Р Е Ш Е Н И Е
№ 260432
гр. Кюстендил, 22.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2445 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК: ********* против Р.М.Д..
В исковата молба се сочи, че
ищцовото дружество разполага с активна процесуална легитимация по иска на
основание сключен на 01.10.2019 г. със „С.Г. Г.“ ООД цесионен д., като
последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало
собственик на процесните вземания на основание сключен с „Б. телекомуникационна
компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.
„***“ ЕООД встъпило в правата
си на кредитор спрямо процесното вземане още преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Уведомлението и за двете цесии
било приложено към исковата молба и с връчването на последната на ответника,
ведно с приложенията към нея, то К. следвало да се счита за редовно уведомена
за станалото прехвърляне при съблюдаване на законовите изисквания за това – и
по – конкретно „С.Г. Г.“ ООД действало в двойно качество – като упълномощен от
мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г. и от свое име,
в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019г.
Твърди се, че между кредитора „Б. т. к." ЕАД, ЕИК: ******* и Р.М.Д., ЕГН: ********** бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от дата 18.07.2016. г., с който
абонатът е добавил за ползване мобилен номер *******, с избран тарифен
план VIVACOM i-Тгаffic L, с месечна абонаментна
такса в размер на 19,99
лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на това били издадени
фактури, обективиращи вида и размера на
незаплатената услуга, на стойност
42.56/четиридесет и два лева и 56ст./лв., а
именно: № ********/22.04.2017 г., ****/22.05.2017
г., ***/22.06.2017 г., ****23.07.2017 г., за периода на потребление от 22.03.2017 г. до 21.07.2017 г.
Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок довело до едностранното
прекратяване на индивидуалните договори, след което по сочения клиентски номер №******била издадена крайна фактура № ******от дата 22.08.2017 г. с
начислена обща сума за плащане.
В нея била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 59.97 лв., като фактурирана
била и цената, дължима за потребените мобилни услуги от предходните отчетни
периоди в размер на 42.56 лв.
Датата на деактивация на
процесния абонамент била 25.07.2017г., генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Неизпълнението обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
стр.5/6/7.
Претендираната сума в
размер на 102.53 лв. била формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по
договора в размер на 42.56 лв. и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер
на 59.97 лв., представляваща трикратния размер на
месечната абонаментна такса по избрания тарифен план.
Твърди се още, че доколкото ответникът Р.М.Д., ЕГН: ********** е
подписала договор за далекосъобщителна услуга, ползвала е мобилен номер **********, но не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, с което е изпаднала в забава.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Р.М.Д., ЕГН: **********, дължи и следва да заплати на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата в размер на 102.53 лв. (сто и два лева и петдесет и три стотинки) - представляваща сбор от главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга в размер на 42.56 лв., неустойка в размер на 59.97
лв. по договор, сключен между ответника и
„БТК" ЕАД с клиентски номер ****** от дата 18.07.2016. г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК.
Претендират
се направените разноски в заповедното и настоящото производства.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Застъпва
становище, че претенцията е недопустима, а и неоснователна. Сочи, че за
сочените в молбата прехвърляния на вземания не била уведомена. Смята също, че
правото на иск е погасено по давност. Не възразява по доказателствените
искания.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, посредством
предварително депозирана такава в изложения смисъл, а ответникът, чрез особения
си представител, оспорва иска по съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения към
кориците по ч.гр.д. № ****/2020 г. на КРС договор за далекосъобщителни услуги,
е че такъв е сключен между „БТК“ ЕАД и Р.М.Д., при посочен в същия абонаментен
план за срок от 24 месеца, считано от 18.07.2016г.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен
на 16.10.2018г. между „Б. т. к.“ ЕАД като цедент и „С.Г. Г.“ ООД – като
цесионер, в полза на последното преминали вземанията, произтичащи от
договорите, описани в приложение № 1, последното неприложено към кориците по
делото.
От представеното на л. 18 от делото заверено коппие на
пълномощно се установява, че „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Г.“ ООД, като
цеионер по договора за цесия от 16.10.2018г., да изпраща уведомителни съобщения
по см. на чл. 99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите до длъжниците,
чиито задължения за предмет на сочения договор.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
01.10.2019г. „С.Г.Г.“ ООД на свой ред прехвърлило на ищцовото дружество
вземанията си към физически и юридически лица, подробно индивидуализирани по
основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“
неразделна част към договора.
От представеното Извлечение от приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019г. се установява, че в позла на ищцовото
дружество, като цесионер, било прехвърлено от цедента „С.Г.. ООД вземане срещу
ответника в настоящото Р.М.Д., ЕГН: ********** в размер на 102,53 лв., на
основание договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки
по тях.
С Уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, действащо чрез
пълномощника си „С.Г.Г.“ ООД, последното представлявано от С. Ц. и „Ю.“ ЕООД, представлявано
от Ю. Ц., на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, се уведомява ответникът Д. за станалото
прехвърляне на процесното вземане, без представени доказателства за получаване
на уведомлението от последната.
Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземане
по чл. 99, ал.3 от ЗЗД на л. 26 от делото, извършено от „БТК“ ЕАД.
Приети като доказателства са още извлечения от сметки,
издадени от „БТК“ ЕАД, със задължено лице ответникът в настоящото, с номера ******,
******, *****, ********, ****** съответно за суми от 19,79 лв., 37,77 лв.,
55,75 лв., 42,56 лв. и 224,95 лв. с посочени в същите падежи на задълженията,
както и заверено копие на Общи условия на договора между „Б. т. к.“ АД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщите;на мрежа на дружеството.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта: Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй
като в случая връчването й по реда на чл. 47 от ГПК препятства влизането й в
сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия
ищец, връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК.
Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По основателността: Съдът е сезиран с искане за установяване на вземане
по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, което е било прехвърлено по
силата на договор за цесия на настоящия ищец, предявено по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
В тежест на ищеца тук е
било да установи вземането си както по основание, така и по
размер - претендираните суми, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни
услуги, за които са издадени процесните фактури, а така също и наличието на валидни
цесионни правоотношения (и по двата договора за цесия, доколкото същите са
деривативен придобивен способ и за да придобие ищцовото дружество процесното
вземане, праводателят му също следва да е бил собственик на вземането), респ.
съобщаването им на длъжника, по силата на чиито правни последици обосновава
активната си процесуална легитимация.
В тежест на ответника пък е било да установи
положителния факт на погасяване на сумите, както и възраженията, на които се
позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават или погасяват
претендираното право.
При така разпределената доказателствената тежест,
исковата претенция не е установена със средствата на ГПК.
Така, на първо място част
от сумата, а именно такава от 42,56 лв. се
претендира като дължима именно за незаплатени далекосъобщителни услуги по
процесния договор. Възникването
на това парично задължение обаче е поставено в зависимост от пълно и точно
престиране от страна на ищеца – чл. 63, ал. 1, ЗЗД. Доказателства, че такива са предоставени
действително обаче, не са ангажирани. Обстоятелството,
че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и
времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната
норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Издадените фактури (в случая извлечения от
сметки) за ползвани телекомуникационни услуги са частни удостоверителни
документи, съставени от кредитора и не обвързват съда с доказателствена сила
относно престацията на съставителя на счетоводните документи, съотв. не
доказват получаването на услугата от ответника, нито изправността на кредитора
като страна по договорите.
Що се отнася до сумата
в размер на 59,97 лв., представляваща неустойка, формирана от трикратния размер на
месечната абонаментна такса по избрания тарифен план, същата се претендира на
основание предсрочно прекратяване на процесния договор по вина на абоната. В
случая съдът намира за необходимо да посочи, че прекратяването на договора
поради неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор
е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е
в такава форма и с него следва да се дава
подходящ срок за изпълнение. По делото липсват данни, а и твърдение, да е
отправяно нарочно волеизявление за развалянето на договора, респ. то да е
получено от абоната. Операторът не е
ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати
договора преди изтичане на срока му. А както изрично е посочено и в обстоятелствената
част на исковата молба с удебелн и подчертан курсив, само предсрочното негово
прекратяване води до възникване на уговорената между страните компенсаторна
неустойка.
Отделно от горното, липсват доказателства
(надлежни) досежно материално правната легитимация на ищеца. От приложените
книжа е установимо, че Кредиторът е прехвърлил с Договор за прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 16.10.2018г. на „С.Г.Г.“ ООД вземанията,
произтичащи от договорите, описани в приложение № 1, каквото приложение обаче
липса в кориците по делото, което води до невъзможност да се установи дали
процсното такова е предмет на сочения цесионен договор. В последствие, „С.Г.Г.“
ООД на свой ред, чрез Договор за цесия от 01.10.2019г., прехвърлило на ищцовото дружество
вземанията, предмет на първия цесионен договор, които обаче, както съдът
установи, са неопределени поради липса на приложено към този договор приложение. На
следващо място, за
да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му
бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В съдебната практика
се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника
и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3
от ГПК и каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово
ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за
валидно и поражда правно действие. В конкретиката на казуса, въпреки че
уведомлението за двете процесни цесии е достигнало до ответната страна с
връчването на исковата молба чрез назначения й особен представител, като
приложение към нея (което обстоятелство съдът взема предвид в условията на чл.
235, ал.3 от ГПК), то процесните договори за цесия са компрометирани на друго
основание.
На
първо място, представеното уведомление по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изхожда от
една страна от „БТК“ ЕАД, чрез упълномощен цесионер – „С.Г.Г.“ООД (релевантно
за съобщаването на първата цесия от 16.10.2018г.) и от друга – от „ЮБЦ“ ЕООД,
посочено като цедент по договора за цесия от 01.10.2019г. В действителност
обаче „ЮБЦ“ ЕООД по втория договор за цесия има качеството на цесионер, а не на
цедент, както е посочено в титулната част на уведомлението. И именно в това
свое качество (на цесионер), за да бъде надлежно съобщаването на прехвърлянето
на вземането на ответника по делото, то следва ищцовото дружество да е надлежно
упълномощено от цедента по договора от 01.10.2019г. - „С.Г.Г.“ ООД. Данни за
подобно упълномощаване по делото липсват. Отделно от това, както стана дума,
представеното уведомление изхожда едновременно от „БТК“ ЕАД, действащо чрез
упълномощения си цесионер – „С.Г.Г.“ООД, последното представлявано от С. Ц. и
от „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Ю. Ц., като положеният в уведомлението подпис
е само един. Така не става ясно, чия воля е меродавна, доколкото не се
установява чий е положеният подпис. Уведомяването на ответника и за двете цесии
посредством едно уведомление с положен в същото един подпис щеше да постигне
процесуалния си ефект, ако изхождаше от „БТК“ЕАД, чрез упълномощеното лице и
цесионер „С.Г.Г.“ ООД (за първата по време цесия) и от „С.Г.Г.“ като цедент по
договора за цесия от 01.10.2019г.
На
следващо място съдът счита, че приложеното към делото Извлечение от Приложение
№ 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. е релевантно именно за посочения
цесионен договор (втори по ред), като не става ясно дали процесното вземане е
било предмет на първия по време договор за цесия от 16.10.2018г. В последния се
сочи, че в предмета му се включват вземания, описани в Приложение № 1, но такова,
както съдът вече посочи, не бе представено по делото. И доколкото в
представеното извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019г.
липсва каквато и да е връзка с първия по време договор от 16.10.2018г., то
остана недоказано по делото, че именно процесното вземане към ответната страна
е идентично с вземането, кредитор по което се явява мобилният оператор.
Не
на последно място съществен порок представлява и липсата на представено
Потвърждение по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за втората по ред цесия. За
извършването му законодателят предвижда форма за действителност – писмена
такава, а по делото не са ангажирани доказателства в този смисъл, което е
абсолютно необходимо, за да бъдат защитени правата на задълженото лице. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, така
както е формулирана, предпоставя наличието на всички визирани в нея
предпоставки, вкл. писменото потвърждение на цесията от стария кредитор, за да
се счете, че е налице валидно цесионно правоотношение, респ. че същото е
произвело действие и спрямо длъжника, чрез съобщаването му.
Изложеното
до тук има за последица невъзможност на ищеца в настоящото да се легитимира
като титуляр на вземането с оглед деривативността на придобивното му основание
и неуспешно проведено доказване на веригата от правоприемства, което обосновава
неоснователност на претенцията в нейната цялост и без съдът да обследва
останалите наведени от особения представител на ответника правопогасяващи
възражения.
Досежно сумата в размер на 11,42 лв., представляваща
дължима мораторна лихва за периода 11.08.2017г. – 01.04.2020 г., която сума е
предмет на издадената в произоводството по ч.гр.д. № 1356/2020г. на КРС заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че същата
не се претендира в настоящото исково производство. Така, в посочената част
заповедта подлежи на обезсилване, но компетентен да стори това е заповедният
съд в хипотезата на чл. 415, ал.5 от ГПК.
При отхвърляне на исковата претенция
поради неоснователност на същата, заповедта не се обезсилва, но въз основа на
нея не следва да се издава изпълнителен лист (т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По отговорността за
разноски:
При този изход на спора разноски се следват единствено
на ответната страна вкл. и на тези, направени в производството по ч.гр.д. №
2622/2019г. на КРС (доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение, издадена в предходно заповедно производство), но поради липса на
представени доказателства за сторени такива, то не следва да й се присъждат.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение
за участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е
винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. В. П. се дължи
изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по делото и в който
смисъл съдът се е произнесъл в съдебно заседание от 14.07.2021 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписвания с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „*****“, бул. „*******“ № ** вх. * ет.*, за признаване за установено в отношенията между страните по
делото, че ответникът Р.М.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, има задължения
към ищеца за сума
в размер на сумата в размер на 102.53 лв. (сто и два лева и петдесет и три стотинки) - представляваща сбор от главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга в размер на 42.56 лв., неустойка в размер на 59.97
лв. по договор, сключен между ответника и
„БТК" ЕАД с клиентски номер ******* от дата 18.07.2016. г., съгласно издадената по ч.гр.д. №****/2020 г. на КРС заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, като неоснователна и недоказана.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението, подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Кюстендил в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК
от съобщаването му.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________