Р Е Ш Е Н И Е № 227
гр.Стара Загора, 29.06.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на шести юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието
на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 191 по описа за 2023
год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на
Съюза /Регламент
952/2013/, във връзка с чл. 220
от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Т.Х.К.
*** чрез адвокат Г.Г. против Решение №
РТД-3000501/06.03.2023/32-85113 от 06.03.2023г на Директора на ТД Митница
Пловдив, с което на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл.71, § 1, буква „д”,
подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определена нова митническа
стойност на декларирания от К. катастрофирал употребяван автомобил, марка
Тойота, модел Такома, в резултат на което са начислени допълнително суми за
доплащане в общ размер на 4993.29лева, от които мито в размер на 1557.28 лева и ДДС в размер на 3426.02, ведно
със задължение за лихви.
В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според
жалбоподателката при издаване на оспореното решение не е изискана допълнителна
информация в подкрепа на договорената стойност на внесения от нея автомобил, а
митническите органи са отхвърлили декларираната от нея митническа стойност
неоснователно, немотивирано и на база противоречиви сведения. Счита, че при
определяне на новата митническа стойност е нарушена процедурата и редът за
остойностяване на автомобила, като не е приложена възможността да се използват
договорните стойности на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение
в митническата територия на Съюза и изнесени в същия или приблизително същия
момент. Оспорва промяната на декларираната договорна стойност на база
представена справка от Американските митнически власти, която не представлява
резервен метод по чл.144, §2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 във връзка с
чл.74, §3 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/. Направено е искане за отмяна на
оспореното решение като незаконосъобразно и за присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът - Директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез процесуалния
му представител гл. юрисконсулт С., оспорва подадената жалба и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
реквизити. Поддържа, че митническата стойност е определена с оглед цялата
достоверно получена информация по осъществения внос на автомобила. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.02.2022 г. е регистрирана
подадената от Т.К. митническа декларация /МД/ с MPH 20BG003009058337R8, с която
е деклариран за свободно обращение „пътнически автомобил употребяван 1 бр.
/катастрофирал/, марка: Тойота; модел: Takoma, тип: бензин; мощност: 207 KWDIN;
обем: 3500 cm3; цвят: сив; дата на peг.: 02- 01-2019; товароносимост: 600 кг.;
брой места: 5; двигател: не се чете; шаси:3TMCZ5AN3KM201451“, общо бруто тегло
2043,43 кг., общо нето тегло 2043,43 кг., с деклариран код по ТАРИК 8703 24 90
00 и митническа стойност в размер на 10912,46лв.
В МД за стоката са декларирани
съответно: в ел. д. № 5/15 "Код на държавата на произход" - САЩ; в
ел. д. № 3/1 "Износител" – Радослав Георгиев, Джърси сити; в ел. д. №
4/14 "Цена на стоката" - 5450; в ел. д. № 7/4 "Вид транспорт на
границата" – морски транспорт.
На база декларираните данни към
датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен
съгласно разпоредбата на чл.
70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база действително платената
или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Приложени са договор/разписка за продажба на МПС от 21.11.2019г относно
процесния автомобил /повреден, без гаранция, продаден в състоянието, в което е/
от Р.Г.на Т.К., на цена 5450 USD, удостоверение за собственост от щата Джорджия,
декларация от Т.Х.К. от 25.02.2020г. за разходите за международен транспорт и
такси в САЩ в размер на 1299.10лв и в размер на 696.80лв на територията на
Република България, стокова разписка с дата 04.02.2020г от автосервиз
„Автокомплекс К.“ ЕООД гр.Казанлък за сумата 9350лв за части и ремонт на
процесния автомобил.
Съобразно
митническата стойност са определени и заплатени от вносител Д.К.мито в размер
на 1091.25 лв и ДДС в размер на 2540.10 лв.
Извършен
е последващ контрол на митническата декларация, на основание чл.
48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка с чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ с оглед предоставен от митническата администрация на
САЩ списък с автомобили с посочена декларирана митническа стойност за износ- извадка
от електронна информация за износ (Electronic export information) от системата
на американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства,
декларирани за износ в САЩ с дестинация България. При съпоставката между
декларираната фактурна стойност с МД 20BG003009058337R8 при допускане за свободно
обращение и стойността, декларирана за износ в EEI, е констатирано, че
декларираната стойност при износа е по-голяма от тази при допускане за свободно
обращение – съответно 5450 USD
и 15015 USD. Предвид възникналото съмнение дали декларираната митническа
стойност за процесната стока може да бъде приета по реда на чл. 70, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предприети действия в съответствие с
разпоредбите на чл. 140, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447. С писмо per.
инд. 32- 396068/17.11.2022 г. на МБ Пловдив от декларатора са изискани
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. Писмото
е получено на 19.12.2022 г. от жалбоподателката Т.К., която с писмо вх. №
32-4633/05.01.2023 г. до началника на МБ Пловдив представя снимки на автомобил
и копие на договор за покупко-продажба.
Със становище вх. № 32-80773 от
01.03.2023 г., депозирано от пълномощника адвокат Г., се посочва, че промяната
в декларираната договорна стойност не може да бъде извършена на база справка от
американските митнически власти с мотив, че представлява резервен метод по
чл.144, §2 от РИ 2015/ 2447 във връзка с чл.74, §3 от МКС, а резервните методи
се прилагат само след изчерпване на предвидения преди това ред, което не е направено.
С оспореното Решение РТД-3000501/06.03.2023/32-85113
от 06.03.2023г., издадено от Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив
към Агенция "Митници", за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с MRN 20BG003009058337R8 на основание чл. 29 във вр.
чл. 77, nap. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 56, във вр. чл. 54 от ЗДДС, чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 59 от Административнопроцесуалния кодекс е
определена нова митническа стойност в размер на 26485,26 лв; променени са данни
в МД с MRN 20BG003009058337R8 и на Т.К. е определено да доплати сума в общ
размер на 4983,29 лв., от които 1557,28 лв. мито и 3426,02 лв. ДДС. Върху
главницата за мито и ДДС е посочено, че се дължи лихва за забава на основание
чл.114, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка с чл.59, ал.2 от ЗДДС, изчислена от датата на възникване на задължението по митническата
декларация-26.02.2020 г. до дата на уведомяването. На основание чл.114,
параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 е посочено, че се дължи лихва върху
възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до
окончателното им погасяване.
В мотивите на оспореното
решение е посочено, че представените от жалбоподателката документи не водят до
отпадане на съмненията относно декларираната съгласно чл. 70, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 митническа стойност. На основание чл. 140,§ 2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447, когато съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да
определят митническата стойност по метод, различен от този по реда на чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. След като са анализирани последователно
методите по чл. 74, §2, букви а), б), в) и г) от Регламент (ЕС) 952/2013 и са
приети за неприложими, митническата стойност за процесната стока е определена
въз основа на метода, посочен в чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, и
на база данните, получени от американските митнически власти.
По делото са представени в
превод договор/разписки за продажба на МПС, удостоверение за собственост от
щата Джорджия, електронно писмо от „М.
Транспорт Логистикс“ с приложени снимки на МПС – 5 бр.
При така установената
фактическа обстановка и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт, в законово
установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.
19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл.
29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление,
се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл.
29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически
орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и
7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив
към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен
орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност,
съгласно чл.
101, § 1 и чл.
29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл.
19, ал. 1 и чл.
15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл.
5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия,
поради което същото е валидно.
Обжалваното решение е в
изискуемата писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания,
които според административния орган обосновават издаването му. Съдът
констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване, съгласно
императивната разпоредба на чл.
22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно мотивите, на
които ще се основава решението, и е предоставена възможност на заинтересованото
лице да изрази становище.
Решение № 32-501/32-85113/ 06.03.2023
г на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив обаче е постановено в
нарушение и при
неправилно приложение на
материалния закон.
Относимите норми, касаещи
определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове
при внос на стоки на митническата територия на Съюза, се намират в Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митническия
кодекс на Съюза. В разпоредбата на чл.
70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г е установен общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл.
74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне
на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност както по
отношение на метода, посочен в чл. 70, така и по между си /решение по дело
С-1/18 на СЕС, т. 24/. За да се премине към тези субсидиарни методи, следва
да са налице основателни съмнения относно декларираната стойност в декларацията
на въвеждащия стоката на територията на общността. Тези съмнения следва да
бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни,
е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно
предвидените методи. Терминът "основателни съмнения" няма
хармонизирана дефиниция в Митническия
кодекс на Съюза или в Регламента за изпълнение, при което следва
проявлението му да се преценява във всеки отделен случай съобразно конкретно
установени факти и обстоятелства.
Съгласно чл. 70, § 1 от МК,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. По арг. от § 2 на същата разпоредба действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за
определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за
изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 /МК/ въвеждат редица правила и мерки за контрол и
определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Разпоредбата на чл.
48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че за целите на митническия
контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват
точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт,
както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички
придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките
и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В случая спорът между страните
е дали митническите органи са обосновали наличието на основателно съмнение по
смисъла на чл.140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и правилно ли
е приложен методът по чл.73, §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос, респективно налице ли са основания за неприложимост на
вторичните методи по чл.74, §2, букви а), б), в) и г) от Регламент (ЕС)
952/2013.
В чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни
стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения
дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане
сума, посочена в чл.
70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след
изискване на допълнителна информация от декларатора. Когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по
реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се
замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Според настоящия
съдебен състав това изискване не е спазено при постановяване на обжалваното
решение.
Ответникът не е оспорил
автентичността, точността и/или валидността на представения още с МД договор/разписка
за придобиване на внесения употребяван автомобил. В документа продавачът
потвърждава, че е получил плащането на договорената цена изцяло. Очевидно
органът възприема отразените в него предмет и страни на сделката, но не и
продажната цена на автомобила. В тази връзка се позовава на представената от
американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на
автомобила и в частност митническа декларация за износ, в която е декларирана
цена от 15 015 USD за изнесения автомобил от доставчика Радослав Георгиев. Документът представлява
официална информация от митническите власти на САЩ, оспорването на чиято истинност
на практика се оттегли жалбоподателката, видно от изявлението на процесуалния й
представител в молба вх.№ 3222/ 05.06.2023г. От мотивите на
оспорения административен акт обаче не става ясно защо органът приема, че
посочената в Електронната информация за износ стойност е действителната
продажна цена на процесния автомобил. Видно от съдържанието на колона
"h"/“з“ към Електронна информация за износ, по отношение на процесния
автомобил е декларирана стойност в размер на 15 015 USD, но в самата колона е
посочено „СТОЙНОСТ (в щатски долари, без центове) Продажна цена или
себестойност, ако не е продадено“. Ако се приеме, че се касае за продажна цена
и доколкото в информацията не фигурира оспорващата
Т.К. като получател на автомобила, а лицето Динко Казаков, то е следвало да се
изискат от жалбоподателката и от американската митническа администрация да
представят допълнителни данни или документи, удостоверяващи връзката с лицето Д.К.и
извършено плащане на цена от 15 015 USD за процесния автомобил. Само при
наличните по делото данни не може да се приеме с категоричност, че
декларираното пред американската митническа администрация е действителната цена
на процесния автомобил, нито може да се направи несъмнен извод, че
декларираната от американския доставчик стойност в митническата декларация за
износ е действително договорената продажна цена между него и жалбоподателката Т.К..
След като митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на
стоката са дължали и необходимата грижа, за да установят действителната,
респективно справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят
такава на базата на предположения.
Настоящият съдебен състав счита също
така за неправилни формираните изводи на ответника за неприложимост на вторичните
методи за определяне на митническата стойност. По отношение на възможностите за
прилагане на методите за определяне на митническа стойност, регламентирани в
чл. 74, § 2, б. „а“ - „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, ответния орган се е
позовал на липса на информация за техническото състояние на автомобила и вида
на повредите. Затова според него е
практически невъзможно да се установи идентична и сходна стока със
идентични и сходни характеристики/повреди. В приложените към МД придружаващи
документи се съдържат конкретни данни за
състоянието внесения автомобил като повреден,
за което са заплатени конкретни ремонтно-възстановителни дейности.
Наличието на повреди по автомобила се подкрепя и от представеното като
доказателство електронно писмо от превозвача „М. Транспорт Логистикс“ с
приложени снимки. В представените на ответния орган документи има конкретни
данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл. 1 § 2, т.
4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но тази информация не е
взета предвид от директора на ТД Митница Пловдив. Дори да се приеме, че предвид
конкретните повреди на процесния автомобил, за него не може да бъде определена
митническа стойност на база договорна стойност на идентични стоки по реда чл.
74, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, то приложимостта
на методите по б. "б", б.“в“ и б.“г“ не следва да бъде автоматично
изключена, както е процедирал ответникът. Административният орган изобщо не е
направил проверка в системите МИС3А или БИМИС за внос на употребявани
автомобили с подобни характеристики като процесната стока и за тяхната цена и
по този начин е постановил оспореното решение при неизяснена фактическа
обстановка.
Не на последно място
ответният орган е изложил аргументи,
които да обосноват приложението на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във вр.
с чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447,
само поради неприложимостта на всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2,
б. „а“ до б. "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013 без да извърши
съответните проверки, анализи и сравнения, необходими установяване на
несъмнената договорна стойност на стоката по вторичните методи. Разпоредбата на чл. 144 § 2 от Регламента за
изпълнение забранява на органа да използва система,
при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две
възможни стойности, както и произволно определени или фиктивни
стойности. В случая тази забрана е нарушена, тъй като органът е определил
митническата стойност на стоката по данни от декларираната стойност в
митническата декларация за износ от продавача,
като е нарушено и изискването на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
използване на налични данни на митническата територия на Съюза, тъй като е
спорна достоверността на информацията в тази декларация относно начина на формиране
на декларираната стойност. Следователно незаконосъобразно
е приложен методът по чл.73, §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че като не е приел декларираната от жалбоподателката стойност на
процесната стока, съответстваща на представения неоспорен договор и е определил
нова такава единствено съобразно предоставената информация от митническите
власти на САЩ, съответно е определил допълнителни задължения за мито и ДДС, директорът
на ТД Митница Пловдив е постановил материално незаконосъобразен административен
акт. Платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е
основата за изчисляване на митническата стойност. Нормата на член 29, § 1,
буква г) МК позволява да се изключи договорната стойност на внасяните стоки,
когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно: от една страна,
купувачът и продавачът да са свързани по смисъла на посочения кодекс и от друга
страна - договорната стойност да не е приемлива за целите на определяне на
митническата стойност. Видно от събраните доказателства, настоящият казус не попада в тази хипотеза,
поради което оспореното решение следва да се отмени изцяло.
При този изход на спора, на
основание чл.
143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят направените
разноски по делото, включващи внесена държавна такса от 10 лв, уговорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение от 960 лв и разноски за превод на документи
по делото от 114лв, доказани с приложени фактури.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от Т.Х.К. ЕГН **********
*** Решение №
РТД-3000501/06.03.2023/32-85113 от 06.03.2023г на Директора на ТД Митница
Пловдив, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" да заплати на Т.Х.К. ЕГН ********** *** сумата от 1084 лв. /хиляда осемдесет и четири
лева/ за направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: