Присъда по дело №483/2015 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 5
Дата: 8 февруари 2016 г. (в сила от 24 февруари 2016 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20152110200483
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А   № 5

 

гр. А., 08.02.2016  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.кият районен съд, Наказателна колегия І-ви състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 Председател:    ТАНЯ СПАСОВА

                                                             Съдебни заседатели:                                                                                                   

при секретаря Р.М. и в присъствието на прокурор ПАВЕЛ МАНУКЯН разгледа докладваното от съдия СПАСОВА НОХ дело № 483 по описа за 2015 г. като въз основа на Закона и събраните по делото доказателства

           

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Л.Й.С.: родена на *** ***, български гражданин, осъждана, ЕГН********** за ВИНОВНА, в това, че в условията на продължавано престъпление извършила следните деяния, а именно:

1. На неустановена точно дата, през месец септември 2015 г., в гр. А., обл. Б., на ул. „***” № 4А, в условията на съучастие като извършител с лицето Н.Й.Х., отнела чужди движими вещи – сума от 80 лева, като всяка от двете взела по 40 лева, от владението на собственика И.П.Ш.,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен

2. На 18.10.2015 г., около 15:00 часа, в гр. А., обл. Б., на ул. „***” № 34, отнела чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат, марка „Нокия”, модел „1616-2”, на стойност от 20 лева, както и сумата от 15 лева, от владението на собственика Д.Е.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен

като в резултат на продължаваната си престъпна дейност С. нанесла щета в общ размер на 115.00 лева, като случаят е маловажен, поради което на основание чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК я ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯпри следните пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 и ал.3, т.1 и 3 от НК:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лъжностно лице три пъти седмично.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от една година.

На основание чл.25 от НК във вр. с чл.23 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание ПРОБАЦИЯ по настоящото дело и по НОХД № 459/2015 г. на РС-А. в размер на по–тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 и ал.3, т.1 и 3 от НК:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лъжностно лице три пъти седмично.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от една година.

ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК изтърпяната част от наказанието ПРОБАЦИЯ по НОХД № 459/2015 г. на РС-А., считано от 28.10.2015 г.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Л.Й.С. да заплати направените разноски по делото в размер на 34.96 лв. /тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд гр. Б. в 15-дневен срок от днес. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:   


 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 5 от 08.02.2016 г. по НОХД №483/2015 г. по описа на Районен съд – А..

Производството по настоящото дело е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.А. против Л.Й.С.: родена на *** ***, български гражданин, осъждана, ЕГН ********** за това, че в условията на продължавано престъпление извършила следните деяния, а именно: 1. На неустановена точно дата, през месец септември 2015 г., в гр. А., обл. Б., на ул. „***” № 4А, в условията на съучастие като извършител с лицето Н.Й.Х., отнела чужди движими вещи – сума от 80 лева, като всяка от двете взела по 40 лева, от владението на собственика И.П.Ш.,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и 2. На 18.10.2015 г., около 15:00 часа, в гр. А., обл. Б., на ул. „***” № 34, отнела чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат, марка „Нокия”, модел „1616-2”, на стойност от 20 лева, както и сумата от 15 лева, от владението на собственика Д.Е.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен, като в резултат на продължаваната си престъпна дейност С. нанесла щета в общ размер на 115.00 лева, като случаят е маловажен, поради което на основание чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Производството по делото се движи по реда на чл.370 и следв. от НПК

В съдебно заседание районният прокурор поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата, като предлага налагане на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от една година.

Защитникът на подсъдимата не оспорва фактическите и правни констатации на представителя на обвинението, като пледира за определяне наказание пробация в размер под една година относно продължителността на пробационните мерки.

Подсъдимата изразява съгласие за предварително изслушване и провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК като признава в цялост верността на фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт. Моли за налагане наказание пробация.

Въз основа на събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Л.Й.С., ЕГН **********, е родена на 11.05.l985 г. в гр. Б.. Постоянният и адрес е: гр. Б., ул. *** 53, а настоящият и адрес е: гр. А., ул. ***” № 35. Тя българска гражданка, безработна, нежененена, с основно образование, трудово неангажирана, осъждана.

            Подсъдимата е осъждана както следва:

            1. по НОХД №70/2015 г. на РС-А. подсъдимата с влязла в сила на 10.03.2015 г. подсъдимата е осъдена за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за деяние, извършено на 02.02.2015 г., за което е наложено наказание лишаване от свобода от шест месеца с три години изпитателен срок.

2. по НОХД №102/2015 г. на РС-А. с влязла в сила на 08.05.2015 г. присъда подсъдимата е осъдена за престъпление по чл.194, ал.3 от НК за деяние, извършено на 20.12.2014 г. – кражба на движими вещи на стойност от 620 лева, като е наложено наказание лишаване от свобода в размер пет месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок.

По същото дело на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание измежду наложеното наказание и наказанието по НОХД №70/2015 г. на РС-А. в размер на шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок.

3. НОХД №459/2015 г. на РС-А. с влязло в сила определение от 20.10.2015 г. е одобрено споразумение за престъпление по чл.194, ал.3 от НК за деяние, извършено на 02.05.2015 г. – кражба на движими вещи на стойност от 115 лева, като на подсъдимата е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за осем месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от една година. Началото на изпълнение на наказанието съгласно представена справка е 28.10.2015 г.

Подсъдимата С. се познавала със свидетелката Н.Й.Х.. Двете се познавали със свидетеля И.П.Ш., тъй като понякога посещавали дома му, намиращ се в гр. А., на ул. *** №4А. На неустановена точно дата през месец септември 2015 г., в гр. А., подсъдимата С. и свидетелката Х. отново посетили дома на свидетеля Ш.. Той бил оставил на масата в дома си сума пари от 80 лева. Докато Ш. успее да стане от леглото, С. и Х. успели да вземат паричната сума, която разделили по равно между двете. Двете жени напуснали дома на Ш.. За случая той сигнализирал органите на МВР.

На 18.10.2015 г., около 15.00 ч., подсъдимата С. посетила дома на свидетелката Д.Е.Г.,***. С. поискала от Г. да й даде чаша вода. Последната отказала да й даде. За времето, в което обвиняемата била в дома на свидетелката, успяла да открадне вещи, собственост на Г., намиращи се в дома й - мобилен телефонен апарат марка „Нокия, модел ,,1616-2, оценен съгласно заключението на вещото лице на стойност от 20 лева, както и сумата от 15 лева. След като установила липсите, Г. помолила нейна съседка да сигнализирала органите на МВР, които установили подсъдимата С. още същия ден.

С протокол за доброволно предаване от 18.10.2015 г. подсъдимата С. предала откраднатия от нея мобилен телефонен апарат марка „Нокия, модел ,,1616-2”, както и възстановила сумата от 15 лева на пострадалата Г..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимата С., което се подкрепя от показанията на свидетелите Х.С.Т., Х.Р.К., Н.Й.Х., Д.Е.Г., И.П.Ш., протокол за съдебна оценителна експертиза, справка за съдимост на подсъдимата.

Правна квалификация:

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави извода, че деянието, извършено от подсъдимата е съставомерно по чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна в условията на продължавано престъпление подсъдимата извършила следните деяния, а именно: 1. На неустановена точно дата, през месец септември 2015 г., в гр. А., обл. Б., на ул. „***” № 4А, в условията на съучастие като извършител с лицето Н.Й.Х., отнела чужди движими вещи – сума от 80 лева, като всяка от двете взела по 40 лева, от владението на собственика И.П.Ш.,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и 2. На 18.10.2015 г., около 15:00 часа, в гр. А., обл. Б., на ул. „***” № 34, отнела чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат, марка „Нокия”, модел „1616-2”, на стойност от 20 лева, както и сумата от 15 лева, от владението на собственика Д.Е.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Предвид ниската стойност на щетата в общ размер на 115 лева, случаят е квалифициран като маловажен по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК.

По отношение на първото деяние подсъдимата е действал в съучастие със свидетелката Н.Х. като извършители, като на последната не е повдигнато обвинение, тъй като е прието, че поради участието й само в едно от деянията и с оглед ниската стойност на вредите, по отношение на нея деянието следва да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл от подсъдимата. Същата е съзнавала общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване.

Престъплението на С. е квалифицирано по чл.26, ал.1 от НК като „продължавано“, тъй като се състои от две отделни деяние, като всяко от тях осъществява състава на престъпление против собствеността, извършени са последователно, през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна във връзка и в продължение на предшестващите.

Не са налице условията на чл.218б, ал.1 от НК, тъй като са налице ограниченията на чл.218б, ал.2, т.1 и т.2 от НК. В рамките на една година подсъдимата е извършила две деяния – настоящото престъпление и това по НОХД №459/2015 г. на РС-А., общата стойност на предмета на които е над 150 лева, което съгласно чл.218б, ал.2, т.1 от НК е пречка за приложението на чл.218б, ал.1 от НК. Налице е и ограничението по чл.218б, ал.2, т.2 от НК, тъй като настоящото престъпление е извършено от подсъдимата, след като е била осъдена по НОХД №70/2015 г. на РС-А. и НОХД №102/2015 г. на РС-А. за престъпления по чл.194, ал.3 от НК, но преди изтичане на една година от извършването на деянията.

Въпреки ниската стойност на вредата, касае се до две деяния, извършени в непродължителен период от време, след като подсъдимата вече е била осъждана за престъпление от същия вид, което сочи достатъчно висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, които не позволяват по отношение на случая да се приложи чл.9, ал.2 от НК.

Определяне на наказанието:

При определяне вида на предвидената в чл.194, ал.3 от НК санкция за подсъдимата, съдът прие, че не следва да се налага най-тежкото предвидено наказание лишаване от свобода. До този извод съдът достигна вземайки предвид степента на обществена опасност на личността на дееца и деянието касае се до млада жена на 30 години, направените от нея самопризнания на досъдебното производство и оказаното по този начин съдействие за разкриване на престъплението, проявеното критично отношение относно извършеното от нея престъпление, вредите са в нисък размер, като част от тях са възстановени. Подсъдимата осъзнава допуснатата от нея грешка и проявява искрено съжаление за стореното. От друга страна не са налице предпоставките за налагане на най-лекото по вид предвидено наказание глоба, като в този смисъл съдът отчете, че преди извършване на настоящото деяние подсъдимата вече е била осъждана за престъпление от същия вид, като настоящото деяние е извършено в тригодишния изпитателен срок на общото наказание лишаване от свобода от шест месеца, наложено по НОХД №70/2015 г. на РС-А. и НОХД №102/2015 г. на РС-А.. Ето защо налагането на най-лекото по вид наказание глоба, предвидено в чл.194, ал.3 от НК, не би било в състояние да изпълни своя поправителен и възпитателен ефект. С оглед на това съдът определи наказанието съобразно предложеното от прокурора, като наложи на подсъдимата предвиденото в чл.194, ал.3 от НК наказание „ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за една календарна година. Предвид съдимостта на подсъдимата с цел оказване засилено поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимата срокът на мерките като продължителност е определен над средния – година и половина за първите две мерки и самите мерки са по-интензивни като въздействие – първата мярка е с периодичност три пъти седмично, а безвъзмездният труд е 200 часа в рамките на една календарна година. Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимата престъпление като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимата като личност и достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.

Наложеното по настоящото дело наказание пробация следва да се кумулира с наложеното по НОХД №459/2015 г. на РС-А. наказание пробация, тъй като деянията са извършени преди за което и да е от тях да има влязла в сила присъда. Следователно по отношение на тях са приложими правилата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, като следва да се наложи общо най-тежко наказание пробация, а именно: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за една календарна година. На основание чл.25, ал.2 от НК следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието  пробация по НОХД №459/2015 г. на РС-А., считано от 28.10.2015 г.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата следва да бъде възложени направените по делото разноски в хода на досъдебното и съдебното производство.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: