Р
Е Ш Е
Н И Е № 134/22.6.2021
г.
гр. Ямбол, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Ваня С.
при секретаря Велина М., разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 66 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х.Д. ***, чрез пълномощника си адвокат П.Д.Б.
вписан в ЯАК със съдебен адрес *** срещу решение № 2153-28-18/09.02.2021г. на
Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което
е оставена без уважение жалбата му с вх.
№ 1012-28-48/01. 02. 2021г. срещу разпореждане № 282-00-84-4/15.12.2020г., с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал.1 от КСО е разпоредено оспорващия да възстанови
недобросъвестно получено ПОБ за периода 08.03.2017г.-07.09.2017г. в размер на
1 513,26 главница и 487,65лв лихва от датата на неоснователно получено
обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
В жалбата се сочи, че административния
орган неправилно и неоснователно иска възстановяване на изплатени парични
обезщетения. Твърди се, че за да получи едно осигурено лице суми за обезщетение
за безработица трябва да отговаря на определени условия. В този смисъл към
момента на депозиране на документите компетентните длъжностни лица са констатирали,
че Д. отговаря на всички законови условия и са му отпуснали ПОБ.
Обстоятелството, че Д. е работил при ЕТ"И.-50- И.М." е достоверно, но
изводите на административния орган не са коректни от гледна точка на това за
какъв период от време е бил назначен жалбоподателя при сочения ЕТ. Видно от
трудовата книжка на жалбоподателя Д. е бил на работа в горепосоченото ЕТ от
24.02.2021 г. до 07.03.2017 г т.е. за 12 /дванадесет/ дни. Приложени са
съответните извлечения от трудова книжка на оспорващия.
В съдебно заседание оспорващия редовно призован, явява
се лично и с адвокат Б., редовно упълномощен. Заявява, че оспореното решение следва да бъде отменено, т.к. в хода на съдебното дирене по
безспорен начин се установява, че в случая не се касае за формално назначаване
на жалбоподателя по трудов договор в ЕТ „И.-50-И.М.“, защото е имал реално трудово правоотношение. Д. е
осъществявал трудово правоотношение като се е явявал на работно място, стоял е
определено време там. След прекратяване на правоотношението с работодателя ЕТ „И.-50-И.М.“
се е възползвал от правата си за получаване на обезщетение за безработица, като
е подал документи в „Бюро по труда“. Моли да бъде уважена депозираната жалба и
да бъде отменено атакуваното решение на Директора на ТП на НОИ – Ямбол. Иска и
присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна редовно призована, в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. оспорва
претенцията с искане да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Навежда доводи, че атакуваното решение е издадено при спазване
на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Представя писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между ЕТ „И.-50-И.М.”***, представляван от управителя И.Д.М.
и жалбоподателя на основание чл. 70, т. 1 КТ е сключен трудов договор №
185/24.02.2017 г. по силата, на който Х.Д.Д. е
назначен на длъжност „метач“ във фирмата на едноличния търговец, без посочено
работно време и с основно месечно възнаграждение 480 лева. Възникналото трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № 186/08.03.2017 г., трудовия стаж е
отразен в трудовата книжка на работника.
По делото И.Д.М. представи заверено копие от разплащателна ведомост, в която
фигурира оспорващия.
В Констативен протокол № КП-5-28-00455693/05.09.2018
г. е посочено, че за въпросния трудов договор е подадено уведомление по чл.62,
ал.4 КТ в ТД на НАП в законно определеният срок, подадените от осигурителя данни по чл.5,
ап.4, т.1 КСО за посоченото лице съответстват на данните от разплащателните
ведомости, а при подаването на данните в Регистъра на осигурените лица са
спазени сроковете определени с чл.3, ал.1, т.1 от действалата към момента
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В
протокола е отразено, че видно от справка „Приходи фонд ДОО“ осигурителят е
внесъл осигурителни вноски в дължимия размер по параграфа на работниците за
периода от м.06.2017 г. до м.10.2017 г. в законно определените срокове, а за
периодите от м.01.2017 г.-м.05.2017 г., м.11.2017 г.-м.12.2017 г. и м.01.2018
г.-м.07.2018 г. осигурителните вноски по параграфа на работниците не са в
дължимия размер.
Със Заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. И.Д.М. в
качеството си на управител на ЕТ „И.-50-И.М.“*** е поискала от ТП на НОИ-Ямбол
да й бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5,
ал.4 КСО за времето от 01.01.2017 г. до 27.03.2019 г.
за всички наети лица във фирмата, като в Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019
г. декларира, че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на
работа и не са получавали възнаграждение, но е пропуснала да ги заличи в ТД на
НАП.
Въз основа на подадените заявление и обяснение от ТП
на НОИ-Ямбол на ЕТ „И.-50-И.М.“*** са
издадени Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г., с които на
основание чл.108, ал.1, т.3 КСО се задължава осигурителя да заличи подадените
данни по чл.5, ал.4 КСО в ТД на НАП за лицата по приложения към предписанието
списък, в който фигурира и оспорващия. Видно от
Протокол № ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020 г., съставен от служители на ТД
на НАП - Бургас, същите са предприели необходимите действия, като на основание
представените от ЕТ „И.-50-И.М.” уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, във връзка
с дадените от ТП па НОИ - Ямбол Задължителни предписания № ЗД-1-28-
00549461/09.04.2019 г., са заличили в информационния масив на НАП всичките 100
бр. трудови договори, сключени с наетите от търговеца лица. Тези задължителни
предписалия също са приложени към делото и от тях се установява, че оспорващият
Х.Д. фигурира в списъка към него.
Съгласно
протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. на НАП - Ямбол е установено,
че за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. има
декларирани 100 броя трудови договори, като лицата са назначени на длъжност
„метач“. В писмените обяснения на собственика на търговеца е заявено, че лицата
са назначени да помагат на съпруга на собственичката на търговеца, който пък
бил земеделски стопанин. От представените в хода на проверката документи лисват
такива, които да доказват че ЕТ „И.-50-И.М.” е извършвала услуги на съпруга си
- земеделски стопанин - Х. М., и че назначените лица са полагали труд.
Видно от
Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. на ТД па НАП - Бургас,
проверката се извършва във връзка с постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“ -
Ямбол и препратен сигнал (жалба) за нарушаване от страна на ЕТ „И.-50-И.М.” на
данъчното и осигурителното законодателства. Постъпилата информация била за
назначаване работници - чистачи на трудов договор с 4 - часов работен ден срещу
заплащане на определена сума от работниците, които трудови договори след 2-3
месеца се прекратявали. Целта била въпросните работници да се регистрират като
безработни и да получават обезщетение за безработица. В хода на тази проверка
се установило, че за времето от 01.01.2017 г. до
30.09.2018 г. ЕТ „И.-50-И.М.” има декларирани 100 бр. трудови договори. Лицата
са назначени на длъжност „метач“, като повечето от тях са назначени за срок от
7 дни - за извършване на определена работа. Представени били присъствени форми
за часовото изпълнение на работното време по сключените трудови договори. От
намиращото се в обекта фискално устройство се установило, че разчетения оборот
за периода от 03.01.2017 г. до 19.03.2019 г. е 12 091.11 лева, а обекта, в
който ЕТ „И.-50-И.М.” осъществява дейността си е под наем и работи всеки
делничен ден : от 8.30 до 17.00 часа. От представените книга за приходите и
разходите е установено, че декларираните
приходи за 2014 г. са 2 042.95 лева, за 2015 - 2 293.90 лева, за 2016 г. - 1955.00 лева, за 2017 г. - 4 529.10 лева, а
за 2018 г. - 5 928.65 лева. Посочено е също така, че И.М. е осъществявала
стопанска дейност и като свободна професия - счетоводни услуги, като
декларираните приходи с ГДД са както следва: за 2015 г. -2 268 лева (след
подаване на коригираща ГДД), за 2016 г. - 1 515 лева, за 2017 г. - 1 665 лева и
за 2018 г. - 1 435 лева.
Към
административната преписка са приложени също така и Обяснения вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019 г., дадени в хода на
административното производство от И.М., в качеството й на управител на ЕТ „И.-50-И.М.”,
в които същата посочила, че „лицата, назначени през 2017 и 2018 г. не са
постъпвали на работа, не са получавали трудови възнаграждения", с
изключение на две посочени лица, сред които не е оспорващият Х.Д..
