РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Перник, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500537 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 636 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 715/2023 г., Районен съд
Перник е отхвърлил предявения от З. И. Л. срещу ЧСИ Е. Г. Д., рег. № *** при КЧСИ, иск по
чл. 74 ЗЧСИ за сумата от 9299,57 лв., претендирана като обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител
да извърши изпълнителни действия за събиране на вземането по ИД № 20117510400038,
както и от незаконосъобразно задържане на изпълнителния лист, които вреди се изразяват в
секвестируемата част от трудовите възнаграждения на длъжника в периода от 21.10.2015 г.
до 30.04.2020 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, с която иска неговата отмяна
и уважаване на иска ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съдебен състав е незаконен, тъй
като първоначално определеният съдия С.К. неправомерно е бил заменен със съдия И.Р..
Конкретно, сочи се, че преди да се командирова съдия извън окръга на ПОС, председателят
на ПОС е следвало съгласно чл. 81 ЗСВ да проучи възможността за командироване на съдия
от някое от районните съдилища в окръга. В случая това не било сторено. По този начин бил
нарушен принципът за случаен избор на съдия-докладчик. Съдията, разгледал делото, не
бил и безпристрастен, тъй като си позволил да напътства ищеца за възможностите му да
избере друг съдебен изпълнител, ако не е доволен от първоначално избрания. Друг белег за
1
липсата на безпристрастие била дадената от съдията възможност на страните извън
протокола да съгласуват и посочват удобни дати за явяване в следващо съдебно заседание.
На следващо място, не бил обсъден в цялост събраният доказателствен материал. Не
били обсъдени показанията на свидетеля Г., процесуален представител на взискателя по ИД,
от които се изяснявало бездействието на ЧСИ, както и обстоятелството, че е възпрепятстван
достъпът му до делото. Не било обсъдено обстоятелството, че върнатото по ИД запорно
съобщение на 16.11.2015 г. не е законосъобразно оформено – призовката, изготвена от
служители на ЧСИ И.Ч., страдала от липса на изискуемите реквизити.
Неправилно районният съд стигнал до извод, че ЧСИ Д. е реагирала своевременно за
извършване на всички искани от взискателя изпълнителни действия. Поддържа се, че ЧСИ
Д. не е сторила необходимото по налагане на исканите запори. В нарушение на
процесуалния закон приела, че е настъпила перемпция и прекратила делото, без да върне
изпълнителния лист и без да уведоми взискателя за това. Във връзка с това неправилен бил
изводът на районния съд за бездействие на взискателя-ищец, а не на съдебния изпълнител.
Въззивникът прилага и препраща към писмените си бележки пред първата инстанция.
Въззиваемият частен съдебен изпълнител Д. оспорва жалбата с отговор в срок, като
иска обжалваното решение да бъде потвърдено предвид неговата правилност.
По валидността на решението и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта
във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е
произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира от
фактическа страна следното въз основа на относимите по делото писмени доказателства, а
именно – документите, находящи се в кориците на ИД № 20117510400038:
С изпълнителен лист от 20.11.2009 г. по НОХД № 8642/2003 г. на СРС, НО, 20 състав е
признато правото на принудително изпълнение на З. И. Л. срещу П.Г.А. за вземане в размер
от 15 500 лв., ведно със законната лихва от 16.09.1998 г. до окончателното му заплащане.
За принудителното изпълнение на това вземане, по молба на кредитора Л. от
20.01.2011 г. и въз основа на изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело №
20117510400038 (38/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д., рег. № *** при КЧСИ). С молбата за
образуване е поискано извършването на следните изпълнителни действия – запор върху
2
МПС и върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С разпореждания от 21.01.2011 г., в изпълнение на направените от взискателя искания
в молбата от 20.01.2011 г., ЧСИ е изискала от НАП и НОИ информация дали относно лицето
са налице действащи трудови правоотношения, а от ОМДТ при Община Перник и от „Пътна
полиция“ при ОДМВР Перник дали лицето притежава регистрирани пътни превозни
средства.
С писмо с вх. № от 24.02.2011 г. НАП е отговорила, че относно лицето няма данни за
действащи трудови правоотношения.
С писмо с вх. № от 31.01.2011 г. ОМДТ – Перник е отговорил, че относно лицето няма
декларирани движими и недвижими вещи.
С писмо с вх. № от 01.02.2011 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Перник е отговорил, че на името на длъжника са регистрирани две МПС:
- лек автомобил „Волга Газ 24“ с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа
регистрация ***;
- лек автомобил „Волга Газ 24“ с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа
регистрация ***.
