Решение по дело №1743/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 415
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20187040701743
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 415

гр.Бургас, 07.03.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 11 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1743 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е ГМ-Строй ООД в несъстоятелност, представлявано от синдика, ЕИК:*** със съдебен адрес *** оф.318. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Г.Н. ***.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП София. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Любов И..

Предмет на оспорване е ревизионен акт № Р-02251400012/19.05.2014г., издаден от Н.Ж. – началник сектор и В.Г.– главен инспектор по приходите, двете органи по приходите при ТД на НАП Бургас.

Оплакванията на жалбоподателя могат да се сведат до едно такова – нищожност на обжалвания ревизионен акт, поради липсата на компетентност на издателя му Н.Ж.. Иска се съдът да обяви за нищожен ревизионния акт. Иска се присъждане на разноските по делото. Представят се доказателства.

Подаването на жалбата не е обвързано със срок, поради наличието на предпоставките по чл.149 ал.5 АПК. Жалбата е подадена от лице, което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.

Данъчният орган оспорва жалбата. Счита, че оспорения ревизионен акт е издаден при липса на сочения порок.  Не оспорва твърденията на жалбоподателя относно фактическата обстановка, но счита, че от установените факти не произтичат изводите за липса на компетентност на органа, издал ревизионния акт. Счита, че ревизията е била надлежно иззета на основание чл.7 ал.3 ДОПК, тъй като поради преминаването на друга длъжност първоначално възложилият ревизията К.К.е изпаднал в трайна невъзможност да изпълнява възложените му функции, при което надлежно е бил заменен с Н.Ж..  Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по направеното оплакване за нищожност на ревизионния акт, съдът прие за установено от фактическа страна следното.

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № 1300071/25.11.2013г., издадена от К.П.К.- началник отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция СДО при ТД на НАП Бургас. със заповедта е определен обхват на ревизираните периоди по ЗКПО от 01.01.2008г. до 31.12.2012г., за данък по чл.194-204 от ЗКПО от 01.01.2008г. до 31.12.2012г. и за ДДС от 01.09.2008г. до 31.10.2013г., като ревизията следва да бъде извършена от В.А. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, Д.И.– старши инспектор по приходите и Р.Ч.– старши инспектор по приходите. Със заповед № 1300073/05.12.2013г. е променен състава на ревизорите, като вместо посочените в първата заповед са определени В.Г.– главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, М.О.– главен инспектор по приходите и Йо.М.– старши инспектор по приходите. Със заповед № 1400011/28.02.2014г. е променен срока за извършване на ревизията до 03.04.2014г. Със заповед № 1400012/14.03.2014г. е променен състава на ревизорите, чрез изключването на М.О., поради отвеждането ѝ с решение № 1400005/14.03.2014г.

 На 17.04.2014г. е издаден ревизионен доклад № 1400012 от В.Г.– главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията и Йо.М.– старши инспектор по приходите.

На 14.04.2014г. с решение № РМФ-50 на управителния съвет на НАП е одобрена нова организационно-управленска структура на ТД на НАП-Бургас. В тази връзка на 29.04.2014г. със заповед № ЗЦУ-584 на изпълнителния директор на НАП са закрити дирекции „Средни данъкоплатци и осигурители“ /с изключение на ТД на НАП София/, считано от 01.05.2014г.

С решение № 47/07.05.2014г. на директора на ТД на НАП Бургас е иззето разглеждането и решаването на ревизионното производство на „ГМ строй“ООД от К.К.- началник на сектор „Проверки“ при ТД на НАП Бургас и правомощията по издаване на ревизионния акт са възложени на Н.К.Ж.- началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас. С протокол за предаване на документи във връзка с иззет за разглеждане и решаване въпрос/преписка от 14.05.2014г., всички документи във връзка с ревизионното производство са предадени на Н.Ж..

На 19.05.2014г. е издаден ревизионен акт с № 02251400012 от Н.К.Ж.- началник сектор „Ревизии“, оправомощен орган съгласно Решение № 47/07.05.2014г. на директора на ТД на НАП Бургас и Веселина Костадинова Георгиева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. С ревизионния акт са определени задължения за данъци за внасяне в размер на 53 132,74лв. и лихви върху тях в размер на 42 706,76лв.

Горните значими по случая факти се установяват въз основа на приложени по делото заверени преписи от описаните актове. Пред съда не са представени доказателства, че по отношение на органите по приходите, на които първоначално е възложена ревизията, са настъпили обстоятелства, поради които те са изпаднали в трайна невъзможност да изпълняват своите служебни задължения. Не са правени в хода на ревизионното производство искания за отвод, както и самоотвод на органите, издали акта. Въз основа на установените факти съдът прие следните правни изводи.

Във връзка с основния по делото спор относно компетентността на издалото ревизионния акт длъжностно лице Н.Ж., приложима е разпоредбата на чл. 7 ал.3 ДОПК, според която определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Съгласно чл.119 ал.2 ДОПК ревизионния акт се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията, а ревизионното производство се образува с заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, съгласно чл.112 ал.1 ДОПК. В случая е налице изземване на компетентност по отношение на лицето възложило ревизията и ръководителя на ревизията, който е определен със заповедта за възлагането. В решението за изземване на директора на ТД на НАП Бургас като правно основание е посочена разпоредбата на чл.7 ал.3 ДОПК.

Законът допуска възможността по-горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или приписка от компетентен орган по приходите, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай е налице изземване на ревизията във връзка с преминаването на К.К.на друга длъжност (което пък е във връзка с преструктуриране на ведомството), а именно от длъжност началник отдел „Ревизии и проверки“ в ТД на НАП Бургас, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, на длъжността началник сектор „Проверки“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас. Новата длъжност се включва в обхвата на органите по приходите в чл.7 ал.1 ЗНАП, поради което не може да се приеме, че К> е бил в „трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения“ по смисъла на чл.7 ал.3 ДОПК, защото не е загубил качеството си на орган по приходите.

При липсата на предвидено в закона основание за изземване на функциите на първоначално определения възложител и ръководител на ревизията новият определен такъв не следва да се счита надлежно оправомощен, т.е. той не е бил компетентен да издаде обжалвания ревизионен акт. След като ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който не е надлежно оправомощен по реда на чл.119 ал.2 ДОПК е налице липса на материална компетентност на издателя, обуславяща неговата нищожност.

Жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК следва съдът да обяви нищожността на ревизионния акт.

По повод направеното искане и на основание чл.161 ал.1 ДОПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на ревизионен акт № Р-02251400012/19.05.2014г., издаден от Н.Ж. – началник сектор и В.Г.– главен инспектор по приходите, двете органи по приходите при ТД на НАП Бургас, по жалба на ГМ-Строй ООД в несъстоятелност, представлявано от синдика, ЕИК:*** със съдебен адрес *** оф.318.

ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас да заплати на ГМ-Строй ООД в несъстоятелност 3 450лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :