РЕШЕНИЕ
№...................
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на 21.10.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
При секретаря Анелия Груева, разгледа докладваното от съдия Д. Ковачев въззивно гражданско дело № 2745 по описа за 2021 г. на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 17.11.2020 г., постановено по гр. дело № 12405/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 82 състав, е уважен частично до размер от 315,06 лева, предявеният от З. „Б.В.И.Г.“ АД ***
заплащане на сумата от 445,98 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ по щета № 470418181854572,
образувана по ПТП, реализирано на 13.10.2018 г. в гр. София, ул. „Хан Кубрат“, в посока към бул. „Ломско
шосе“, с МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 500 А.“, с рег. N. *******, ведно със законната лихва от
28.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлен иска за разликата до
пълния предявен размер.
Срещу решението са подадени въззивна жалба от ищеца и насрещна
въззивна жалба от Столична община.
Ищецът
обжалва в частта, в която е отхвърлен иска, с оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния
закон. Конкретно се оспорват изводите на съда, че настъпилото събитие не
представлява покрит риск, тъй като не бил отбелязан риск "Гуми" в
застрахователната полица. Сочи, че процесната полица била слючена с клауза
"Пълно каско", като покритите рискове били посочени в глава втора от
Общите условия. Според същите, клауза "Пълно каско" покрива щети
причинени от застрахователни събития, включени в клауза "Пожар, природни
бедствия, ПТП и злоумишлени действия", която пък от своя страна включва
клауза "Пожар, природни бедствия и ПТП". В § 1, т. 2 от сочената
клауза била дадена дефиниция на ПТП и това
е: "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Твърди
се, че процесното застрахователно събитие представлява именно ПТП съгласно
събраните по делото доказателства. По отношение на клаузата "Допълнение
гуми" са изложени съображения, че същата може единствено да добави
допълнително покритие, но не и да ограничава договорените вече такива. По тези
съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи
изцяло.
Насрещната страна С.О.оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
С
насрещната въззивна жалба на
С.О.срещу решението на СРС в частта, в която е уважен
предявеният иск, са изложени подробни съображения, че не е установено
наличието на покрит застрахователен риск и плащането на застрахователното
обезщетение е без основание; че ПТП е настъпило след изтичане срока на действие на посочената в
исковата молба застрахователна полица, а претенция по последващата полица няма
предявена. Липсвал протокол за ПТП от органите на КАТ. Счита, че
застрахователното покритие на включва гуми и джанти; Договора бил
недействителен като неподписан от страните.
Застрахователното дружество
оспорва насрещната въззивна като неоснователна.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбите доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от
страните, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Съгласно разпоредбата на
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Видно от законовата
разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Ангажирането на
отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/.
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице
и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД
- вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
/действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят
да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай
реализирането на отговорността на ответника се претендира във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържането на общинския път и
отстраняване на препятствия по него.
С
оглед на представените по делото писмени доказателства-два броя застрахователни
полици едната с валидност от 12,00 часа на 13.10.2018г. до 12,00 на
13.10.2019г., а другата с валидност от 12.00ч. на 13.10.2017г. до 12.00 ч. на
13.10.2018г. (листове 15 и 81 от делото) настоящият състав на СГС намира за
неоснователно възражението на ответника С.О.за липса на валиден договор,
съответно за изтичане срока на действие, обосновано с липсата на подписана
полица. Видно е от представените полици, че носят съответните подписи, а
оспорване на автентичност на подписите няма по делото.
Следователно
инцидента е настъпил при действие на валидна застраховка. Няма никакво значение
, че самата претенция е регистрирана по полицата с начален период от
13.10.2018г. Както е видно от доказателствата подновяването на покритието е при
условията на непрекъснатост („без прекъсване“). По коя полица е заведена щетата
има само счетоводно значение след като е в период на покритие самото събитие.
Установява се, че по време
на действието на сключения договор за застраховка "Каско" е настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били
нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Причина за
настъпването на процесното ПТП е удар в необезопасено и несигнализирано
препятствие /дупка на пътното платно/, реализирано на 13.10.2019 г. в гр.
София, при движение по
улица „Хан Кубрат“, в посока към бул. „Ломско шосе“. По делото не е спорно обстоятелството, че участъкът от пътя, на който
е настъпило произшествието, е общински. Този механизъм на ПТП се установява от
събраните по делото доказателства. На първо място, то се доказва от показанията
на разпитания по делото свидетел пред СРС, а именно - водачът на процесното МПС. Показанията на свидетеля дори и при отчетената негова заинтересованост в полза на ищеца /доколкото е
управлявал увреденото МПС
на което е и собственик/, следва да
бъдат кредитирани, тъй като съобразно чл. 172 от ГПК се подкрепят от други
доказателства по делото, а именно – от заключението на автотехническата
експертиза, което установява, че щетите по процесния автомобил са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, така както е описан в
представената по делото декларация от водача. Изготвеното заключение на
автотехническата експертиза доказва причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила. С оглед изложеното следва да се приеме, че по
делото е установен механизма на пътнотранспортното произшествие, в резултат на
което на застрахованото МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди –
срязана дясна предна
гума и увредена джанта, техния размер и
причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.
Не
са доказани възраженията на ответника за съпричиняване поради движение с висока
скорост. Вещото лице е изяснило, че ако скоростта е висока при преминаване през
дупката ще има и повреди по окачването на автомобила, а такива в случая няма.
Посочено е че вредите могат да настъпят и при ниска скорост (20 км/ч).
Основното спорно по делото обстоятелство е
възражението на ответника, че настъпилото застрахователно събитие не
представлява покрит риск по сключената застраховка. По така наведеното
възражение настоящият съдебен състав приема следното:
Видно от представените по делото застрахователни полици, процесното МПС е застраховано при условията на "Пълно
Каско". Като допълнително покритие е посочено "Официален сервиз" и „помощ на
пътя“.
По делото са представени
Общите условия на застрахователя по застраховка "Булстрад Каско
Стандарт". В Глава втора "Покрити рискове и изключения" на
Раздел "Каско" е предвидено, че отговорността на застрахователя е
съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования,
сред които - т. 4 клауза "Пълно каско". Като допълнителни покрития
към клауза "Пълно каско" са уредени 6. 1. "Помощ на пътя"
(Асистанс), 7. 1. "Механична повреда" и 7. 2. "Гуми" - за
застраховани МПС без подзастраховане с общо тегло до 3, 5 тона. Съгласно т. 8
допълнителните покрития се предоставят в изрично предвидените в тези условия
случаи при заплащане на допълнителна премия. Според процесните застрахователни полици допълнително покритие "Гуми" не е било
уговорено.
Видно от уредбата на клауза
"Пълно каско", по нея застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП
и злоумишлени действия". По силата на т. 2 от глава втора, т. I
"Допълнително покрити рискове" при клауза "Пожар, природни
бедствия и пътнотранспортни произшествия на МПС", от Общите условия,
"Пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според същите Общи
условия, в допълнение "Гуми", т. I "Oбект на покритие" -
обект на допълнителното покритие "Гуми" са гумите на МПС, застраховано
по клаузи, сред които и "Пълно каско" без подзастраховане, описани в
застрахователната полица/спецификация, като съгласно т. IV "Покритие"
- срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят обезщетява
застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от 1. 1. внезапна повреда,
деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя,
както и при злоумишлени действия на трети лица – срязване, пробождане, заливане
с киселина на гумата или други разяждащи химически вещества /1. 2/.
Същевременно, като изключение в т. VI "Изключения" е посочено, че при
това допълнително покритие "Гуми" не се покриват разходи за ремонт
или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато повредата е причинена от ПТП
/т. 8/.
Тълкувайки систематично
посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е била срещу
допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено покритие
по определени изрично посочени рискове. В уредбата на клауза "Пълно
каско", която е обща спрямо специалната такава относно допълнителните
покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в Общите
условия е дадена дефиниция, от която съдът намира, че не може да се изключи
попадането в дупка на пътното платно. Такова изключение не е изрично предвидено
в т. X "Общи изключения", в специалната уредба на клаузата
"Пълно каско", каквито специални изключения са предвидени при
допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако
волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително
заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза
"Пълно каско", то щеше да е налице изричното им изключване.
Допълнителен аргумент за
този извод, е и т. 8 от раздел "Изключения" от обхвата на покритие на
допълнителното покритие "Гуми", според която не се покриват разходи
за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото ППС, когато повредата е
причинена от ПТП, пожар или кражба. По аргумент на противното, когато повредата
на гумите е причинена от ПТП, се дължи обезщетение по покритието "Пълно
Каско", независимо дали страните са уговорили допълнително покритие
"Гуми".
По изложените съображения
съдът намира, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да
се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което
попада в дадената дефиниция на пътно-транспортно произшествие. От така приетото
от съда следва, че възражението на жалбоподателя, че не е налице покрит риск, е
неоснователно.
Между страните по делото не
е спорно обстоятелството, че улицата, на която е настъпило процесното ПТП се
намира в гр. София и е собственост на Столична община. Съгласно чл. 3 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП
сочи, че лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. Безспорно е, че установеното в случая – необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно за движение, представлява препятствие
на пътя. Произходът на установеното по делото препятствие е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасен пътен трафик.
От обстоятелството, че на
пътното платно /според нормата на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП "пътно
платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение/ на общински път към момента на настъпване на
застрахователното събитие е имало препятствие, се налага извода, че общината не
е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна
мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа /чл.
49 от ЗЗД/. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и
от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на
застрахования автомобил, поради което следва да бъде ангажирана деликтната
отговорност на възложителя за обезщетяване на вредите.
В контекста на изложеното
въззивният съд счита, че увреденият /собственикът на застрахованото МПС/ има
срещу ответника вземане по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът се интересува от
стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им, а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение
по съдебната автотехническа експертиза. Обезщетението трябва да съответства на
това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по
които това възстановяване може да се извърши, включително цените на нуждаещите
се от подмяна части. От заключението по съдебната автотехническа експертиза се
установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни
цени съответства на претендирания от ищеца размер на обезщетението.
С оглед изложеното
първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, е неправилно и следва да се отмени.
По отношение на предявената
претенция за обезщетяване на вреди върху джанти, която е била приета за
основателна от първоинстанционния съд:
С оглед изложените от
въззивния съд мотиви относно валидността и обхвата на застрахователното покритие при клауза "Пълно каско" се налага
извод, че претенцията в тази част е основателна. Самостоятелно основание за
отхвърляне на насрещната въззивна жалба на С.О.срещу първоинстанционното
решение в частта, в която е уважен иска за сумата от 45 лева е и следното
обстоятелство:
Безспорно между елементите
"гума" и "джанта" е налице разлика, която се установява и
от глава III, раздел I, т. 6. 3 от Общите условия на застрахователния договор.
Според посочената уговорка за щети по гумите, джантите и декоративните тасове
на автомобили в случаите когато уврежданията са в резултат на преминаване през
дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две
увредени гуми и/или джанти, т. е. при частична повреда на застрахованото
моторно превозно средство на обезщетяване подлежат както вредите върху гумите,
така и щетите по джантите. В случая са представени доказателства за увреждането
на джанта, както и за заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване
на щети по джантата. Ето защо първоинстанционното решение в посочената част е
правилно.
Поради несъвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен и вместо него
да се постанови друго, с което претенцията да се уважи в пълен размер.
Първоинстанционното решение, в частта, в която иска е уважен, следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
право на разноски има въззивникът - ищец, в полза на който следва да се присъдят следните суми: 25 лева
за държавна такса по подадената въззивна жалба, 360 лева възнаграждение за
адвокатска защита и съдействие по подадената от дружеството въззивна жалба или
дължимите разноски възлизат на сумата от общо 385 лева.
С оглед изхода на спора в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от
още 231,91 лева.
Настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 12405/2019 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „Б.В.И.Г.“ АД
с ЕИК*******иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за
разликата над сумата от 315,06 лева до пълния
предявен размер от 445,98 лева /т. е за сумата от 130,92 лева/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О.гр. София, ул. „*******, Булстат *******да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, пл. "********, по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 130,92 лева /разликата между приетия от СГС за основателен размер на причинените имуществени
вреди и присъдения с решението на СРС/, представляваща заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 470418181854572 за имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 13.10.2018 г. на общински
път в гр. София, а именно – попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА С.О.гр. София, ул. „*******, да заплати на З.
„Б.В.И.Г.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
допълнително сумата от още 231,91 лева – съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 385,00 лева –
съдебни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.