Определение по дело №13344/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261135
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20201100513344
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

град София, ….01.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание в състав:                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОРЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                     СИМОНА УГЛЯРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Углярова частно гражданско дело № 13344 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 538, ал. 2, вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 25156065/29.10.2020 г., депозирана от Т.З.А., посредством надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 20227806/03.09.2019 г., постановено по гр. д. № 21399/2020 г., по описа на СРС, 86-ти състав, с което съдът е решил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при СРС, че съгласно чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗН, Т.З.А. е загубила правото да приеме наследството, оставено след смъртта на Ц.Г.В., починала на 28.08.2017 г.

Жалбоподателката твърди, че е приела наследството, оставено от покойната й майка, като същевременно сочи, че е изразила изрично приемане на последното и същото е вписано в особената книга на СРС под № 1354/02.10.2020 г.

В предоставения й от съда срок ответната страна – „Ю.Б.“ АД, е депозирала отговор на частната жалба, в който се заявява становище за нейната основателност, като се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Макар в обжалваното решение районната съдебна инстанция изрично да е посочила, че същото подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му, то според настоящия съдебен състав атакуваният съдебен акт не подлежи на обжалване, поради което и подадената частна жалба с вх. № 25156065/29.10.2020 г. на СРС, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗН, наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия. В случай, че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност, съгласно чл. 51 от ЗН, всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията – чл. 538, ал. 2, изр. посл. ГПК. Същевременно, съгласно чл. 537, ал. 1 от ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл. 538, ал. 1 от ГПК/. Поради последното, при наличието на позитивно решение на районния съд /какъвто е настоящият случай/ за вписване на отказ от наследство по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗН, се обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл. 537, ал. 1 от ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от страната оплаквания, независимо от евентуалния порок на постановения в охранителното производство акт. Следва да се има прeдвид, че изходът от настоящото производство по чл. 51 от ЗН рефлектира върху правната сфера на страната, която го е инициирала, тъй като тя се лишава от правото да търси своето вземане срещу един от наследниците/наследника на починалия длъжник. Освен това съдебната практика приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 от ЗН, може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя /така определение № 184/02.11.2017 г. по гр. дело № 3684/2017 г. на ВКС, II ГО/.

Воден от горното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 25156065/29.10.2020 г. на СРС г. на СРС, депозирана от Т.З.А. срещу решение № 20227806/03.09.2019 г., постановено по гр. д. № 21399/2020 г., по описа на СРС, 86-ти състав, с което съдът е решил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при СРС, че съгласно чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗН, Т.З.А. е загубила правото да приеме наследството, оставено след смъртта на Ц.Г.В., починала на 28.08.2017 г.

 

Определението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.