До длъжника е изготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № от
11.03.2011 г., връчена чрез майка му на 15.03.2011 г.
С молба с вх. № от 28.03.2011 г. взискателят е поискал от ЧСИ да провери чия
собственост е имотът, в който живее длъжникът. Въз основа на това искане с разпореждане
от 28.03.2011 г. ЧСИ е изискал още веднъж информация от ОМДТ Перник за притежавани от
длъжника движими и недвижими вещи. Получен е отговор с вх. № от 06.04.2011 г., че П.А.
не притежава такива.
Без взискателят да е отправял нова молба за извършване на изпълнителни действия, с
писмо с изх. № от 19.01.2012 г. ЧСИ е изискала от НАП данни дали относно лицето са
налице действащи трудови правоотношения.
С писмо с вх. № от 13.02.2012 г. е получен отговор, че за П.А. е регистриран сключен
трудов договор с „***“ ЕООД, ЕИК ***.
Изпратени са съобщения от 22.02.2012 г. както до длъжника, така и до третото
задължено лице за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на А..
След справка в Търговския регистър са установени два адреса, свързани с „***“ ЕООД,
на които е възможно да се извърши връчването на запорното съобщение. Първият,
регистриран като адрес на управление, е ***. Вторият, регистриран като адрес за
кореспонденция с НАП, е ***. Предвид това, са изпратени по пощата запорни съобщения от
ЧСИ до двата адреса, но и двете писма са останали непотърсени, за което при ЧСИ е
постъпила обратна информация съответно към 20.03.2012 г. и 03.05.2012 г.
По собствена инициатива ЧСИ е изпратила напомнително писмо от 21.05.2012 г., че
следва да заплаща дълга си съгласно получената покана за доброволно изпълнение.
Наред с това, с разпореждане от същата дата – 21.05.2012 г., ЧСИ е възложила
връчването до „***“ ЕООД да се реализира чрез ЧСИ със седалище в ***, а именно – ЧСИ
И.Ч., рег. № *** при КЧСИ. След посещение на адреса на управление връчител на ЧСИ Ч.
събира и отбелязва върху призовката данни, че там няма такова дружество. Призовката е
върната в този вид на ЧСИ Д. с писмо с вх. № от 06.06.2012 г.
С писмо с изх. № от 08.06.2012 г. ЧСИ Д. още веднъж е изискала информация относно
3
актуалния трудов статус на длъжника и е получила същия по съдържание отговор, а именно,
че негов работодател е посоченото вече дружество „***“ ЕООД (писмо вх. № от 11.06.2012
г.).
Следващото действие на ЧСИ Д. е от 08.06.2014 г., когато е поискала същите данни от
НАП, но не е получила отговор.
Междувременно, с молба от 08.12.2024 г. взискателят е поискал от ЧСИ Д. да го
уведоми какво е направено делото, къде е делото и къде е оригиналният изпълнителен лист.
Върху молбата е обективирано разпореждане на ЧСИ от същата дата да се извършат справки
за регистрирани трудови договори и банкови сметки на длъжника. Получен е отговор с вх.
№ от 05.01.2015 г. за липса на действащи трудови договори. Впоследствие са предприети
още справки, вследствие на които е получен отговор от НОИ, че лицето не е пенсионер (вх.
№ от 19.01.2015 г.).
Постъпила е молба от 09.02.2015 г. от пълномощник на взискателя – адвокат И.Г. Г., да
се запознае с делото. Молбата е била уважена от ЧСИ Д. с указания на същия да се съобщи,
че взискателят дължи 24 лв. авансови такси по ТТРЗЧСИ. С разпореждане от 10.02.2015 г.
ЧСИ е наложил запор върху двете горепосочени МПС на длъжника.
На 01.04.2015 г. адвокат Г. е подал нова молба от името на взискателя – да се извърши
справка за родовите връзки на длъжника. ЧСИ Д. е уважила молбата, при условие да се
заплатят авансови такси в размер на 108 лв. Тези такси са заплатени на 07.04.2015 г. от
взискателя. След извършване както на справки за родови връзки, така и на нови справки за
имущество, е установено, че регистрацията относно горепосочените два автомобила е
служебно прекратена, а е налице действаща към 19.01.2015 г. регистрация за автомобил
„Хюндай Санта Фе“ с рег. № ***. ЧСИ Д. е наложила запор върху този автомобил, след като
тази информация е станала достояние – получила е писмо на 23.04.2015 г., а е изпратила
запорно съобщение на 07.05.2015 г. В отговор от „Пътна полиция“ е съобщено, че това МПС
е отчислено на 05.02.2015 г. и съответно наложеният запор не може да бъде изпълнен.
На 13.10.2015 г. е получено съобщение от НАП за регистриран трудов договор на
длъжника с „***“ ЕООД, ЕИК ***. Изпратено е запорно съобщение от 21.10.2015 г. по
пощата, като същото е останало невръчено. Връчването е възложено и на ЧСИ Ч., който
връща сведения в писмо с вх. № от 16.11.2015 г., че дружеството е напуснало адреса на
регистрация по ТР преди три години. Прилага призовка с отбелязване от връчител от
10.11.2015 г.
С разпореждане от 29.03.2018 г. ЧСИ Д. е прекратила изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е постановила изпълнителният лист да се върне на
взискателя. Приложен е документ от куриер с дата 29.03.2018 г. за изпращането на такова
писмо при изрично отбелязване в документа „с приложен изпълнителен лист“. Писмото не е
достигнало до получателя съгласно съвпадащите си в тази част твърдения на двете страни
по настоящото дело.
След постъпила писмена молба за справка от адвокат Г. като представител на
взискателя с вх. № от 09.07.2020 г. ЧСИ Д. е изпратила по куриер на посочения в молбата
адрес на пълномощника изпълнителния лист. Писмото ведно с изпълнителния лист са
получени от адвокат Г. на 28.07.2020 г.
Останалите събрани по делото писмени доказателства, освен документите в кориците
на ИД, не разколебават приетата дотук изложена фактическа обстановка, а и не са пряко
относими към предмета на делото.
Съмнения в изложените фактически констатации не внасят и показанията на свидетеля
4
Г., пълномощник на ищеца като взискател по ИД от 2015 г., разпитан пред районния съд.
Неговите твърдения за отказан достъп до изпълнителното дело, както и за неразгледани
молби за проучвания и изпълнителни действия остават недоказани. Това е така, защото всяка
една молба към съдебния изпълнител поначало следва да бъде в писмен вид – арг. от чл. 100
ГПК. Приложение намира и чл. 34, ал. 3 от ПАС (с аналогично съдържание в предходната
нормативна уредба с този предмет), а именно: На първата страница на всеки подаден
документ се отбелязват регистрационният номер, датата на постъпване, час – при
необходимост или поискване от вносителя, и се полага подписът на служителя. При
поискване от вносителя на документа тези данни се отбелязват и на представено от него
копие. Съответно ищецът в настоящото производство не е ангажирал писмени доказателства
за подадени от него писмени молби до съдебния изпълнител, които да не са били приобщени
по надлежния ред в кориците на делото или да са били приобщени, но да не са били
разгледани. При това положение показанията на свидетеля Г. са в противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал (документите в кориците на ИД) и не могат да
бъдат кредитирани.
При тази фактическа обстановка Окръжен съд Перник намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Фактическият състав на
отговорност на ЧСИ се извежда и от друга разпоредба с идентично съдържание – съгласно
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност.
В процесния случай спорните по делото въпроси в светлината на цитираната правна
уредба са дали съдебният изпълнител не е предприел дължими изпълнителни действия
(бездействал е незаконосъобразно), дали след поискване е задържал изпълнителния лист на
взискателя (кумулативно е действал и бездействал незаконосъобразно) и дали вследствие на
това са настъпили имуществени вреди на претендираната стойност.
По въпроса предприел ли е съдебният изпълнител дължимите изпълнителни действия:
При действието на Конституцията от 1991 г. органът на принудително изпълнение в
гражданския процес няма задължение да провежда служебно изпълнението до
удовлетворяване на вземането. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи (вж. съобразителната част към т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС). Задължението на съдебния изпълнител при това положение се свежда до
еднократно действие - изпълнение или надлежен опит за изпълнение на съответното искане
на взискателя. Изключение от този принцип е предвиден в чл. 18 ЗЧСИ, в който е нормирана
възможността взискателят да възложи на частния съдебен изпълнител да предприема
служебно в негов интерес изпълнителни действия.
В процесния случай взискателят не е упълномощил ответния съдебен изпълнител да
предприема служебно и по негово усмотрение изпълнителни действия. От друга страна,
съобразно вече изложената хронология по ИД № 20117510400038 ЧСИ Д. е предприела
надлежни действия по всяко искане на взискателя за извършване на изпълнително действие.
Нещо повече, ЧСИ Д., е правила неколкократно опити по собствена инициатива за
откриване на имущество, върху което да се насочи изпълнението с извършването на
5
актуални справки за имуществено състояние без съответна молба на взискателя.