Видно от Постановление за отказ да
се образува наказателно производство изх. № 1754/2019 г. от 08.10.2019 г., по
отношение на М. е отказано да бъде образувано наказателно производство за
подаваните от нея документи с невярно съдържание (декларации, че лицата
извършват трудова дейност), тъй като сами по себе си те не са документите, въз
основа на които са били изплащани обезщетенията за безработица. В хода на
проверката обаче, както от обясненията на част от назначените в ЕТ „И.-50-И.М.”
лица, така и на самата М. се е установило, че от 2017 г. насам всички назначени
лица реално не са полагали труд, а са били назначени, защото не им е достигал
осигурителен стаж за получаване на обезщетение за безработица. М. посочила, че
работи сама, като осъществява единствено счетоводни и копирни услуги на трети
лица, а от 2017 г. започнала да назначава само по документи различни лица във
фирмата си, които реално не са работили при нея. Всичко това правела с
единствената цел впоследствие тези лица да имат възможност да използват платена
трудова борса. Заявила също, че от 2017 г. всички назначени при нея лица й
заплащали 60 лева такса за извършваната услуга, както и че те сами са заплащали
дължимите осигуровки, М. посочила още, че трудови възнаграждения на всички тези
лица не е заплащала, тъй като същите не са работили реално във фирмата й.
Със заявление от 27.03.2017
г. Х.Д. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл.54а от КСО като е декларирал, че трудовото му правоотношение с ЕТ „И. – 50 –
И.М.“ е прекратено. Към датата на прекратяване на правоотношението декларира,
че упражнява трудова дейност, за което подлежи па задължително осигуряване по
КСО или законодателството на друга държава; не е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168
от КСО.
С разпореждане № 282- 00-84-1/05.04.2017
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54 ж, ал. I от КСО
и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО и чл. 546, ал. 1 от КСО и чл. 54в, ал, 1
от КСО е отпуснато ПОБ, считано от 08.03.2017 г. до 07.09.2017 г. в размер на
12.01 лева дневно.
С разпореждане №
282-00-84-2/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството па осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на
основание чл. 54 ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №
282-00-84-1/05.04.2017 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 08.03.2017
г. до 07.09.2017 г. в размер на 12.01 лева дневно.
С разпореждане №
282-00-84-3/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на
основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано
отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО с мотиви: “Съгласно подадено заявление с вх.
№ 4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение с вх. № 4005-28-31 #1/29.03.2019г. в ТП
на НОИ — Ямбол от собственика на ЕТ „И.-50-И.М.” за периода от 01.01.2017 г. до момента на подаване на заявлението лицата
назначени по трудови правоотношения във фирмата не са постъпвали на работа. За
лицата са подавани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда КТ), плащани са
осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Издадени
са задължителни предписания № ЗД- 1-28-00549461/09.04.2019г. за заличаване на
данните но чл.5, ал.4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 99 лица, между които
е и оспорващия“.
С разпореждане №
282-00-84-4/15.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на
основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателят да възстанови недобросъвестно
получено ПОБ за периода от 08.03.2017 г. до 07.09.2017 г. в размер на 1 513.26
(хиляда петстотин и тринадесет лева и 26 стотинки) - главница и 487.65
(четиристотин осемдесет и седем лева и 65 стотинки) - дължима лихва от датата
на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.
С Решение № 2153-28-18/09.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ,
Ямбол, е
оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-28-48 от 01.02.2021г. на Х.Д.
против разпореждане № 282-00-84-4/15.12.2020г. Решението
е връчено на адресата на 15.02.2021г. с известие за доставяне, а жалбата срещу
него е депозирана в ЯАС на 24.02.2021г.
В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, дадени в проведеното на 14.05.2021г.
открито съдебно заседание по делото, Х.Д. заявява, че познава И.М., не помни
дали е подписвал трудов договор, но има отразяване в трудовата му книжка. Сочи, че се е водил на длъжност“метач“, не обърнал
внимание на това как се води по длъжност, но стоял в офиса по цял ден с работно време от 8 до 17 часа от
24.02.2017г. до 08.03.2017г., вършил разни услуги. За този период му били
платено като за минимална работна заплата. Не си спомня дали му е връчвано уведомление за регистриране на трудов договор
в НАП. Не си спомня дали се е подписвал на ведомост за заплата.
