Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../……………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
VІІ-ми тричленен състав,
в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
В.
ПЕЛОВСКИ
при
секретаря Камелия Александрова
и прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КАНД № 2433/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна,
против Решение № 1190/08.09.2022г., постановено по АНД № 20223110202702 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-2200056/16.02.2022 г., издадено от Директора на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „В. “ ЕООД, с ЕИК ****, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн. чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда /КТ/.
В касационната жалба е
релевирано основанието по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното
препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че общата правна норма
има действие в случаите, в които липсва специална норма. Разпоредбата на чл.197
от Наредба
№ 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /Наредбата/ е задължаваща и изисква определено активно
поведение от своите адресати. Твърди се, че от описанието на деянието в АУАН и
НП е видно, че се касае за експлоатация на електрическо табло, което се намира
по работни места и работодателят е следвало да изпълни задължението си вменено
му от текста на цитираната разпоредба. На изложените основания се
настоява за отмяна на решението и потвърджаване на НП като законосъобразно,
правилно и обосновано. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
процесуален представител – ст. юрисконсулт Б.Н. , жалбата се поддържа по
изложените съображения и се моли нейното уважаване. Претендират се разноски за
две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната срана.
Касационият ответник – „В. “ ЕООД, в депозирани чрез пълномощник - адв. В.Д.
писмен отговор и молба, оспорва жалбата. Излага подробни аргументи, с които
поддържа незаконосъобразност на оспореното от дружеството НП, като счита че въз
основа на описаните в АУАН и НП обстоятелства не може да се изведе извод за
осъществен състав на нарушение по чл.197 от Наредбата, вр. чл.275, ал. 1 от КТ.
Пледира за оставянето му в сила. В условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на
касатора.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да
се потвърди.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
ВРС е сезиран с
редовна жалба от „В. ” ЕООД срещу
гореописаното НП. От фактическа страна съдът е установил, че при извършена
на 17.01.2022г. проверка за спазване на трудовото законодателство, свид. Р.П – държавен
главен инспектор в Дирекция “ИТ“ – Варна, констатирала, че ел. таблото в
обекта е отворено. Същото е било снабдено с голяма врата с механизъм на
затваряне, но вратата е била отворена. Понеже и в предходни периоди от време
таблото било установено отворено, на 27.01.2022 г. свидетелката Петкова
съставила АУАН, в който вписала, че дружеството като работодател не е осигурило
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работниците и служителите да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, тъй като е допуснало електрическото табло в обекта на контрол, да е
отворено, с което е създадена опасност от директен и индиректен допир до
електрически ток. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу
акта. Направените в АУАН констатации и дадената правна квалификация, били
изцяло възприети и възпроизведени от административнонаказващия орган /АНО/ в
обжалваното НП, с което за посоченото нарушени на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
За да отмени НП
съдът е приел, че от обстоятелствената част на АУАН и НП не могат да бъдат изведени
признаци на осъществен състав на нарушение по чл.197 от НМИЗБУТ, вр. чл.275,
ал. 1 от КТ, тъй като същите не съдържат хипотези, кумулативно обвързани с
предпоставки, извеждащи осъществен състав на административно нарушение. Счел е,
че въведеното с чл.275, ал.1 от КТ задължение на работодателя да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени се нуждае от допълване с конкретни задължения по Наредбата, както и
такива по смисъла на КТ, ако са предвидени.
Обжалваното решение настоящата
инстанция намира за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. При постановяването му районният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП
съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане
от чл.84 от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с
приложимите материално-правни разпоредби и възприети от настоящия съдебен
състав като свои, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради
което и не е необходимо тяхното преповталяне.
Наведените в касационната жалба
възражения не се установяват.
Въззивният съд правилно е
приел, че разпоредбата на чл.275, ал.1 от КТ е бланкетна, не съдържа специална,
а обща норма на поведение, поради което в настоящия случай деянието не може да
бъде квалифицирано по тази разпоредба. Посочената в наказателното постановление
разпоредба на чл.197 от Наредбата, съдът е приел, че същата е неотносима към
настоящя казус позовавайки се на факта, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление не се съдържат твърдения за извършване на трудови
функции от служител на „В. ” ЕООД с
неподходящо оборудване, както и не са посочени характеристики на същото, които
да го определят като такова.
Настоящият състав намира за
необходимо да посочи допълнително и това, че противно на становището на
ответника, намира процесното оборудване /таблото/ за „подходящо” по смисъла на
чл.197 от Наредбата, т.к. е с капак – врата. Установено е единствено, че същата
е отворена. Това обаче води до отговорността за друго нарушение /като например
такова по Глава седма от Наредба №3 от 09.06.2004 г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии/.
Съгласно §1, т.4 от ДР на
Наредбата „работно оборудване” е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация,
устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа.
В наказателното постановление
липсват данни дали таблото захранва машина и съоръжения в обекта с които е
извършвана работата, за да се счете, че е „работно оборудване” по симсъла на
§1, т.4 от ДР на Наредбата.
Според §1, т.7 от Наредбата
„експониран работещ” е всеки работещ, който се намира изцяло или частично в опасна
зона. В случая /ако условно се приеме, че таблото представлява „работно
оборудване” по смисъла на §1, т.4 от Наредбата/, няма данни дали експониран
работещ се намира изцяло или частично в опасна зона. Неоснователни са доводите
в касационната жалба разясняващи тълкуването на посочените в АУАН и НП
разпоредби. Първо, защото е следвало тези пояснения, да бъдат посочени в
наказателното постановление, а не формално да бъдат цитирани цифрово приетите
за нарушени от административнонаказващия орган разпоредби. Второ, защото
цитираните определения от §1 от ДР на Наредбата, не са посочени изобщо в
наказателното постановление, както и не е направен анализ от
административнонаказващия орган на фактическата обстановка. Описаната
фактическа обстановка в наказателното постановление не може да бъде подведена
под хипотезиса на никоя от посочените за нарушени разпоредби.
Мотивиран от
изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на
ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
От ответника не са претендирани
разноски, поради това, въпреки изхода на спора, такива не му се следват.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на
административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1190/08.09.2022г. по АНД №
20223110202702 по описа за 2022г. на Районен съд-Варна, с което е
отменено Наказателно постановление № 03-2200056/16.02.2022г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на „В. ” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 416, ал.
5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.