№ 702
гр. гр. Добрич, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500825 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „*** ***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление :гр.С.-,бул.“***“№**,бл.53 Е ,вх.В,чрез пълномощника си Р.И. срещу
Разпореждане от 02.12.2021г.по ч.гр.д.№3669/2021г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с
която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 от ГПК за присъждане
на сумата от 1 014,04лв. договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит
*** Стандарт №40000266945 /15.06.2020г.,с предмет предоставяне на сумата от
3000лв.,което възнаграждение е дължимо за периода от 20.09.2020г.до 05.10.2021г.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Окръжният съд,като се запозна с представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е представен
Договор за потребителски кредит *** Стандарт №.40000266945 /15.06.2020г,сключен от
частния жалбоподател и М. В. ИВ.,със солидарен длъжника В.Н.В.,по силата на който е
предоставена в заем сумата от 3000 лв.,със срок на издължаване 24 месеца,размер на
вноската 185,19лв.,ГПР 48,88%,ГЛП 41 % и обща дължима сума по договора в размер на
4444,42 лв.
За да отхвърли претенцията за присъждане на договорна лихва първоинстанционният съд е
приел,че претендираната договорна лихва е противоречаща на добрите нрави,тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва за забава към момента на сключване на
договора.
В ГПР е включена договорна възнаградителна лихва в размер на 41%.
Съгласно константната съдебна практика,която и понастоящем не е изоставена от
съдилищата,лихва превишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени
кредити е в противоречие с добрите нрави,поради което е нищожна.Разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК действително предвижда,че годишния процент на разходите по потребителските
кредити не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,но в рамките на
така определения ГПР възнаградителната лихва за ползване на заетата сума не следва да
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва за страната.Тъй като към периода
на сключване на договора лихвеният процент е 0%,а лихвата за забава е в размер на 10
%,размерът на дължимата лихва за ползване на кредита не би следвало да надвишава 30,00
% ,за да бъде действителна такава уговорка.Договорената лихва от 41 % надхвърля този
размер,което води до противоречието й с добросъвестността при договарянето.Не без
значение е и изложеното от районния съд становище,че високата възнаградителна лихва е
типична за дългосрочни договори за кредит,когато рискът на заемодателя е увеличен
1
,поради възможните инфлационни процеси.Размерът на отпуснатата сума ,както и краткия
период за издължаването й не оправдават начисляването на договорения лихвен процент за
възнаградителна лихва.Именно поради това е налице вероятност тази клауза в договора да е
с неравноправен характер,като поставяща потребителя в неравностойно положение спрямо
заемателя по договора.
При потребителските кредити съдът служебно и то още в рамките на заповедното
производство преценява равноправността на отделни договорни клаузи.Съгласно изричната
разпоредба на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор или има обоснована вероятност за
това.Това задължение произтича от положението на потребителя като икономически по-
слаба страна при договарянето и предвид това правата му се ползват с по-силна защита.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд,които са изложени в
атакуваното разпореждане,намира ги за правилни и законосъобразни,поради което
определението се потвърждава.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02.12.2021г..по ч.гр.д.№3669/2021г.по описа на РС
гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлено заявлението на „*** ***“ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление :гр.С.-,бул.“***“№**,бл.53 Е ,вх.В,чрез пълномощника си
Р.И. по чл.410 от ГПК за присъждане на сумата от 1014,04лв. договорно възнаграждение
по Договор за потребителски кредит *** Стандарт №40000266945 /15.06.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2