№ 17712
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110118514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
1.Н. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****************,
2. П. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****************;
3. Е. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********************;
4. Й. А. А., ЕГ **********, с постоянен адрес: гр. ********************;
5. Н. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********************;
6. В. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ******************;
7. Д. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ********************** и
8. Е. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, *************************,
ВСИЧКИ ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК: адвокат В. Ц. Д. от Софийската адвокатска колегия,
съдебен адрес: гр. ****************, телефон **************, ел. поща: *****@***.** са
предявили срещу Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес за призоваване: ************** иск с правно основание чл. 124,
ал.1, пр.3 от ГПК, с цена в размер на 24 079, 20 лв. за следното:
Да се признае за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор 68134.1606.37 по КККР, одобрени със Заповед №
РД- 18-258/26.07.2020 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: *****************, площ: 516 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, предходен идентификатор няма, номер по предходен план: квартал 146, парцел:
II, при съседи: 68134.1606.5159, 68134.1606.2972, 68134.1606.36, 68134.1606.38, който имот е
възстановен на общия наследодател на ищците. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим по отношение на него, алтернативно като
неоснователен. Иска като трето лице – помагач на негова страна да бъде привлечено
1
***********************, като имащо интерес решението да бъде постановено в полза на
държавата, с оглед на обстоятелството, че на МОН е предоставен за управление процесният
имот - поземлен имот е идентификатор 68134.1606.37, по КККР, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД- 18-258/26.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК,
намиращ се в *****************, площ: 516 кв. м., вид територия Урбанизирана, НТП: за
друг вид застрояване, предходен идентификатор няма, номер по предходен план: квартал
146, парцел; II, при съседи: 68134.1606.5159, 68134.1606.2972, 68134.1606.36,
68134.1606.38.
На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2025г. от 14:45
часа, за когато да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 220 от ГПК като трето лице-помагач на страната на
ответника в настоящото производство - ***********************, с адрес:
*******************, което да се призове за съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от
ищците и от ответника.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от в.л. ************** със
специалност: геодезия, кадастър и картография, която след като се запознае с материалите
по делото, извърши необходимите справки и оглед на място в присъствието на
представители на страните по делото, да отговори на въпросите на ищците, поставени в
исковата молба и на въпросите на ответника, поставени в отговора на исковата молба.
Определя депозит за изпълнение на експертизата в размер на 500 лв., платими от двете
страни в размер на по 250 лв.
Копие на АДС № 945/1971г. в частта относно спорния имот е представено от ответника, а
искането на ищците за представянето му в цялост, вкл. с приложенията и документите,
послужили за издаването му ОТХВЪРЛЯ като неоснователно. Предявеният иск се
основава на твърдението на ищците, че те са собственици по наследство от общия им
наследодател Д. Б. Кръстев и земеделска реституция на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор 68134.1606.37 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-258/26.07.2020 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: *****************, площ: 516 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, предходен идентификатор няма, номер по предходен план: квартал 146, парцел:
II, при съседи: 68134.1606.5159, 68134.1606.2972, 68134.1606.36, 68134.1606.38. Твърдят, че
2
този поземлен имот е придобит от наследодателят им чрез замяна, обективирана в нот. акт
№ 80, том 26, д. № 4789/1955 г. В него имотът е описан като нива в м. „Убреща“ с площ с
площ от 4 дка и 8 ара, и посочени по име, съседи, идентифициран като поземлен имот с пл.
№ 748, к. л. 6 /нов 598/ от кадастралния план, изработен през 1939 г. Сочи се, че с решение
№ 10180 от 21.01.2022 г. ОСЗ „Западна“, гр. София се произнася по заявление вх. № 153 от
22.01.1992 г. и признава правото на собственост на наследниците /ищците/ на Д. Б. Кръстев -
Сатянов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на гореописания имот, на
основание издадени по реда на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от район „Студентски“, СО
удостоверение и скица. В същото решение ОСЗ „Западна“ възстановява незастроената част
от имота с площ от 516 кв. м. Твърди се, че тази част е нанесена в кадастралната карта с
идентификатор 68134.1606.37. На 12.11.2022 г. със заповед № РД - 57 - 40 кметът на
Столична община е отписал, по искане на ищците, от актовите книги за общинска
собственост Акт за общинска собственост № 660/02.06.2003 г., който преди това е бил
съставен за имота им. Ищците твърдят, че имотът е възстановен на основание чл. 10, ал. 7 от
ЗСПЗЗ, тъй като върху него не са построени сгради от трети лица и не е отстъпвано право на
строеж, което да е реализирано до 01.03.1991 г. Тъй като процесният ПИ е в урбанизирана
територия и по аргумент от чл. 14, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ решението на ОЗС за
възстановяването на имота и скицата по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ не легитимират ищците
като собственици на имота, същите през 2022 г. са поискали от нотариус издаване на
констативен нотариален акт за собственост. Нотариусът е отказал издаването на такъв с
аргумента, че в кадастралните регистри като собственик на имота е вписан и ответникът -
Българската държава на основание Акт за държавна собственост /АДС/ № 945/09.04.1971 г.
Това обстоятелство е принудило ищците да поискат от областния управител на област София
да отпише процесния имот от посочения АДС, като са подали искане до този
административен орган с вх. peг. № ОА23 - 1494/29.01.2024 г. Тъй като искането им за
отписване от АДС не е удовлетворено, което означава, че държавата оспорва правото на
собственост на ищците върху процесния имот и пречи да се снабдят с КНА и скица от
КККР, ищците са предявили иск пред съда. Сочат още, че с посочения АДС територия с
площ от 2 400 000 кв. м., в която попада и процесния имот е предвидена за изграждането на
Студентски град. Върху части от тази територия държавата е построила висши учебни
заведения, студентски общежития и столове, спортни зали, паркове, детски градини и други
обекти, публична държавна собственост. Твърдят, обаче, че процесният ПИ не е прилежащ
терен към изграден от държавата обект в режим на публична държавна собственост и върху
същият няма изграден такъв обект. Позовават се на чл. 8 от ЗУТ, че конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, както и
на скица по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за конкретното предназначение на процесния ПИ,
съгласно действащия ПУП, което е за комплексно обществено обслужване, а не за
изграждане на Студентски град или на обект, който по силата на закон или влязъл в сила
ПУП е предназначен за изграждане на обект публична държавна собственост или за друго
мероприятие на държавата, което не може да бъде задоволено без отчуждаване на частния
имот. Затова ищците считат, че ответникът няма правно основание, на което да се
3
легитимира като собственик на спорния имот.
Ответникът, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт ************ счита, предявения иск
не недопустим, алтернативно за неоснователен.
Счита, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е конституирана като ответник при липса на надлежно упражнено право
на иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. Както и, че иска следва да бъде предявен срещу ведомството,
което упражнява правото на държавна собственост, и се явява процесуален субституент на
държавата във формата на процесуална суброгация - Министерство на образованието и
науката. Основава се на чл. 14, ал. 3 от ЗДС, съгласно който управлението върху обекти,
имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите
лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за
своя сметка и на своя отговорност, като „ведомства“ по смисъла на § 2 от ДР на ЗДС са
Народното събрание, администрацията на президента на Република България,
Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата и други държавни органи и
организации на бюджетна издръжка, на които е възложено управление на държавната
собственост. Тъй като процесният недвижим имот е актуван с АДС № 945/09.04.1971 г.,
издаден от СГНС - Ленински РНС и имотът е предоставен за управление на Министерство
на народната просвета - сега Министерство на образованието и науката, счита, че имотът е
публична държавна собственост с предоставени права за управление на МОН.
От името на ответника се твърди, че решение № 10180 от 21.01.2022 г. на ОСЗ „Западна“
не е годно правно основание за право на собственост и е налице основание за оспорване на
материалната законосъобразност на същото, тъй като липсват предпоставките за издаването
му.
От една страна, процесният имот е със статут на публична държавна собственост,
произтичаща от нормата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС. Съгласно императивната норма на чл. 7
от ЗДС имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на
разпореждане и да се придобиват по давност. Налице са правните пречки, които изключват
реституцията. Към датата на постановяване на решение № 10180 от 21.01.2022 г. на ОСЗ
„Западна“ за възстановяване на собствеността в полза на ищците е било в сила разделението
на собствеността на публична и частна, проведено с чл. 17 от Конституцията на Република
България. Разграничението на държавната собственост на публична и частна се детайлизира
с влизане в сила на ЗДС през 1996 г., а дотогава като критерии за определяне на държавната
собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ правото на
собственост върху предоставеното му имущество и предназначението на обекта. Съгласно
чл. 7, ал. 4 от ЗДС собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи
на възстановяване. Тази разпоредба е приета през 2009 г. и е била действаща към момента на
провеждане на административното производство по възстановяване на собствеността върху
спорния имот в полза на ищците.
От друга страна, позовавайки се на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, се твърди, че в
имота е реализиран строеж - съоръжения на техническата инфраструктура, което
4
представлява пречка за възстановяване на собствеността.
На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК се оспорва решение № 10180 от 21.01.2022 г. на ОСЗ
„Западна“, предвид гореизложените обстоятелства и в съответствие с установената практика
на ВКС (ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС и Решение №
227 от 25.01.2016 г. по гр. дело № 3007/2015 г., по описа на ВКС), съгласно която при спор за
собственост между лице с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ - в разглеждания случай -
ищците и лице, което заявява собствени права върху този имот - държавата, които не
произтичат от земеделска реституция, по негово възражение, съдът е длъжен да проведе
инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция.
Правното основание на предявения иск е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищците е да докажат наследственото правоприемство и настъпилата
земеделска реституция на основанията, посочени в исковата молба.
Ответникът следва да докаже основанията, на които е придобил правото на собственост
върху спорния имот.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищцата, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание могат
да оспорят истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изразят становище, да посочат и представят доказателства във
връзка с направените от ответниците в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
УКАЗВА на ищцата, че ако не се явят в първото заседание по делото, не са взели
становище по отговорите на исковата молба и не са поискали разглеждане на делото в тяхно
отсъствие, ответниците могат да поискат прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищците на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищците – и препис
от отговора на исковата молба, на третото лице – помагач – и исковата молба, и отговора на
исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6