в размер на 150 000 турски лири, които били преобразувани в 1095 дни
4
лишаване от свобода. С решението /присъдата/ на основание чл. 223/2-д от
Наказателно-процесуалния кодекс на Република Турция М. М. бил признат за
невинен в извършване на престъпление „създаване, ръководство и членство в
престъпна организация“.
С решение № 2013/3083 от 04.04.2013 г., постановено от Върховния
съд на Република Турция, 10-ти наказателен състав, било потвърдено
решението на 12-ти висш наказателен съд в Истанбул. М. М. бил задържан на
07.07.2010 г., постъпил в турския затвор на 08.07.2010 г., а на 12.06.2017 г.
той избягал от затвора. С писма от 15.06.2017 г. и от 29.06.2018 г. на Главна
прокуратура на Република Турция било разпоредено на органите на реда да
издирват осъдения в цялата страна.
Междувременно М. М. преминал в Република България, тъй като освен
турско гражданство, има и българско гражданство. Общата продължителност
на задържането и престоя му в турския затвор била 2532 дни.
Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 42 от Европейската
конвенция за международно признаване на присъди /ЕКМПП/, „замолената
държава е обвързана с установените факти, доколкото те са посочени в
решението или решението се позовава косвено на тях“. В рамките на приетите
от чуждестранния съд фактически положения, решаващият съд правилно е
приел, че деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление
по българския наказателен закон – по чл. 354а, ал. 2, изр. Първо, вр. с ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК – държане на високорискови наркотични вещества с цел
разпространение, без надлежно разрешително, в съучастие с други лица като
извършител.
Правилно съдът е заключил, че посочената квА.фикация се обуславя
от обстоятелството, че общата стойност на хероина, предмет на
престъплението, представлява „големи размери“ – същата възлиза на 3 335
720 лева, съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998
г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Законосъобразно решаващият съд е заключил, че в случая са нА.це
всички предвидени в разпоредбата на чл. 463 НПК условия за признаване и
изпълнение на присъдата на чуждестранния съд.
М. М. е пълнолетен гражданин /към момента на извършване на
5
деянието е бил на 43 години/ и не страда от умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които да му
пречат да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, тоест същият е наказателноотговорно лице по българския
закон. От приложените по делото материА. се установява, че в проведеното в
Република Турция наказателно производство са били спазени всички
процесуални права на М. М.. Той е бил защитаван от упълномощен защитник
– адв. Н.А., и е взел участие в производството, като няколкократно е давал
обяснения. По делото липсват данни, които да формират извод, че присъдата
не е била постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея,
по които Република България е страна. Съдът е обсъдил възражението на
защитата относно проявено унизително и нечовешко отношение към
осъдения, като правилно е приел, че същото се отнася за изтърпяване на
наказанието, а не за постановяване на присъдата.
Правилна е преценката на съда, че престъплението, за което М. М. е
осъден, не се счита за политическо или свързано с политическо
престъпление, нито е военно престъпление. По отношение на същия деец за
същото престъпление Република България не е признала присъда на друг
чуждестранен съд. Присъдата не противоречи на основните принципи на
българското наказателно и наказателно-процесуално право. Правилен е
изводът, че не са нА.це и условията за отказ за признаване и изпълнение на
присъдата, постановена от компетентния съд в Република Турция. Съгласно
чл. 82, ал. 1, т. 2 от българския Наказателен кодекс, изпълнителската давност
за престъпления, за които е наложено наказание лишаване от свобода повече
от десет години, е петнадесет години. Този давностен срок не е изтекъл,
поради което давността не може да бъде основание за неизпълнение на
наложеното наказание. Наред с това изпълнението не противоречи на
международните задължения на Република България.
Пред настоящата инстанция защитата и осъденият не оспорват
обосноваността и законосъобразността на решението, като единствената им
претенция е намаляване на наказанието лишаване от свобода определено на
12 години.
При определянето на наказанието съдът правилно е съобразил
6
съдебното минало на осъдения. Видно от справката за съдимост и от
удостоверение изх. № 6636/2023г. от Окръжна прокуратура - Бургас, М. М. не
е осъждан и за него няма обвинения по неприключени и прекратени
наказателни производства.
Престъплението е извършено на територията на Република Турция.
Няма никакво основание да се смята, че присъдата е наложена или утежнена
по расови, религиозни, национални или политически съображения. За
извършеното от М. М. престъпление по българския Наказателен кодекс - чл.
354а, ал. 2, изр. първо вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до
петдесет хиляди лева. Предвиденият максимален размер на наказанието
лишаване от свобода е по-нисък от наложеното на осъдения наказание от
седемнадесет години и шест месеца. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЕКМПП, „Ако
искането за изпълнение е прието, съдът заменя наказанието лишаване от
свобода, наложено в молещата държава, с наказание, което се предвижда от
закона на замолената държава за същото деяние.“. В този смисъл решаващият
съд правилно е приел, че наложеното наказание следва да бъде заменено за
целите на изпълнението му в Република България с максималния срок на
лишаването от свобода по българския закон, а именно дванадесет години.
Наред с това така редуцираното наказание съответства на обществената
опасност на деянието и дееца- предвид вида и размера на наркотичните
вещества, данните за отклоняване на осъдения от изтърпяване на наказанието
в турския затвор, незаконото преминаване на границата на РТурция с
РБългария. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са
нА.це условия за допълнително редуциране на наказанието лишаване от
свобода, поради което въззивната жалба е неоснователна.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че това наказание на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
В съответствие с разпоредбата на чл. 468, ал. 4 от НПК от срока на
замененото наказание дванадесет години лишаване от свобода следва да бъде
приспаднато времето на задържането под стража и изтърпяното в Република
Турция наказание лишаване от свобода, а именно 2532 дена /вж.
удостоверение за престой в затвора/.
7
Наложеното на осъдения М. М. с чуждестранната присъда наказание
глоба в размер на 150 000 турски лири е било превърнато в 1095 дни затвор.
Правилно съдът е заключил, че превръщането на наказанието глоба в
лишаване от свобода е несъвместимо с българските закони. Затова
кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 150 000 турски лири
следва да се конвертира във валутата на замолената държава по официалния
обменен курс към момента на приемане на решението /чл. 45, ал. 1 от
ЕКМПП/. Съдът правилно е съобразил курса на турската лира към датата на
постановяване на решението, като 1 турска лира се равнява на 0.0641 лева,
поради което правилно е приел, че размерът на допълнителното наказание
следва да бъде адаптирано в глоба с размер от 9615 лева. Посоченият размер
не надхвърля максималния размер, определен в замолената държава за
подобно деяние.
С оглед на обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на
турските съдебни власти наказание лишаване от свобода и предвид на
обстоятелството, че М. М. е избягал от турски затвор, на основание чл. 467,
ал. 1 от НПК, съдът правилно е заключил, че е необходимо да вземе мярка за
неотклонение задържане под стража по отношение на М. А. М..
В заключение, апелативният съд прецени, че проверяваното решение
не страда от недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат неговото
отменяване или изменяване. Предвид на това, въззивната инстанция счете, че
следва да потвърди изцяло обжалваното решение, като обосновано
законосъобразно и справедливо.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289 от 13.11.2023г. постановено по ЧНД
№ 1322/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Заверен препис от влязлото в сила решение да се изпрати на
Министерство на правосъдието за препращане на компетентните органи на
държавата, поискала признаването и изпълнението на присъдата
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9