Предприемани са действия за редовно връчване на третите задължени лица въпреки
затрудненията – например по отношение на работодателя „***“ ЕООД е правен опит за
лично връчване на представител на дружеството както чрез пощата, при това и по адрес на
управление, и по адрес за кореспонденция с НАП, така и чрез ЧСИ със седалище в ***. Тук е
мястото да се отбележи, че след като е установено, че и двамата открити по ИД
работодатели на длъжника са напуснали адреса си, връчването спрямо тях е било редовно –
арг. от чл. 50, ал. 2 ГПК. При това положение след като не са изпълнили връчените им по
силата на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК запорни съобщения и ако вместо това са
продължили да плащат секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника,
двамата работодатели отговарят солидарно за задълженията на длъжника към взискателя, но
за целта взискателят е трябвало да се снабди с изпълнителен лист, тъй като изпълнението не
може да бъде насочено спрямо тях без наличието на такъв – чл. 512, ал. 4 ГПК (т. 5 от ТР
4/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
По въпроса задържал ли е съдебният изпълнител неправомерно изпълнителния лист:
Представянето на оригинален изпълнителен лист от взискателя пред съдебния
изпълнител е условие за образуването на изпълнително дело – чл. 426, ал. 1 ГПК. По време
на висящността на производството изпълнителният лист следва да се намира в кориците на
делото, за да може съдебният изпълнител да отбелязва всяко едно извършено плащане към
взискателя – арг. от чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК. В хипотезите на прекратяване на
изпълнителното производство, когато кредиторът все още има интерес от изпълнението,
съдебният изпълнител следва да върне изпълнителния лист на взискателя. Такъв тип
прекратяване може да настъпи както по силата на закона (перемпция поради двугодишно
бездействие на взискателя – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), така и по инициатива на взискателя (чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК). Съдебният изпълнител обаче няма служебно задължение да върне
изпълнителния лист, а следва да го стори едва при поискване от взискателя и по начин,
посочен от последния – лично, на пълномощник, по пощата и т.н. В случая последното
предприето по ИД изпълнително действие е от 10.11.2015 г. – връчването на запорно
съобщение чрез ЧСИ Ч. до третото задължено лице „***“ ЕООД по реда на чл. 50, ал. 2
ГПК. Следователно на 10.11.2017 г. е изтекъл двегодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Нито преди това, нито
след това взискателят е поискал връщането на изпълнителния лист. Вместо това, независимо
че няма такова задължение, ЧСИ Д. е направила два опита по собствена инициатива да му
върне изпълнителния лист, вторият от които успешен.
В обобщение, след като посочените основни спорни въпроси с правно значение по
делото бяха обсъдени, изводът е, че ответникът ЧСИ Д. не е извършила неправомерни
действия и бездействия по процесното изпълнително дело, поради което и не са настъпили
сочените в исковата молба имуществени вреди.
В заключение, настоящата инстанция следва да отбележи, че противно на изложеното
във въззивната жалба, съдия И.Р. правилно не се е отвел от участие в настоящото дело. Не са
налице абсолютните предпоставки на чл. 22, ал. 1, т. 1-5. Отсъства и основанието по чл. 22,
ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като изтъкваните обстоятелства не могат да породят съмнение в
безпристрастността на съдия Р. Съгласуването на дати за следващо съдебно заседание със
страните е израз на служебното начало по чл. 7 ГПК, не нарушава състезателността на
процеса, доколкото съобразяването е и с двете страни, а невписването на това действие в
протокола представлява допустима преценка на съдията за незначителността му при липсата
на възражения относно определената дата. От друга страна, репликата, че всеки кредитор
може сам да избира на кого да възложи събиране на вземането си, също извън протокола,
6
има абстрактен, принципен, характер и не предпоставя какво решение ще бъде постановено.
Неоснователно е и възражението за незаконност на състав на районния съд, почиващ на
доводи за неправилност на командироването на съдия Р. в ПРС. Цитираната в жалбата норма
на чл. 81, ал. 2 ЗСВ, че районен или окръжен съдия може да бъде командирован в Районен
съд от друг апелативен район, е адресирана до органи с административни функции в
съдебната власт, и твърденията за нейното нарушение не могат да бъдат предмет на
разглеждане освен в производство по обжалване на актовете на тези органи.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 74 ЗЧСИ е неоснователен и
правилно е бил отхвърлен от районния съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на въззивния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия
частен съдебен изпълнител се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
непрекомерен размер от 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 636 от 01.07.2024 г. по гр.д. № 715/2023 г. на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. И. Л., ЕГН **********, да заплати на
ЧСИ Е. Д., рег. № *** при КЧСИ, сумата от 1000 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7