РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №1770/4.10.2019г.         2019г.

 

                                   Година 2019                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На първи октомври                                       Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3922 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на И.Е.И., ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 1092207, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш. Твърди се , че наказанието наложено с него е погасено по давност.

           В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена във ВРС, АНО ангажира становище, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на Наредбата.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            Електронен фиш серия К № 1092207 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 06.12.2015г. в 12,12 часа по път №9 посока к.к.Златни пясъци, до хотел „Св.Елена“, при ограничение на скоростта от 60км/ч. с пътен знак В-26 е констатирано, че автомобил марка „Опел Корса”  с рег.№ В5881РМ е извършил нарушение за скорост, като е управлявал със скорост 83км. в час, при разрешена скорост от 60 км. в час, т.е. превишението е с 23 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство 0646.

       При тези констатации и след извършени справки за собственост на МПС-то било установено че лек автомобил марка „Опел Корса”  с рег.№ В 5881 РМ, счтано от 13.12.2011г. е собственост на И.Е.И., ЕГН **********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС. Последната в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, връчен на 08.08.2019г., не подала декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП и не декларирала, че друго лице е управлявало МПС, а с депозирано на 15.08.2019г. възраженние поискала същият да бъде анулиран поради изтекла давност.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

     

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

          Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

      Съдът намира, че в ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно по по път №9 посока к.к.Златни пясъци, до хотел св.Елена. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено, че това е по път №9 посока к.к.Златни пясъци, до хотел св.Елена, което безспорно е на територията обл.Варна . При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

         Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.  Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла.   Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.   В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивницата да бъде санкционирана се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

     Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивницата е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на  06.12.15г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 08.12.2015г. и изпратен за връчване на дата 09.12.2015г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 06.06.2020г. , който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивницата не е погасена по давност.

       От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-М-646, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

          На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 06.12.2015г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

     Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Цитираното Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.

     Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Правилно същият е бил издаден на собственика на МПС, въззивницата И.. Видно от изисканата от въззивния съд справка от Сектор „ПП“-Варна, към момента на нарушението  собственик на автомобила е била именно тя и съобразно разпоредбите на ЗДвП тя е отговорна за извършените с МПС нейна собственост нарушения. Тъй като в хода на АНП , а и пред настоящия съд не са ангажирани доказателства, че друго лице е управлявало МПС, то правилно ЕФ е бил издаден на собственика.

       От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол №14-8-15 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR -1M  и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г.

     Съдът намира, че контролните органи са спазили изискванията на чл.7, ал.2 от Наредбата- „Пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка.“ От приложената по преписката фотоснимка се сформира извод, че се касае за заснимане именно на конкретния участък от пътя контролиран с автоматизирано техническо средство TFR-1M 646. От така приложената по преписката фотоснимка, безспорно се установява, че лицето поставило преносимия пътен знак и документирало неговото поставяне е същото въвело в експлоатация АТСС TFR-1M 646 на 06.12.2015г. съгласно отразеното в протокол рег.№819р-22148 от 06.12.2015г.. Видно от протокол рег.№819р-22148 от 06.12.2015г. началото на работата с АТСС е в 10.30 минути на същата дата, а краят е поставен в 12.40ч. Горното означава, че заснетото нарушение на въззивницата в 12.12 ч. е станало в обхвата на правомерно използвано АТСС. Затова и съдът е спазен чл.7, ал.2 от Наредбата.

       По преписката са ангажирани доказателства,  че контролът, когато е заснето  процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестения времеви интервал, а именно извадка озаглавена „Места за контрол на скоростта от 30.11-06.12.2015г.., с мобилни системи за видеоконтрол тип №TFR1-М“, съдържащи печат на МВР, печат вярно с оригинала на Сектор „ПП“ и подпис на инспектор Х.О.. Тази извадка напълно кореспондира с графика публикуван на страницата на ОДМВР-Варна, в раздел „Пътен контрол“, където се съдържа архив на графиците и местоположенията на местата за контрол - http://varna.mvr.bg/Paten_kontrol, общодостъпен е за всички, и това е достатъчно да се приеме, че изискването на чл.7 ал.1 от Наредбата е спазено. Графикът за периода 30.11-06.12.2015г..,е наличен в посочения раздел и към момента на произнасяне на съда и от същия се установява, че е във вида, представен по делото като извадка. Съгласно този график на 06.12.2015г., в интервала 10.30ч. – 12,30ч., контролът с мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M 646 се осъществява на път №9, х-л Света Елена, като контролираното ограничение е 60 км/ч. Изпълнението на така установения график се установява по безспорен начин от съставения рег.№819р-22148 от 06.12.2015г. и клип № 4883/06.12.2015г., от които е видно, че контролът е осъществен на предварително оповестеното място и в рамките на предварително оповестения времеви интервал.

       Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата, удостоверено с горепосочения протокол.

        Измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 83км/ч. след приспадане на толеранса. 

      Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 23км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.3 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100 лева (сто лева )  в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.

       Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. на натоварен пътен участък, свързващ гр.Варна с курортните комплекси. Следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

     При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените материално правни и процесуални правила.

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1092207, с който на  И.Е.И., ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.         

        

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: