Р Е Ш Е Н И Е
№: 378 05.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.
Г.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 125 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, чрез пълномощника си
юрисконсулт А.Д., против решение № 260008/03.12.2020г., постановено по НАХД № 73/2020г.
по описа на Районен съд - Малко Търново, с което е отменено издаденото от него
наказателно постановление (НП) № 251а-141/24.09.2020г., с което на М.Т.П., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. т.I,
подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното
решение като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Заявява, че жалбата срещу НП е била подадена направо до
съда, след което от него е била изискана административно-наказателната преписка,
но препис от жалбата не му е бил предоставен. Това счита за съществено
процесуално нарушение, което е накърнило правото му на участие в съдебното
производство. Изразява несъгласие и с мотивите на районния съд послужили за
отмяна на НП – че нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
Посочените в касационната жалба оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие
с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В
подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът
не изпраща представител и не прави искания.
Ответникът по касация – М.Т.П.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, се явява лично в съдебно заседание, оспорва
жалбата и иска отпадане на наложената му глоба, т.е. потвърждаване на съдебното
решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен
съд - Малко Търново, поради което пледира за отмяната му, тъй като нарушението
не може да се квалифицира като маловажен случай.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
основателна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че на 21.04.2020г. около 15.45
часа, ответникът по касация М.Т.П. се намирал на открито обществено място – през
магазин Мони в с.Звездец, ул.Петрова нива. При извършена му проверка служители
на ОДМВР-Бургас, РУ-М.Търново установили, че той е без поставена защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата. С деянието си М.П. е
нарушил въведената в т.1, подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., (вж. https://www.mh.government.bg/media/filer_public/
2020/03/13/rd-01-124-vuvejdane-protiepidemichni-merki.pdf), допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. (вж.https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/04/11/zapoved__rd-01-197-11042020.pdf), двете на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по
чл.63, ал.1 от ЗЗ, а именно: „Всички лица, които се намират на закрити или
открити обществени места ... са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице... или друго средство, покриващо носа и устата“. Това деяние било
квалифицирано като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, за което на място против П.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
488767/21.04.2020г. Същият бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения. Въз основа на акта било издадено оспореното пред районния съд НП№
251а-141/24.09.2020г. с описаното по-горе съдържание.
Недоволен от издаденото срещу него наказателно постановление М.П. го
обжалвал с жалба подадена направо до Районен съд - Бургас. Без да изпрати
препис от жалбата на административно-наказващият орган, този съд изпратил
делото по подсъдност на Районен съд - Малко Търново, предвид мястото на
извършване на деянието. Първостепенният за настоящото производство съд приел
делото за разглеждане, също не изпратил препис от жалбата на директора на
ОДМВР-Бургас, а направо изискал преписката по атакуваното НП. При изпращането й
обаче, противно на заявеното сега в касационната жалба, наказващият орган е
изпратил писмено становище чрез пълномощника си Гергана Владимирова (л.17 от делото на РС), в което изрично е заявил, че оспорва жалбата и е направил подробни
възражения по направените в нея твърдения. Поради това настоящият съдебен
състав възприема като защитна теза изразеното в касационната жалба от страна на
касатора, че не е бил запознат със съдържанието на жалбата до районния съд.
Дори и да е налице процесуално нарушение, произтичащо от липсата на
доказателства за връчване на жалбата на административно-наказващия орган, то не
може да бъде прието за съществено, защото органът явно е бил запознат с нейното
съдържанието и надлежно я е оспорил.
Пред районния съд като свидетел по делото е разпитан актосъставителя, който
е установил обстоятелствата по нарушението, които между впрочем не се оспорват
и от нарушителя.
При тези факти районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен и материалният
закон. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно
и ясно, съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като точно
е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА (подзаконови нормативни актове) – конкретните заповеди на МЗ (министъра на здравеопазването), е въведена. Счетено е, че нарушението е
доказано от обективна и субективна страна. Въпреки това е преценено, че то следва
да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушителят
е знаел за задължението си да носи маска, имал е такава, но за кратко я свалил,
защото му създавала неудобства. Поради това НП е било отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Касационната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (изм. и доп. ДВ,
бр.98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г., изм. бр.15 от 2013г., в сила от
1.01.2014г., доп. бр.23 от 2020г., в сила от 14.03.2020г., бр. 28 от 2020г., в
сила от 13.03.2020г., изм., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Ал.4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.
С цитираната заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., впоследствие изменяна многократно и отменена със
заповед № РД-01-263/14.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., бяха въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020г.,
във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на
COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно
положение. Цитираните заповеди на министъра на здравеопазването не са
подзаконови нормативни актове, както се посочва в решението на районния съд, а общи
административни актове, които са надлежно публикувани на интернет-страницата на
министерството и са задължителни за спазване от гражданите. Въведената противоепидемична мярка за носене на маска на посочените места,
има за цел да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и
здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер. Срокът на
действието й е бил до издаването на заповед № РД-01-263/14.05.2020г., с която
са въведени друг вид мерки. Но до отмяната й заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е
била валиден общ административен акт, установяващ задължение за гражданите да носят
маски на посочените места, чието неспазване е било скрепено със съответната
санкция.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето (Нов ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 9.04.2020г., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Безспорно по делото е установено, че на посочените време и място М.П. е бил
без поставена защитна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и
устата, въпреки съществувалото за това задължение за гражданите. С това той е осъществен описания състав на
нарушение при форма на вината пряк умисъл, като са правилни са изводите на
районния съда в тази насока, включително, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения.
Неправилна е обаче преценката му, че нарушението трябва да се квалифицира
като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Отпадането на забраната за носене на
маски на открито и преминаване към други противоепидемични мерки, не омаловажават
нарушаването на заповедта на министъра. В условията на оперативна
самостоятелност министърът на здравеопазването преценява епидемичния риск,
избира съответните противоепидемични мерки и определя срока на действието им.
Това са обстоятелства, относими към целесъобразността на административния акт,
която съдът не е властен да обсъжда, още по-малко в рамките на
административнонаказателното производство.
Преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко нарушение при
съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглеждано
и през тази призма, процесното деяние не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото
не са установени факти, които да понижават обществена опасност на деянието. Приетите
от районния съд обстоятелства водещи до маловажност – нарушителят знаел за
задължението си да носи маска, имал е такава, но за кратко я свалил, защото му
създавала неудобства, водят до извод за типичен, а не за маловажен случай на
нарушение. Задължението за носене на маски е надлежно сведено до знанието на
всички граждани и това, че те знаят за него не води до отпадането на
отговорността. До такова отпадане би довело само изпълнението на задължението
за носене на съответното предпазно средство, което в случая не е налице.
Носенето на маски винаги е свързано с неудобства, но това също не може да бъде
аргумент за неизпълнение на съответното задължение.
С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК – противоречие с материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди
наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260008/03.12.2020г., постановено по
НАХД № 73/2020г. по описа на Районен съд - Малко Търново
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
251а-141/24.09.2020г., издадено от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Бургас, с което на М.Т.П., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. т.I,
подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.