О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
София, ….01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Углярова частно гражданско дело № 13344
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 538, ал. 2, вр. с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба с вх. № 25156065/29.10.2020 г., депозирана от Т.З.А., посредством
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 20227806/03.09.2019
г., постановено по гр. д. № 21399/2020 г., по описа на СРС, 86-ти състав, с
което съдът е решил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН,
водена при СРС, че съгласно чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗН, Т.З.А. е загубила
правото да приеме наследството, оставено след смъртта на Ц.Г.В., починала на 28.08.2017
г.
Жалбоподателката твърди,
че е приела наследството, оставено от покойната й майка, като същевременно
сочи, че е изразила изрично приемане на последното и същото е вписано в
особената книга на СРС под № 1354/02.10.2020 г.
В предоставения й от
съда срок ответната страна – „Ю.Б.“ АД, е депозирала отговор на частната жалба,
в който се заявява становище за нейната основателност, като се моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира
следното:
Макар в обжалваното
решение районната съдебна инстанция изрично да е посочила, че същото подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му, то
според настоящия съдебен състав атакуваният съдебен акт не подлежи на обжалване,
поради което и подадената частна жалба с вх. № 25156065/29.10.2020 г. на СРС, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗН, наследството
се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено
заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или
мълчаливо с конклудентни действия. В случай, че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност, съгласно чл. 51 от ЗН, всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде
определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него.
Определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно
производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се
произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване
по реда на обжалване на определенията – чл. 538, ал. 2, изр. посл. ГПК. Същевременно, съгласно чл. 537, ал. 1 от ГПК решението,
с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи
на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на
отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл. 538, ал.
1 от ГПК/. Поради последното, при наличието на позитивно решение на районния съд /какъвто е
настоящият случай/ за
вписване на отказ от наследство по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗН, се обосновава правен извод за
недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл. 537, ал. 1 от ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за
настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от страната оплаквания, независимо от евентуалния порок на
постановения в охранителното производство акт. Следва да се има прeдвид, че изходът от настоящото производство по чл. 51 от ЗН рефлектира върху
правната сфера на страната, която го е инициирала, тъй като тя се лишава от
правото да търси своето вземане срещу един от наследниците/наследника на починалия длъжник. Освен това съдебната практика
приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 от ЗН, може да установява
нищожност на този отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск
срещу всяко лице, което му го противопоставя /така определение № 184/02.11.2017 г. по гр. дело №
3684/2017 г. на ВКС, II ГО/.
Воден от горното,
Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 25156065/29.10.2020
г. на СРС г. на СРС, депозирана от Т.З.А. срещу решение № 20227806/03.09.2019
г., постановено по гр. д. № 21399/2020 г., по описа на СРС, 86-ти състав, с което
съдът е решил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при
СРС, че съгласно чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗН, Т.З.А. е загубила правото да
приеме наследството, оставено след смъртта на Ц.Г.В., починала на 28.08.2017 г.
Определението може
да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.