РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.11.2021 година, постановено по гр. дело № 1120 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2021 година, упражняването на родителските права спрямо
детето П.П.Д.. е възложено на майката Д. К. М.. Постановено е местоживеене на детето при
майката. За бащата П. П. Д. е определен режим на лични отношения с детето във вид на
свиждания с право по времетраенето им да взима детето при себе си от 17 часа в петък до 17
часа в неделя всеки втори и четвърти уикенд от месеца и двадесет дни през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка за детето от 250 лв., считано от 09.06.2021 година. Насрещните му искове за
родителски права и издръжка на детето са отхвърлени като неоснователни и недоказани. В
тежест на ответника е възложено заплащането на направените от ищцовата страна разноски
и дължиматга върху уважения иск за издръжка държавна такса.
Решението е обжалвано от П. П. Д. с искане за отмяната му вцялост и
постановяване на ново, уважаващо претенциите за родителската власт, а в отношение на
евентуалност – разширяване режима на лични контакти с възможност да взима детето от
детската градина всяка първа и трета сряда от месеца за два часа и подробно разпределение
на официалните празници, в които детето ще прекарва с него. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Д. К. М. - излага доводи за безпорочност на
1
атакуваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.
Ищцовата страна - Д. К. М. - излага в исковата си молба, че с ответника са
родители на П.П.Д... Разделени са от 09.03.2021 година. Заради изострените си отношения
не можели да постигнат съгласие относно грижите и възпитанието на детето. По реда на
настоящото производство претендира родителските права и издръжка за детето от 250 лв.
месечно.
Ответната страна - П. П. Д. - оспорва исковете като твърди, че ищцата
установила връзка с друг мъж и напуснала съвместно обитаваното жилище. Понастоящем
живеела на квартира с този мъж, създаващ неподходяща за детето среда. Не разполагало с
отделна стая, квартирата била втора по ред след раздялата на страните. Майката нямала
доходи, които да й позволяват посрещането на обичайните грижи за детето.
На свой ред претендира да му бъде възложено упражняването на родителските
права, следващото от това местоживеене на детето при него, издръжка и режим на лични
отношения с майката.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Страните са родители на П.П.Д.., роден на 09.07.2017 година – удостоверение
за раждане на лист 13 от преписката на първоинстанционното производство. Няма спор, че
родителите са разделени, а детето живее с майката. Отношенията между страните са
влошени – показанията на разпитаните свидетели. Ищцата живее с друг мъж – признанията
й в исковата молба.
Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на
първоначалните искове. Съдът постановява уважаващо ги решение, водим от следните
съображения.
По местоживеенето на детето и упражняване на родителските права:
Разделното живеене на страните и изострените им отношения – безспорни по
делото, а и изрично доказани чрез събраните свидетелски показания - изключват
възможността за съвместно упражняване на родителските права, налагат възлагането им на
един от родителите.
Интересът на детето налага родителската власт да бъде възложена за
упражняване на майката. Това следва от ниската му възраст – пет години, и естествената за
тази възраст нужда от майчини грижи. То не е живяло без майка си и лишаването му от
нейното присъствие би се отразил непредвидимо зле. Местоживеенето на детето следва да
бъде при нея, защото е основна предпоставка за ефективно упражняване на родителските
права.
2
Доводите на ответника са неоснователни. Те не отчитат продължителния от
гледище на детето период на разделно живеене на родителите, в който майката е изградила
нова семейна среда, нито опасността да бъде лишено от постоянен контакт с майката.
Битовите условия и доходите на родителите не могат да имат приоритет пред
личното присъствие на по-пригодния за тази възраст на детето родител, а сами по себе си са
без самостоятелно значение. Нужните средства се доставят посредством института на
издръжката по чл. 143 от СК.
Съжителството на детето с приятеля на майката се е сложило по удачен начин,
щом продължава повече от година. Изнесеното от приятеля на ищцата, че се грижи за детето
и го води на градина не е оспорено от ответника, косвено е установено с показанията на
свидетелката К. А.. Затова доводът на ответника, че новият мъж в живота на майката влияе
зле на детето не може да бъде споделен.
Изнесеното от свидетелката С. Д.а във второинстанционното производство –
че майката е търсена от детската градина, но не се отзовала, когато детето се е разболяло, а в
края на май, 2022 година се наложило не тя, а приятелят й да приеме детето, след като
ответникът го връщал на майката – не влияе на изхода на спора. От значение са не отделни
събития – и за двете по делото е доказано, че майката не се е отзовала, защото е била
служебно възпрепятствана, а цялостното отношение и грижи за детето, защото по реда на
настоящото производство се регламентира устойчив във времето режим за упражняване на
родителските права и възпитанието на детето.
По режима на лични отношения:
Определеният с атакуваното решение режим на контакти е целесъобразен,
отчита запазената близост между баща и дете и следва да бъде дословно възприет като
първоинстанционното решени бъде потвърдено и в тази му част.
Претенцията на ответника за по-широк режим на лични контакти е
неоснователна. Детето е твърде малко, щото и през седмицата да бъде променян дневния му
режим – да бъде вземано от бащата, после – връщано на майката, два пъти месечно.
Регламентацията при кого от родителите детето на пребивава за празничните дни би довела
до застъпване с вече регламентираните дни на контакт с бащата, в случаите, когато
празниците включват края на седмицата, и би нарушило ритъма на контакти, с които детето
предстои да свикне. На настоящия етап от израстването му възможността ответникът да
взима детето от петък до неделя два пъти месечно и двадесет дни през лятната ваканция е
повече от достатъчно. Желанието на бащата да контактува по-често не бива да доведе до
„разхождане“ на детето от дома на майката до този на бащата. Интересът на детето изисква
да няма толкова чести и резки промени в местопребиваването му. Поне докато не порасне и
не започне да изявява осъзната воля за по-близки контакти с родителя, който не полага
непосредствените грижи.
По издръжката:
Възрастта на детето и ценовата конюнктура в страната сочат, че за месечната
3
му издръжка е нужна сума от 500 лв. Неоспорената по делото трудоспособност на
родителите и установените по делото доходи сочат, че във възможностите им е да поемат
равен дял от осигуряването на нужните средства. Така претенцията е доказана и основателна
в размер на сумата от 250 лв. месечно.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че въззиваемата
страна има право на разноски, по делото доказани като сума от 400 лв. Следва да се
присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 25.11.2021 година, постановено по
гр. дело № 1120 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021 година.
Осъжда П. П. Д., ЕГН: ********** от гр. Л., ул. „С.К.“ № ., вход „.“, ет. ., ап. № ., да заплати
на Д. К. М., гр. Г.О.,ул. „Ю. Г.“ №., сумата от 400 (четиристотин лева) лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4