РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. В., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500394 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Б. Д. Ж. чрез
адв. Л. И. против Решение №366 от 13.07.21г. по гр.д. №801/21г. на
ВРС.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано.Счита,че са
налице важни обстоятелства,които да налагат промяна на името на
жалбоподателя.В съдебно заседание като такива сочи близките отношения и
връзката ,която се е създала между него и втория съпруг на майка му-В.
М.,който го е отгледал и когото чувства за баща.В обществото също всички
са го възприемали като синът на В. М.Твърди,че биологичният му баща не се
е грижил за него и не е проявявал никакъв интерес в продължение на целият
му живот.Твърди,че няма никакви пречки относно наказателни процедури
или др. подобни,а единствено от уважение към човекът,който го е отгледал
иска да си промени името като носи неговите имена за бащино и фамилно
име. Иска от съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск
.
Заинтересованата страна Община В. не оспорва въззивната
жалба и моли съда да отмени решението на ВРС като допусне промяна в
1
бащиното и фамилното име на ищеца.Счита,че са налице важни
обстоятелства,които да налагат промяна в имената на жалбоподателя,а от
друга страна не са налице пречки за това.
Контролиращата страна-РП-В. е взела становище по
жалбата в съдебно заседание като я счита за неоснователа и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение.Изтъква,че уважението към даден
човек не е основание за промяна в имената.Това би могло да стане чрез друга
процедура като осиновяването,но не и чрез предявеният иск за промяна на
имената.
От данните по делото съдът приема за установено
следното от фактическа страна.
Пред първата инстанция е предявен иск с правно
основание чл.19,ал.1 ЗГР като Б. Д. Ж. твърди,че биологичният му баща
отказва да полага грижи за него още от раждането му,а той е отгледан от
вторият съпруг на майка си В.Г.М..Именно него ищецът възприема за
баща,както и цялото общество, сред което живеят като е известен сред
обкръжението си с имената „В.“ и „М.“. Искал е от съда да постанови
решение,с което да допусне промяна в бащиното и фамилното му име и
занапред носи имената Б.В.М.
Като доказателства по делото са ангажирани заверени
копия от у-ние за раждане на Б. Д. Ж. ,от което е видно,че той е роден в
гр.В.,майка му носи имената М.С.Ж.а,а баща му –Д.Г. Ж..От у-ние за
граждански брак е видно,че майката на ищеца е сключила гр. брак с Д.Г.Ж..на
15.07.2000г.
Пред РС-В. е дала показания свидетелката Е.П. като е
заявила,че ищецът е отгледан от В. и той го нарича „баща“.Представено е у-
ние от ОД МВР-В.,че ищецът няма регистрирани заявителски материали
спрямо ищеца,както и свидетелство за съдимост,удостоверяващи, че същият е
с чисто съдебно минало.
ВРС е отхвърлил иска като не е допуснал исканата промяна
в бащиното и фамилното име на ищеца.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Според ЗГР промяна в бащиното и фамилното име се
2
допуска само ако то е осмиващо,опозоряващо,обществено неудобно или
когато важни обстоятелства налагат това.От данните по делото не може да се
направи извод,че е налице някоя от тези хипотези.
Бащиното име на човек е личното име на биологичният му
баща.Фамилното име на човек се образува като се вземе бащиното или
фамилно име на бащата-чл.14,ал.1 ЗГР.В случая бащата на ищеца носи
имената Д.Г.Ж. и в съответствие с това ищецът е с бащино име „Д.“ и
фамилното име на бащата „Ж.“,което е правилно и законосъобразно като
позволена от закона възможност.Нито бащиното ,нито фамилното име на
ищеца не е осмиващи или опозоряващи или обществено неудобни.Не са
посочени никакви важни обстоятелства,които да налагат промяна в бащиното
и фамилното име на ищеца.
Освен изложеното по делото няма данни и не са събрани
достатъчно и убедителни доказателства,че той е известен в обществото с
бащино и фамилно име съответно „В.“ и „М.“.
Желанието на ищеца да покаже уважение към човека,
който го е отгледал не е законово основание за промяна в бащиното и
фамилното му име.Действително това е могло да се случи при процедура по
осиновяване на ищеца от втория съпруг на майка му по реда предвиден в
чл.49-чл.63 СК,но тази възможност е пропусната,тъй като ищецът е навършил
18години и е пълнолетен.
От друга страна всички документи на ищеца би следвало
да са издадени с имената Б. Д. Ж. и при промяна в бащино и фамилно име би
следвало да се издадат наново,което би довело до затруднения за него. Това
само по себе си не е основание за отхвърляне на иска.Искът не може да бъде
уважен поради липса на законови основания за това.
Освен изложеното никъде в производството дори не е
събрано като доказаталество изразено съгласие на В.Г.М. синът на съпругата
му да носи неговите имена за бащино и фамилно име.
От изложеното дотук може да се направи извод,че не са
налице предпоставките,предвидени в чл.19 ЗГР за промяна на бащиното и
фамилното име на ищеца,поради което искът се явява неоснователен.Той е и
недоказан,тъй като не са представени никакви убедителни доказателства в
подкрепа на твърденията по ИМ.При това положение решението на ВРС
3
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №366 от 13.07.21г. по гр.д.
№801 по описа за 2021г. на РС-В .
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4