Възнаграждението получил на ръка.
При разпита И.М., като представител на ЕТ“ И.-50-И.М.“, в проведеното по делото на 14.05.2021г.
открито съдебно заседание посочва, че фирмата
й е регистрирана от 2001 г. с предмет
счетоводна дейност, ксерокс услуги и др., със седалище гр. *, ул.***. Познава Х.Д.,
наела го да чисти офиса, тъй като имала много работа и нямала възможност за
това. Сключили трудов договор, който регистрирала в НАП, както и заповедта за
освобождаване впоследствие. Назначила го като метач. Офисът не бил много голям,
но имало много неща за вършене. Нямало други работници тогава. Имало и други назначени
лица, но били в майчинство тогава.
Съдът предяви на И.М. обяснението от 29.03.2019
г. и заявлението от 27.03.2019г., дадени
пред органите на териториалното поделение /стр. 51 и 52 от делото/, които са част от преписката, но в противоречие
с разпита й пред съда. Видно от
Обяснение от 29.03.2019 г., И.Д.М. като управител на ЕТ „И.-50-И.М.“ е
заявила, че лицата 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа, не са
получавали трудово възнаграждение, но е пропуснала да ги заличи в НАП, и има
едни изключения в които Х.Д. не попада. На въпрос от съда, към свидетеля дали това обяснение е писано от
нея и дали подписа е положен от нея, посочи, че това е неин почерк и подпис,
дала е обяснения пред Инспекцията по труда, след проверка във фирмата й. И.М.
заяви, че тя е подписала заявленията, както и потвърди заявеното пред
контролните органи. В тази насока е и искането й да й бъдат издадени
задължителни предписания за заличаване на данните по чл.
5 ал. 4от КСО за времето за всички наети лица от 01.01.2017г.
до март 2019г.
Видно от представения трудов договор № 185 от 24.02.2017г.,
Х.Д. е назначен във фирмата на ЕТ“И.-50-И.М.“ на длъжност „метач“ на основание
чл. 70 т. 1 от КТ, с трудово възнаграждение 480лв, без уговорено работно време.
В договора като място на работа е посочено само името на фирмата- ЕТ“И.-50-И.М.“.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е решение №
2153-28-18/09.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата на Х.Д. с вх. № 1012-28-48/01. 02. 2021г.
срещу разпореждане № 282-00-84-4/15.12.2020г.,
с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с
чл. 114, ал.1 от КСО е разпоредено оспорващия да
възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода 08.03.2017г.-07.09.2017г. в
размер на 1 513,26 лв главница и 487,65лв лихва
от датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на
издаване на обжалваното разпореждане.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното решение на директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол
е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, законосъобразно е с оглед чл. 146 от АПК.
За да се мотивира решаващият орган посочва „в случая
безспорно се установява, че между ЕТ „И.-50-И.М.” и жалбоподателя е сключен
трудов договор № 185 от 24.02.2017г. Депозираното от собственика на едноличния
търговец заявление с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г. налага извода, че предметът
на трудовия договор не е изпълнен, т.е. че лицето реално не е осъществило
трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. След като реално не е
осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите
от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателят не попада в кръга на
осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй
като не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване на
правото на парично обезщетение за безработица.“.
Направения от административния орган извод, че
оспорващия реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор не се оспори от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Следователно отново доказателства
за фактическото полагане на труд не са представени пред съда, поради което не е
доказано това обстоятелство. Не са оборени фактическите констатации на адм. орган, а оттам и изложените правни изводи.
Съгласно протокол № ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020г.
на НАП, Ямбол са заличени всички декларирани трудови договори с наетите от
търговеца лица и в информационния масив на НАП. А съгласно протокол
ПО-02002819120263-073-001 от 25.03.2020г. на НАП, Ямбол е установено, че за
периода 01.01.2017г.-30.09.2018г. има декларирани 100
броя трудови договори, като лицата са назначени на длъжност „метач“. В
писмените обяснения на собственика на търговеца е заявено, че лицата са
назначени да подпомагат съпруга на М., който бил земеделски стопанин. От представените
по делото документи липсват такива, които да доказват че назначените лица са
полагали труд, в т.ч. и Х. Д.. Всички събрани по делото доказателства,
установяват, че са налице данни за неупражняване на трудова дейност от
оспорващия при ЕТ“И.М.“ и за невъзникнало основание за осигуряване при този
осигурител. Това е достатъчно основание да възникне правомощие на ръководителя
за безработица да отмени влязлото в сила разпореждане. Дори и в съдебното
заседание от изслушването на оспорващия и разпита на И.М., не се установи по
безспорен начин реалното полагане на труд на посочената в трудовия договор
длъжност „метач“. Управителя на ЕТ „И.-50- И.М.“ твърди, че под натиск е писала
обяснението с вх. № 4005-28-31 #1/29.03.2019г. в ТП на НОИ — Ямбол
пред контролните органи, но твърдението остана
голословно и неподкрепено с
доказателства.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
С оглед конкретиката на правния спор, съдът следва да извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила с оглед определението за осигурено
лице в КСО.
Легално определение на понятието
„осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3
от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски,
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно
трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. От съдържанието на
цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията,
на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва
трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Идентичност между трудовото, респективно – служебното и осигурителното
правоотношение не съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение
в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е.
не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а
следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 КСО във всички относимите към спорните периоди редакции задължава
осигурителите и работодателите периодично да представят в Националната агенция
за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Следва да се има предвид писмените доказателства,
налични към момента на издаване на оспорения акт. Всички описани констатации, извършени действия и
дадени обяснения сочат, че лицата
назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са получавали
възнаграждение от И.Д.М. в качеството си
на управител на ЕТ „И.-50-И.М.“***. В този смисъл са заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. и
обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г., в което изрично е посочено, че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са
постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение.
При това положение изводът на
административния орган, че трудова дейност по
силата на представения трудов договор не е осъществяван от страна на Д.
е напълно обоснован. Оспорващият се позовава на трудово правоотношение, но
реално полагане на труд не се доказа в настоящото производство. Още повече, че И.М.
потвърди, че е заявила със Заявление вх.№
4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г., че лицата
назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са получавали
възнаграждение. А трудовия договор на Д. е от месец февруари 2017г.
Липсват каквито и да било доказателства, че Д. изобщо
е започнал да осъществява тези трудови функции.
След като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало
осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение.
Според чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл. 113, а съгласно ал. 3 за възстановяване на сумите по
ал, 1 и ал. 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи
на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.
От анализа на цитираната
нормативна уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл. 114,
ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство,
погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция за нея обаче в
разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на правото
следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е
съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките,
даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него
осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност
при получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая,
които длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК е изяснило,
преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт -
разпореждането.
Събраните по преписката
доказателства установяват по категоричен начин, че са налице данни, които водят
до извод за неупражнявана трудова дейност и за невъзникнало основание за
осигуряване за процесния период при осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.”.
В хода на административното
производство са събрани и коментирани относимите към
случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна и за правилното решаване на спора. Обжалваното разпореждане се основава
на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в
съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби. Решението с което е отхвърлена жалбата на оспорващия също е
обоснован административен акт.
В заключение, по никакъв начин
оспорващият не обори установената фактическа обстановка от адм.
орган. С оглед изложеното съдът намира,
че оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, четвърти състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д. *** срещу решение №
2153-28-18/09.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-48/01. 02. 2021г.
срещу разпореждане №
282-00-84-4/15.12.2020г., с което на осн. чл.
54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал.1 от КСО е разпоредено
оспорващия да възстанови недобросъвестно получено ПОБ/парично обезщетение за
безработица/ за периода 08.03.2017г. - 07.09.2017г. в размер на 1 513,26 лв /хиляда
петстотин и тринадесет лева, 26ст/-главница и 487,65лв/четиристотин осемдесет и
седем лева, 65ст/- лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за
безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
ОСЪЖДА Х.Д.
*** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението
му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете